3o4o.net

Сериозно питам. И в най-общи линии.

Въпросът съдържа 2 подвъпроса.

1. Какво е свобода?
2. Има ли тя цена?

Що питам. Прочетох нещо, странно да го нарека. Няма линк, няма значение къде, нещо някъде.. Авторът в прочетеното твърди, че свободата е безценна, но също така - че тя може да се купи. Очеваден алогизъм, според мен..

И почнах да мисля. Кога сме свободни? Когато не зависим от нищо и от никого?!? Миии, не става, иначе трябва да станем библейски персонажи или ... клошари. Когато духът ни е свободен?? Тоест.. правим си каквото си искаме пък да става каквото ще.. Пак не става. Добре, де, да му се не види, какво е тогава свободата? Онова дългото въже на Зорбас или това, за което някои се са борили и са загивали, или просто неограничените възможности? Или просто случайност и възможност?

И всъщност, за мен основният въпрос е: искаме ли да сме свободни в общоприетия смисъл на думата?

Цената.. Ако изходим от теорията, че свободата е безценна, става смешно. Ако предположим, че тая имагинерната свобода има някаква цена, каква е тя, колко??

Странно ми е, когато нереални понятия биват остойностявани, или поне има опит за фактуриране..

Свобода vs. цена.

Едното е понятие, другото е реалност. Къде сме, доколко сме в тях??

И има ли изобщо смисъл фразата "Свободата е безценна"? Това значи, че всичко извън нея има цена..

струва точно толкова
колкото си готов да платиш
като всяко нещо

Всичко си има цена и не задължително материална.
Свободата също.
Кой, както я разбира...
Абе плащаме си за всичко и тва е.

Безценна е, Чаве, защото е изначално право на всеки:-)
Свободата на духа.
В днешния материален и стереотипен живот понятието свобода придобива твърде размити, а понякога и гротескни очертания и форми...
Свободата, която има цена - тя е онова дългото въже на Зорбас - понякога не му виждаш края и си мислиш, че си свободен - от ежедневните котвички и пранги по краката...
Виж свободата на духа е друга работа - представи си например, че работиш в някакъв смарангясан вмирисан офис за жълти стотинки, които едва ти стигаг за ток, парно и прочее - като че ли няма изход - вързан си от всякъде...
Но...примерно чуваш една песен по радиото - и духът ти полита - там където те заведат въображението и чувствителността ти...

"Свободата е осъзната необходимост"- Спиноза (тва сме го учили в 8-ми клас по "Морал и право"):blum:

Би трябвало да струва колкото осъзнаването. За всеки е различно.
Има толкова много форми на свобода, които всъщност са зависимост, и обратното. Бе никъде не е казано, че трябва да е лесно.

Свободата струва колкото една революция

Зависи кой я поръчва и кой я плаща

Всъщност

Всяко нещо има цена
и да
струва толкова, колкото си готов да платиш за него

(поне за теб струва толкова:winkw:)

Сетих се за

"Всичко се връщаааа" на Рушито
ама в този случай би било

"Всичко се ...плащаааа"

Питай Куида:winkw:

та къв е въпросина?

мисля че вече сте си отговорили
по добре ще е да е така
по тънко ще минете:blum:

frisky lioness написа:Цената на свободата

Тва Карбовски го показа преди месеци... крадат, крадат

Ха. Интересна тема. Свободата в един малко по-циничен смисъл е да не обвиняваш никой друг за своите грешки. Да понясяш всичките последствия от избора си. Щото е много готино да сочиш някой друг с пръст, когато не ти провърви - дрържвава, гаджето, обстоятелствата, работодателя, съдбата (!?!?) Та свободата е отговорност своего. И не е за всеки, и може да е бреме, колкото и антагонистично да звучи. Малко хора умеят и биха оценили какво е да си свободен. Сладко клише. Според някои философи свободата е да се лишиш от желанията си. Няма ли "искам", това малко, човъркащо егоистично, егоцентирно потропване с крак от някакъв мерак, освободил си се.. от себе си може би. В крайна сметка човек сам си е най-големия враг.

Fro написа:Ха. Интересна тема. Свободата в един малко по-циничен смисъл е да не обвиняваш никой друг за своите грешки. Да понясяш всичките последствия от избора си. Щото е много готино да сочиш някой друг с пръст, когато не ти провърви - дрържвава, гаджето, обстоятелствата, работодателя, съдбата (!?!?) Та свободата е отговорност своего. И не е за всеки, и може да е бреме, колкото и антагонистично да звучи. Малко хора умеят и биха оценили какво е да си свободен. Сладко клише. Според някои философи свободата е да се лишиш от желанията си. Няма ли "искам", това малко, човъркащо егоистично, егоцентирно потропване с крак от някакъв мерак, освободил си се.. от себе си може би. В крайна сметка човек сам си е най-големия враг.

Хъм, много ми допада гледната ти точка.. Да, за нещо такова си мислех и аз.
За поемането на собствената си отговорност за собствената си свобода.
За глътката въздух. Дишай, издишай, омммм

След като си си бил най-големият враг, можеш да си станеш най-добрият приятел. Мдаммм.

Приятно ми беше да те прочета:-)

А на мен да се поразмисля.

Fro написа:А на мен да се поразмисля.

по добре беше без редакцията

Коя от двете?

Fro написа:Коя от двете?

онази.
що за въпрос

А, така си кажи. Иначе щеше да стане недоразумение

Fro написа:А, така си кажи. Иначе щеше да стане недоразумение

и кво като стане
ми чудо голямо

Quid написа:

Fro написа:А, така си кажи. Иначе щеше да стане недоразумение

и кво като стане
ми чудо голямо

Малко ли е, голямо ли е, всеки мери според своя си.. аршин. Някои за услеснение имат по два, че и по повече

Fro написа:

Quid написа:

Fro написа:А, така си кажи. Иначе щеше да стане недоразумение

и кво като стане
ми чудо голямо

Малко ли е, голямо ли е, всеки мери според своя си.. аршин. Някои за услеснение имат по два, че и по повече

ти да не продаваш аршини:-)
или ги раздаваш:-)

Колко му е. Само поискай!

Fro написа:Колко му е. Само поискай!

да ти приличам на боядисано врабче аз а:blum:

Гледам да не съм предубедена. Помогни ми