Нощта преди коледа
Публикувано на: 12.12.08, 11:04
http://bglog.net/nachobrazovanie/24041
"от Rosica Mileva на 23.11.2008 18:26 1 коментара , 225 прочита
Категории: 4-ти клас, 3-ти клас, 2-ри клас, 1-ви клас
Ключови думи: коледа, дядо коледа
Здравейте, колеги! Наближава Коледа. В много страни вечерта на този празник се чете една поема, написана от Клемент Мур преди почти 100 години. Предлагам презентация върху този текст. Мисля, че ще ви хареса.
Нощта преди Коледа "
Това е от един учителски форум. Бе има учители в тая държава. Има страхотни хора. Една учителка е направила презентация и я предлага на своите колеги. Ще ви впечатли, рагаци. Имало поема на Клемент Мур(аз не знаех), която дълги години се чете на децата, като нова традиция, в нощта преди коледа. Харесват ми такива неща.
Свалете го, ще ви хареса!
Ето и стиховете:
The night before Christmas
Нощта преди Коледа
от Клемент Мур
Български стихове:
Ангелина Жекова
Беше нощта преди Коледа – тиха и бяла.
Къщата спеше… И мишката беше заспала.
Само чорапките пъстри,
грижливо строени,
Чакаха гостенин драг
с бързоноги елени.
Сгушени спяха отдавна децата щастливи,
сладко в съня им танцуваха захарни сливи,
спеше и майка им, сбрала в бонето косите,
дрямката вече и мен ми затвори очите.
Точно тогава разнесе се вън олелия.
В миг се събудих уплашен, защо да го крия,
Боже, от толкова хубост замря ми сърцето!
Месецът хвърляше сребърен пламък небесен,
всичко блестеше в снежеца –
тъй пухкав и пресен,
и като приказни сенки посред белотата
осем еленчета теглеха бързо шейната.
Сам Дядо Коледа – дребничък стар симпатяга,
весело свиркаше, бързо подканяше впряга:
- Хайде, еленчета! Дашър и Виксен, и Прансър!
Бързайте, Дондър и Комет,
и Кюпид, и Дансър!
Блитцен, светкавице моя,
Напред към комина!
Знаете всички, че трябва през него да мина!
Както наесен летят с урагана листата,
тъй и елените литнаха,
а след тях и шейната.
Пуснах пердето и тръгнах…
Пред мене стоеше ТОЙ,
Дядо Коледа!
С бяла брада до гърдите,
с кожени дрехи червени бе чак до петите.
С пепел и сажди изцапал си беше костюма…
Гледах го мълком – загубил и ума, и дума,
как пред камината ситни със пъргави крачки,
как от гърба си стовари торбата с играчки.
Имаше нос като алена сочна черешка,
весели устни, присвити във лека насмешка,
розови бузи с дълбоки и смешни трапчинки,
сини очи и коси като чисти снежинки.
Точно каквито са елфите – мъдри и стари,
щедро подготвяше гостът за всички ни дари.
Аз се разсмях от сърце, той обърна се живо,
махна с ръка и намигна с око закачливо.
После за своята работа пак се захвана –
сложи във всяко чорапче играчка желана,
сръчно добави отгоре и лакомства вкусни…
Пръст до носа си опря: “Тихо!”. Подсвирна със устни
и след това през комина с торбата изчезна,
В миг полетя със шейната в нощта многозвездна…
Чувах гласа му обаче да буди простора:
- Весела Коледа! Весела Коледа, хора!
"от Rosica Mileva на 23.11.2008 18:26 1 коментара , 225 прочита
Категории: 4-ти клас, 3-ти клас, 2-ри клас, 1-ви клас
Ключови думи: коледа, дядо коледа
Здравейте, колеги! Наближава Коледа. В много страни вечерта на този празник се чете една поема, написана от Клемент Мур преди почти 100 години. Предлагам презентация върху този текст. Мисля, че ще ви хареса.
Нощта преди Коледа "
Това е от един учителски форум. Бе има учители в тая държава. Има страхотни хора. Една учителка е направила презентация и я предлага на своите колеги. Ще ви впечатли, рагаци. Имало поема на Клемент Мур(аз не знаех), която дълги години се чете на децата, като нова традиция, в нощта преди коледа. Харесват ми такива неща.
Свалете го, ще ви хареса!
Ето и стиховете:
The night before Christmas
Нощта преди Коледа
от Клемент Мур
Български стихове:
Ангелина Жекова
Беше нощта преди Коледа – тиха и бяла.
Къщата спеше… И мишката беше заспала.
Само чорапките пъстри,
грижливо строени,
Чакаха гостенин драг
с бързоноги елени.
Сгушени спяха отдавна децата щастливи,
сладко в съня им танцуваха захарни сливи,
спеше и майка им, сбрала в бонето косите,
дрямката вече и мен ми затвори очите.
Точно тогава разнесе се вън олелия.
В миг се събудих уплашен, защо да го крия,
Боже, от толкова хубост замря ми сърцето!
Месецът хвърляше сребърен пламък небесен,
всичко блестеше в снежеца –
тъй пухкав и пресен,
и като приказни сенки посред белотата
осем еленчета теглеха бързо шейната.
Сам Дядо Коледа – дребничък стар симпатяга,
весело свиркаше, бързо подканяше впряга:
- Хайде, еленчета! Дашър и Виксен, и Прансър!
Бързайте, Дондър и Комет,
и Кюпид, и Дансър!
Блитцен, светкавице моя,
Напред към комина!
Знаете всички, че трябва през него да мина!
Както наесен летят с урагана листата,
тъй и елените литнаха,
а след тях и шейната.
Пуснах пердето и тръгнах…
Пред мене стоеше ТОЙ,
Дядо Коледа!
С бяла брада до гърдите,
с кожени дрехи червени бе чак до петите.
С пепел и сажди изцапал си беше костюма…
Гледах го мълком – загубил и ума, и дума,
как пред камината ситни със пъргави крачки,
как от гърба си стовари торбата с играчки.
Имаше нос като алена сочна черешка,
весели устни, присвити във лека насмешка,
розови бузи с дълбоки и смешни трапчинки,
сини очи и коси като чисти снежинки.
Точно каквито са елфите – мъдри и стари,
щедро подготвяше гостът за всички ни дари.
Аз се разсмях от сърце, той обърна се живо,
махна с ръка и намигна с око закачливо.
После за своята работа пак се захвана –
сложи във всяко чорапче играчка желана,
сръчно добави отгоре и лакомства вкусни…
Пръст до носа си опря: “Тихо!”. Подсвирна със устни
и след това през комина с торбата изчезна,
В миг полетя със шейната в нощта многозвездна…
Чувах гласа му обаче да буди простора:
- Весела Коледа! Весела Коледа, хора!