3o4o.net

Нямам представа каква е тая награда, оУбаче асоциация с ника на твойта особа:

vbox7.com/play:d87093c4&ef=1



пп ТФа мъжкарите са мноо тъп добитАк!

БоЕВ написа: пп ТФа мъжкарите са мноо тъп добитАк!

Аааа! нИдей така...

Факти:
Господ създал Адам, сметнал, че е нужно...
Адам създал Ева, сметнал, че е нужно...
Извод:
Човек греши, само Господ е безгрешен.

МЪЖжжж написа: Човек греши, само Господ е безгрешен.

Нищо не ти разбраф - мноо сум грешен!
ОУбаче е гот - НаздраФе!




пп Цуцам ина кайсиеФка браДче, напрао смър, 48 града.

majemela4ka написа:... на фестивала "Сънданс" - "Омлет"

Не ми се спомня това време... Макар и тогава да успявах някак си да има всичко необходимо за семейството ми.
Сега не бих си и представил, че мога да оцелея в такива условия. Остарях.
Година -две след това...бившата ми заприлича на мутреса.. а аз пак си ходех по тишърка и износени дънки.
По това време заплатата ми беше станала цифром и словом 7,5 $. Със средно 270 дни командировъчни в годината нейде из страната... Респонсъбъл за 1/3 от нея.. И след половин година ухажване от страна на холандците им сколасах на предложението. А то беше повече от неприлично. Кой ли идиот би стоял в редиците на някаква държавна служба заради едните идеали, когато в магазина не питат колко добър инженер си, а ти викат "сиренето е 5 /стотин/ лева". Всъщност на 28 бях ..станах управител на първата 100 % чуждестранна фирма в бранша.
Помня едни телефонни обаждания от това време...
Реконструкция:
Тръгвам от БГ за холандско на 700 лв за $
След 3 дни звъня на бившата..
"$ стана 1000"...
След още 2..
"$ стана 2000"...
След още 2..
"$ стана 3000"...
Абеее Ми аз повече нема да ти се обаждам... /след всеки звън..долара скачаше с 1000 /
"-абе ти си стой там и само пращай кинти..."
Е, след време разбрах що де...

На връщане в самолета, стюардесата от Луфтханза ми предложи любезно да увие малките питки останали неизядени след вечерята на пътниците за вкъщи.. Нямало хляб в Сф.
Имаше. Комунягите бяха сдали властта предишния ден.
След командировката за сметка на холандците ми останаха малко $. Дадох ги на почти бившите ми колеги /още не беше ясно дали ще приема предложението неприлично/.. Толкова имах. Равняваха се на 11х 2 месечни техни заплати.
Тъжно време...
А сега ако ме питаш...направо бих се влюбил в девойката от филма.. И не змам как е оцеляла, ако е нямала някой до себе си... Не знам и другите как са оцеляли.
Но не искам да се връщам там. Нямам вече тези сили.

БоЕВ написа: пп Цуцам ина кайсиеФка браДче, напрао смър, 48 града.

Нй добрата у района е на кмета на Силистра До нея ли си се докопал бе кеУеме.. И не почерпи...егаси
Кайсиите бяха килото по 50 стотинки тази есен. Кършеха се клоните... До година е всеки плод.

majemela4ka написа:... на фестивала "Сънданс" - "Омлет"

Yes! Yes! Yes!
Хора, тва е супер, наистина! Як пробив!

majemela4ka написа:... на фестивала "Сънданс" - "Омлет"

Моята емотиконка е


Галопиращо съм се насочила натам

към

дъното

frisky lioness написа: Моята емотиконка е


Галопиращо съм се насочила натам

към

дъното

стига бе! сложи усмивка и търси възможности, не сме 96-та все пак

latrevw написа:
стига бе! сложи усмивка и търси възможности, не сме 96-та все пак

Търся
и вчера търсих
днес пак ще търся

Положението е отчайващо

majemela4ka написа:... на фестивала "Сънданс" - "Омлет"

Представи си същата тази жена, но бременна. И на мен и ме свива топка в гърлото, щото ПОМНЯ.

frisky lioness написа:

[unknown] написа:

frisky lioness написа:

И аз се радвам да те видя

Пита ме
Отговорът е това








Пазете се, хора...
Никой не е застрахован



мамка му

frisky lioness написа:

[unknown] написа:

frisky lioness написа:

И аз се радвам да те видя

Пита ме
Отговорът е това



Пазете се, хора...
Никой не е застрахован

мамка му

Хей! Да не чувам (чета) такива неща!
Виж кво сега, ако спреш да търсиш (възможности) -
това ти е сигурно закопаване на дъното.
Горе главата и право напред, няма да се даваш, пък да става каквото ще!

pocti_bezobidna написа: Горе главата и право напред, няма да се даваш, пък да става каквото ще!

Аз мисля, че разказно, черното изглежда по- черно. Ние всички имахме много надежда, много повече отсега. Мислехме че е въпрос на малко време за да успеем да се оправим като държава и народ. Всеки гонеше целта си. Аз бях впрегнал всичко което имам и мога и с две ръце бутах напред дните. 96та година се запознах с Бейби. Купих си един 10 годишен опел аскона и отидохме на море. Асконата губеше токове внезапно, непрекъснато спираше. На прибежки и припълзявания, обаче, тая кола ни закара до вилата на моя приятел, до Каварна, където бяхме канени. -Елате -вика- моя приятел- на нашата вила. Тя е на брега на морето, на едно високо плато. Чудна красота!
Като стигнахме пред погледа ни се откри строеж. Море ни- къ- де не се вижда. Изгоряла трева и строеж, толко. Ама красотата е в очите на гледащия, моя приятел си го харесва тва, са кво. Къща, без вякакви мебели, без легла, без нищо. Голи измазани стени. Без врати, без прозорци и с половин покрив. -Мамицата им!- вика моя приятел- откраднали са ни керемидите! - Бе- викам- човече, тва едно на ръка. Ми къде са ти вратите, прозорците, останалото... - А- вика- то тва сме го занесли при един познат в селото. Сега ще отидеме да ги вземеме. Те хората демонтирали всичко, като си тръгват и като дойдат пак- монтират
Бейби се разрева!
И така. Два дена строене на къща. Походни легла и тва е. Море. Ако щете вярвайте, ама страхотно си изкархме.
После на връщане си бяхме самички с Бейби и с опела, и той реши да спре. През нощта. До Търново. Дойде пътна помощ, идея си нямам как съм я извикал, не помня дали имах GSM тогава. 97ма знам че имах, ама 96 та не помня. Все едно и да съм имал, не съм знаел номер на пътна помощ. Бе тва не го помня. 'Секи случай дойдоха две момчета- братовчеди. Закараха ни в сервиза си и запонаха да се борят с опела. На нас ни направиха миш маш. Ръчкаха там нещо, ръчкаха, па извадиха вино и ракия и разни мезелъци, ма луканки, шунки- такива и стана един купон, кажи речи - до сутринта. Оплюскахме сигурно толкова, колкото платихме за пътната помощ. Аз не пих, де, та се яхнахме пак на асконата и така. Хубава година беше! Бедна колкото си иска, ама не искам да я броя за лоша.

frisky lioness написа:

majemela4ka написа:... на фестивала "Сънданс" - "Омлет"

Моята емотиконка е


Галопиращо съм се насочила натам

към

дъното

Уф, бе Фриски! Не знам, какво да ти напиша. Стискам ти палци! Това е.

frisky lioness написа:

majemela4ka написа:... на фестивала "Сънданс" - "Омлет"

Моята емотиконка е


Галопиращо съм се насочила натам

към

дъното

Всичко минава, Фриски, така казват мъдрите мюсюлмани, и ние поне вече трябва да сме го разбрали.
Стискам ти палци и съм сигурна, че нещата ще се подредят!
Ти само не унивай.

majemela4ka написа:... на фестивала "Сънданс" - "Омлет"

Сценарист - Георги Господинов.

Мнемозина написа:

majemela4ka написа:... на фестивала "Сънданс" - "Омлет"

Сценарист - Георги Господинов.

Що се смееш? Заради Естествен роман ли?

Green Light написа:

Мнемозина написа:

majemela4ka написа:... на фестивала "Сънданс" - "Омлет"

Сценарист - Георги Господинов.

Що се смееш? Заради Естествен роман ли?

Не, не заради него.
Малко ми е трудно да го обясня.

Не всички имат способността и силата да показват миналото по определен начин, да го усещат по този определен начин.
В това отношение Георги Господинов го усещам близък. Просто заради начина, по който вижда и показва миналото. Чудя се дали е поколенчески този поглед или причината е някаква друга.

Затова се усмихнах, като видях името му накрая - сходството се потвърди за пореден път.

Мнемозина написа:

Green Light написа:

Мнемозина написа:

majemela4ka написа:... на фестивала "Сънданс" - "Омлет"

Сценарист - Георги Господинов.

Що се смееш? Заради Естествен роман ли?

Не, не заради него.
Малко ми е трудно да го обясня.

Не всички имат способността и силата да показват миналото по определен начин, да го усещат по този определен начин.
В това отношение Георги Господинов го усещам близък. Просто заради начина, по който вижда и показва миналото. Чудя се дали е поколенчески този поглед или причината е някаква друга.

Затова се усмихнах, като видях името му накрая - сходството се потвърди за пореден път.

Между другото през 2005 в "Поколение - Изгубени и намерени", БГ новелата също беше по сценарий на Георги Господинов (ако се не лъжа и режисьорката е същата).
На Мартичка Божилова шапка и свалям - кадърен продуцент е, който освен това не се пъне да е и творчески двигател на проектите си - тази суета като че ли не я тресе. Резултатите се виждат - и с "Коридор №8" и с това филмче.
Много се радвам за Сънданс, това е наистина страхотен шанс - да се види от цялата световна независима (и не само) индустрия, че им такова нещо като БГ кино. Да видим как ще си изиграем картите нататък...

pocti_bezobidna написа: Между другото през 2005 в "Поколение - Изгубени и намерени", БГ новелата също беше по сценарий на Георги Господинов (ако се не лъжа и режисьорката е същата).
На Мартичка Божилова шапка и свалям - кадърен продуцент е, който освен това не се пъне да е и творчески двигател на проектите си - тази суета като че ли не я тресе. Резултатите се виждат - и с "Коридор №8" и с това филмче.
Много се радвам за Сънданс, това е наистина страхотен шанс - да се види от цялата световна независима (и не само) индустрия, че им такова нещо като БГ кино. Да видим как ще си изиграем картите нататък...

Нищо не съм гледала от всичките тези неща, срам!

Ще трябва да се поправя.

Мнемозина написа:

majemela4ka написа:... на фестивала "Сънданс" - "Омлет"

Сценарист - Георги Господинов.

Операторът е... познат човек.

majemela4ka написа:

Мнемозина написа:

majemela4ka написа:... на фестивала "Сънданс" - "Омлет"

Сценарист - Георги Господинов.

Операторът е... познат човек.

Да го поздравиш от мен тогава!

Или да те поздравя теб направо?

Мнемозина написа:
Да го поздравиш от мен тогава!

Или да те поздравя теб направо?

ще звънна на жена му
а тя да си го поздравява колкото и както си иска

majemela4ka написа:

Мнемозина написа:
Да го поздравиш от мен тогава!

Или да те поздравя теб направо?

ще звънна на жена му
а тя да си го поздравява колкото и както си иска

Добре.
Ще й позволим великодушно.

Странно.

Днес купих яйца и ги прибрах в хладилника, мислейки си за този филм.

После, не знам защо - и все така представяйки си изопнатото лице на жената от филма, - се двоумих известно време кое точно яйце да избера, за да го използвам.
Това, което бях улучила, се оказа с двоен жълтък.

Само дето по идея трябваше да отделя белтъка от жълтъ...ците, което беше много интересно занимание.
За пръв път ми се случва такова нещо...

Green Light написа:Аз мисля, че разказно, черното изглежда по- черно.

А аз мисля, че разказано- черното бледнее.
Какво помня от тази година.
Дипломирах се. Умря баща ми. Ожених се.
Много събития за една година.
Дипломирах се на 17 май. Ожених се на 18 май. Баща ми умря на 24 май. На 29 май започнах да работя.
Така съм свикнал- винаги съм работил. И% през цялото студенство трябваше сам да се издържам.
Като завърших, нямаше в онези години избор- почваш работа в държавна поликлиника, ако имаш връзки. На частно, ако нямаш. Ако имаш пари- в собствен частен кабинет. Ако нямаш (като мен)- в чужд кабинет на процент. Процента е мижав- 25. Значи, ако взема 20лв. за една пломба- 5 лева са за мен. Тогава никой не даваше заеми. В банката ти искат пет души поръчители за максимум 1000 лв. и ако нямаш доказан доход те наритват като куче. За собствен кабинет не можеш и да мечтаеш при това положение.
Шефа- търтей. Неищо не бачка, нали ние бачкаме за него... Назначил си любовницата за сестра в кабинета. И аз и колегите ми хрантутим и нея освен него и семейството му. Бачках всеки ден до 23 часа. Прибиране пеша. На четири километра от вкъщи. За половин час го вземах разстоянието. Как ли съм го правил? Ама бях 64 килограма. И млад. Рейсове няма. Такси- абсурд. Че аз цял ден съм бачкал за тези пари...
Точно в шибаната зима жена ми е бременна. Като я видят с големият корем по улиците и цъкат с език- "героиня, как ли се е решила..."
А някой носи торбичка с продукти- "мръсник, откъде ли има пари..."
Пиеш кафе с кока кола- "Баровец..."
Обръщаха камиони с хляб. Помните ли?
Продаваха кафе втора употреба. Помните ли? От заведенията. Веднъж е минало през машините. Няма нищо- още веднъж може, пак нещо ще пусне.
Вкъщи е 16 градуса. И температурата пада. Жена ми реве. Бременна. Сори, мило- не можем да пуснем печката. Няма кой да ни плаща тока.
Собственика на кабинета, в който бачкам си купи нова кола.
Ама жена ми продължава да е бременна. Иска сирене и салам.
Сори, мило- няма за теб.
Шефа ми си купи нова пушка.
Трябва пак нещо да ядем. Абе, може и да пропуснем днес...
Шефа си купи нови гуми за колата...

Опел аскона, викаш, а... 10 годишен. Тва е супер лукс, бе... 97-ма година си купих първата кола- Шкода105л- 82- ри набор. За 600 лева. Стигнах с нея от Пловдив до Цалапица и тя спря. Завинаги. Големият син беше на няколко месеца...
Откъде пари за десет годишна кола бе, баси...

Мнемозина написа:Странно.

Днес купих яйца и ги прибрах в хладилника, мислейки си за този филм.

После, не знам защо - и все така представяйки си изопнатото лице на жената от филма, - се двоумих известно време кое точно яйце да избера, за да го използвам.
Това, което бях улучила, се оказа с двоен жълтък.

Само дето по идея трябваше да отделя белтъка от жълтъ...ците, което беше много интересно занимание.
За пръв път ми се случва такова нещо...

късметлийка

не съм виждала двоен жълтък от мнооого години

трябва да пуснеш тото-фиш

[unknown] написа:

Green Light написа:Аз мисля, че разказно, черното изглежда по- черно.

А аз мисля, че разказано- черното бледнее.
Какво помня от тази година.

Това, което искам да забравя от онази година, е усещането за безнадеждност. За това как даже и пионка не си, ами просто винаги можеш да станеш жертва на нечия глупост, алчност, безскрупулност и прочие човешки качества и стремления.
По онова време си мислех, че всичко, което се случва, е завинаги.

Това, което извлякох като поука от онова време - и заради което сега не го помня с лошо - е, че надежда винаги има, докато не я изгубиш по собствено желание. Че нещата се променят, че всичко тече и че това е хубаво точно когато ти е трудно.

majemela4ka написа:
късметлийка

не съм виждала двоен жълтък от мнооого години

трябва да пуснеш тото-фиш

И аз отдавна не бях виждала. При това избрах най-малкото.
И най-вече никога ми се е падало такова яйце, когато трябва да го деля. Черупката се счупи точно на две и като видях по един жълтък във всяка половина, направо се стреснах.
Но ако е добра поличба, споделям я с вас.

Зарежи. Дори не знам къде има тото-пунктове.

majemela4ka написа:

Ама ти познаваш оператора ли? Страхотен е! Браво на него!

Мнемозина написа:

[unknown] написа:

Green Light написа:Аз мисля, че разказно, черното изглежда по- черно.

А аз мисля, че разказано- черното бледнее.
Какво помня от тази година.

Това, което искам да забравя от онази година, е усещането за безнадеждност. За това как даже и пионка не си, ами просто винаги можеш да станеш жертва на нечия глупост, алчност, безскрупулност и прочие човешки качества и стремления.
По онова време си мислех, че всичко, което се случва, е завинаги.

Това, което извлякох като поука от онова време - и заради което сега не го помня с лошо - е, че надежда винаги има, докато не я изгубиш по собствено желание. Че нещата се променят, че всичко тече и че това е хубаво точно когато ти е трудно.

Всичко натежава и малко по малко ни руши. Не можеш да игнорираш един спомен, за да дадеш път на друг.

П.П. Ама ти наистина ли мислиш, че СЕГА по някакъв начин сме защитени....

[unknown] написа:

majemela4ka написа:

Ама ти познаваш оператора ли? Страхотен е! Браво на него!

познавам жена му:winkw:
и щерките

него само съм виждала, може би

96-та аз бях в казармата, голем касмет начи
и от убития луканов много повече ме вълнуваше
откъде да си намеря "мелник" пакет
а пък като "Кръщаваха" турците бях в кавказ
се ше изкръшкам начи като се прави история
ма 97-ма се уволних и приказката свърши
"докторе" дай ена торба цимент
секи ден се чуваше на строежа дето бачкахме с идин авер
40 лева на седмица, двеста ракия сяка вечер, през банята и дълги нощи с жената
която тогава ми беше още гаже,
а на другия ден бодър отново на строежа:lol:

[unknown] написа: Всичко натежава и малко по малко ни руши. Не можеш да игнорираш един спомен, за да дадеш път на друг.

П.П. Ама ти наистина ли мислиш, че СЕГА по някакъв начин сме защитени....

Да, така е, и умората се натрупва. И затова си мисля, че ако стане пак нещо такова, няма да имам сили да го преживея така, както тогава, и най-малкото ще изпадна в емоционален ступор.

Разбира се, че не сме защитени. Защитата, доколкото я има, е само вътре в нас и се нарича опит.

Мнемозина написа: Защитата, доколкото я има, е само вътре в нас и се нарича опит.

Опит.... Ако това ще ти помогне да спиш спокойно и да не се будиш плувнала в пот от притеснения- ОК, успокоявай се...

[unknown] написа:

Мнемозина написа: Защитата, доколкото я има, е само вътре в нас и се нарича опит.

Опит.... Ако това ще ти помогне да спиш спокойно и да не се будиш плувнала в пот от притеснения- ОК, успокоявай се...

Стига де!

Аз тук жълтъците споделям с вас, пък ти ми се цупиш!

Мнемозина написа:

[unknown] написа:

Мнемозина написа: Защитата, доколкото я има, е само вътре в нас и се нарича опит.

Опит.... Ако това ще ти помогне да спиш спокойно и да не се будиш плувнала в пот от притеснения- ОК, успокоявай се...

Стига де!

Аз тук жълтъците споделям с вас, пък ти ми се цупиш!

Не ти се цупя. Със 60 бона съм назад, та незнам опита доколко ще ми помогне...нали за кризи и опит си говориме.