3o4o.net

Кажи ми професионално де ми е проблема.. Никой не ще да ми каже директно, дори и от приятелите. Викат...нямаш ама пЦулютно никъФ проблем. Около мен се въртят десетки, да не кажа стотици жени /даже ми завиждат за присъствието/, а аз си лягам сам вечер /когато си легна/. Явно някъде в мен е проблемацията. Значи определено нещо не е наред.

Toto Cutugno & Михаил Боярский

-това, че не щъ да правя секс с някой, когото не обичам или поне не обичам истински в "оня смисъл"..дет ти разтриса стомаха като е до теб и непременно искаш да допреш устните си до неговите, иначе ще умреш;
-това, че бързо се сприятелявам и после не искам "да си бъркаме по дупките" с приятелчетата;
-това, че като всеки български мъж съм беден и нямам кинти да глезя жените около себе си и те го усещат;
-това, че са твърде много тия жени и се разпилявам, гледайки на тях като на приятели, вместо като на ..ъъъ..бройка?!
-ревнува кандидатката от обкръжението, без да е усетила какво е /ама то ако 1 те хареса..защо други 100 да не те?!/;
-това, че ми е "малка статистическата извадка", от която си правя изводите, както вика снаха ми...;
-това, че не желая "съквартирант", а Човек до себе си и евентуалният Човек го е страх да заеме тази тъй отговорна позиция, щото се оказва мноу постоянна..;
-това, че не съм като сладкарница...при мен да влизат и излизат и не искам за "уан найт стендинг", а хората се пУашат;
-това, че пия, пуша, хиля се кат зелка, разказвам вицове по всяка една ситуация и не приемам за важно и сериозно това, което не мога да преборя /I am joker, I am smoker, I am midnight talker.../;
-това, че аз сигурно имам твърде високи критерии за партньора;
-това, че миналото ме настига въпреки, че всячески се стремя да му убегна;
-това, че съм вече плешнат със сребро по скулите;
-това, че любимите ми занимания вмествам във времето, дето мисля, че ми се полага на мен за отмора..а не във времето, дето женицата малка сладка смята, че е нейно /а то е от ставане до сън обичайно според опита ми /;
-това, че ..мъжката любов се експонира в изкарването на хляба насъщниий, вместо върху екзистенциалните и кратковременни моментни желания на нежната половина от човечеството /примерно да отидем в четвъртък в 2 нощес на пияно бар Синатра въпреки, че на друтия ден трябва да се бачака/;
-това, че въобще не успявам да разбера жените или поне ме тормози времето "след утре", дето пак трябва да съм МЪЖжж тамнякъф си..;
-това, че слагам моментните ни удоволствия под сигурността за утре /ма па те са тъй желани именно ДНЕС/;
-това, че... е те ся тук е момента да се допълни....

На мен до толкУ ми стигна акъля у 6 часа сабахлента

Истината е, че не искам да си лягам и то доста време преди развода, щото де факто нямаше при кого.
А сега? Къде ми проблема? Знам, че е някъде у мен, но не разбирам къде е щот не съм жена и не мога да го видя "от вън" явно.

Докато дойде Сноу

древна индуска легенда
"Тя разказва: Бог Тваштри създал най-напред мъжа и го оставил да живее на земята сред птици и зверове.
Но първият човек страдал от самота и се помолилна своя господар да му изпрати за утеха друго
същество, което да го разбира. Бог Тваштри, както изглежда, имал меко и благородно сърце. Той направил от разнообразни подръчни материали жената и тя ощастливила първия мъж самотник. Обаче
радостта била краткотрайна и трагедията не закъсняла да настъпи. Огорченият мъж само след осем
дни отишъл при могъщия бог Тваштри и с мъка на душата му казал: “Господарю, какво същество
си ми дал, то непрекъснато мърмори край мене и не мога да работя. То ме дразни всяка минута
и прави живота ми ад. Вземи си го при тебе обратно!”
Тваштри съжалил нещастния мъж, трогнал се от неговата молба. Той взел немирната жена и набързо
я настанил да живее накрай земята. След осем дни обаче мъжът пак отишъл при своя господар.
Със сълзи на очи той започнал да му се моли: “Господарю, не знам какво стана с мене, откак го няма това същество, живея самотен. Радостта изчезна. Пред очите ми пада постоянно мъгла. Спомням си как това същество играеше и пееше край мене. Животът беше много приятен и весел. Дай ми обратно това същество, иначе всичко е черно.” Смилил се бог Тваштри, върнал жената на самотния мъж и отново настъпила радостта в неговото жилище. Но след няколко дни той пак трябвало да се отказва от жената. После, както по-напред, молил Тваштри да му я върне обратно. И така историята се повтаряла. Накрая мъжът отишъл при своя бог създател и му казал: “Господарю, аз съм нещастен! Разбрах, че не мога да живея нито с жената, нито без жената.”
Става ясно, че необходимостта от сближаване и обединяване е неизбежна. Хората сякаш неистово
се стремят към сближаване и споделяне на общо битуване, общи интереси, стремежи, преживявания.
Най-красивото противоречие, което движи света, най-реалната магия, към която се стремим, е Любовта!"
(Извадката е оттук http://www.didi-nikoff.com/image/Ese_za_lubovta.pdf)



Мъжжжж този е общувал с Бог, можел е да поиска друга жена. Но не е. Искал си е Нея - тази, с която го е срещнала, според мен, случайността, според други ще бъде - предопределеността.
Та така.
Някой ще възкликне, че те и бездруго всички жени са еднакви... Но химията си иска точните съставки.
От друга страна казваме, че съществува в нас нуждата да бъдем обичани. Но и това не е точно. Искаме да бъдем обичани по определен начин. Близост, която е осезаема. Взаимност, която ни допълва.

Темата ви
ме натъжава

:crying:

Не знам какво да кажа

Имам буца в гърлото и това ме мъчи и души

да допълня Холи - а може просто подсъзнателно да си се фокусирал върху идеята, че трябва да намериш някой, до когото да си легнеш

просто се остави по течението, забавлявай се, а когато тя се появи и те прасне по тиквата, ще си доволен, че не си се терзал и анализирал безкрайно

според мен от един момент нататък е малко по-трудно да намерим човека; мисля, че почти никоя от причините, които си изброил няма значение, за това, което ти липсва.

и ни Сноу, ни някое психо, ще ти помогне, просто това си е живота. Ти си готин пич, не се тормози с такива мисли, ако е възможно. Предполагам, че болката ти от развода не може да отшуми все още.

уф, исках просто да кажа, че ние те обичаме и ако трябва всички ще си легнем с теб, за да те стоплим и да изхвърлим тези мисли от главата ти

"това, че не щъ да правя секс с някой, когото не обичам или поне не обичам истински в "оня смисъл"..дет ти разтриса стомаха като е до теб и непременно искаш да допреш устните си до неговите, иначе ще умреш; "

Е тук ти е грешката според мен - не можеш на 40 и с куп разочорования зад гърба да имаш усещания на 16 годишен.
Ако намериш някоя, с която би могъл да си легнеш без да е необходимо да вземаш виагра и можеш да си говориш с нея без зедръжки и да й се доверяваш и дори да ти е забавно ще е луд късмет.
Честно казано, мисля си, че поне още 2 години сериозна връзка няма да завъртиш - наранен си.

МЪЖжжж написа:Кажи ми професионално де ми е проблема.. Никой не ще да ми каже директно, дори и от приятелите. Викат...нямаш ама пЦулютно никъФ проблем.

моето непрофесионално мнение е, че се страхуваш да обичаш
носиш изработена във въображението си "пантофка" и се опитваш точно определена принцеса да намериш, която да я обуе
препоръчвам ти да прочетеш - Ерих Фром "ИЗКУСТВОТО ДА ОБИЧАШ"
пействам ти части от книгата

Детската обич се придържа към принципа „обичам, понеже съм обичан", а зрялата — към „обичат ме, защото обичам". Детската любов казва „обичам те, защото се нуждая от теб", а зрялата — „нуждая се от теб, защото те обичам".

Обичта поначало не е отношение към отделна личност. Тя е позиция, ориентация на характера, определяща връзките на едно лице със света като цяло, а не с един обект на обичта. Ако човек насочва обичта си само към даден индивид и е равнодушен към другите хора,, неговото чувство не е обич, а симбиотична привързаност или разширен егоизъм. Който не осъзнава обичта като активност и душевно качество, той мисли че трябва единствено да се намери подходящ обект и после всичко останало се нарежда от само себе си. Подобно схващане напомня за човека, който иска да рисува, за да стане художник, но вместо да се заеме да изучи правилата на изобразителното изкуство, твърди, че трябва да чака да се появи подходящ обект и щом го намери, от само себе си ще започне да рисува хубаво. Ако наистина обичам един човек, аз обичам всички хора, обичам света, обичам живота. Ако мога да кажа на друг човек: „Аз те обичам", трябва да съм в състояние да заявя: „Аз обичам в теб всеки човек, чрез теб обичам света, в теб обичам и себе си."

Да обичаш някого не е въпрос само на силно чувство, а решение, преценка, обещание. Ако любовта бе само чувство, нямаше да има основание за обещанието двамата да се обичат завинаги. Едно чувство идва и може да си отиде. Как да се твърди, че то ще остане завинаги, ако поведението ми изключва преценката и решението?
Истинската обич е израз на продуктивност и творчество и предполага грижа, уважение, отговорност и знание. Тя не е „харесване" в смисъла на харесван от някого, а активен стремеж, към израстване и щастие на обичания човек, вкоренен в собствената ни способност да обичаме.

Любовта не е резултат на адекватно сексуално задоволяване, а сексуалното щастие — дори познаването на тъй наречената сексуална техника — е резултат на любовта. Ако това схващане трябва да се доказва въп¬реки ежедневните свидетелства, в негова подкрепа могат да се използват изобилните материали, получени от психоанализи. Изследванията на най-честите сексуални проблеми — фригидността у жените и по-слаби или по-силни форми на психична импотентност у мъжете сочат, че причината не е в липсата на знания за правилната техника, а в задръжки, които правят невъзможна каквато и да е любов. Страх от другия пол или ненавист към него са в основата на трудностите, препятстващи дадено лице да се отдаде напълно, да действа спонтанно, да разчита на своя сексуален партньор в непосредствеността и промяната на физическата близост. Ако лице със сексуални задръжки преодолее страха или ненавистта и следователно може да люби, неговите или нейните сексуални проблеми са решени!

Форма на псевдолюбов е тъй наречената „сантиментална любов". Нейната същност се крие във факта, че любовта се изживява единствено във въображението, а не в непосредственото конкретно отношение към другото реално лице. Най-разпространената форма на този вид любов е опосреденото любовно удовлетворение от гледане на любовни игрални филми, четене на любовни разкази и слушане на любовни песни. Всички неизпълнени желания за любов, за единение и близост намират удовлетворение в „консумирането" на подобни творения. Един мъж и една жена, които в отношението си към своя партньор изобщо не са в състояние да проникнат през стената на отчуждението, трогнати до сълзи се вживяват в любовната история, която наблюдават на сцената. Много двойки изживяват чувството на любов — не един към друг, а заедно — единствено като зрители на „любовта", представена на киноекрана. Доколкото любовта е мечта, те могат да участват в мечтанието; щом това чувство се приземява до реалните отношения между двете конкретни личности, те изпадат в парализа.

Друг вариант на сантименталната любов е откъсването й от времето. Една двойка може дълбоко да се вълнува от спомените за своята любов в миналото или от илюзиите за своята бъдеща любов. Тази тенденция съвпада с характерната позиция за съвременния човек. Той живее в миналото или в бъдещето, а не в настоящето. Дали се изживява косвено с въображаемо участие в привидни роли на други или се измества в миналото и бъдещето, тази отвлечена и отчуждена форма на любов служи като опиат, облекчаващ болката от реалността, самотата и изолираността.

Друга форма на невротичната любов се основава на проектиращи механизми с оглед заобикаляне собствените проблеми посредством загриженост за недостатъците и слабостите на „обичаното" лице. В това отношение индивидите постъпват почти по същия начин, както групите, нациите и религиозните общности. Те съзират най-дребните слабости на другите хора, а продължават да си живеят блажено, отминавайки собствените си недостатъци, винаги готови да обвиняват или да критикуват другите хора. Ако и двамата влюбени имат същото поведение, както обикновено се случва, любовта се превръща в отношение на несъзнавано взаимно приписване на собствените си чувства към партньора. Ако аз съм тираничен, нерешителен или алчен, обвинявам за това моя партньор и в зависимост от собствения си характер искам или да го „излекувам", или да го накажа. Другият партньор прави същото — и двамата успяват да забравят за своите проблеми и естествено не предприемат никакви стъпки да си помогнат в собственото развитие.
една често допускана грешка — илюзията, че любов задължително означава отсъствие на конфликт. Хората мислят, че любовта не бива да се засенчва от никакви спречквания, както не бива да се допуща никога болка и тъга. Те намират сериозно основание във факта, че борбата край тях сякаш е непрестанна поредица от деструктивни промени, които не носят нищо добро на нито един от участниците. Причината обаче се крие в това, че „конфликтите" на повечето хора всъщност са опити да се избягнат реалните конфликти. Те се дължат на несъгласие по незначителни или по странични въпроси, които по природата си не помагат за изясняване или за решаване на проблема. Те водят до изясняване, обуславят един катарзис, от който и двамата излизат с по-голяма сила и с повече знания един за друг.

Вярата изисква смелост, готовност да поемеш риска, да понесеш дори разочарование и болка. Който настоява, че безопасността и сигурността са най-важните условия за живот, той не е в състояние да вярва. Който се затваря в една система на самозащита, където намира сигурност с помощта на дистанцията и собствеността, се превръща в затворник. За да си обичан, за да обичаш, се изисква смелост, смелостта да даваш оценка на определени ценности и да направиш скок, като рискуваш всичко заради тях.
На практика вярата и смелостта се пораждат в дребните неща на ежедневието.

Първата, крачка е да разберем къде и кога губим вярата си, за да прозрем през мотивацията, прикриваща обезверяването, да изясним кога човек действа под напора на страха и как се оправдава. Да разберем, че всяко предателство спрямо нашата вяра ни прави по-слаби, а всяка слабост води до ново предателство и така нататък, докато се затвори омагьосаният кръг. Тогава човек също така разбира, че докато съзнателно се страхува от това да не бъде обичан, е обзет от реалния, но обикновено неосъзнат страх да обича. Да обичаш, значи да бъдеш всеотдаен, да си напълно убеден, че твоята обич ще породи обич у любимия човек. Любовта е акт на вяра и оня, който има малко вяра, обича малко. Сигурен съм, че всеки, който желае, може да се научи да вярва, тъй както детето се научава да ходи.

Мене ако питаш остани си все такъв. Не че ме питаш.

Green Light написа:Мене ако питаш остани си все такъв. Не че ме питаш.

ако човек не се чувства добре и започне да задава въпроси, отговори като "стегни се" и "остани си същия" не помагат
той трябва да започне да "рови" в себе си, докато разбере какви са причините и какво ще му донесе удовлетворение
смятам, че поведението е причинно обусловено и е въпрос на научаване, а действията променят съдбата

малко ти пиенето
много ти мисленето

snowprincess написа:

Green Light написа:Мене ако питаш остани си все такъв. Не че ме питаш.

ако човек не се чувства добре и започне да задава въпроси, отговори като "стегни се" и "остани си същия" не помагат
той трябва да започне да "рови" в себе си, докато разбере какви са причините и какво ще му донесе удовлетворение
смятам, че поведението е причинно обусловено и е въпрос на научаване, а действията променят съдбата

май jazz е прав в случая, че премного е било мисленето.
премного е мислил, за да напише това, което прочетохме по-горе - иначе няма как да се прозре.
така или иначе Животът ни изненадва всеки ден.
а Любовта - още повече.

Green Light написа:Мене ако питаш остани си все такъв. Не че ме питаш.

и аз (мисля така), и аз... не че ме пита...

МЪЖжжж написа:Кажи ми професионално де ми е проблема.. Никой не ще да ми каже директно, дори и от приятелите. Викат...нямаш ама пЦулютно никъФ проблем. Около мен се въртят десетки, да не кажа стотици жени /даже ми завиждат за присъствието/, а аз си лягам сам вечер /когато си легна/. Явно някъде в мен е проблемацията. Значи определено нещо не е наред.

В теб е проблемът, да.

Аз съм ти казвала: това, дето го търсиш, не е нещо, което можеш да си поставиш за цел и да го постигнеш. То е от тези работи, дето колкото повече се вкопчваш в мисълта за тях, толкова повече ти бягат.
То е нещо, което просто се случва.
Докато го търсиш, няма да го намериш. Ако ще търсиш, трябва да си наясно, че намереното ще е компромисно, няма да е Онова истинското.

Измисли нещо друго, с което да запълниш живота си - и то ще дойде.

Това го изписах само за да ти кажа: спокойно, имаш време, мъжете сте в по-добра позиция в това отношение.
И да ти пожелая успех.

Да намериш сродната си душа, твоята половинка, твоето друго аз, си е чист късмет.
Както чух в един сериал : " Химия- или я има, или я няма".
Тук е мястото да цитирам и Елин Пелин :
" Кой каквото и да каже за любовта-все е вярно"

Ой, ой, ой! Аз не разбирам какво търсиш. Честно. Май това е основният проблем.
Съпруга? Приятел? Някой, който да е вкъщи и ти да знаеш, че има при кого да се прибереш?

-това, че като всеки български мъж съм беден и нямам кинти да глезя жените около себе си и те го усещат;

Не всички жени държат да ги глезиш и т.н. Повечето, които познавам даже изобщо не държат на такива неща.

-ревнува кандидатката от обкръжението, без да е усетила какво е /ама то ако 1 те хареса..защо други 100 да не те?!/;

Това не го разбрах - кой кого и от какво ревнува?

-това, че не желая "съквартирант", а Човек до себе си и евентуалният Човек го е страх да заеме тази тъй отговорна позиция, щото се оказва мноу постоянна..;

Упс! Някой каже ли ми, че аз съм Човекът, дето трябва да застане до него, и то за постоянно, плс. - направо се пуашим, щото не ми се поема такава позиция, ама хич, честно казано. Така описана ми прилича на комбинация от домашна помощничка, компаньонка и кошче за душевни отпадъци. Не, балгодаря.

-това, че съм вече плешнат със сребро по скулите;

Зависи. Я виж Джереми Айрънс и Джордж Клуни.

-това, че любимите ми занимания вмествам във времето, дето мисля, че ми се полага на мен за отмора..а не във времето, дето женицата малка сладка смята, че е нейно /а то е от ставане до сън обичайно според опита ми Laughting/;

Според мен тука имате разминавания във времето. Може би трябва да балнсираш между любимите си занимания и "женицата малка сладка". (Ако някй ме нарече по този начин, изобщо не трябва да очаква мило отношение в отговор)

-това, че ..мъжката любов се експонира в изкарването на хляба насъщниий, вместо върху екзистенциалните и кратковременни моментни желания на нежната половина от човечеството /примерно да отидем в четвъртък в 2 нощес на пияно бар Синатра въпреки, че на друтия ден трябва да се бачака/;

Зависи, зависи...

Айде, споко, никога не е късно да намериш своята Роза, както патетично обясин Гого Лозанов в Голямото четене (как може една толкова хубава и простичко разказана книга да се облече в толкова много отнесени и тежки приказки - много се разочаровах)

Мнемозина написа:
Това го изписах само за да ти кажа: спокойно, имаш време, мъжете сте в по-добра позиция в това отношение.
И да ти пожелая успех.

..и Мъжжж, ти си готин, много готин и нищо чудно, че толкова....акули:lol::lol: те наобикалят
може би сред тях има и такива, които са достатъчно прозорливи и са видели отвъд черните ти очила и начеващите бръчки, онова скрито, свито, мечтателно, понякога изплашено хлапе:winkw:

Търпение
и не забравяй, че имаш страхотни приятели:winkw:

Да те поздравя с една ПЕСЕН
Откакто я чух не спирам да мисля.....

Имам моменти в живота ми, а предполагам и не само в моя, в които всичко някак си е много, много объркано, много сгрешено..........

latrevw написа:
уф, исках просто да кажа, че ние те обичаме и ако трябва всички ще си легнем с теб, за да те стоплим и да изхвърлим тези мисли от главата ти

Може ли аз да не си лягам с него?:lol:

holi_day написа:Докато дойде Сноу
Близост, която е осезаема. Взаимност, която ни допълва.

Значи ще чакаме и това е. Щото без "химията" не става.

latrevw написа:а може просто подсъзнателно да си се фокусирал върху идеята

Е те това ме плаши и мене...щот на разумно ниво съм на някаква друга вълна, ама кой знае кво ми разправя онуй вътрешното Аз.
И.. няма нужда да си лагате с мене. Къде ти го роди главицата това...
Аз питам за да се ориентирам. Кво беше..."жокер от приятел".

shshtt написа:...
Е тук ти е грешката според мен - не можеш на 40 и с куп разочорования зад гърба да имаш усещания на 16 годишен.

Стават 2 такива мнения. След вчерашния разговор с едно девойче...и тя е на това като основна пречка.

snowprincess написа: моето непрофесионално мнение е, че се страхуваш да обичаш

Мда...това именно изказах и аз като основна причина. Точно това мисля, че ми пречи заедно с онова минало дето не мога да се отърва от него. Щото като си "инвестирал" в 20 и кусур години отношения...и седнеш на онова дебело четвъртито джелезо... после имаш и уплах и обици и по двете раковини на ушите.
Именно това сматам за причина- СТРАХУВАМ СЕ! И имах смътно чувство, че нещо съм се "повредил". Не може тези готини хора, с които се срещам почти ежедневно да не запалят поне една искра... Поне така разсъждавам напоследък и се опитвам да намеря корена на проблема. После ще видим с кви методи ще го изкоренявам Първо обаче да го идентифицирам.
С теб ставаме двама на това мнение.

jazz написа:малко ти пиенето
много ти мисленето

Напоследък по-скоро и двете са ми в повече.
Наздраве!

ELBI написа:

Green Light написа:Мене ако питаш остани си все такъв. Не че ме питаш.

и аз (мисля така), и аз... не че ме пита...

И на двамата едновременно /икономиката икономична, дело на всеки ...както викаше Биид /
Ако нещо в мен се е повредило, то е до отношението с онзи партньор до мен. Не към приятелите или мирогледа..
И понеже явно ме тормози /дори и без външна изява/, или трябва да събуя обувката и да ходя бос или да изтръскам камъчето дето ме убива. Щото определено не искам да привиквам към камъчето..

Мнемозина написа: Измисли нещо друго, с което да запълниш живота си - и то ще дойде.

Е те там е работата, че разумно не го търся. Обаче подсъзнателно.. сигурно да. Щом почвам вече да се притеснявам...
А за занимавката...така съм се набълбучкал с работа, че нямам време и да мисля много.

Магия написа:Да намериш сродната си душа, твоята половинка, твоето друго аз, си е чист късмет.

Така е. Но поне имаш индикации, че можеш да я откриеш. А на мен нещо радарите ми са се задръстили... Търся подходящият измиващ раствор за да ги позабърша, без да повредя безценната техника..

pocti_bezobidna написа: Упс! Някой каже ли ми, че аз съм Човекът, дето трябва да застане до него, и то за постоянно, плс. - направо се пуашим, щото не ми се поема такава позиция, ама хич, честно казано. Така описана ми прилича на комбинация от домашна помощничка, компаньонка и кошче за душевни отпадъци. Не, балгодаря.

А аз пък взимам е те това баш от теб, за твоята позиция. Въпреки, че сме се срещали малко...мисля, че именно тази е.
Но това е страха у другия...да не би отношенията да се превърнат в проза и да "му перЕм миризливите чорапи"..
Аз търся причината в мене.

"Ой, ой, ой! Аз не разбирам какво търсиш. Честно. Май това е основният проблем. "
Това щеше да е проблем, ако търсех. Или поне се занимавах с разумно търсене.
Тенкс!

frisky lioness написа:нищо чудно, че толкова....акули:lol::lol: те наобикалят..

Сигурно усещат, че съм слаб в момента...ама и аз усещам, че са акули и искат да ме кльопат.. и бегам бърже..
Мерси слънце! Но точно ето така приятелите ми казват "ти си готин бре маймуно, имаш акъл имаш чувства.." и не ми помагат за идентификация на проблема, а той явно го има. Искам да разбера /говорейки си не само със себе си/ от къде да почна тая борба ли промяна ли... А почна ли я, съм сигурен, че всички приятели ще ме подкрепят.

БоЕВ написа: Може ли аз да не си лягам с него?:lol:

И ти не си мой тип Боев и ти.. Или поне не все още.. Е го Метаморф...кат спахме у едно легло да виждаш няква промяна в отношенията ни? Ма и той не е мой тип гадтта проклета.. Само на пиенЬе и разговори ни избива..

МЪЖжжж написа:

Мнемозина написа: Измисли нещо друго, с което да запълниш живота си - и то ще дойде.

Е те там е работата, че разумно не го търся. Обаче подсъзнателно.. сигурно да. Щом почвам вече да се притеснявам...
А за занимавката...така съм се набълбучкал с работа, че нямам време и да мисля много.

Ама какви ми ги приказваш сега!

Как ще е подсъзнателно, като съвсем съзнателно си го осъзнал, че си го и написал даже!

Работата тъй като гледам не ти върши работа в тая посока.
Според мен сега е моментът да го удариш на живот. Имаш нужда от малко безотговорност... уф, не мога да го обясня добре, но защо не се порадваш на свободата си точно сега?
От другото няма да избягаш, виж, всички това ти казват.

МЪЖжжж написа:Кажи ми професионално де ми е проблема..
.

ти ИСКАШ или НЕ ИСКАШ да си лягаш сам?

МЪЖжжж написа:

pocti_bezobidna написа: Упс! Някой каже ли ми, че аз съм Човекът, дето трябва да застане до него, и то за постоянно, плс. - направо се пуашим, щото не ми се поема такава позиция, ама хич, честно казано. Така описана ми прилича на комбинация от домашна помощничка, компаньонка и кошче за душевни отпадъци. Не, балгодаря.

А аз пък взимам е те това баш от теб, за твоята позиция. Въпреки, че сме се срещали малко...мисля, че именно тази е.
Но това е страха у другия...да не би отношенията да се превърнат в проза и да "му перЕм миризливите чорапи"..
Аз търся причината в мене.

"Ой, ой, ой! Аз не разбирам какво търсиш. Честно. Май това е основният проблем. "
Това щеше да е проблем, ако търсех. Или поне се занимавах с разумно търсене.
Тенкс!

Мъже, една връзка е двустранна. От това, което си писал тук, струва ми се, твърде лични неща правиш обществено достояние. Сред приятелите - както и да е. Но в нета, дето чете куцо и сакато... Предполагам сел 20 годишна връзка е болезнено това, дуето ти се е случило, ама горе главата - све бити у реду!

bead_ написа:

МЪЖжжж написа:Кажи ми професионално де ми е проблема..
.

ти ИСКАШ или НЕ ИСКАШ да си лягаш сам?

сега списък ли ще извадиш?

ELBI написа:

bead_ написа:

МЪЖжжж написа:Кажи ми професионално де ми е проблема..
.

ти ИСКАШ или НЕ ИСКАШ да си лягаш сам?

сега списък ли ще извадиш?

първо трябва да съм наясно с няколко неща...

bead_ написа:

ELBI написа:

bead_ написа:

МЪЖжжж написа:Кажи ми професионално де ми е проблема..
.

ти ИСКАШ или НЕ ИСКАШ да си лягаш сам?

сега списък ли ще извадиш?

първо трябва да съм наясно с няколко неща...

колко ще завърши Ейре-България?

ELBI написа:колко ще завърши Ейре-България?

1:0

snowprincess написа: Обичта поначало не е отношение към отделна личност. Тя е позиция, ориентация на характера, определяща връзките на едно лице със света като цяло, а не с един обект на обичта. Ако човек насочва обичта си само към даден индивид и е равнодушен към другите хора,, неговото чувство не е обич, а симбиотична привързаност или разширен егоизъм. Който не осъзнава обичта като активност и душевно качество, той мисли че трябва единствено да се намери подходящ обект и после всичко останало се нарежда от само себе си. Подобно схващане напомня за човека, който иска да рисува, за да стане художник, но вместо да се заеме да изучи правилата на изобразителното изкуство, твърди, че трябва да чака да се появи подходящ обект и щом го намери, от само себе си ще започне да рисува хубаво. Ако наистина обичам един човек, аз обичам всички хора, обичам света, обичам живота. Ако мога да кажа на друг човек: „Аз те обичам", трябва да съм в състояние да заявя: „Аз обичам в теб всеки човек, чрез теб обичам света, в теб обичам и себе си."

Това е много хубаво и точно казано!
Има хора, които могат да обичат и такива, които не могат. Просто е. Човек сам решава.
Мен ако питаш, Мъжжже, ти си си харесал една роля - тази на неизлечим романтик и се криеш зад нея. Смяташ, че тя е достатъчна, за да те обичат. И мацките ти налитат, а после?
Дори забележи как задаваш въпроса си - абе кое от всичките тези неща, които всъщност ме правят толкова готин, ми е проблема? Уж искаш да ти кажат направо, а даваш сам отговори, които са ти отново удобни.
Казваш, че не търсиш нищо. Защо го казваш?! Ами нали сам обяснявш какви ти пишат у елмаза. Аз що нямам регистрация там? Ми щото наистина не търся.
Сам си си виновен за всичко. Казвала съм ти го. И пак ти го казвам, ей на. Като разбереш, че ти си виновника, а не съдбата, ще ти бъде много тежко, но ще е крачка в правилната посока. Остава само да го разбереш.
И извинявай, че така пред всички те шамаросвам, но ако ти искаше да питаш Сноу, щеше да питаш Сноу, а не всички.

jazz написа:

ELBI написа:колко ще завърши Ейре-България?

1:0

bead_ написа: ти ИСКАШ или НЕ ИСКАШ да си лягаш сам?

Тъй. Чакай ся.. /нали си разсъждавам на глас тука/. Но на този въпрос аз съм си съставил отговора, затова и метнах онез въпроси горе. Та нека отговоря по обширно в темата с най-кратко зададените въпроси.

Значи...съдейки по това, че е нормално да сме по двама /или "поне по двама" /, както и съм свикнал цял живот да съм с някой- ДА, НЕ ИСКАМ ДА СИ ЛЯГАМ САМ! /е те тук разума винаги почва да ми крещи нечленоразделно "абе ти луд ли си бе тъпанар?!" и изрежда горе доле нещата дет Мнемо ги изписа, но не с такъв благ и културен тон. Тук определено почвам да викам "не, не, не..." ама едно плахо такова...
Отговаряйки си на този въпрос така почти еднозначно положително идат обаче мноу други пресп-ъни камънииии..
Връзките ми винаги са били дълготрайни, нямам къса. И кат малък винаги съм гледал на гаджетата като на парньор за у живота и те затова някви краткотрайни сексове и заигравки не влизат в програмата. До тук добре...ама това означава, че девойката следва да е много читава, да се харесаме и обикнем и т.н. С което доста яко се стеснява кръга на възможните /е го момента на критериите/.
Знаейки /от Мемо естествено /, че това ЛибОФта не е нещо кат цел да я поставиш и достигнеш не съм си я и поставил кат цел и затова и не търся...сиреч активно /представи си ме да лопам по вратите на хората или да им чукам по прозорците на колите на кръстовищата и да питам "абе Вие немате ли желание да...така едно за цял живот, примерно ". Единственото дето правя е да дам някакъв шанс тва дет ми е писано да ме срещне, разширявайки кръга на "възможните заподозренииии". Имам впредвид купончета, Елмаз, срещи из бачкането доколкото има въобще такива.. Шанс на шанса. И така...обаче. Харесваме с е с някоя девойка, видим се, още повече се харесаме и ..нищо ми не трепвааа. Или другия вариант, абе харесаме си компанията дори и приятелска да остане...и кат дзвънне следващия път мен бачкането ме награбило и не мога да ида. И те така 2-3 пъти и девойката се откаже от мене завинаги /щот си е намислила, примерно че съм АЗ, или остава с убеждението, че съм някъф супернесериозник../. Четири девойки те така си отидоха, а бяха страхотна компания и изумителни партньори за лаф. Дори и другарчета не О`станахме. И те тук почнах да се замислям аджеба защо на такива естествено готини хора не ми чуква камбанката?! Значи или нещо са се задръстили филтрите на лазерния газанализатор за феромонни частици или..чакам наистина някво извънземно егаси?!
Па гледайки предишните ми любови, винаги са ме привличали обикновени момичета...не някви супергърли. Явно не чакам извънземно. Значи нещо у радара ще е. И кат с някой от приятелите се разговорим и колкото и да не ми се иска да мисля по тези теми, те си идват на дневен ред. И за да не бягам от отговорите...е те тука на дъската за порицание.
Обаче ето имам вече няколко визии за случващото се:
-Страх от нараняване от следващата голяма обич (3 позиции, но и моята е там и затова на първо място);
-Глупаво мислене кат на юноша бледен, чел току що серия рицарски романи - от там може би пък и страха от твърде голямото обвързване на отсрещната страна... (п.п. Тази позиция бележи вече 6 последователя...че трябва да си преодолея тъпнята и да си лягам с повече жени за по-кратко, отколкото с една за дълго...или поне докато се отърся от тия "глупави" предразсъдъци.)
-"Криенето" зад ролята на романтичната жертва на обстоятелствата ( зВерче, не смеех да те цитирам за да не се разсърдиш) - тази теория има 2-ма поддръжника както и онуй за стъклената пантовка дет я нося и чакам някоя принцеса да влезе у "модела". Всичко това си е обаче за замазване на очите на отсрещния, щото води като следствие на т.1- СТРАХЪТ от последващото..докато се изплъзвам от контакта.
Струва ми се, че за сега това са 3 доста стройно аргументирани от изказалите ги теории и може да се залавям за работа.

п.п. Всичко това естествено щеше да свърши работа, ако на мен в миналото не ми трябваха около 7 секунди за да идентифицирам "Онази голямата"...или поне до сега така е ставало. Никога не се е случвало "плавно" да се стигне до там, а винаги е било кат гръм по тимбарицата и на второто примигване с клепките, аз може и малък...ама вече знам.

Сугурно малко разхвърляно стана...ама нали казах, разсъждавам си на глас щото има кой да ме чуе и да оспори. Дано да не досаждам...много
А на мен това ми помага за да не влизам в самозаблуждения.

vyara написа: 1. Дори забележи как задаваш въпроса си - абе кое от всичките тези неща, които всъщност ме правят толкова готин, ми е проблема?

2.Ами нали сам обяснявш какви ти пишат у елмаза. Аз що нямам регистрация там? Ми щото наистина не търся.

И тук да тъ цуна за благодаря! На другото отговорих, на тези- тук.
1. Така сега на теб ти изглеждат готини и аз затва те обичам, щото имаш моите ценности. Ако те поставя редом с някой от другите дет ме критикуват, ще видиш колко различия ще има.. То последният разговор именно връз тия изброените бях критикуван, че нито едно от тях не е на добре.. Те затва ся я дъФчеме тази тема.
2. Ми не търсиш, щот си имаш. Аз си нямам.
По горе обясних, че Елмаза е просто още един вид средство за разширяване на кръга...със същото все едно да се оправдая, че няма да ходя на фирменото новогодишно парти, щото съм женен ...примерно.

п.п. Наистина яко боклук има в Елмазньо. Обаче от там си намерих 4-5 страхотни дружки, защото там има и нормални хора. Влезли било поради липса на контакти, било подюркани от приятелчета (кат тия моите планинарчетата...дет си счупиха езиците да ми обясняват колко сериозен е сайта зевзеци нйедни ), било след собствен разумен избор... Хубавото е, че доста добре се различават сред останалите и..."се подушваме" отдалече.
Нито една от тях не ме е подвела във виртуалният си образ. Няма как да го разбереш от твоята позиция в момента, защото тя не е такава и за радост не е.

п.п.2 Забравих да линкна мнение, доста преди тази дискусия да се появи.
www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=223731#223731

pocti_bezobidna написа: Мъже, една връзка е двустранна. От това, което си писал тук, струва ми се, твърде лични неща правиш обществено достояние. Сред приятелите - както и да е. Но в нета, дето чете куцо и сакато...

Е те така и Маготича ме хокаше навремето...ма накрая дигна ръце и каза, че това "си е моят начин"
Пък и...нямам връзка все още, та под чуковете си стоя аз самия с шопската тимбарица несварена.

МЪЖжжж написа: И.. няма нужда да си лагате с мене. Къде ти го роди главицата това...

ий, мамка му това беше метафора:lol: