Gaspode написа:Убиваме време...
Всъщност, времето ни убива

а колко пъти искаме времето по-бързо да лети...
нетърпеливи за среща с някого важен ни
леко изнервени от чакането да дойде времето за отпуска
бързащи да се приберем вкъщи или да излезем...
разбързали се да видим, че децата ни са пораснали...
убива ни, а ни дава и време
нашето си време,
за съжаление не е неограничено,
но в някакъв момент е проблясъкът,
че това е нормалният ход, че "срокът на годност" изтича,
че и дърветата изсъхват или от старост, или от болест, или от обстоятелства извън тях - просто оттам трябва да мине път или са за някого мебел, тетрадка, дърва за огрев...
нашето си време, няма как да ни стигне
надарени сме с богато въображение
и винаги остават несвършени неща, неизживяни моменти, ненаучени житейски уроци...
защото все търсим Смисъла, някак без него не можем да живеем