3o4o.net

изолацията може да носи и положителен знак. слагаш скафандър в безкислородна среда. защитен си влиянията на обкръжението: противомутренски, противочалгаджийски, противоеманципационен, противополитически, противоснобски, противопотребителски, противогейски, противопросташки, противоелитарен, противопесимистичен скафандър.
и си на сигурно място.
и си си сам. може би самодостатъчен.

bead_ написа:изолацията може да носи и положителен знак. слагаш скафандър в безкрилородна среда. защитен си влиянията на обкръжението: противомутренски, противочалгаджийски, противоеманципационен, противополитически, противоснобски, противопотребителски, противогейски, противопросташки, противоелитарен, противопесимистичен скафандър.
и си на сигурно място.
и си си сам. може би самодостатъчен.

Мдам, и аз искам така...
Може да добавим само една бумтяща печка/камина и планини през прозореца...

bead_ написа:изолацията може да носи и положителен знак. слагаш скафандър в безкрилородна среда. защитен си влиянията на обкръжението: противомутренски, противочалгаджийски, противоеманципационен, противополитически, противоснобски, противопотребителски, противогейски, противопросташки, противоелитарен, противопесимистичен скафандър.
и си на сигурно място.
и си си сам. може би самодостатъчен.

хехе семейството е такъв скафандър
две глави и четери юмрука

Ъъъъ, къде ги продават...
Земи два!

bead_ написа:изолацията може да носи и положителен знак.

Не само може, а със сигурност носи.
Едно от любимите ми места е изолатора.

Заради нещо положително си мислим че си я налагаме. Обаче положителна ли е тя? За тая противогейската и противочалгаджийската говоря. Дали не грешим? Какво лошо във веселието? Не губиме ли повече, отколкото печелим защото не се цапаме?

Замислих се също така за работата и колектива и партньорите ми...

Green Light написа:
Замислих се също така за работата и колектива и партньорите ми...

това беше и моята посока на мисли. сам означава ли самодостатъчен?

bead_ написа:

Green Light написа:
Замислих се също така за работата и колектива и партньорите ми...

това беше и моята посока на мисли. сам означава ли самодостатъчен?

Извинете, че се намесвам. Не. Човек никога не е самодостатъчен. Поне не за дълго.

Кент написа:
хехе семейството е такъв скафандър
две глави и четери юмрука

вероятно. когато в семейството мъжът и жената са двете половини на едно цяло.

bead_ написа:

Green Light написа:
Замислих се също така за работата и колектива и партньорите ми...

това беше и моята посока на мисли. сам означава ли самодостатъчен?

не, мъжъ има нужда от жена и обратното иначи си фрагмент само

vyara написа: Не. Човек никога не е самодостатъчен. Поне не за дълго.

дали? а компромисите да свалиш скафандъра и да се влееш в среда, която ти е чужда не води ли до естествена капсулация. понякога тялото отхвърля импланта, защото не го припознава.

Кент написа:

bead_ написа:

Green Light написа:
Замислих се също така за работата и колектива и партньорите ми...

това беше и моята посока на мисли. сам означава ли самодостатъчен?

не, мъжъ има нужда от жена и обратното иначи си фрагмент само

Но това значи, че двамата заедно са си самодостатъчни - което не е вярно.
Всяка изолация изкривява. Дори и да е групова.
Изобщо тънката разлика между отграничаването и изолирането е важна.
Затова и елитите са една от най-крехките групи - самата идея за елит е всъщност идея за изолирането му.

Понякога имам такъв скафандър, полезен е и ми е уютно.
После осъзнавам, че съм сама...и не съм си себедостатъчна.
Омагьосан кръг:-).

bead_ написа:

Green Light написа:
Замислих се също така за работата и колектива и партньорите ми...

това беше и моята посока на мисли. сам означава ли самодостатъчен?

в моя случай- не!

Няма да мина без обяснения. Първо аз самия съм си задавам тия въпроси, така че отговори май нямам. Аз сам си определям целите. Те са цели на фирмата ми, но се превръщат в общо достояние, тогава когато съм успял да ги постигна. В неуспехите си съм самотен. И по някакъв начин това важи и за успехите, нали? Когато успея да направя нещо значимо, в първата минута, само аз си знам. Мига на дивата радост няма с кого да го споделя. Споделям после, когато обясня, разкажа и т.н. Това си е самота. Не съм си достатъчен за това.
От друга страна - а да опита някой да ми се бърка!

bead_ написа:

vyara написа: Не. Човек никога не е самодостатъчен. Поне не за дълго.

дали? а компромисите да свалиш скафандъра и да се влееш в среда, която ти е чужда не води ли до естествена капсулация. понякога тялото отхвърля импланта, защото не го припознава.

Тя капсулацията май е естествена, т.е. насила човек не може да се отвори. Не разбирам под имплант какво имаш предвид.
Има една сърцевина в човека, която си е неговата недосегаема цялост. Той може да я предпазва и съхранява. Това как се движи и изглежда в околната среда може да не го промени отвътре, т.е. да се съхрани като човек и личност без да е груб в една враждебна среда. Мисля, че е възможно. Трудно е, защото средата е недоверчива, но това обикновено е в началото. Ако говорим за служебна среда и тя е дотам непоносима, най-лесно би било да се потърси друга, за да не се правят излишни компромиси...

vyara написа: Ако говорим за служебна среда и тя е дотам непоносима, най-лесно би било да се потърси друга, за да не се правят излишни компромиси...

не, не изпадам в конкретика. мисля за социума изобщо. за средата, в която растат децата ми и живея аз самата. за това, че купих на дъщеря ми книгата за невена по чисто естетически причини - за да усети жествеността и красотата отвъд гумената съвършеност на манекенските пропорции и защото смятам, че затварянето не става "срещу...", а "благодарение на..."

Мнемозина написа: Но това значи, че двамата заедно са си самодостатъчни - което не е вярно.
Всяка изолация изкривява. Дори и да е групова.
Изобщо тънката разлика между отграничаването и изолирането е важна.
Затова и елитите са едно от най-крехките групи - самата идея за елит е всъщност идея за изолирането му.

Мнемоу, три пъти го прочетох това
Отграничаване, отграничаване, отграничаване .. харесва ми. Групова изолация, хъм, сега ще си мисля, докато скитосвам по студа..

П.П. И изобщо се замислих за тънката разлика между сам, самотен, самодостатъчен.. Все един корен, а колко нюанси?!?

Хубава тема... 10х, Перличке!

Мнемозина написа: Изобщо тънката разлика между отграничаването и изолирането е важна.
.

отграничаването е само първата, интуитивна стъпка според мен. самият факт, че си такъв, какъвто си. и след това идва въпросът за съпреживяването и изолацията. трябва ли да съхраниш индивидуалността си в скафандър и да се изкривиш тотално или да свалиш предпазните средства и да се обречеш да естествено отхвърляне от страна на средата, към която не принадлежиш априори. и къде ще си по-цялостен - в съхраняващия скафандър или в разпиляната околност? и може ли да се редуват състоянията и истински ли ще бъдат? адаптивността грях ли е към принципите или принципите съдържат в себе си и адаптивност?

човек не може да си е самодостатъчен, хората са му нужни, така е устроен - да търси и живее с другите
изолацията е нещо временно, докато намери подходящата среда, която ще му донесе удоволствие
а това е най-големия принцип в живота - да се стремим към удоволствие

4avdar4e написа:

Мнемозина написа: Но това значи, че двамата заедно са си самодостатъчни - което не е вярно.
Всяка изолация изкривява. Дори и да е групова.
Изобщо тънката разлика между отграничаването и изолирането е важна.
Затова и елитите са едно от най-крехките групи - самата идея за елит е всъщност идея за изолирането му.

Мнемоу, три пъти го прочетох това
Отграничаване, отграничаване, отграничаване .. харесва ми. Групова изолация, хъм, сега ще си мисля, докато скитосвам по студа..

П.П. И изобщо се замислих за тънката разлика между сам, самотен, самодостатъчен.. Все един корен, а колко нюанси?!?

Хубава тема... 10х, Перличке!

Ами тя не е много тънка, доста е ясна.
"Сам" - това е по-скоро, как да го кажа, физическо състояние.
"Самотен" - болезнено усещане, т.е. психическо.
"Самодостатъчен" - това е когато през личната ти (или през обществената) биография вече са минали Шопенхауер и Ницше и някои други и са направили каквото са могли, за да направят самотата по-приемлива. Каквато тя всъщност не е.

snowprincess написа:човек не може да си е самодостатъчен, хората са му нужни, така е устроен - да търси и живее с другите
изолацията е нещо временно, докато намери подходящата среда, която ще му донесе удоволствие
а това е най-големия принцип в живота - да се стремим към удоволствие

Мисля, че го има и обратното - "подходящата среда" е временното, а изолацията е нужното.

bead_ написа: адаптивността грях ли е към принципите или принципите съдържат в себе си и адаптивност?

важно е човек да може да се адаптира
един Свръх Аз, който прекалено забранява, докарва Аз-а до патология

bead_ написа:

vyara написа: Ако говорим за служебна среда и тя е дотам непоносима, най-лесно би било да се потърси друга, за да не се правят излишни компромиси...

не, не изпадам в конкретика. мисля за социума изобщо. за средата, в която растат децата ми и живея аз самата. за това, че купих на дъщеря ми книгата за невена по чисто естетически причини - за да усети жествеността и красотата отвъд гумената съвършеност на манекенските пропорции и защото смятам, че затварянето не става "срещу...", а "благодарение на..."

Т.е. дилемата дали да си "естествен" в "естествената" среда със силиконовите си импланти. Или да си бяла гарга на фона на останалите, но със собствена хубост....
Не знам дали от една книга може да се усети нещо подобно от младо момиче, което от всички страни е атакувано от нещо различно. Май ние като родители ще оставим много у тях с примера си, личния си пример..
Не е толкова страшно, според мен. Нестойностните неща рано или късно биват изритвани от сцената на общественото внимание. И остават важните и стойностните неща. Така се надявам поне...

bead_ написа:

vyara написа: Не. Човек никога не е самодостатъчен. Поне не за дълго.

дали? а компромисите да свалиш скафандъра и да се влееш в среда, която ти е чужда не води ли до естествена капсулация. понякога тялото отхвърля импланта, защото не го припознава.

Не съм те разбрал. Задаваш въпрос без отговор. Когато нпопаднеш в такава среда, каквото стане, такова. Има хора, които знаят какво са, какво искат, и всеки ден как да се държат. Те грешно или врено смятат себе си за норма. Когато такъв човек попадне в грешна среда, той не се чувства некомфортно, просто кара другите да виждат грешките си и е щастлив от това. Тия хора- май, съм писал за това, в крайна сметка стават клошари. Или императори. И в двата случая се чувстват еднакво добре! Така мисля.
Другите, към които се причслявам и аз, нямат готов отговор на този въпрос. Когато попаднем в грешна среда, само си стискаме палци! И квото стане. Няма отговор за мене твоя въпрос.

esti написа:
Мисля, че го има и обратното - "подходящата среда" е временното, а изолацията е нужното.

не съм съгласна, човек не може да живее сам
ако например си корабокрушенец и си съвсем сам на някой остров - ти носиш със себе си всички хора, които са те учили на нещо, за които си прочела, на които си се възхищавала
един те е научил как да си уловиш риба, друг - да си запалиш огън, трети ще ти помогне да си направиш къща
едно дете се научава да приказва ако хората му говорят, постави едно бебе в изолация и виж какво ще стане с него

bead_ написа:

Мнемозина написа: Изобщо тънката разлика между отграничаването и изолирането е важна.
.

отграничаването е само първата, интуитивна стъпка според мен. самият факт, че си такъв, какъвто си. и след това идва въпросът за съпреживяването и изолацията. трябва ли да съхраниш индивидуалността си в скафандър и да се изкривиш тотално или да свалиш предпазните средства и да се обречеш да естествено отхвърляне от страна на средата, към която не принадлежиш априори. и къде ще си по-цялостен - в съхраняващия скафандър или в разпиляната околност? и може ли да се редуват състоянията и истински ли ще бъдат? адаптивността грях ли е към принципите или принципите съдържат в себе си и адаптивност?

Зависи от принципите.
За всеки човек всичките тези твои въпроси стоят по различен начин.
Мога да ти отговоря само за себе си, но това едва ли ще даде твоите отговори.
Отграничаването е наистина първата стъпка, но всеки от нас я прави несъзнателно през целия си живот. И наистина става сложно, когато отграничавайки себе си разбираш, че твърде много си се отдалечил от средата си и тя започва да те отхвърля - и не си сигурен, че това не е резултат на собственото ти отграничаване от нея.
И тогава започваш да търсиш баланса и компромиса. Защото хем трябва да останеш себе си, хем това "себе си" без съпоставката и отграничаването не може да бъде постигнато.

Да, според мен състоянията могат да се редуват. И всичките са истински. Просто всичко тече, но не винаги е линейно.

4avdar4e написа:
Хубава тема... 10х, Перличке!

10х на вас, че споделяте мислите си по нея, защото ме вълнува в момента

п.п. от просто мънисто все ме издигате в ранг перла, за което благодаря, ама от друга страна няма да ти върна жеста и да те наричам пионерче, ако ще турско да е!!:winkw::blum:

snowprincess написа:

esti написа:
Мисля, че го има и обратното - "подходящата среда" е временното, а изолацията е нужното.

не съм съгласна, човек не може да живее сам
ако например си корабокрушенец и си съвсем сам на някой остров - ти носиш със себе си всички хора, които са те учили на нещо, за които си прочела, на които си се възхищавала
един те е научил как да си уловиш риба, друг - да си запалиш огън, трети ще ти помогне да си направиш къща
едно дете се научава да приказва ако хората му говорят, постави едно бебе в изолация и виж какво ще стане с него

Сноу, говоря за съзнателна изолация.
Не за Тарзан.
Както и да е, заседях се....

Весела Коледа!

Green Light написа:От друга страна - а да опита някой да ми се бърка!

сам=самоуверен

съвсем в различна посока ми поведе мислите. това е уравнение, което много уважавам. и е част от житейското ми поведение, защото означава отговорност и егоцентризъм в равни пропорции.

Green Light написа:

bead_ написа:

vyara написа: Не. Човек никога не е самодостатъчен. Поне не за дълго.

дали? а компромисите да свалиш скафандъра и да се влееш в среда, която ти е чужда не води ли до естествена капсулация. понякога тялото отхвърля импланта, защото не го припознава.

Не съм те разбрал. .

чудесно си ме разбрал. по твой уникален начин. и добавяш нови пластове към темата.

snowprincess написа: едно дете се научава да приказва ако хората му говорят, постави едно бебе в изолация и виж какво ще стане с него

бебето също трябва да е изолирано - от студа, от глада, от силните шумове, от насилието, от липсата на любов... има различни видове изолации и всяка от тях има различен ефект

esti написа: Сноу, говоря за съзнателна изолация.
Не за Тарзан.
Както и да е, заседях се....

Весела Коледа!

говорех по принцип
каква ще е тази съзнателна изолация, обясни
според мен, фобиите предизвикват отбягващи поведения към застрашаващата среда, някаква травма, патология
нормалния човек се стреми към хората, защото е социално животно

Весела Коледа, ести!

snowprincess написа:

bead_ написа: адаптивността грях ли е към принципите или принципите съдържат в себе си и адаптивност?

важно е човек да може да се адаптира
един Свръх Аз, който прекалено забранява, докарва Аз-а до патология

100% съгласна

esti написа:съзнателна изолация.
:

съзнателна във всичките и смисли, вкл. съзнателно да я прекъснеш!

snowprincess написа: каква ще е тази съзнателна изолация, обясни
:

изолация от това http://vbox7.com/play:1302b057 като символ на всичко, което ме плаши, фрустрира, подтиска...

snowprincess написа: говорех по принцип
каква ще е тази съзнателна изолация, обясни
според мен, фобиите предизвикват отбягващи поведения към застрашаващата среда, някаква травма, патология
нормалния човек се стреми към хората, защото е социално животно

Весела Коледа, ести!

Мен ако питаш, човек ако е нормален ще избягва именно хората.

Гледах малко от сървайвър и там имаше един, дето изкара 20и кусур дена сам на един остров.
Всички мислеха, че ще превърти.
Една пишмат психоложка, дори каза, че тази изолация ще му съсипе психиката.
А то стана обратното - съхрани се.
И спечели сървайвър.
Так че....
Има хора и хора - колкото и да се водят всички за социални животни.
Освен това за мен изолацията не е равна на асоциалност.
От прекален стремеж за "социализиране" се стига до обезличаване.
Човек за да оцелее в социална среда му се налага да се приспособява, променя, нагажда....а това в повечето случаи води до изкривяване и придобиване на образ по калъп.
Като външна изява, не като същност.
Същността не се променя.
Променя се само изявата и с цел нагаждане и приспособяване.
Говориш за фобии..
А една от най-големите фобии - от отхвърляне - е довела до голяма степен до вечния стремеж към социализиране.
Дето се вика, прайм се на маймуни само и само да не ни духнат под опашката и да останем сами.
А малцина знаят, какъв благодат е самотата.
Може би са откачени, знам ли...

bead_ написа: като символ на всичко, което ме плаши, фрустрира, подтиска...

Защото нямаме Вяра! Вяра във себе си, децата си, бъдещето си... Ако имахме, както е казал Поета- "... бронебойни патрони
за нея
няма открити!"

[unknown] написа:

bead_ написа: като символ на всичко, което ме плаши, фрустрира, подтиска...

Защото нямаме Вяра! Вяра във себе си, децата си, бъдещето си... Ако имахме, както е казал Поета- "... бронебойни патрони
за нея
няма открити!"

Така е да!
На Надежда, само се опираме. Пък те- трите сестрички са ни нужни. И трите

bead_ написа:изолацията може да носи и положителен знак. слагаш скафандър в безкрилородна среда. защитен си влиянията на обкръжението: противомутренски, противочалгаджийски, противоеманципационен, противополитически, противоснобски, противопотребителски, противогейски, противопросташки, противоелитарен, противопесимистичен скафандър.
и си на сигурно място.
и си си сам. може би самодостатъчен.

не ми допада на мен това
такава изолация е сякаш пълно откъсване от средата, за да се съхрани...
да се съхрани какво?
човешкото в теб?
чистото?
невинното?
хм....
ми в тази среда плуват, джапат, ходят и други като мен, или подобни на мен, или някакви такива странни дето ми харесват много
ако се изолирам как ше ги намеря всичките тия странници-сродни души?
по-лесно ми се струва да си плуваш из средата свободно
както в морето има много риби.....

[unknown] написа: Защото нямаме Вяра! Вяра във себе си, децата си, бъдещето си... Ако имахме, както е казал Поета- "... бронебойни патрони
за нея
няма открити!"

аз имам
ела да ти дам от моята

вярвам в себе си, в хората, в децата, в бъдещето, в утрешния ден, в доброто.....