3o4o.net

по Нова Година в училище? 5-6 клас. Първите танци на по-малко от една ръка разстояние? Помните ли песните?

Ето ви една:

Life is Life
Opus

Nanananana
Nanananana (all together now)
Nanananana
Nanananana

Life (nanananana)
Life is life (nanananana)
Labadab dab dab life (nanananana)
Liiiiiiiife (nanananana)

When we all give the power
We all give the best
Every minute of an hour
Don't think about the rest
And you all get the power
You all get the best
When everyone gets everything
And every song everybody sings

And it's life (nanananana)
Life is life (nanananana)
Life is life (nanananana)
Labadab dab dab life (nanananana)

Life is life when we all feel the power
Life is life come on, stand up and dance
Life is life when the feeling of the people
Life is life is the feeling of the band

When we all give the power
We all give the best
Every minute of an hour
Don't think about the rest
Then you all get the power
You all get the best
When everyone gives everything
And every song everybody sings

And it's life (nanananana)
Life is life (nanananana)
Labadab dab dab life (nanananana)
Life is life (nanananana)

Life (nanananana)
(nanananana)
(nanananana)
(nanananana)

Life (nanananana)
Life is life (nanananana)
Labadab dab dab life (nanananana)
Live is life (nanananana)

And you call when it's over
You call it should last
Every minute of the future
Is a memory of the past
Cause we all gave the power
We all gave the best
And everyone gave everything
And every song everybody sang

Life is life

Вие сте.

Ееееех, спомени, спомени... младост ееееех...
Хубаво е да има с кого да споделяш едни и същи спомени...

да, така е, мъчно ми стана....

Remmivs написа:по Нова Година в училище? 5-6 клас. Първите танци на по-малко от една ръка разстояние? Помните ли песните?
Вие сте.

Точно в 6 клас правихме нещо любопитно. Имахме си "Всяка неделя", аз бях Кеворк, а най-добрата ми приятелка - Янчо Таков. Правихме интервюта с известни родни и чужди звезди, като например "Иръпшън". От българските, разбира се, Лили Иванова и Васко Кеца. Всички тез герои бяха подходящо облечени, с подходящата буфосинхронада. (Тук преимуществото ни беше, че класната ни беше по пеене, съответно - класната стая беше оборудвана с всичко необходимо) Абе, много весело беше. Повече от това не си спомням в този момент.... Освен това имахме практика да теглим томбола и всеки подаряваше на изтегленото другарче малко подаръче.

Та така, аз давам един глас за Иръпшъните

latrevw написа:да, така е, мъчно ми стана....

Защо?
На мен пък не ми е мъчно, става ми топло и весело от това, което си спомням.

4avdar4e написа:

latrevw написа:да, така е, мъчно ми стана....

Защо?
На мен пък не ми е мъчно, става ми топло и весело от това, което си спомням.

Мен пък не знам защо ми се свива нещо отвътре. Часица от мен е на път да си отиде завинаги...някакво чувство на загуба ми тегне...ей такова едно...
Топло ми става от това, че съм с вас и вие изпитвате подобни чувства...

4avdar4e написа:

Remmivs написа:по Нова Година в училище? 5-6 клас. Първите танци на по-малко от една ръка разстояние? Помните ли песните?
Вие сте.

Точно в 6 клас правихме нещо любопитно. Имахме си "Всяка неделя", аз бях Кеворк, а най-добрата ми приятелка - Янчо Таков. Правихме интервюта с известни родни и чужди звезди, като например "Иръпшън". От българските, разбира се, Лили Иванова и Васко Кеца. Всички тез герои бяха подходящо облечени, с подходящата буфосинхронада. (Тук преимуществото ни беше, че класната ни беше по пеене, съответно - класната стая беше оборудвана с всичко необходимо) Абе, много весело беше. Повече от това не си спомням в този момент.... Освен това имахме практика да теглим томбола и всеки подаряваше на изтегленото другарче малко подаръче.

Та така, аз давам един глас за Иръпшъните

Сега правят "Биг брадър". Новата класна на сина ми, им разказвала, как водила предишния си клас на няколкодневна почивка. Там си правели техен си "ББ" (толкова ли не намериха нещо друго за подражание:mad: ). И дребните много се зарибиха.....Предложи им тази коледа, да ги води в някакъв хотел във Велин град, заедно с деца от другите класове. Нашия навит като пружина, до скъсване. Да си призная нещо....Никак не ми се искаше да го пускаме, ама....Добре. Щом детето има желание...... Щяли да са 50 деца от най-различна възраст (защото видите ли, нямало възрастови ограничения. Можели да идват и други, дето не са от училището:shocked:, ама не и възрастни-родители) Госпожата щяла да ги води. Сама?:shocked: С 50 деца?:shocked: Неясно в кой хотел, защото когато са казвали, най-вероятно сме били заети с нещо по-важно от това да слушаме кой и какво казва.... И всичкото това навръх Коледа. Цитивам:"Събуждаме се сутринта на Коледа, вземаме си подаръците и отиваме в училище":shocked:

След цялата така поднесена информация, родителското тяло естественои звъни на г-жата. Оказва се, че има мноооооого малък, ма съвсем малък % истина. Боже, колко е разсеяно това дете......

Естествено както се и очакваше с оглед на времето, което беше избрано за екскурзията, нямаше достатъчно желаещи Сега детенце ще си е с нас на празника:lol:

На 24-ти са на дискотека:lol:

vyara написа:Мен пък не знам защо ми се свива нещо отвътре. Часица от мен е на път да си отиде завинаги...някакво чувство на загуба ми тегне...ей такова едно...
Топло ми става от това, че съм с вас и вие изпитвате подобни чувства...

Est quaedam flere voluptas.
Има някакво удоволствие и в мъката (плача).
Овидий

Защо ти се свива бе, Вяра. То е в теб. Няма да си отиде преди теб. Радвай му се. Обичай го.

Remmivs написа:

vyara написа:Мен пък не знам защо ми се свива нещо отвътре. Часица от мен е на път да си отиде завинаги...някакво чувство на загуба ми тегне...ей такова едно...
Топло ми става от това, че съм с вас и вие изпитвате подобни чувства...

Est quaedam flere voluptas.
Има някакво удоволствие и в мъката (плача).
Овидий

Защо ти се свива бе, Вяра. То е в теб. Няма да си отиде преди теб. Радвай му се. Обичай го.

Не знам, бе. Избягвам да си спомням. Не ми е чак такъв кеф мъката...

vyara написа:Не знам, бе. Избягвам да си спомням. Не ми е чак такъв кеф мъката...

Това не е мъка, Лейди Вяра. Това е меланхолия и тъга. Но тъга с усмивка.

Ето така

vyara написа:

Remmivs написа:

vyara написа:Мен пък не знам защо ми се свива нещо отвътре. Часица от мен е на път да си отиде завинаги...някакво чувство на загуба ми тегне...ей такова едно...
Топло ми става от това, че съм с вас и вие изпитвате подобни чувства...

Est quaedam flere voluptas.
Има някакво удоволствие и в мъката (плача).
Овидий

Защо ти се свива бе, Вяра. То е в теб. Няма да си отиде преди теб. Радвай му се. Обичай го.

Не знам, бе. Избягвам да си спомням. Не ми е чак такъв кеф мъката...

Рядко си спомням... но обикновено съм със смесени чувства
От една страна ми е кеф като си спомня кви сме ги вършили
От друга ми е кофти, щото това време няма да се повтори никога

Та исках да кажа само, че прекрасно те разбирам, Вяра. Не му обръщай внимание на Рем-а - той превръща мозъка в мускул в момента :)

frisky lioness написа:

Тия не са в ред!!! Че кой нормален родител ще си пусне детето на Коледа????:mad:

Remmivs написа:

vyara написа:Не знам, бе. Избягвам да си спомням. Не ми е чак такъв кеф мъката...

Това не е мъка, Лейди Вяра. Това е меланхолия и тъга. Но тъга с усмивка.

Ето така

Няма значение как го наричаме. Аз предпочитам да гледам напред, макар и понякога да ми е мъчно, че толкова неща съм забравила, но то е сигурно защото рядко си ги прехвърлям из паметта.. и не е непременно с усмивка.

Gaspode написа:Та исках да кажа само, че прекрасно те разбирам, Вяра. Не му обръщай внимание на Рем-а - той превръща мозъка в мускул в момента :)

Ха! Кой ми го казва това! Ха!



PS
Пък и емициите откога са мозъчна функция. ;)

4avdar4e написа:

frisky lioness написа:

Тия не са в ред!!! Че кой нормален родител ще си пусне детето на Коледа????:mad:

Ние щяхме.... с много смесени чувства:blink::?

Gaspode написа:

vyara написа:

Remmivs написа:

vyara написа:Мен пък не знам защо ми се свива нещо отвътре. Часица от мен е на път да си отиде завинаги...някакво чувство на загуба ми тегне...ей такова едно...
Топло ми става от това, че съм с вас и вие изпитвате подобни чувства...

Est quaedam flere voluptas.
Има някакво удоволствие и в мъката (плача).
Овидий

Защо ти се свива бе, Вяра. То е в теб. Няма да си отиде преди теб. Радвай му се. Обичай го.

Не знам, бе. Избягвам да си спомням. Не ми е чак такъв кеф мъката...

Рядко си спомням... но обикновено съм със смесени чувства
От една страна ми е кеф като си спомня кви сме ги вършили
От друга ми е кофти, щото това време няма да се повтори никога

Та исках да кажа само, че прекрасно те разбирам, Вяра. Не му обръщай внимание на Рем-а - той превръща мозъка в мускул в момента :)

Точно! Иска да ме изкара не у ред. Абе много съм си у ред аз...

frisky lioness написа: Ние щяхме.... с много смесени чувства:blink::?

Аз - не, дето съм толкова демократичен родител (знаеш го) и пуснахме големия още на 5 г. на лагер. Но за всяко нещо си има време...

4avdar4e написа:

frisky lioness написа: Ние щяхме.... с много смесени чувства:blink::?

Аз - не, дето съм толкова демократичен родител (знаеш го) и пуснахме големия още на 5 г. на лагер. Но за всяко нещо си има време...

Така е. И на мен ми се стори голяма недомислица НАВРЪХ КОЛЕДА:shocked::shocked::shocked:

Susanna
Art Company

SUSANNA
We sit together on the sofa
With the music way down low
I waited so long for this moment
It's hard to think it's really so
The door is locked there's no one home
They've all gone out we're all alone

Su-sanna, Su-sanna
Su-sanna I'm crazy loving you

I put my arm aroud her shoulder
my fingers through her hair
It's a dream I can't believe it
It took so long it's only fair
And then the phone begins to ring
And a strangers voice on the other end
of the line
Says oh, wrong number,
Sorry to waste your time
And I think to myself,
Why now, why me, why.......

Su-sanna, su-sanna,
Su-sanna, I'm crazy loving you
Su-sanna, Su-sanna,
Su-sanna, I'm crazy loving you

Again I sit myself beside her
Try to take her hand in mine
The moment's gone, the feeling's over
She looks aroud to find the time
Then she says could we just sit and chat
And I think well that's that

Susanna, Susannna,
Susanna, I'm crazy loving you

Still we sit here on the sofa
With the stereo on ten
The magic's gone, it's a disaster
There's no point to start again
She says I think I'd better go
She says goodbye and I say... NO!

Su-sanna, Su-sanna,
Su-sanna, I'm crazy loving you
Su-sanna, Su-sanna,
Su-sanna, I'm crazy loving you
I'm so crazy loving you

Still Loving You

Видело

http://youtube.com/watch?v=3uNyPefjS88

Текст

Time, it needs time
To win back your love again.
I will be there, I will be there.

Love, only love
Can bring back your love someday.
I will be there, I will be there.

Fight, babe, I'll fight
To win back your love again.
I will be there, I will be there.

Love, only love
Can break down the walls someday.
I will be there, I will be there.

If we'd go again
All the way from the start,
I would try to change
The things that killed our love.

Your pride has build a wall, so strong
That I can't get through.
Is there really no chance
To start once again?
I'm loving you.

Try, baby try
To trust in my love again.
I will be there, I will be there.

Love, your love
Just shouldn't be thrown away.
I will be there, I will be there.

If we'd go again
All the way from the start,
I would try to change
The things that killed our love.

Your pride has build a wall, so strong
That I can't get through.
Is there really no chance
To start once again?

If we'd go again
All the way from the start,
I would try to change
The things that killed our love.

Yes I've hurt your pride, and I know
What you've been through.
You should give me a chance
This can't be the end.

I'm still loving you.
I'm still loving you,
I need your love.
I'm still loving you.
Still loving you, baby... [/url]

Тези песни ми напомнят бригадирските дискотеки на плаца

4avdar4e написа:

Remmivs написа:по Нова Година в училище? 5-6 клас. Първите танци на по-малко от една ръка разстояние? Помните ли песните?
Вие сте.

Точно в 6 клас правихме нещо любопитно. Имахме си "Всяка неделя", аз бях Кеворк, а най-добрата ми приятелка - Янчо Таков. Правихме интервюта с известни родни и чужди звезди, като например "Иръпшън". От българските, разбира се, Лили Иванова и Васко Кеца. Всички тез герои бяха подходящо облечени, с подходящата буфосинхронада. (Тук преимуществото ни беше, че класната ни беше по пеене, съответно - класната стая беше оборудвана с всичко необходимо) Абе, много весело беше. Повече от това не си спомням в този момент.... Освен това имахме практика да теглим томбола и всеки подаряваше на изтегленото другарче малко подаръче.

Та така, аз давам един глас за Иръпшъните

Тая "Всяка неделя" ми е странно позната... Щото и ние правехме същото. И буфосинхронадите, и томболите...

Stranniche написа: Тая "Всяка неделя" ми е странно позната... Щото и ние правехме същото. И буфосинхронадите, и томболите...

Аз съм учила в 133-то, под опашката на коня

4avdar4e написа:

Stranniche написа: Тая "Всяка неделя" ми е странно позната... Щото и ние правехме същото. И буфосинхронадите, и томболите...

Аз съм учила в 133-то, под опашката на коня

:eek: Аз не съм! /А исках... Но не ми позволиха./
За малко да си помисля, че се знаем!

Stranniche написа: :eek: Аз не съм! /А исках... Но не ми позволиха./
За малко да си помисля, че се знаем!

Значи сме като приказните герои: възникнали еднакви образи и сюжети в различни места

... ама никога не съм била кой знае колко близка със съучениците си.
Нито в основното, нито в гимназията. С колегите сив университета - също.
С някой и до сега се виждаме, тъй че не ми липсват.
Простотиите съм ги правила с приятели, правим ги и до сега,
макар че понякога се питам - не порастнахме ли вече и доколко ни отива?
Както и да е - не пердизвикват сантименти подобен тип спомени.
Има разбира се, неща, които никага няма да се повторят,
ама нали точно това им е най-хубавото - че са уникални...
Криво ми е само за свободата, която имахме едно време -
няма бачкане, няма ангажименти, няма напасване на отпуските - решаваме и тръгваме нанякъде,
маршрута е само приблизителен, доизмисля се в движение.
Ма то пък не може вечно така, все пак...

4avdar4e написа:

Stranniche написа: :eek: Аз не съм! /А исках... Но не ми позволиха./
За малко да си помисля, че се знаем!

Значи сме като приказните герои: възникнали еднакви образи и сюжети в различни места

Май епохата ни беше такава!

Stranniche написа:

4avdar4e написа:

Stranniche написа: :eek: Аз не съм! /А исках... Но не ми позволиха./
За малко да си помисля, че се знаем!

Значи сме като приказните герои: възникнали еднакви образи и сюжети в различни места

Май епохата ни беше такава!

Абсолютно. Какви картонени и стириопорови китари имахме.... А как пеехме на плейбек "Gypsy's Kiss"=====

Remmivs написа: Абсолютно. Какви картонени и стириопорови китари имахме.... А как пеехме на плейбек "Gypsy's Kiss"=====

Хъм, в нашто у-ще почти нямаше момче без китара, "Кремона" май бяха, ама тва сигурно заради проруската насоченост - не мож пя Висоцки акапелно

Не! Нямам такива спомени...сигурно съм живял в друго измерение.

vyara написа:

4avdar4e написа:

latrevw написа:да, така е, мъчно ми стана....

Защо?
На мен пък не ми е мъчно, става ми топло и весело от това, което си спомням.

Мен пък не знам защо ми се свива нещо отвътре. Часица от мен е на път да си отиде завинаги...някакво чувство на загуба ми тегне...ей такова едно...
Топло ми става от това, че съм с вас и вие изпитвате подобни чувства...

И аз се чувствам по подобен начин отскоро. Сякаш изведнъж ми "светна", че животът си минава.
Дори настоящият момент скоро ще се превърне в далечно минало - и отсега изпитвам носталгия към него (това вече е майтап ).

Mila написа:

vyara написа:

4avdar4e написа:

latrevw написа:да, така е, мъчно ми стана....

Защо?
На мен пък не ми е мъчно, става ми топло и весело от това, което си спомням.

Мен пък не знам защо ми се свива нещо отвътре. Часица от мен е на път да си отиде завинаги...някакво чувство на загуба ми тегне...ей такова едно...
Топло ми става от това, че съм с вас и вие изпитвате подобни чувства...

И аз се чувствам по подобен начин отскоро. Сякаш изведнъж ми "светна", че животът си минава.
Дори настоящият момент скоро ще се превърне в далечно минало - и отсега изпитвам носталгия към него (това вече е майтап ).

Хм, това последното за мен пък не е майтап. Когато съм с децата си и им се радвам, винаги го изпитвам...знам, че всичко ще свърши един ден и съзнаването на този факт не ме напуска просто.

Carpe diem.

Remmivs написа:Carpe diem.

Като умра ще ми мине, да.

vyara написа:

Remmivs написа:Carpe diem.

Като умра ще ми мине, да.

Не. Всички минаваме през този етап. По-скоро етапи, щото са циклични. Но това ти дава още повече радост от живота. Наслаждавай му се. И си пази петаче за лодкаря. Вяра му е майката, Вяра.

vyara написа:
Хм, това последното за мен пък не е майтап. Когато съм с децата си и им се радвам, винаги го изпитвам...знам, че всичко ще свърши един ден и съзнаването на този факт не ме напуска просто.

Да, като съм с децата и аз имам подобни мисли. Те ли бързо растат, ние ли бързо остаряваме, но всеки момент е различен и няма връщане.

Remmivs написа:

vyara написа:

Remmivs написа:Carpe diem.

Като умра ще ми мине, да.

Не. Всички минаваме през този етап. По-скоро етапи, щото са циклични. Но това ти дава още повече радост от живота. Наслаждавай му се. И си пази петаче за лодкаря. Вяра му е майката, Вяра.

Етапите са, когато забравям за това. Но всичко е преброено..
Какво е това "петаче за лодкаря"?

А като сме били деца имало ли е връщане бе, момичета? Няма два еднакви мига. Мнемо, кажи им за реката.
Тъга по прекрасното, златно минало има у всеки. Идеализираме го, топли ни, разчувства ни. Прегръдките на родителите. Първите трепети. Здравей, свят! Носталгия по невинността. Да. Но това е красиво и благородно чувство. И толкова сладко, че малко горчи.

vyara написа:Етапите са, когато забравям за това. Но всичко е преброено..
Какво е това "петаче за лодкаря"?

Цикли. Да. Нагоре към звездите, надолу към земята.

Харон. Лодкарят, който прекарва душите на мъртвите през Стикс. Ако нямаш петаче, ще скиташ вечно и няма да стигнеш до царството на Хадес. Навремето в една тема, която няма да цитирам тук, че стана банална, го използвах като метафора за вярата.

Remmivs написа:

vyara написа:Етапите са, когато забравям за това. Но всичко е преброено..
Какво е това "петаче за лодкаря"?

Цикли. Да. Нагоре към звездите, надолу към земята.

Харон. Лодкарят, който прекарва душите на мъртвите през Стикс. Ако нямаш петаче, ще скиташ вечно и няма да стигнеш до царството на Хадес. Навремето в една тема, която няма да цитирам тук, че стана банална, го използвах като метафора за вярата.

Цитирай я бе, аз не съм я чела и ще ми е интересно. И без това напоследък съм задълбала в темата. Криза на средната възраст ли е това, какво ли? Чувствам се по някакъв начин отдалечена от ежедневната суетня, пък участвам и ми е странно.