Живата книга

[holi_day]

Гледах по БНТ документален филм за Димитър Талев - "Железният светилник"
за Преспанските камбани - Преспа дн.Прилеп
за сетивните, негеографски граници на България



една реплика на Цветана Манева ми направи впечатление, че би посъветвала Интернет-поколението да прочете книгата, за нея е неразбираемо как може в интернет да се четат изобщо писанията на анонимни автори...
дали познава подрастващите или не, средата им... - с това не искам да си отклонявам вниманието


мисълта ми е за

неживата книга
книга ли е

четенето въздействащ механизъм ли е
върху нечетящо поколение

[annonymus]

Аз "Железният светилник" я харесвам, но не бих я сложгила сред любимите си.
Интернет поколението, поне по-голямата част от него, бая ще се затрудни със Светилника...
Уф. Ако ще печели български роман в тази класация, искам да е "Тютюн".
Гласувкате ли?

[4avdar4e]

една реплика на Цветана Манева ми направи впечатление, че би посъветвала Интернет-поколението да прочете книгата, за нея е неразбираемо как може в интернет да се четат изобщо писанията на анонимни автори...
дали познава подрастващите или не, средата им... - с това не искам да си отклонявам вниманието


мисълта ми е за

неживата книга
книга ли е

четенето въздействащ механизъм ли е
върху нечетящо поколение

Аууууу, как мразя обобщения и интелектуалщини!!! Кое е интернет поколението? Ние, децата ни, кои са нечетящите, пак ли същите??? Колко хора от нашето и тяхното поколение познава тя, та прави обобщения, откъде ги познава???

Защо, ако имам критерии, да не чета анонимни автори? Още повече, че има едно ново явление - книги и музика, които се пускат само в нета, самите им автори считат за унизително да ходят по издателства и музикални къщи (как се казваше.. лейбъли???).
Ай стига, уф. Интернет вече не е паралелна вселена, в него има реален живот, писане, творчество...

Сори, Холи, не беше към теб, а към разни, дето ръсят умнотии по сутрешните блокове и хартиените вестници

[Мнемозина]

четенето въздействащ механизъм ли е
върху нечетящо поколение

Аууууу, как мразя обобщения и интелектуалщини!!! Кое е интернет поколението? Ние, децата ни, кои са нечетящите, пак ли същите??? Колко хора от нашето и тяхното поколение познава тя, та прави обобщения, откъде ги познава???

Защо, ако имам критерии, да не чета анонимни автори? Още повече, че има едно ново явление - книги и музика, които се пускат само в нета, самите им автори считат за унизително да ходят по издателства и музикални къщи (как се казваше.. лейбъли???).
Ай стига, уф. Интернет вече не е паралелна вселена, в него има реален живот, писане, творчество...

Сори, Холи, не беше към теб, а към разни, дето ръсят умнотии по сутрешните блокове и хартиените вестници

Остави ги ония, дето ръсят умнотии по сутрешните блокове, въпросът на Холи е за друго - и си е съвсем резонен.
В нета се чете по друг начин и тук не става дума за набавяне на информация.
Никога не съм потъвала в книга, четена от екран. Цяла книга, голяма, да те държи дни наред и да не можеш да се откъснеш, да живееш в нея и като свърши, да се чувстваш ограбен.
Аз това от екран не го мога.
Тези, за които някак по-първото е нетът, а после е книгата - те дали го могат?

[Глас в пустиня]

Гледах по БНТ документален филм за Димитър Талев - "Железният светилник"
за Преспанските камбани - Преспа дн.Прилеп
за сетивните, негеографски граници на България



една реплика на Цветана Манева ми направи впечатление, че би посъветвала Интернет-поколението да прочете книгата, за нея е неразбираемо как може в интернет да се четат изобщо писанията на анонимни автори...
дали познава подрастващите или не, средата им... - с това не искам да си отклонявам вниманието


мисълта ми е за

неживата книга
книга ли е

четенето въздействащ механизъм ли е
върху нечетящо поколение

Първо - за границите - излязла е книга на Таня Мангалакова>>> обещава да е интересна в най-скоро време ще трябва да я прочета.

Второ - неживата вода вода ли е?:winkw: Макар че, не намирам прилика в сравнението защото "книга" предполага хартиен носител, а не алтернативни начини на запис и пренос на информация.

Трето - ако се позовем на рекламистите, то, най-силно се запаметява видяното, след това чутото и накрая прочетеното. Така че, нечетящото поколение си има други начини за забавление.

[4avdar4e]

Остави ги ония, дето ръсят умнотии по сутрешните блокове, въпросът на Холи е за друго - и си е съвсем резонен.
В нета се чете по друг начин и тук не става дума за набавяне на информация.
Никога не съм потъвала в книга, четена от екран. Цяла книга, голяма, да те държи дни наред и да не можеш да се откъснеш, да живееш в нея и като свърши, да се чувстваш ограбен.
Аз това от екран не го мога.
Тези, за които някак по-първото е нетът, а после е книгата - те дали го могат?

Аз го мога, Мнемо, през последните години прочетох по този начин една секция от Народната, примерно Казвала съм, че мога да чета само седнала, полегна ли, дори приседнала във фотьойл, край - няма четене. Та на екран си е една чудесна възможност за мен

[annonymus]

Остави ги ония, дето ръсят умнотии по сутрешните блокове, въпросът на Холи е за друго - и си е съвсем резонен.
В нета се чете по друг начин и тук не става дума за набавяне на информация.
Никога не съм потъвала в книга, четена от екран. Цяла книга, голяма, да те държи дни наред и да не можеш да се откъснеш, да живееш в нея и като свърши, да се чувстваш ограбен.
Аз това от екран не го мога.
Тези, за които някак по-първото е нетът, а после е книгата - те дали го могат?

Аз го мога, Мнемо, през последните години прочетох по този начин една секция от Народната, примерно Казвала съм, че мога да чета само седнала, полегна ли, дори приседнала във фотьойл, край - няма четене. Та на екран си е една чудесна възможност за мен

Аз просто се опасявам, че голяма част от децата просто няма да се развълнуват от проблемите в "Светилника".

[holi_day]

Благодаря на писалите в темата.

Не ми идва нищо наум, което да напиша сега...


Излизам по задачи разни-разнообразни...

Ноооо пак ще се върна...


хубав ден (Е) днес!
и не само днес

[Green Light]

Аз също не мога да чета книга от екран. Но и никога не съм се опитвал сериозно да го правя. Обичам си хартията, има я слава богу, нея си взимам, на нощното шкафче или в куфара. Но екрана на компютъра, определено, е първото, с което се сблъскват моите деца. Книжната книга е второ по ред за тях. Сигурно ще четат от екран. Не мога да преценя какво им дава и какво отнема това. Дали ще могат да почувстват книгите, като приятели? Не знам. Аз се сещам за корици, за мястото на книгата у нас, къде има петно на страницата заради грейпфрута, който ядох. Те може би ще се сещат за линк.
В постинга на Холидей има кръстопът или даже пет кюшета за размислите ми. Моите поеха по посока на това дали интернет разширява българските граници. Няма да ги разшири с факта че можем, да прочетем Димитър Талев или Чудомир от екран. Тия граници на българското си ги има и със и без интернет. Но може би има неща, които ще бъдат харесвани и обичани и само български, класика за нас и чужди за другите, които ще се появят тук. Това си е разширение, нов цвят и нов вкус. Обогатяване на нас, нашата култура и нашата народност.
Целият свят има нужда от нов поглед и нова гледна точка. Интернет поколението я притежава.

[bead_]

неживата книга
книга ли е

четенето въздействащ механизъм ли е
върху нечетящо поколение

чете поколението. и книги, и от екран, и разпечатани на принтер текстове, което би трябвало да е някаква междинна форма. наблюденията ми над моята дъщеря са, че чете безогледно, всеядно, постоянно. от началото на годината глътна последното романче на лорън уайзбъргър, последното издадено книжле на удхаус, епопеята на вазов /в училище им искат само шипка, но като й показах книжлето за 1 час го беше прочела два пъти/, огромно количество манга на компа, царството на злото на саймък, заедно четохме и гледахме прекрасната книга на тошев за невена коканова и чете на брат си в късните следобеди приказка без край на енде.
незнам какво става в главицата й:blink: - супа!
но съм сигурна, че нещо става. четенето е едно от големите тайнства на живота.

[4avdar4e]

незнам какво става в главицата й:blink: - супа!
но съм сигурна, че нещо става. четенето е едно от големите тайнства на живота.

По-скоро калейдоскоп, шарена картинка на света, минал, настоящ и бъдещ..

Мойте хора са на вълна: рисуване на илюстрации към книги

[Мнемозина]

Остави ги ония, дето ръсят умнотии по сутрешните блокове, въпросът на Холи е за друго - и си е съвсем резонен.
В нета се чете по друг начин и тук не става дума за набавяне на информация.
Никога не съм потъвала в книга, четена от екран. Цяла книга, голяма, да те държи дни наред и да не можеш да се откъснеш, да живееш в нея и като свърши, да се чувстваш ограбен.
Аз това от екран не го мога.
Тези, за които някак по-първото е нетът, а после е книгата - те дали го могат?

Аз го мога, Мнемо, през последните години прочетох по този начин една секция от Народната, примерно Казвала съм, че мога да чета само седнала, полегна ли, дори приседнала във фотьойл, край - няма четене. Та на екран си е една чудесна възможност за мен

Спомен ме връхлетя: с приятелката ми от детските години, понеже живеехме в съседни къщи и бяхме почти непрекъснато заедно, та понякога освен за игра се събирахме и да четем заедно. Трябва да сме били на възрастта на дъщеря ми горе-долу.
Тя си сядаше на една страна с нейната книжка, аз на друга с моята... и така. При пълно мълчание, не помня да сме коментирали даже коя какво чете.
Сега ми изглежда странно.

[Мнемозина]

неживата книга
книга ли е

четенето въздействащ механизъм ли е
върху нечетящо поколение

чете поколението. и книги, и от екран, и разпечатани на принтер текстове, което би трябвало да е някаква междинна форма. наблюденията ми над моята дъщеря са, че чете безогледно, всеядно, постоянно. от началото на годината глътна последното романче на лорън уайзбъргър, последното издадено книжле на удхаус, епопеята на вазов /в училище им искат само шипка, но като й показах книжлето за 1 час го беше прочела два пъти/, огромно количество манга на компа, царството на злото на саймък, заедно четохме и гледахме прекрасната книга на тошев за невена коканова и чете на брат си в късните следобеди приказка без край на енде.
незнам какво става в главицата й:blink: - супа!
но съм сигурна, че нещо става. четенето е едно от големите тайнства на живота.

В главата й става, каквото трябва да стане.
Всеядното четене в ранните години е много хубаво нещо и според мен - страшно полезно. Точно така четенето става тайнство.

[ELBI]

всяка книга е жива чрез автора си. Нищо, че него може да не го има на този свят. Мъртви са скучните (и хора, и творби, вкл. книги).

[Gaspode]

Гледах по БНТ документален филм за Димитър Талев - "Железният светилник"
за Преспанските камбани - Преспа дн.Прилеп
за сетивните, негеографски граници на България



една реплика на Цветана Манева ми направи впечатление, че би посъветвала Интернет-поколението да прочете книгата, за нея е неразбираемо как може в интернет да се четат изобщо писанията на анонимни автори...
дали познава подрастващите или не, средата им... - с това не искам да си отклонявам вниманието


мисълта ми е за

неживата книга
книга ли е

четенето въздействащ механизъм ли е
върху нечетящо поколение

Кво значи жива или нежива книга? Ако е само за това от къде я чете човек, какво значение има? Аз напоследък чета предимно на екран - на екрана на тилифоня си (Грийн, дай да те светна как става номера и ще забравиш за хартиените книги... освен в тоалетната )
А за туй пусто младо поколение - ми ще четат по-малко като процент от времето си. Още по-малко ще четат на хартия. Кво да се прави - наистина е по-лесно да се възприема инфо-то ако е визуално или аудио. Пък и далеч по-интересно е да гледаш филм за маймуните отколкото да четеш за тях... ако става въпрос за научно-информационно предаване. Но пък до момента няма филм, който аз лично да съм харесал повече от книгата когато става въпрос за фантастика, примерно. Цветът на магията беше пълно разочарование за мен - щото съм чел книгите може би едва ли не. Та за такива неща-места-събития книгата ще си остане, мисля, незаменима. Независимо от формата и на съществуване...