3o4o.net

попаднах (не)случайно на един интересен блог и реших да споделя с вас някои неща, които открих там:

Независимо дали ще го наречем разбиране на смисъла на повратностите на съдбата или пък ще го наречем съединяване на точките, чувството, което човек изпитва, когато разбере, че въпреки лутанията е на правия път е необикновено!
А вас спохожда ли ви понякога това чувство?

нямам време да го изчета цялото, но видях края

По този начин Фатима разбрала, че това, което й се е струвало на времето тежко изпитание, неочаквано се е обърнало в необходим опит, който й е помогнал да достигне щастието

ей това ми се е случвало и продължава да ми се случва

аз затова вярвам в доброто, за тези, които го търсят и не се отказват

п.п. па и на толкова години, ако не сме го разбрали, тежко ни

Не. "Превратностите на съдбата" обикновено ги приемам като изпитание или предизвикателство, както щеш ги наречи, но не съм ги възприемала непременно като "път към щастието".
Аз съм си оптимист по природа, знам, че и най-тежкият момент отминава.

Харесвам Стив Джобс, П. К. - не - много ми е сладникав.

какво ви прави кеф
да дълбаете и човъркате
нищо не може да се промени
нито да се разбере
каквото такова

jazz написа:какво ви прави кеф
да дълбаете и човъркате
нищо не може да се промени
нито да се разбере
каквото такова

мхм
всичко е едно

jazz написа:....

Не си на кеф днеска ли?
Кой дълбае и човърка - бъбрим си най-невинно...

jazz написа: нищо не може да се промени
нито да се разбере
каквото такова

тц, не е верно, генерално нищо не може да се промени, но малките нещица вътре - могат; то е като да пораснеш, един си на 20, друг на 30 и междувременно успяваш или поне се опитваш да намериш най-удобния фотьойл; хеле пък колко лудости можеш да направиш

няма да ме отчайваш така, знаеш ли колко неща съм планирала да променям

jazz написа:какво ви прави кеф
да дълбаете и човъркате
нищо не може да се промени
нито да се разбере
каквото такова

да не се мисли дар божи ли е или се постига с тренировки?
а може ли да се купи отнякъде?
да не земе ти да се замислиш по тези въпроси, че е вредно доста.

jazz написа: нищо не може да се промени
нито да се разбере
каквото такова

позволи ми да не се съглася с теб!
могат много неща да се променят: прическата, гледната точка, градусите на климатика, настроението, маршрута, по който се прибираш до вкъщи и какво ли още не!

добре че се появи рем
да удари едно рамо
че с 4 жени зор
да се надприказваш де
явно мисленето е женска работа

Бе сори. Днеска съм настроен материалистически и прозаично. Пък и с много голямо съмнение чета всякакви източни притичи. Това което прочетох на теб ти говори за съдба, а на мен - житейския опит има значение. Опита има голяма тежест в тоя живот. Има ли съдба не знам. По- скоро не.

Remmivs написа: мхм
всичко е едно

хеееееей! привет! надявам се, че не минаваш само да дадеш едно рамо на джаза?!!!!
ще се радвам по-често да чета твои мнения.
а и май е крайно време за

а Жизнь прекрасна


страшен аватар :lol::lol:

jazz написа:добре че се появи рем
да удари едно рамо
че с 4 жени зор
да се надприказваш де
явно мисленето е женска работа

Ти чакай на живо да те сгащим някой ден, ще видиш какво е приказване, тва тракане по клавишите само ме бави...

Вчера се изповядах на майка ми. Казват, че единствената жена, способна да прости всичко е майката... Но аз не затова...Може би не биваше да я натоварвам, щото грехове имам... Обаче, не бива да има тайни между майка и син, нали?.. Или...

[unknown] написа:Вчера се изповядах на майка ми. Казват, че единствената жена, способна да прости всичко е майката... Но аз не затова...Може би не биваше да я натоварвам, щото грехове имам... Обаче, не бива да има тайни между майка и син, нали?.. Или...

майка не майка
тя си е жена
мойта има прекрасната черта
да обръща всичко казано
срещу мен
след време

pocti_bezobidna написа:Ти чакай на живо да те сгащим някой ден, ще видиш какво е приказване, тва тракане по клавишите само ме бави...

ще чакам
до кога

jazz написа:

pocti_bezobidna написа:Ти чакай на живо да те сгащим някой ден, ще видиш какво е приказване, тва тракане по клавишите само ме бави...

ще чакам
до кога

докато му дойде времето

wild_moon написа: чувството, което човек изпитва, когато разбере, че въпреки лутанията е на правия път е необикновено!
А вас спохожда ли ви понякога това чувство?

аз живея с това чувство непрекъснато. много грижливо си го самонатрапвам. иначе ще се удавя в собствените си съмнения и колебания. везна, кво да ме праиш?!?!