Липсваш ми
Публикувано на: 04.12.06, 22:48
"Когато търся се във нищото
и не откривам себе си,
а само някакво измръзнало съмнение,
умиращо със изгрева.
И изкрещявам името ти
срещу полуделите,
безчувствени,
до пресметливост
мъртви улици,
отреждащи какво ли не...
А ние позволихме им
да бъдем чужди."
Една виртуална приятелка е издала и втората си книга...чак тази вечер научих.
Сигурно много от вас поетични натури такива ще ме сгълчат, че са чели ...
но си викам я да Ви поздравя с малко нейна поезия за начало на вторника.
Позволих си я тази волност.
От миналата и книга имам бледи спомени, че "Жена" и беше любимото...аз за съжаление не помня кое мен ме беше втрещило тогава /пусто ЕГН/...
но това беше преди около 2 години май ...сигурно и повече. Бая вода се е превъртяла от тогава...
Сървъра на "Хулите" нещо се цака с мен и опитвам да отворя по няколко пъти нещо, което съм си избрал като заглавие.
Едвам отворих 4. Ако вие имате повече късмет, ето линка към всички публикувани от нея:
Клетка за орхидеи
....................
Дали пък не е било това /имайки предвид "Уиноновите" трепети../
Знам... Ти си тук...
И те усещам... цялата...
Поглеждаш ме,
но виждаш нереалната....
измислената... идеалната..
недостижимата,
неповторимата
безгрешната, не-твоята,
далечната, мечтаната...
сънуваната и вълшебната
и искаща те
и отблъскваща те,
и тръгнала си
после върнала се...
Недооткритата... непокорената
Поглеждаш ме...
а всъщност
гледаш в себе си....
А може пък това...
Виновна съм....
за всички магии на любов заричани,
за устни, пияни до болка от чувства,
за хубостта на диви коне недообичани,
за очи, от страст заслепени до лудост...
Виновна съм...
за заклинания от самодиви неизказани,
за бясната ярост на бурни вълни,
влудяващи скучните, мъдри камъни,
разсипващи пясъци чак до зори...
За лумнали огньове през нощта,
крила на пеперудите обагрили...
научили ги с блясък да летят
и да мечтаят за упойващите макове.....
За непокорството на женската душа-
причината за всяка мъжка грешка.
Виновна съм!
Но моята вина,
божествена ли е
или
човешка....
и не откривам себе си,
а само някакво измръзнало съмнение,
умиращо със изгрева.
И изкрещявам името ти
срещу полуделите,
безчувствени,
до пресметливост
мъртви улици,
отреждащи какво ли не...
А ние позволихме им
да бъдем чужди."
Една виртуална приятелка е издала и втората си книга...чак тази вечер научих.
Сигурно много от вас поетични натури такива ще ме сгълчат, че са чели ...
но си викам я да Ви поздравя с малко нейна поезия за начало на вторника.
Позволих си я тази волност.
От миналата и книга имам бледи спомени, че "Жена" и беше любимото...аз за съжаление не помня кое мен ме беше втрещило тогава /пусто ЕГН/...
но това беше преди около 2 години май ...сигурно и повече. Бая вода се е превъртяла от тогава...Сървъра на "Хулите" нещо се цака с мен и опитвам да отворя по няколко пъти нещо, което съм си избрал като заглавие.
Едвам отворих 4. Ако вие имате повече късмет, ето линка към всички публикувани от нея:Клетка за орхидеи
....................
Дали пък не е било това /имайки предвид "Уиноновите" трепети..
/Знам... Ти си тук...
И те усещам... цялата...
Поглеждаш ме,
но виждаш нереалната....
измислената... идеалната..
недостижимата,
неповторимата
безгрешната, не-твоята,
далечната, мечтаната...
сънуваната и вълшебната
и искаща те
и отблъскваща те,
и тръгнала си
после върнала се...
Недооткритата... непокорената
Поглеждаш ме...
а всъщност
гледаш в себе си....
А може пък това...
Виновна съм....
за всички магии на любов заричани,
за устни, пияни до болка от чувства,
за хубостта на диви коне недообичани,
за очи, от страст заслепени до лудост...
Виновна съм...
за заклинания от самодиви неизказани,
за бясната ярост на бурни вълни,
влудяващи скучните, мъдри камъни,
разсипващи пясъци чак до зори...
За лумнали огньове през нощта,
крила на пеперудите обагрили...
научили ги с блясък да летят
и да мечтаят за упойващите макове.....
За непокорството на женската душа-
причината за всяка мъжка грешка.
Виновна съм!
Но моята вина,
божествена ли е
или
човешка....
I love you!