3o4o.net

Тъй де, Кафка.

Плуването

Умея да плувам като всички останали, само че имам по-добра памет от тях и не забравям, че някога не знаех да плувам. И тъй като не забравям това, сегашната ми способност да плувам никак не ми помага; и така, аз не мога да плувам.


Аскетите

Най-ненаситни от всички са някои аскети; обявяват гладни стачки във всички области на живота като същевременно искат да постигнат следните неща:
1. Един глас да им каже: "Достатъчно, стига си постил, вече ти е позволено да се храниш като всички останали и яденето няма да ти се зачита."
2. Същият глас едновременно да им каже: "Достатъчно; досега си постил принудително, отсега нататък ще постиш за удоволствие, ще бъде по-сладко и от яденето (същевременно, обаче, ще ядеш истински)".
3.Същият глас едновременно да им каже: "Ти победи света, избавям те от него, от яденето и от поста (същевременно, обаче, и ще ядеш, и ще постиш)".
Освен тези гласове, се чува още един, който от край време безспирно им говори: "Ти, разбира се, не постиш абсолютно, но имаш доброто желание и това е достатъчно".

Мнемозина, на тебе много често ти се случва да се заблуждаваш. Това не е никакъв Кафка. Това съм аз

Green Light написа:Това съм аз

и ние също.

всичко е едно:winkw:

bead_ написа:и ние също.

всичко е едно:winkw:

Не сме, бе, аз мога да плувам

Аз съм по-скоро това:

Котката и мишката

Една котка уловила една мишка. "Какво ще правиш сега?", попитала мишката, " имаш толкова страшни очи". "Ах", казала котката, " такива са ми винаги очите. Ще им свикнеш". "По-добре да си вървя", казала мишката, "чакат ме децата". "Чакат те децата ли?", попитала котката, "тогава върви, колкото можеш по-бързо. Исках само нещо да те питам". "Ами, хайде питай, какво чакаш, и без това вече съм закъсняла".

И ей това:

Куриери

Бе им предложен избор да станат крале или кралски куриери. Съвсем като децата, всички искаха да станат куриери. В резултат има само куриери, тичащи по света, подвикващи един на друг - след като няма крале - съобщения, които са станали безсмислени. Те биха искали да сложат край на този ужасен живот, но не смеят, понеже са положили клетва да служат.


И разбира се това:
Общуването с хората подтиква към самонаблюдение

П.П. Пак той, подозирам и че ги взех от същото място

4avdar4e написа: П.П. Пак той, подозирам и че ги взех от същото място

Първо исках да пусна само това с плуването, но не ми се преписваше.

И като ги видях двете накуп...

Утре вечер ще пусна още от самата книжка, за да е по-стойностно.

Мнемозина написа: Утре вечер ще пусна още от самата книжка, за да е по-стойностно.

Ааа, на мен не ми пречи

Ще чакам, интересно ми е, но не!! никакви книжки повече

Ето, даже и сега успях:

На лунната светлина

Как диша гората на лунна светлина - веднъж се свива, смалява, сгъстява, изправя дърветата си високо горе, веднъж се разстила, плъзва се по склоновете, превръща се в постеля от храсти, в нещо по-малко - в далечно матово сияние.

Малка приказка

"Ах", казала мишката, "с всеки изминал ден светът става все по-тесен. Преди беше толкова широк - аз се плашех, бягах и бях щастлива, когато най-накрая виждах в далечината отляво и отдясно стени, но тези далечни стени се съединяват помежду си толкова бързо, че докато се усетя, съм се намерила вече в последната стая, а там в ъгъла стои капанът, в който ще нахълтам". - "Само трябва да смениш посоката на пътя", казала котката и я изяла.

За алегориите

Много хора се оплакват, че словата на мъдреците представляват винаги алегории, неприложими във всекидневния живот, а нали само него имаме. Когато мъдрецът казва "Мини отсреща", няма предвид, че трябва да минеш на отсрещната страна - нещо, което и без друго би могъл да направиш, ако си заслужаваше труда - а има предвид някакво митично "отсреща", нещо, което е непознато за нас, което и той самият не може по-точно да обясни, така че в случая не би могъл да ни помогне с нищо. Всички тези алегории в действителност искат да кажат, че неуловимото е неуловимо; но това е известно. Друго е онова, което всеки ден страшно много ни занимава.
Тогава един каза: "Защо се съпротивлявате? Ако следвахте алегориите, и вие самите щяхте да се превърнете в алегории и така да се освободите от всекидневните грижи."
Друг един отвърна: "Обзалагам се, че и това е една алегория."
Първият каза: "Печелиш".
Вторият каза: "Но, за съжаление, само в алегорията".
Първият каза: "Не, в действителността; в алегорията загуби".


(Усмивката е от мен, не от Кафка. Освен ако Грийн има някакви претенции )

Начи Кафка през живота си не съм докосвал, честна дума. Кант, чат пат, даже дет се вика Нитше така ведъж се подпрях като минавах покрай кръглата маса в хола. С Томас Мор май ме замериха, и разни други там нефилософстващи философи, Вонегът тоя оня, риш, но Кафка- не. Никога!
И сега- айде пак книги да купувам. Прах трупат, къщата ми цапат, жената се сърди, децата плачат. Само проблеми. С вас.
От къде са тия цитати?
Ох!