3o4o.net

Глейте три удивителни съм сложила, само по темата се изказвайте, ако ще се обяснявате, отворете си нова тема.
И такааааа, за маймуната:

МАЙМУНАТА

Веднъж князът отишъл в маймунската гора. Както го видели, маймуните се изпокрили в паника, останала само една маймуна, която изобщо не му обръщала внимание и подскачала от клон на клон, сякаш показно. Князът пуснал стрела в нея, но тя я хванала в полет. В отговор князът заповядал на приближените си всички да стрелят по нея, полетял дъжд от стрели и маймуната паднала мъртва. Тогава князът се обърнал към своя приятел Йен-Буй:
-Видя ли какво се случи? Това животно рекламираше ума и способностите си. То вярваше, че е недосегаемо, вярваше в силата и майсторството си. Помни тази случка! Никога не показвай пред хората най-добрите си качества.
Когато се върнали в двореца, Йен-Буй станал ученик на княза, той ден и нощ работел върху себе си, за да се избави от всичко, което го прави да изпъква. Скоро в кралството вече никой не знаел нито как да се държи с него, нито пък как да го манипулира.....
……………………………………..
Тази история съдържа един от най-тайните ключове на Дао. Дао казва, че всичко, което е прекрасно в човека, трябва да се пази и съхранява дълбоко. Това, което е истинско във вас, трябва да се съхранява в сърцето, защото, когато истината е скрита в сърцето, тя израства като зърно, попаднало в благодатна почва. Ако го измъкнете навън, за да го види всеки, то просто умира, умира без полза. Така във вас никога няма да цъфнат цветя. Обръщайте се във всичко истинно и прекрасно като към зърно. Внимателно му предоставете почва в сърцето си и не го демонстрирайте на всеки и навсякъде.
Но всеки прави обратното. Това, което е неправилно, вие криете и не искате никой да види, а това, което е прекрасно-дори ако и не е така-вие непрекъснато изваждате на показ пред всички, вие го демонстрирате, опитвате се да го рекламирате, да го прославите.
От това идва и гасненето на човека-защото уродливото расте, а истинското се губи и изсъхва. Неистинското расте, то става зърно и дава плодове, а истинското се изхвърля и умира.
Обръщайте се към всичко, което е истинно и прекрасно във вас, като към зърно....

Това горното е копи-пейст, разбира се.
Но съм си мислела да пусна тема, подобна на тази. Нещо от рода на - трябва ли да прикриваме превъзходството и интелигентността си или да казваме всичко, което знаем и мислим. И ето сега ми попадна това.
Понеже харесвам откритостта, питам се може ли човек хем да е открит, хем да къта надълбоко в себе си зърното на прекрасното? И усещате ли това, когато го срещнете. Изобщо срещате ли такива хора?

трябва!:-)

само не съм сигурен оня китаеца Буй ли беше или Хуй

като Куида мисля

овчата маскировка е най-добрата маскировка

като те усетят че си вълк и всичко скача да те трепе.....

това разбира се е изцяло лично виждане

уморително е
проблема е друг
взимаш казваш разказваш или нещо такова
и никва файда няма от цялата работа
щото по принцип всеки си бръмчи у некви си негови облаци
и така
само ядове и после кво
ми нищо

1. Не съдете, за да не бъдете съдени.

2. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.

3. И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?

4. Или как ще речеш на брата си. Остави ме да извадя съчицата из окото ти; а ето гредата в твоето око?

5. Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно за да извадиш съчицата от братовото си око.

6. Не давайте свето нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат.

7. Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,

8. защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.

Библията ..

vyara написа: Понеже харесвам откритостта, питам се може ли човек хем да е открит, хем да къта надълбоко в себе си зърното на прекрасното?
Изобщо срещате ли такива хора?

Не може.
Не.

vyara написа:Това горното е копи-пейст, разбира се.
Но съм си мислела да пусна тема, подобна на тази. Нещо от рода на - трябва ли да прикриваме превъзходството и интелигентността си или да казваме всичко, което знаем и мислим. И ето сега ми попадна това.
Понеже харесвам откритостта, питам се може ли човек хем да е открит, хем да къта надълбоко в себе си зърното на прекрасното? И усещате ли това, когато го срещнете. Изобщо срещате ли такива хора?

ми като се замислиш...
най-личната девойка в селото е тази ,която отнася всичко лошо
ту я дадат на змея,ту я зазидат ...и пр.
( но все се намира някой да я спаси-приказка е все пак)
в живота се налага извод..:
"по-добре е да сме посредствени или поне да се правим на такива"
което неминуемо ме навежда до мисълта за Клавдий.

въпросът е искаме ли да сме императори ,макар и да ни мислят за малоумни?
сиреч...целта оправдава средставата.

малко изместих фокуса,но е в един диапазон.

пропуснах - дали усещам това прекрасното, истинското, доброто
да усещам го
но ми е необходим личен контакт
и то кратък

мисля си, трябва да съм благодарна на съдбата че ме е срещнала и продължава да ме среща с толкова много прекрасни хора

на моменти се питам дали заслужавам приятелството на всички тях
като знам с какви демони се боря понякога....
ма това вече лирично отклонение на лирическата героиня

frisky lioness написа:

vyara написа: Понеже харесвам откритостта, питам се може ли човек хем да е открит, хем да къта надълбоко в себе си зърното на прекрасното?
Изобщо срещате ли такива хора?

Не може.
Не.

Хм. Трябва доза лицемерие, нали? Или?

Dark Angel написа:пропуснах - дали усещам това прекрасното, истинското, доброто
да усещам го
но ми е необходим личен контакт
и то кратък

мисля си, трябва да съм благодарна на съдбата че ме е срещнала и продължава да ме среща с толкова много прекрасни хора

на моменти се питам дали заслужавам приятелството на всички тях
като знам с какви демони се боря понякога....
ма това вече лирично отклонение на лирическата героиня

затуй никва лирика..
темата е философска.

колодата на таро картите почва /у единия си вид / с глупака

е прочети кво пише за тази карта като интерпретация

а у другия тип карти колодата почва с мага

истината е нещо средно м/у двете

frisky lioness написа:

vyara написа: Понеже харесвам откритостта, питам се може ли човек хем да е открит, хем да къта надълбоко в себе си зърното на прекрасното?
Изобщо срещате ли такива хора?

Не може.
Не.

Може.
Да!!! Да, да, да...

Quid написа:колодата на таро картите почва /у единия си вид / с глупака

е прочети кво пише за тази карта като интерпретация

а у другия тип карти колодата почва с мага

истината е нещо средно м/у двете

глупакът винаги е бил положителен герой.( защото в повечето случай се предполага че е глупав и добър...а най често се оказва че е хитър и прикрит)
магът-предимно лош герой ( защото е силен и умен...)

та истината е по средата...казваш...
в средата на колодата коя карта е?
ей сега ако ги отвориш?

doktorka написа: въпросът е искаме ли да сме императори ,макар и да ни мислят за малоумни?
сиреч...целта оправдава средставата.

малко изместих фокуса,но е в един диапазон.

Може ли само да сме шутове на императора?? Пък като му писне, даже и да ни отсече главата, поне ще сме се посмели???

4avdar4e написа:

frisky lioness написа:

vyara написа: Понеже харесвам откритостта, питам се може ли човек хем да е открит, хем да къта надълбоко в себе си зърното на прекрасното?
Изобщо срещате ли такива хора?

Не може.
Не.

Може.
Да!!! Да, да, да...

вдишвай издишвай...
там сме!

vyara написа:

frisky lioness написа:

vyara написа: Понеже харесвам откритостта, питам се може ли човек хем да е открит, хем да къта надълбоко в себе си зърното на прекрасното?
Изобщо срещате ли такива хора?

Не може.
Не.

Хм. Трябва доза лицемерие, нали? Или?

не
за какво ти е лицемерие?
откриваш се пред приятели
пред другите мълчиш повече
мълчанието не е лицемерие

4avdar4e написа:

doktorka написа: въпросът е искаме ли да сме императори ,макар и да ни мислят за малоумни?
сиреч...целта оправдава средставата.

малко изместих фокуса,но е в един диапазон.

Може ли само да сме шутове на императора?? Пък като му писне, даже и да ни отсече главата, поне ще сме се посмели???

е не...
виж следващия пост.
за глупака/шута.

vyara написа:

frisky lioness написа:

vyara написа: Понеже харесвам откритостта, питам се може ли човек хем да е открит, хем да къта надълбоко в себе си зърното на прекрасното?
Изобщо срещате ли такива хора?

Не може.
Не.

Хм. Трябва доза лицемерие, нали? Или?

Можи би е нужна първом дефиниция

Понякога за едни е лицемерно това, което за други е просто проява на добро възпитание

и може ли един добър човек да е И лицемерен
аз мисля, че не може
ако къташ дълбоко прекрасното, значи трябва да изкарваш на показ грозното, а щом можеш
значи не си добър човек
и ако си добър човек не би могъл да се показваш като лош, какъвто всъщност не си

doktorka написа:

vyara написа:Това горното е копи-пейст, разбира се.
Но съм си мислела да пусна тема, подобна на тази. Нещо от рода на - трябва ли да прикриваме превъзходството и интелигентността си или да казваме всичко, което знаем и мислим. И ето сега ми попадна това.
Понеже харесвам откритостта, питам се може ли човек хем да е открит, хем да къта надълбоко в себе си зърното на прекрасното? И усещате ли това, когато го срещнете. Изобщо срещате ли такива хора?

ми като се замислиш...
най-личната девойка в селото е тази ,която отнася всичко лошо
ту я дадат на змея,ту я зазидат ...и пр.
( но все се намира някой да я спаси-приказка е все пак)
в живота се налага извод..:
"по-добре е да сме посредствени или поне да се правим на такива"
което неминуемо ме навежда до мисълта за Клавдий.

въпросът е искаме ли да сме императори ,макар и да ни мислят за малоумни?
сиреч...целта оправдава средставата.

малко изместих фокуса,но е в един диапазон.

Това от гледна точка на крайната цел какви искаме да бъдем. Но аз говоря за начин на поведение по принцип. Един вид да държиш козове, скрити в ръкава. Но ми изниква сега друг въпрос. Козовете, ако не ги вкараш в обращение, може да се окажат неефективни или неистински. Т.е. проверяваш ги едва когато ги сложиш на масата.

у форума са писани доста теми за лицемерието и то от различни люде
тези неща не са от е са или от преди малко
просто само беше нужен повод и да почне полемика
полемика мое да му викаме:-)

doktorka написа: е не...
виж следващия пост.
за глупака/шута.

В интерес на истината, шутовете са били изключително умни, образовани и литературни хора, така съм чела, не съм чак толкова стара
Не искам да съм глупак, но да съм шут.. няма лошо, докато на Цезаря му е смешно

frisky lioness написа:и може ли един добър човек да е И лицемерен
аз мисля, че не може
ако къташ дълбоко прекрасното, значи трябва да изкарваш на показ грозното, а щом можеш
значи не си добър човек
и ако си добър човек не би могъл да се показваш като лош, какъвто всъщност не си

зависи от целта.
това първо.
второ...кое е определенето на "добър човек"...
това е твърде субективно възприятие
за да може да се даде определение.

Това от гледна точка на крайната цел какви искаме да бъдем. Но аз говоря за начин на поведение по принцип. Един вид да държиш козове, скрити в ръкава. Но ми изниква сега друг въпрос. Козовете, ако не ги вкараш в обращение, може да се окажат неефективни или неистински. Т.е. проверяваш ги едва когато ги сложиш на масата.

Козовете са ако играеш и искаш да надцакаш някого.

почне ли игра
няма гаранции за нищо

Quid написа:колодата на таро картите почва /у единия си вид / с глупака

е прочети кво пише за тази карта като интерпретация

а у другия тип карти колодата почва с мага

истината е нещо средно м/у двете

Не знаех, че има повече видове таро. И какви са разликите, има ли изобщо? Гледай как и двамата сме писали за карти по едно и също време.

vyara написа: въпросът е искаме ли да сме императори ,макар и да ни мислят за малоумни?Козовете, ако не ги вкараш в обращение, може да се окажат неефективни или неистински. Т.е. проверяваш ги едва когато ги сложиш на масата.

Сетих се за Стани богат и любимата реплика на Кънчев: Жокерите не стават за носене вкъщи
Козове, жокери.. имаме ли ги всъщност??

doktorka написа: второ...кое е определенето на "добър човек"...
това е твърде субективно възприятие
за да може да се даде определение.

Правилно
Така също както из а лицемерен

По първото
дали е в сила максимата
"Целта оправдава средствата"
щото ако да
отговорът е ясен

тук май нещата опират до морал и ценностна система

Marygold_vn написа:

Това от гледна точка на крайната цел какви искаме да бъдем. Но аз говоря за начин на поведение по принцип. Един вид да държиш козове, скрити в ръкава. Но ми изниква сега друг въпрос. Козовете, ако не ги вкараш в обращение, може да се окажат неефективни или неистински. Т.е. проверяваш ги едва когато ги сложиш на масата.

Козовете са ако играеш и искаш да надцакаш някого.

А ако не искаш да играеш?

vyara написа:

Quid написа:колодата на таро картите почва /у единия си вид / с глупака

е прочети кво пише за тази карта като интерпретация

а у другия тип карти колодата почва с мага

истината е нещо средно м/у двете

Не знаех, че има повече видове таро. И какви са разликите, има ли изобщо? Гледай как и двамата сме писали за карти по едно и също време.

има няколко системи и малки различия
за началото на колодата и за подребата:-)

Олеле, преди да се питаме може ли един добър човек да е лицемерен, моля някой да бъде така.. хмм.. любезен да ми обясни какво значи "добър човек". Нещо това с добротата издиша. И всъщност за самосъхранението ли е темата или за критериите на другите?

Quid написа:почне ли игра
няма гаранции за нищо

Кога започва играта? Когато скъташ нещо в себе си или когато го сложиш на масата? Според теб.

vyara написа:

Marygold_vn написа:

Това от гледна точка на крайната цел какви искаме да бъдем. Но аз говоря за начин на поведение по принцип. Един вид да държиш козове, скрити в ръкава. Но ми изниква сега друг въпрос. Козовете, ако не ги вкараш в обращение, може да се окажат неефективни или неистински. Т.е. проверяваш ги едва когато ги сложиш на масата.

Козовете са ако играеш и искаш да надцакаш някого.

А ако не искаш да играеш?

като не играеш губиш територия сила и влияние
тва стааа

Quid написа: като не играеш губиш територия сила и влияние
тва стааа

Скътаното зърно не нараства ли?

vyara написа:

Quid написа:почне ли игра
няма гаранции за нищо

Кога започва играта? Когато скъташ нещо в себе си или когато го сложиш на масата? Според теб.

ми не зависи от теб винаги
може ти да я започнеш
може да си принудена да я започнеш или да те въвлекат
може да си скътала нещо а може и да няма кво да губиш
и така

Дзи Син-дзъ обучавал боен петел за своя господар. Минали десет дни и владетелят попитал дали петелът е готов.
- Не, господарю, още е суетен и изпълнен с ярост. – отговорил Дзи.
След още десет дни владетелят пак попитал за петела. Дзи казал:
- Не още, господарю. Застава нащрек всеки път, щом чуе кукуригането на друг петел.
Когато владетелят отново се поинтересувал, отговорът бил:
- Не съвсем, господарю, в него още тлее стръв за борба.
Минали още десет дни и тогава Дзи казал на владетеля:
- Почти е готов. Чуе ли кукуригането на друг петел – не трепва. Все едно е от камък. Всичките му качества са споени в едно. Той вече няма равностоен противник – всеки петел ще побегне моментално, щом го види.
„ДЖУАН-ДЗЪ”

vyara написа:Това от гледна точка на крайната цел какви искаме да бъдем. Но аз говоря за начин на поведение по принцип. Един вид да държиш козове, скрити в ръкава. Но ми изниква сега друг въпрос. Козовете, ако не ги вкараш в обращение, може да се окажат неефективни или неистински. Т.е. проверяваш ги едва когато ги сложиш на масата.

именно...
козовете не се "свалят" на масата.
играят се.
а играта е жЮвотът

vyara написа:

Quid написа: като не играеш губиш територия сила и влияние
тва стааа

Скътаното зърно не нараства ли?

от какво да нараства?
от светлината която я няма от водата която я няма и т.н
няма и топлина и нищо

Quid написа:

vyara написа:

Marygold_vn написа:

Това от гледна точка на крайната цел какви искаме да бъдем. Но аз говоря за начин на поведение по принцип. Един вид да държиш козове, скрити в ръкава. Но ми изниква сега друг въпрос. Козовете, ако не ги вкараш в обращение, може да се окажат неефективни или неистински. Т.е. проверяваш ги едва когато ги сложиш на масата.

Козовете са ако играеш и искаш да надцакаш някого.

А ако не искаш да играеш?

като не играеш губиш територия сила и влияние
тва стааа

Позволи ми да не съм съгласна...почти.
Може да си играеш твоята си игра - с твои правила.
Може да играеш общата игра.
Може да даваш вид, че играеш общата игра, а всъщност да си играеш твоята...
може да не искаш да надцакваш...може въобще да не те блазни победата в общата игра...
Вариации много... с което отговарям на Вяра - ако не искаш - не играеш.
Сещам се за една дума от Кастанеда - прикривач...

frisky lioness написа:По първото
дали е в сила максимата
"Целта оправдава средствата"
щото ако да
отговорът е ясен

тук май нещата опират до морал и ценностна система

не, зависи само от целта и от това с какво разполагаш за постигането и.
всички имаме цели в живота.

vyara написа:Скътаното зърно не нараства ли?

Ако е заседнало в трахеята, и е бобено, да кажем, може и да те удуши. Чао, лека нощ и довиждане...