3o4o.net

...едно дълго, уморително и самотно пътуване, изпълнено с безброи срещи и раздели!:-)

Да.

Но пътят не винаги е толкова гладък.

И пътуващият не винаги е толкова брадат.

Дай Боже да е дълго, уморително е само понякога, самотно - никога, с другото съм съгласна

БоЕВ написа:...едно дълго, уморително и самотно пътуване, изпълнено с безброи срещи и раздели!:-)[/img]

не дълго
кратко пътуване, кратко...
кратки срещи
раздели...

БоЕВ написа:

Е, за някой не е дълго, за други не е уморително...
Живота бива два вида- Жизнь и Лайф...

... като стълбичка на кокошарник-къс и наакан

frisky lioness написа:... като стълбичка на кокошарник-къс и наакан

В момента е твърде наакан даже дори
Ама ш`са управи де

Аз пък бях чел, че животът е "единствената предавана по полов път болест, която 100% има летален завършек"

Gaspode написа:Аз пък бях чел, че животът е "единствената предавана по полов път болест, която 100% има летален завършек"

Ааа и това го знам:winkw:



Животът е песен - изпей я.
Животът е игра - изиграй я.
Животът е дар - приеми го.
Животът е приключение - осъществи го.
Животът е мъка - надмогни я.
Животът е възможност - използвай я.
Животът е дълг - изпълни го.
Животът е тайнство - открий го.
Животът е предизвикателство - посрещни го.
Животът е пътешествие - извърши го.
Животът е обещание - спази го.
Животът е любов - открий я.
Животът е красота - възхвали я.
Животът е истина - осъзнай я.
Животът е битка - приеми я.
Животът е загадка - разреши я.
Животът е цел - постигни я.

Не е за живота, но не го бях чела



Приятели мои, спътници мои, горко на народ, който е пълен с вярвания и празен откъм вяра.
Горко на народ, който се облича с дреха, неизтъкана от него, яде хляб, непожънат от него, и пие вино, неизцедено от неговата собствена преса.
Горко на народ, който приветства побойника като герои и смята блестящия завоевател за щедър.
Горко на народ, който насън презира някоя страст, а наяве и робува.
Горко на народ, който издига глас само когато крачи в погребална процесия, гордее се само с руините си и се съпротивява само когато вратът му е поставен между меча и дръвника.
Горко на народ, чиито държавници са лисици, философите му са фокусници, а изкуството му е изкуство на кърпежа и подражанието.
Горко на народ, който посреща своя нов водач с фанфари, а го изпраща с пищялки, само за да посрещне друг отново с фанфари.
Горко на народ, чиито мъдреци са онемели с годините, а силните му мъже са още в люлката.
Горко на народ, разделен на части, всяка от които си въобразява, че е народ.

Халил Джибран

Животът е гадна работа както неотдавна казах вече.

"— Том? обади се Дъглас, — искам да ми обещаеш само едно, може ли?

— Може. Какво?

— Нищо, че си ми брат, и нищо, че по някой път ме е яд на тебе — обещаваш ли никога да не ме изоставяш?

— Искаш да кажеш, че вече ще ми даваш да идвам с теб и с другите, като тръгвате нанякъде, така ли?

— Ами… да… дори и това. Но най-вече искам да кажа да не ме изоставяш изобщо, разбираш ли? Да не те сгазва кола и да не падаш в пропасти.

— А, „яма, разбира се! Ти мене за какъв ме смяташ?

— Защото, ако недай боже се случи най-лошото и доживеем до дълбока старост — да речем, до четиридесет — четиридесет и пет, — можем да купим някоя златна мина в Запада, да си седим там, да пушим царевични реси и да си пуснем дълги бради.

— Да си пуснем бради, представяш ли си!

— Затова ти казвам, не ме напускай и не позволявай да те сполетява нищо лошо.

— Разчитай на мене — обеща Том.

— Ама мен не ме е страх от теб самия — обясни Дъглас; — Мен ме е страх от господ, той да не обърка нещо.

Том се замисли над тези думи. — Не се страхувай, Дъг — успокои го Том. — И той се старае, доколкото може."