3o4o.net

Загледах се в емигрантския форум. Тука върви едно предаване на Мартин Карбовски по някоя от телевизиите. Емигранти се казва. Нито веднъж не съм го гледал, но помня лаф от анонсите. Преразказано е нещо от сорта: Успели, неуспели, със семейства или без, те всички са оставили голяма част от себе си. Те всички са тъжни хора.
Има ли тъга при вас? Един там в емигрантския пише как му е мъчно за София от преди- с мавзолея, военноисторическия музей, кестените по скобелев и всичко. Малко ме хвана за гърлото да ти кажа. Какво ли е да живееш толко далече?

П.П. Щото аз, като ти видя ника и си представям шарени папагали, братче и купон около тебе

къде е джаза?

Иначе - и мен ме хваща носталгията, когато гледам Таралежите (и сходните сериали). А преди години - да - изпитвал съм го това и е особено чувство. Но се свиква.

ELBI написа:къде е джаза?

Иначе - и мен ме хваща носталгията, когато гледам Таралежите (и сходните сериали). А преди години - да - изпитвал съм го това и е особено чувство. Но се свиква.

Ми май някъде из Австралиите или Зеландиите. Секи случай далече. И на топло, неговата кожа, не се бях сетил за това. Нека му е, начи!

Green Light написа:Загледах се в емигрантския форум. Тука върви едно предаване на Мартин Карбовски по някоя от телевизиите. Емигранти се казва. Нито веднъж не съм го гледал, но помня лаф от анонсите. Преразказано е нещо от сорта: Успели, неуспели, със семейства или без, те всички са оставили голяма част от себе си. Те всички са тъжни хора.
Има ли тъга при вас? Един там в емигрантския пише как му е мъчно за София от преди- с мавзолея, военноисторическия музей, кестените по скобелев и всичко. Малко ме хвана за гърлото да ти кажа. Какво ли е да живееш толко далече?

П.П. Щото аз, като ти видя ника и си представям шарени папагали, братче и купон около тебе

Като се замисля, и ние сме емигранти в този смисъл.
Варна изобщо не е градът от детството ми, вече нищо не знам къде е и в какво се е превърнало.
Точно това не е от емигрантството, то си е тъга по миналото, по детството.

Чудя се дали човек е по-спокоен и нетъжен, ако цял живот живее там, дето е отраснал? С хората, с които е свикнал и познава до кътните зъби, после с техните наследници...

май мнемо ти е отговорила
или се покрива с виждането ми
аз се пошматках насам натам
и съм бил на места на които не се чуствах вкъщи
и на други, които ми пасват от раз
забелязвам, че имам носталгия към местата
където съм оставил приятели и съм си изкарвал готино

На интересен паралел ме навеждат ваш'те писания. Аз живея цял живот все там където съм се родил. В днешния свят сигурно трябва да има име това. Обратното на емигрант. обратното на странник. Киннартс.

Green Light написа:На интересен паралел ме навеждат ваш'те писания. Аз живея цял живот все там където съм се родил. В днешния свят сигурно трябва да има име това. Обратното на емигрант. обратното на странник. Киннартс.

И?
Не се ли сещаш понякога за онази къща, дето я събориха, за да построят кооперация там?
А за някое отсечено дърво?
А за предишните плочки по тротоара?
А за дядото на приятеля ти, който ви се караше, че се катерите по дървото, чупите му клоните и ядете черешите още недоузрели?

Ами сприхавата леля, която се дразнеше от тупането на топката в стената на хола й - не се ли умиляваш при спомена за нея?

Миналото е друго място. (Почти се сещам кой го беше казал - или съм сигурна кой би могъл да го е казал).

Мнемозина написа:

Green Light написа:На интересен паралел ме навеждат ваш'те писания. Аз живея цял живот все там където съм се родил. В днешния свят сигурно трябва да има име това. Обратното на емигрант. обратното на странник. Киннартс.

И?
Не се ли сещаш понякога за онази къща, дето я събориха, за да построят кооперация там?
А за някое отсечено дърво?
А за предишните плочки по тротоара?
А за дядото на приятеля ти, който ви се караше, че се катерите по дървото, чупите му клоните и ядете черешите още недоузрели?

Ами сприхавата леля, която се дразнеше от тупането на топката в стената на хола й - не се ли умиляваш при спомена за нея?

Миналото е друго място. (Почти се сещам кой го беше казал - или съм сигурна кой би могъл да го е казал).

Направо нахлуват спомени така като ми говориш. Емигрант във времето, а? Това е хубава тема за писане. Ма трябва бач, щото нема хайаз. Криза.

Green Light написа:
Направо нахлуват спомени така като ми говориш. Емигрант във времето, а? Това е хубава тема за писане. Ма трябва бач, щото нема хайаз. Криза.

Нищо, нищо, ти си я запомни.

Вместо да мислиш глупости в почивките...

Мнемозина написа:

Green Light написа:
Направо нахлуват спомени така като ми говориш. Емигрант във времето, а? Това е хубава тема за писане. Ма трябва бач, щото нема хайаз. Криза.

Нищо, нищо, ти си я запомни.

Вместо да мислиш глупости в почивките...

Само да ти кажа че на площад "Баба Неделя" имаше една пейка и Баба седеше там всяка неделя. Говореше с другите баби от квартала. Аз купувах хляб от хлебарницата точно срещу пейката. Имаше един кестен. Миризма на топъл хляб, горещината от слънцето и Баба седнала в сянката на кестена. Кестена още го има.

jazz написа: и съм бил на места на които не се чуствах вкъщи
и на други, които ми пасват от раз

Домът бил тъдява..дет се чувстваме добре и уютно.

МЪЖжжж написа: Домът бил тъдява..дет се чувстваме добре и уютно.

аха
където не се питаш дали това ти дома

Green Light написа:...
Само да ти кажа че на площад "Баба Неделя" имаше една пейка и Баба седеше там всяка неделя. Говореше с другите баби от квартала. Аз купувах хляб от хлебарницата точно срещу пейката. Имаше един кестен. Миризма на топъл хляб, горещината от слънцето и Баба седнала в сянката на кестена. Кестена още го има.

Площада е съвсем различен. Трамваите минаваха от другата страна, а май и движението така.

Една готина миризма, дето изчезна е и тази на мекици. На Витошка (и не само там де) имаше една мекичарница и ... леле, какъв аромат - и се ръсеше пудра захар с една надупчена алуминиева кутия...