3o4o.net

Назад във времето и напред към...Тритон
Или за хубавите и не толкова спомени....

... и всички солидарно потънаха в спомени - или отлетяха за Тритон.

А защо пък Тритон, я дай да изберем нещо по-близо до Уран, 27 спътника бил имал.

П.П. Когато синът ми беше тригодишен, бяха отишли с татко му на гости у едно възрастно семейство. После го питам как са прекарали и той разказва: татко си говореше с чичо ..., пък ние с леля ... отидохме в кухнята, за да не им пречим.
- И какво правихте там?
- Ами разказвахме си спомени.

Един от най-ранните ми спомени е как стоя в количка на три колелета - трябва да бе плат на зелени и сини райета, а количката имаше едно плътно колело и две със спици с метални копчета и се опитвам да се обърна или да се смъкна от нея и протестирам силно.

Най-ранният ми спомен е как вървя в кухнята на леля ми към печката, бутам я, чайникът отгоре се накланя и към мен потича вода.
Дотук помня.
Била съм на година и три месеца, водата е била вряла. После съм лежала по болници, прохождала съм отново, още имам белег.
Но не помня болката, помня това преди нея, много странно.

спомних си (и си спомням често) една група хора - една невероятна компания от 6-7 семейства, с различни професии, интелигентни, проницателни, ярки и интересни личности - о как умееха да се забавляват всички те....

всичките те са оставили невероятен отпечатък върху мен, особено жените

няма ги вече, а аз често мисля за тях
и ми липсват

Един от най-ранните ми спомени е, че съм седнал сам пред блока. Това по онуй време си беше драма - рядко оставаше човек сам при цялата тайфа верни другари, които можеше да извика навън за игра
И съм седнал аз и въздъхвам тежко...
Понмя някакъв чичко, непознат сега за мен (тогава може и да е бил познат) да ми казва с усмивка: Ти пък за какво въздишаш? Малък си още..

На 4-5 гАдинки съм бил. Сега го разбирам...

lancelote написа:Назад във времето и напред към...Тритон
Или за хубавите и не толкова спомени....

Не помня на колко годинки съм била, тази песен, както и "Целувката на Аааана" ги пееше всяка вечер някаква група в един ресторант - мисля че "Чевермето" се казваше /или поне имаше чевермета"/ в Пампорово. После с родителите ми на връщане към почивната станция и минавахме през едно тъмно поле, където имаше много щурци и понякога - светулки. Хубаво беше .

Спомням си и огньовете и печените агнета, които се въртяха часове...