Страница 1 от 1

Когато

Публикувано на: 23.12.08, 00:28
от Мнемозина
Когато срещнеш нещо...
Ако не можеш да го разбереш -
измисли си го.
И то ще ти даде най-силния си смисъл.
Убягва ли от погледа ти -
представи си го.
И ще видиш образа му най-истински.
Преди да го докоснеш -
усети го.
И всеки допир ще остане вече
груб и недостатъчен.
Когато срещнеш нещо,
срещни го с себе си -
и ще се срещнеш с него.


Данила Стоянова

Публикувано на: 23.12.08, 00:29
от lancelote
А есенният час е вече син,
полека тротоарите изстиват,
а свещите угасват в желатин,
в който здрач и синева се сливат.

Публикувано на: 23.12.08, 00:49
от І
Дано не ми се разсърди автора.. :shy: :-)

Ти си тук,
а аз не смея
ръка към тебе да протегна.
Навярно като мен копнееш.
И аз изтръпвам. Но е стегната
душата ми и ме присвива
при всеки подъл миг на смелост.
Въздържам се и... си отиваш.
Пореден миг у мен заплел е
невидим възел за разсичане.

Все няма начин за обичане.

Публикувано на: 23.12.08, 09:13
от 4avdar4e
Приятели


Не си признавам, че нагазвам в шума.
Все още няма видими причини,
за да не вярвам във добрата дума
и в тъмното, което ще отмине.
Навярно недостатъчно ме лъжат.
Или пък аз невинаги разбирам...
Осъмвала съм ничия и чужда.
И знам, че не е болка за умиране.

Не смея да ви преброя, защото -
разбирам, и на вас не ви е лесно.
И пак отложих с няколко живота
онази смърт -
пред пилците наесен.

Камелия Кондова

Публикувано на: 23.12.08, 09:35
от Магия
Отново черен мрак, света затрупа
изви вихрушка, яростна и зла...
Прозорецът ми с трясък се начупи
и звъннаха в сърцето ми стъкла...

И свети само моята цигара.
Къде си в бурятя? С кого ? Не знам...
О, нека тя и с друг да те завари,
В такава нощ е страшно да си сам...

Публикувано на: 23.12.08, 13:09
от Dark Angel
с думи прости, в немерена реч

като срещнеш нещо - дай му шанс :-)

Публикувано на: 23.12.08, 14:08
от Strunz
Dark Angel написа:с думи прости, в немерена реч

като срещнеш нещо - дай му шанс :-)
кодош!

Публикувано на: 23.12.08, 19:02
от Semiramis
Рисувам обич синя, мили,
светулки тичат боси в мрака,
звездите пеят, тайни скрили,
небето твърде дълго плака.

Рибари хвърлят късни мрежи,
тръстика ще целуне вятър,
пустиня пари в дива нежност,
която пие чаша мляко.

Десислава Петкова