Semiramis написа:
но ми стана любопитно какво искаш да кажеш с "не можеш да разбереш характера на човека" - в предния ти постинг. прозвуча ми като някакво пълно познаване.
пак ще го кажа - само от твое наблюдение не е достатъчно да разбереш, това ще е субективно мнение, но го има като метод - Метод на взаимните оценки - Идеята е оценяването по предварително определени скали да става от хора, които познават ИЛ отблизо, много добре и от дълго време. Използва се списък от качества, най-често - прилагателни имена. Отбелязва се в каква степен даденото свойство е присъщо на личността. Може да се използва и като самооценъчна техника.
има тестове
например теста на Айзенк (дава се на много интервюта за работа и си е реален инструмент, за да разбереш черти от характера), в този сайт ти дават готова интрепретация
http://www.t-h.hit.bg/files/test/66.html
виж колко тестовете и въпросниците има, това се учи по диференциална психология (този път копвам прекалено много, на който не му е интересно да скролира надолу, съжалявам - направо се олях, но да се разбере характера на някого не е лесна работа):
Измерване на индивидуалните различия в рамките на метафората за "чертите на личността".
Многофакторни въпросници за изследване на личността.
а) MMPI (Minnesota Multiphasic Personality Inventory) - Многофазен личностен въпросник на Минесота.
Въпросникът съдържа 550 съждения за атитюди, емоционални реакции, физиологични и психологични симптоми, събития от минал опит. ИЛ трябва да отбележи отношението си към съждението, като подчертае една от трите възможности (или като разпредели картичките с написаните съждения в три групи): ВЯРНО, НЕВЯРНО, НЕ МОГА ДА КАЖА. * Съжденията се свеждат до 26 условно приети параметри на личността (дадени в неопределен ред), напр. общо здраве (9 айтеми), сензитивност (5), навици (19), семейство и брак (26), образование и възпитание (12), полови отношения (16), афекти, мании (24), морал (33), социални отношения (72) и т.н. Примери за вида на айтемите от въпросника: "Имам добър апетит", "Мене никой не ме разбира", "Аз съм много значителна личност", "Много рядко ми се случва да мечтая", "В моето семейство има много нервни хора" и т.н.
Тестът е създаден да подпомогне клиницистите. Въпросникът се предлага на хора без и с отклонения (групи индивиди с различни нарушения). В крайния вариант на въпросника са запазени само въпросите с дискриминантна функция по отношение на групите. Процедурата е следната: на две групи лица, сходни по пол, възраст и социален статус, се задават едни и същи въпроси. Но в първата група са хоспитализирани лица (напр. с психастения) - т.нар. критериална група, а във втората група са здрави лица, които никога не са били психиатрично регистрирани - т.нар. контролна група. Тук няма значение дали отговорът съответства на верния, той трябва да съответства на приетия за верен (от контролната група). Няма значение дали реално признакът или качеството са характерни или не за дадената личност от критериалната група, не ни интересува какво качество отразява даден въпрос или скала, а как отговарят хората от двете групи. Така чрез въпросника може да се разграничи популацията (индивиди с психични нарушения / индивиди в норма), но не се получава информация за реалното състояние на нещата. MMPI се използва не само за разграничаване на индивидите с психични отклонения, но и за изследване на индивиди в норма - като метод за обособяване на индивидите с тенденция към психично заболяване (на човека се гледа като на "не-болен", следи се само за тенденцията). Но при изследването на здрави личности съществуват редица особености, затова MMPI трябва да се съчетава с използването на други въпросници.
Според получените отговори в трите степени, резултатите се обработват в 10 клинични скали за диагностика на психичното здраве<$FЗа наличие на признаци на заболяване от: хипохондрия, депресия, параноя, шизофрения, социална интроверсия-екстраверсия и др.>, както и за определяне на някои особености на личността.<$FТенденция към доминиране, личност с предразсъдъци, социо-икономически статус и др.>. Чрез размесването на съжденията, към които ИЛ трябва да вземе отношение, до известна степен се избягва преднамереното насочване на вниманието на ИЛ към определен, очакван от експериментатора отговор. Въз основа на резултатите се съставят т.нар. индивидуални профили.
б) CPI (California Personality Inventory) - Личностен въпросник на Калифорния.
Широко използван самооценъчен въпросник, чийто оригинал произхожда от MMPI (включени са част въпросите), но е предназначен предимно за лица в норма. Съдържа няколко стотици "да-не" въпроса за измерване на самочувствие, самоконтрол, социализация, постижения, доминиращи черти и вкусове.<$FCPI съдържа следните скали: доминантност, потенциал за статус, социабилност, социално присъствие, приемане на себе си, психически и физически комфорт, отговорност, социализация, самоконтрол, толерантност, добро впечатление (агриабилност), оперативност, постижение чрез конформизъм, постижение чрез независимост, интелектуална ефективност, гъвкавост, женственост, мъжественост
в) Емпиричен характер имат:
- 16 PF (Въпросник за изследване на личността), предложен от Реймънд Кетъл и базиран на идентификацията на 16 личностови фактора (същностни черти) от втори порядък (след факторен анализ на повърхностните черти). Тези 16 фактора според Кетъл са базални компоненти на личността.
- EPI (Eysenck Personality Inventory) - Личностен въпросник на Айзенк. Най-популярна е модификацията от 1964 год., разработена съвместно с д-р Сибил Айзенк. EPI има две еквивалентни форми (А и Б) с по 57 въпроса. Измерва три основни дименсии "екстраверсия-интроверсия", "невротизъм" и "психотизъм". Разработен е в два варианта - за възрастни (16-70 г.) и за деца (7-15 г.).
Горните два въпросника се основават на предположението, че изследваното лице разбира всички въпроси еднозначно и им отговаря искрено. Но тъй като много от въпросите съдържат социална желателност (социално одобрение или заплаха) възниква въпросът за достоверността на отговорите ("да-не" въпросите също създават проблем в това отношение - ИЛ няма много голям избор). Ако при съставяне на профила всички скали са с много високи или много ниски показатели, става въпрос за много висока степен на положителна или отрицателна желателност. Но и при много висока желателност на даден тест не е изключено да получим искрени отговори. Как да се преодолее влиянието на социалната желателност? Каквото и да се прави, тази "заплаха" не може да бъде избегната. Въпросници, чиито "верни" отговори са само "да" са със съмнителна ефективност. Затова някои от въпросите се "обръщат" - верният отговор е "не".<$F"Верният" отговор отнася ИЛ към една или друга степен на проявеност на качеството, признака.> В някои въпросници отрицателните въпроси се формират като отделен фактор. При въпросника на Айзенк положението е комплицирано, защото има две скали в една дименсия (екстраверсия и интроверсия). В теста на Айзенк е добавена и скала за "лъжа" (регистриране на симулация при отговарянето).
3. Методики за диагностика в рамките на отделния индивид.<$FЗа да кажем доколко един човек притежава дадено качество можем: 1) да го сравним с групата; 2) в каква степен (част) е представено качеството у индивида).>
а) Q-sort методика (questionnaire sort, методика за сортиране на въпроси).
Методиката се основава на специален вид ранжирани оценки. Създадена е от Блок (Block) през 1961 г. Процедура: на ИЛ се предоставя набор от картички (картончета)<$FВ оригинала на Блок картичките са 100.>, на всяка от които е написано по едно твърдение. ИЛ трябва да сортира картичките в девет групи - от "най-характерно за мен" до "най-нехарактерно за мен". Така картичките, които характеризират едно качество у личността в минимална степен попадат в група N 1, а картичките, характеризиращи качеството в максимална степен - в група N 9. В зависимост от групата, в която е попаднала, на всяка картичка се причислява (приписва) определено "тегло" (оценка). Тази методика се използва в лонгитюдните изследвания и в границите на психотерапията. Отнася се само до отделния индивид (изключение - изследванията при близнаци). Сравненията на резултатите при различни индивиди по тази методика се избягват!
Сравнение, корелация може да се прави само по отношение на виждането за себе си - между Аз-реално и Аз-идеално (Роджърс). При рязко разминаване на Аз-реално и Аз-идеално вероятно личността има сериозни проблеми. Ако по време на терапия приложим втори път тази методика и корелацията между Аз-реално и Аз-идеално е по-висока, то терапията върви добре. Умерено разминаване може да е показател за наличие на самоактуализираща се личност, която не се задоволява с постигнатото и непрекъснато си поставя нови цели. Ако двата показателя корелират в голяма степен, то това е показател за вероятна хармония на личността със самата себе си (стабилна, добре адаптирана личност), но може да има и нюанс на самодоволност и изчерпаност на целите. Зависи от случая. Не трябва да се забравя, че става въпрос не за оценка, а за самооценка, така че може да не се отразява реалното положение на нещата и реалното поведение, т.е. личността може да е постигнала повече, отколкото си мисли, както и да не оценява постигнато като добро.
б) Rep Test ("репертуарна решетка") на Джордж Кели (G.Kelly).
Тестът се използва, за да се идентифицират конструктите, чрез които ИЛ описва основните, централните фигури в своя живот. Представлява "решетка" с по 22 клетки на всяка страна. На всеки ред от решетката ИЛ сравнява три лица, като обединява две от тях за сметка на третото. Признакът, по който се обединяват двете лица, се нарича "конструкт". Така става ясно по какъв начин, с какви психологически конструкти индивидът описва другите хора със съществени роли в неговия живот. Формулират се различни конструкти. При анализа е от значение както количеството (брой на конструктите и колко пъти се повтаря даден конструкт дори като идея), така и "качеството" на конструктите (вид понятие, типове конструкти и т.н.). Работи се само в рамките на всеки конкретен индивид. Използва се както за изследване на индивиди, така и за диагностициране на ситуации, организации и др.<$FПовече за тази методика ще прочетете във въпрос 9.>
* Пълното име на този инструмент е Role Construct Repertory Test. Това е тест за установяване на репертоара, списъка от конструкти, чрез които индивидът "вижда" света около себе си, описвайки чрез тях хората с основни роли в неговия живот. Според Кели personal-role-конструктите са същностни компоненти на личността.
* Въпросът е как да се използват многофакторните анализи в индивидуалната терапия? Защото Q-sort и Rep-Test са много отворени методики, а само идентифицирането на цифрите в конкретната ситуация може да ни даде емпирични данни. Методиките за индивидуална диагностика тръгват от описание на поведението и създават някакви констелации. Въпросът е какво означават тези констелации, как се тълкуват те? Отговор: Чисто субективно. Проективните методики пък дават един претекст да се извади част от обяснителната схема и да се интерпретира от отделното ИЛ. Тези тестове нямат висока предиктивна валидност, а не трябва да се забравя, че прогностична валидност има само при добра надеждност!.<$FПроективни тестове са тези на Роршах, ТАТ на Мърей, Картините на Розенцвайг, асоциативният експеримент, SCT (тест за допълване на изречения) и др.> Затова е много важно използването на подходяща комбинация от методики за всеки конкретен индивид.
:rotfl24:
да.
отколкото по отношението им към себе си.
за протокола - мъжът и работеше вечер и според мен изкарваше поне колкото нея, а разказите продължиха и когато той завърши и започна и дневна работа. "Ох, докато почне да изкарва достатъчно...едва се справям" .. Кое ли би било достатъчно за нея?!