3o4o.net

Не става да пиша тука за тия неща! За идеализъм става въпрос, пак за тия простотии. Ако някой от вас се заинтересува, той би казал- е що па точно ти ще ми ги пишеш тия? Точно ти, който потъпка тва и тва… глейте си работата, нищо не съм тъпкал. А пък другите едва ли ще стигнат дотук в темата за да кажат каквото и да е.
Майната му, това е част от целия проблем. Не става да пиша тук за тези неща, не става да говоря за тия неща с познатите си, не става да отворя дума за тях в работния си ден. Когато пиша мейли, заради глупости, не мога да взема да призовавам отсрешния с думи, като честност или коректност. Въобще, всеки българин, с нормално самоуважение в никакъв случай не би трябвало да отваря дума за чест, достойнство и морал. Ако иска нещата му да вървят, трябва да гледа единствено интереса. Движението на „малки зелени късчета хартия”. Ама не иронизирам, сириъз е това. За да бъдете успешен в работата си, изключете човешекия фактор, превключете на програма тояга§морков и напред. Аз така правя.

Ето част от кореспонденцията ми днес: „…нашите предложения целяха само, точно разпределение на задълженията, за да може да се търси съответно отговорност..” и т.н. Естествено. Частта за „съвестно изпълнение на това за което ти плащат” трябва да бъде забравена и изключена. Не мога да напиша в мейла: „замисли се, за какво получаваш парите си и направи така, че в края на работния ден, да си радостен и доволен от това, че си ги заслужил..” Макар че точно това е същината на проблема за който пиша.

Валери Тодоров(шеф беше на Хоризонт), който цял живот, кажи речи, все за Русия говори, пише и се бара за спец, в едно интервю по повод на руските журналисти казва, че голяма част от тях работят и пишат с „неподправен идеализъм, който у нас отдавна е забравен”. Ама супер е верно. Забравен и погребан, само пречи. Неподправения идеализъм е детинщина, на мен ли ще го разправяте(виж по- горе)?! Ама и политиците им били такива. Патриотизма бил движеща сила за политиката. Бе, руснаците са ненормални, бе! Така живеели и така работели. Я, да си ебат майката! В Америка, да не е така, случайно?
Ами, случайно е така. И там съвсем реална движеща сила в живота на хората са честността, достойнството и възпитанието. Приказките, лафовете им са такива, па си и вярват. Държавата им така работи, разчита на народа. Народа е тъп като галош, те ли на мен, тон в живота ще ми дават?!. Народа е честен, милиардерите- не.
Германия? Май и там. Франция, Англия, все тъпи и честни….
Я?! Бе да не би да се окаже, че всички са ненормални? Що ли не сме най- добре тогава? И защо все ми се струва, че всичките ми ежедневни проблеми са свързани все с честността, възпитанието, уважението към другите. Възможно ли е това да не са кухи думи? Нима някъде работят? Дали, пък, е възможно, да имат тежест, равна на закон?

Ние, с Бейби от тази година имаме детегледачка. До сега все не попадахме на подходяща и най- накрая намерихме. Тя ни е повече приятелка, познавам я като съседка в Княжево. Никакъв опит няма с деца, мойте двамата направо я побъркват, като се прибереме къщата е нагоре с краката. Ама от игра. Тя повече от тях се забавлява, голям образ. И учат там английски, тва онова, много ми хареса. Журналист на свободна практика, интелгентна лелка. Все едно, бездруго стана дълго и само аз ще си го чета, да не се отплесвам, та да не ми стане скучно. Който е стигнал до тук, сори- минавка, братче, и такива трябва да има.
Близка на нашата детегледачка в събота беше блъсната от кола и починала. Пресичала на пешеходна пътека, пред дома си в Княжево, на 10ти километър. На пернишкото шосе, дето все протести има заради тировете, сещате ли се? Тя го е познавала това място, то е пред дома и. Било осветено, тя внимавала, огледала се е, не е бързала, бе цял живот все оттам е минавала. Имало много коли, задръстване, там често става и колата, която я е блъснала е минала в насрещното платно, за да задмине цялата колона. Най- вероятно жената не е разбрала, въобще, откъде и е дошло. После шофьора дал газ и тръгнал да бяга. Полицаите са го спрели на караулката след 5 километра.
В мъката си, в тоя момент на катарзис някакъв, нашата детегледачка на взе да се чуди, има ли идеали нашето общество? Нима не знаем за правата на другите? Няма ли да дойде момент когато нашите, собствени правила да станат по- силни от принудителните закони? Не са ли законите излишни? Защо трябва да има изричен закон който да принуди този шофьор да седи в бавно пъплещата колона? Нима той не знае, какво може да се случи? Защо другите седят там? Щото са ненормални ли? Щото са тъпи? Като галоши?
Закона е излишен, вътре в нас което е - то е важно. А вътре в нас седят понятия като чест, достойнство и чувство за справедливост. Седят ли, седят…

Green Light написа:За да бъдете успешен в работата си, изключете човешекия фактор, превключете на програма тояга§морков и напред. Аз така правя.

…

Ако щеш вярвай днес точно над това мислех.
И се съгласявам с теб

за идеали - е, мисля тук и единствено тук може да пишем за тях

ако спомена пред партньорите и колегите ще ме помислят за луда и ще ги е страх да правят бизнес с мен, ще ги е страх да ми се доверят за каквото и да е

абе Грийне....
как извади тая тема точно сега

днес ми се случи толкова грозна случка...
няма значение де

идеали - без тях мисля ще бъде напълно безмислено да се събудя на следващата сутрин ...

кофти...

аз от доста време говоря, че трябва да има сталински или хитлерски мерки срещу нарушителите на пътя. Пълна жестокост - мерки, пред които Терминаторът и Хищникът трябва да се опулват... А то е обратното. И как няма да е, като срещу 100-500 лева всеки началник в КАТ е твой или може да ти отмени акт.

Гадост на квадрат. Добре, че сте случили на жена. Много трудно се намират хора.

Green Light написа: Закона е излишен, вътре в нас което е - то е важно. А вътре в нас седят понятия като чест, достойнство и чувство за справедливост. Седят ли, седят…

Седят си, да. У някои - повече, у други никак...

Макар че ако става дума за отнемане на живот, даже не можем да говорим и за такива понятия, а по-скоро за други неща. Знам ли за какви.

Собствената чест и достойнство са свързани с опазването на чуждите такива.

Фактически, чудех се, дали цялата идея за моркова и тоягата не е грешна? Дали не сме впрегнали каруцата пред коня? Дали не трябва да сгънем това знаме и да развеем друго. Просто в риториката ни да влезнат думи, като морал, обич към хората, добродетелите, като твърда основа на която да се стъпи. Ако наистина честността, зачитането на правата на другите, солидарността... е такива неща, са работещи, движещи сили, в други общества. Тогава в тези общества принудата е само спомагателно средство. То е предназначено за илюстрация, за да покаже на незнаещия как трябва да се държи, какво се очаква от него. Това общество не разчита на "моркова и тоягата" да върши цялата работа.
А тук, аз съм наобратно. В моя делник аз разчитам именно на тоя принцип. И само на него. Ако човека срещу мен не търпи наказания ако действа нечестно, и ако не печели бонуси при спазване на правилата, аз не тръгвам да се договарям за нищо. Доверието е част от цялото, признавам, но все пак е обвързано с неща като опит или препоръки.
Целият ми социален живот е изцяло облегнат на тоя принцип. И улицата пресичам с мисълта за него.
Та се замислих.

Green Light написа:Фактически, чудех се, дали цялата идея за моркова и тоягата не е грешна? Дали не сме впрегнали каруцата пред коня? Дали не трябва да сгънем това знаме и да развеем друго. Просто в риториката ни да влезнат думи, като морал, обич към хората, добродетелите, като твърда основа на която да се стъпи. Ако наистина честността, зачитането на правата на другите, солидарността... е такива неща, са работещи, движещи сили, в други общества. Тогава в тези общества принудата е само спомагателно средство. То е предназначено за илюстрация, за да покаже на незнаещия как трябва да се държи, какво се очаква от него. Това общество не разчита на "моркова и тоягата" да върши цялата работа.
А тук, аз съм наобратно. В моя делник аз разчитам именно на тоя принцип. И само на него. Ако човека срещу мен не търпи наказания ако действа нечестно, и ако не печели бонуси при спазване на правилата, аз не тръгвам да се договарям за нищо. Доверието е част от цялото, признавам, но все пак е обвързано с неща като опит или препоръки.
Целият ми социален живот е изцяло облегнат на тоя принцип. И улицата пресичам с мисълта за него.
Та се замислих.

Седем години в Тибет:)
И накрая замязваш на Брат Пит от пости и бхагаватизми...
Според мен ако си позитивен тип и пращаш такива сигнали на хората около теб няма начин да не получиш поне 50% от това, което си пратил.
Космополитният негативизъм е адски заразен.
Глей на какво е заприличал форума.
Кризи на не знам коя възраст...понеже тук са меланж.

Strunz написа: Седем години в Тибет:)
И накрая замязваш на Брат Пит от пости и бхагаватизми...
Според мен ако си позитивен тип и пращаш такива сигнали на хората около теб няма начин да не получиш поне 50% от това, което си пратил.
Космополитният негативизъм е адски заразен.
Глей на какво е заприличал форума.
Кризи на не знам коя възраст...понеже тук са меланж.

Да ама изпращаш 100, а получаваш 50.
Бъзикам се, бе! И аз вярвам в тва.
Не знам дали съм позитивен тип, де, ако ми фраснеш едно круше, примерно, няма да зема да те прегръщам. Ама, така де, вярвам, в позитивното отношение и любовта, риш, па, квот мога, това правя

Green Light написа:

Strunz написа: Седем години в Тибет:)
И накрая замязваш на Брат Пит от пости и бхагаватизми...
Според мен ако си позитивен тип и пращаш такива сигнали на хората около теб няма начин да не получиш поне 50% от това, което си пратил.
Космополитният негативизъм е адски заразен.
Глей на какво е заприличал форума.
Кризи на не знам коя възраст...понеже тук са меланж.

Да ама изпращаш 100, а получаваш 50.
Бъзикам се, бе! И аз вярвам в тва.
Не знам дали съм позитивен тип, де, ако ми фраснеш едно круше, примерно, няма да зема да те прегръщам. Ама, така де, вярвам, в позитивното отношение и любовта, риш, па, квот мога, това правя

Кроше и прегръдки са кретенизъм:)
Или налагаш обратно или бягаш ако е по-силен:)
а за процентите...ти и на 50 се радвай, че в таз криза..:)

Strunz написа:Според мен ако си позитивен тип и пращаш такива сигнали на хората около теб няма начин да не получиш поне 50% от това, което си пратил.
Космополитният негативизъм е адски заразен.

Честит декември, Щрунце, аз ти пращам 150 процента оптимизъм, ти раздай 50-те на когото решиш

Лелееее, заразена съм с добро настроение и позитивност!!!


На недельку...

Strunz написа:
Седем години в Тибет:)
И накрая замязваш на Брат Пит от пости и бхагаватизми...
...

къде го Брад Пит?
и легенди за страстта

Strunz написа:
Кроше и прегръдки са кретенизъм:)
Или налагаш обратно или бягаш ако е по-силен:)
а за процентите...ти и на 50 се радвай, че в таз криза..:)

Бе! Да ти кажа, мене напоследак ме избива на такива кретенизми. Не, сериозно. Нещо съм се променил яката. Аз даже мислех специално да го разправям тва, ама се смилих над аудиторията. Само тука, сега, набързо ще ти скицирам ена случка от миналата седмица. Начи, не знам дали съм ти споменавал, ама аз в скандална ситуация съм леко спек. Начи, не точно спек, ама просто като земат да ми крещат например, много точно и правилно ми идват думи с които да затапя говедото, ама около половин час по- късно. Вътре в ситуацията само седя, преглъщам и гледам въпросително. Да се чудиш къде се дяват всички думи. Както и да е.
Начи една сутрин си карам към офиса. Ма в супер настроение. В къщи с Терминаторите и с Бейби се скъсахме да се лигавиме, и на мене ми е гот, гот, Буги лафи та се къса по радиото, бе сещаш се, кеф. Карам си, наляво надясно, моя си път към офиса. По едно време се усещам аз, че като фон, от няколко минути се надува един клаксон. Зе да се усилва, усилва и до мене наби спирачаки един меган. Бре викам си, я от хубаво, по- хубаво, сега некой ще се бие, шоу ще гледаме. И се приготвям да зяпам, даже леко намалих Буги та да не ми пречи да слушам. И тоя от мегана съвсем според очакванията свали джама и взе да крещи. Пък аз се оглеждам, понеже тоя май на никого конкретно не крещи, ами към мене е така гледа, се едно нали актьорите се обръщат към публиката та да обяснят преамбюла. Айде викам си, стига губи време давай, насочи гнева. Тоя крещи, аз се усмихвам, той се дере аз, любезно го гледам, така с повдигнати веджи, "да, да, мой човек само така, разгони им фамилията, действай" А тоя почна да изпада в амок. Не крещи, ами почна да писука, направо, гласа му мутира, два три пъти се прехапа от зор.
И,ако щеш вярвай, Щрунце, ама чак като почна да излиза от колата, аз загрях, че тоя мене има предвид. Човека се опитва риш, да ми каже нещо, свирка, вика, занимава се с мене от 15 минути, пък аз не го разбирам. Чак ми стана мъчно. Глей, викам си, нещо съм направил сигурно и тоз искал да ми обясни нещата, пък аз Буги Барабата си слушайм и пет пари не давам за човешките терзания. Ама това така за секунда две си го мисля, и смъквам стъклото(той отдясно ми се падаше, та дясното стъкло смъквам) и той докато се разгъва така от седалката, та да излезе, аз му викам. - Бе- викам- ти така с голи ръце, ли ще дойдеш насам?
Що точно тва ми дойде на акъла, идея си нямам. Великата тайна на човешкия мозък и психика. Ама тоя се замисли. "Що ли- сигурно си вика на ум- да не взема нещо тежко и тогава да се задействам, както трябва" Ама изглежда не намери, понеже помърмори, помърмори малко по- тихо така, и толко. Замина си.
И до ден днешен не знам какво съм му сторил. Може да е сбъркал. Случва се.

Та, викам ти, има случаи и да съм любезен в такива моменти.

4avdar4e написа:
Честит декември, Щрунце, аз ти пращам 150 процента оптимизъм, ти раздай 50-те на когото решиш

Лелееее, заразена съм с добро настроение и позитивност!!!


На недельку...

Честит и на теб! :)

Чакай да ти пусна и аз нещо де се усмихнеш:

А ти изпи ли си кафето ? :))

Strunz написа:
Чакай да ти пусна и аз нещо де се усмихнеш:

А ти изпи ли си кафето ? :))

:rotfl24::rotfl24: Убиец просто!!!

Green Light написа:

Strunz написа:
Кроше и прегръдки са кретенизъм:)
Или налагаш обратно или бягаш ако е по-силен:)
а за процентите...ти и на 50 се радвай, че в таз криза..:)

Бе! Да ти кажа, мене напоследак ме избива на такива кретенизми. Не, сериозно. Нещо съм се променил яката. Аз даже мислех специално да го разправям тва, ама се смилих над аудиторията. Само тука, сега, набързо ще ти скицирам ена случка от миналата седмица. Начи, не знам дали съм ти споменавал, ама аз в скандална ситуация съм леко спек. Начи, не точно спек, ама просто като земат да ми крещат например, много точно и правилно ми идват думи с които да затапя говедото, ама около половин час по- късно. Вътре в ситуацията само седя, преглъщам и гледам въпросително. Да се чудиш къде се дяват всички думи. Както и да е.
Начи една сутрин си карам към офиса. Ма в супер настроение. В къщи с Терминаторите и с Бейби се скъсахме да се лигавиме, и на мене ми е гот, гот, Буги лафи та се къса по радиото, бе сещаш се, кеф. Карам си, наляво надясно, моя си път към офиса. По едно време се усещам аз, че като фон, от няколко минути се надува един клаксон. Зе да се усилва, усилва и до мене наби спирачаки един меган. Бре викам си, я от хубаво, по- хубаво, сега некой ще се бие, шоу ще гледаме. И се приготвям да зяпам, даже леко намалих Буги та да не ми пречи да слушам. И тоя от мегана съвсем според очакванията свали джама и взе да крещи. Пък аз се оглеждам, понеже тоя май на никого конкретно не крещи, ами към мене е така гледа, се едно нали актьорите се обръщат към публиката та да обяснят преамбюла. Айде викам си, стига губи време давай, насочи гнева. Тоя крещи, аз се усмихвам, той се дере аз, любезно го гледам, така с повдигнати веджи, "да, да, мой човек само така, разгони им фамилията, действай" А тоя почна да изпада в амок. Не крещи, ами почна да писука, направо, гласа му мутира, два три пъти се прехапа от зор.
И,ако щеш вярвай, Щрунце, ама чак като почна да излиза от колата, аз загрях, че тоя мене има предвид. Човека се опитва риш, да ми каже нещо, свирка, вика, занимава се с мене от 15 минути, пък аз не го разбирам. Чак ми стана мъчно. Глей, викам си, нещо съм направил сигурно и тоз искал да ми обясни нещата, пък аз Буги Барабата си слушайм и пет пари не давам за човешките терзания. Ама това така за секунда две си го мисля, и смъквам стъклото(той отдясно ми се падаше, та дясното стъкло смъквам) и той докато се разгъва така от седалката, та да излезе, аз му викам. - Бе- викам- ти така с голи ръце, ли ще дойдеш насам?
Що точно тва ми дойде на акъла, идея си нямам. Великата тайна на човешкия мозък и психика. Ама тоя се замисли. "Що ли- сигурно си вика на ум- да не взема нещо тежко и тогава да се задействам, както трябва" Ама изглежда не намери, понеже помърмори, помърмори малко по- тихо така, и толко. Замина си.
И до ден днешен не знам какво съм му сторил. Може да е сбъркал. Случва се.

Та, викам ти, има случаи и да съм любезен в такива моменти.

Абсолютно нормална случка:)
Аз съм имал понякога и половин ден забавяне на реакциите...
"Леле, ама той това ли имал предвид?!?! Той на мен?!?"

Просто като не си сприхав по природа и не си мнителен за настроенията и на другите

Green Light написа:Фактически, чудех се, дали цялата идея за моркова и тоягата не е грешна? Дали не сме впрегнали каруцата пред коня? Дали не трябва да сгънем това знаме и да развеем друго. .....

идеята за тоягата и моркова аз не я харесвам
просто не ми е на сърце
и не я прилагам
това е нещо което не искам да прилагат на мен и съответно аз не го прилагам

да вдъхновиш хората, да ги накараш да вярват, да се почувстват велики че участва и те точно в това "нещо", че успеха зависи от тях, от всеки един, че ги обичаш с цялото си сърце и разчиташ на тях като на себе си, да са доволни и да се смеят независимо че ада се е отворил, да страдат при провала и да са пияни от щастие с успеха
това е моята "система"
ма аз съм откачена, та всъщност....абе всъщност просто
абе няма значение

нещата бавно и тъчжно се променят
у посока неква
с нас или без нас все те тая:-)

Green Light написа:Фактически, чудех се, дали цялата идея за моркова и тоягата не е грешна? Дали не сме впрегнали каруцата пред коня? Дали не трябва да сгънем това знаме и да развеем друго. Просто в риториката ни да влезнат думи, като морал, обич към хората, добродетелите, като твърда основа на която да се стъпи. Ако наистина честността, зачитането на правата на другите, солидарността... е такива неща, са работещи, движещи сили, в други общества. Тогава в тези общества принудата е само спомагателно средство. То е предназначено за илюстрация, за да покаже на незнаещия как трябва да се държи, какво се очаква от него. Това общество не разчита на "моркова и тоягата" да върши цялата работа.
А тук, аз съм наобратно. В моя делник аз разчитам именно на тоя принцип. И само на него. Ако човека срещу мен не търпи наказания ако действа нечестно, и ако не печели бонуси при спазване на правилата, аз не тръгвам да се договарям за нищо. Доверието е част от цялото, признавам, но все пак е обвързано с неща като опит или препоръки.
Целият ми социален живот е изцяло облегнат на тоя принцип. И улицата пресичам с мисълта за него.
Та се замислих.

Човек общо взето има ограничени възможности в това отношение - това, за което говориш в първата половина от постинга си.
Може да въздейства ефективно на ограничен кръг от хора и често за ограничено време.

В по-едър план купищата празни приказки давят всичко смислено.
Викат им демагогия.

Quid написа:нещата бавно и тъчжно се променят
у посока неква
с нас или без нас все те тая:-)

И за посоката ли е все тая?
Може пък да не е тъжно, знае ли човек.

Офф, не можах да го дочета. Сори, Грийн, чете ми се нещо мискинско.