3o4o.net

Ето какво ми се случи. Миналия декември ме съкратиха от перфектната ми работа. На другия ден си намерих не дотам перфектна работа, но в позната до смърт среда. Никакво очарование, никакъв съспенс, само временно положение докато отмине бурята.

По-миналата година – май казвах тука, се отървах от дългогодишен кръст завинаги. За ишиаса става дума. Обаче, като стана тая случка със съкращението си викам – ей сега, за разнообразие, може да се обади, щото другите дертове май не стигат. Е не стана веднага, а два месеца по-късно. Аз си се смея и си карам по мойта система, то си боли, на мен не ми пука, щото знам, че само от мен си зависи да спре. Ама явно много яд съм била насъбрала. Голям удар по егото съм отнесла. Не спря за ден-два, а ме трътка цели три седмици. Докато оня ден, отивайки на бачкане, не си казах ”Абе аз кво очаквам, като точно това съм очаквала – да ме удари в кръста, че да не мисля колко съм засегната и унижена”. И спря. Ама като с нож го отрязах. Без лекарства. Все едно никога не ме е боляло. И аз – доволна. Поревах си в къщи, щото продължавам да съм си унижена, обаче пък владея положението. И си викам „Сега сигурно ще ме плесне с друг симптом – я стомах ще ме заболи, я ще се изприщя”. И кво? Ставам тая сутрин – цялата в силно сърбяща уртикария. Ми, това си рекох, това стана. Е га ти яда, е га ти чудото.
Днес ще набия някой, и уртикарията ще ми мине.

Но виждате ли кво нещо е силата на очакването?

случва се каквото ти се е случвало
що не ти порастне брада докато си чакаш ишиаса а

Сега очаквай да сънуваш числата от тотото. Късметлийка! :blum:

Нормално...
Някои хора са го усвоили до съвършенство

Давай в същия дух, но опитите ти нека да са с някаква все пак положителна насока
Ще стане:winkw:
няма начин

Зайо, ако ти работи така системата, почни да очакваш нещо хубаво...
И дано нищо да не те боли вече!

vyara написа:Сега очаквай да сънуваш числата от тотото. Късметлийка! :blum:

Да си вземе и два билета от лотарията - задължително.

jazz написа:случва се каквото ти се е случвало
що не ти порастне брада докато си чакаш ишиаса а

Е те такова даже подсъзнателно не очаквам да се случи. ше я караме без брада:rotfl24:

frisky lioness написа:Нормално...
Някои хора са го усвоили до съвършенство

Давай в същия дух, но опитите ти нека да са с някаква все пак положителна насока
Ще стане:winkw:
няма начин

Е тва правя де. То аз съзнателно нищо лошо не си мисля. Сега въпросът е да си превъзпитам подсъзнанието.

Пенчо Заека написа:

frisky lioness написа:Нормално...
Някои хора са го усвоили до съвършенство

Давай в същия дух, но опитите ти нека да са с някаква все пак положителна насока
Ще стане:winkw:
няма начин

Е тва правя де. То аз съзнателно нищо лошо не си мисля. Сега въпросът е да си превъзпитам подсъзнанието.

Има една поредица книги на издателство Кибеа "Познай себе си".
Та от там ти препоръчвам да изчетеш колкото можеш книжки. Като наблегнеш на следните:
"Подсъзнанието може всичко"
" Силата на положителното мислене"
"Изкуството да бъдеш Бог"1 и 2. ...
Много приятна и лесносмилаема литература.

От мен съвета е: Мисли позитивно! Не предизвиквай съдбата с негативни мисли! Защото ако си мислиш само лоши неща, няма как да ти се случи нищо добро! Ако се тревожиш непрекъснато за здравето си, неминуемо ще се разболееш. Чувала ли си как някои студенти по медицина се разболяват от конкретни болести, които изучават.
Всичко е в главата ти!
Нали знаеш "Внимавай какво си пожелаваш, че може да ти се сбъдне!"
Мисли само за приятни неща,
повтаряй си, че си здрава,
че щастието и късметът за теб тепърва предстоят,
повикай доброто, защото след лошото, то винаги идва!
И ... после се обади да почерпиш!

Пенчо Заека написа:Ето какво ми се случи. Миналия декември ме съкратиха от перфектната ми работа. На другия ден си намерих не дотам перфектна работа, но в позната до смърт среда. Никакво очарование, никакъв съспенс, само временно положение докато отмине бурята.

По-миналата година – май казвах тука, се отървах от дългогодишен кръст завинаги. За ишиаса става дума. Обаче, като стана тая случка със съкращението си викам – ей сега, за разнообразие, може да се обади, щото другите дертове май не стигат. Е не стана веднага, а два месеца по-късно. Аз си се смея и си карам по мойта система, то си боли, на мен не ми пука, щото знам, че само от мен си зависи да спре. Ама явно много яд съм била насъбрала. Голям удар по егото съм отнесла. Не спря за ден-два, а ме трътка цели три седмици. Докато оня ден, отивайки на бачкане, не си казах ”Абе аз кво очаквам, като точно това съм очаквала – да ме удари в кръста, че да не мисля колко съм засегната и унижена”. И спря. Ама като с нож го отрязах. Без лекарства. Все едно никога не ме е боляло. И аз – доволна. Поревах си в къщи, щото продължавам да съм си унижена, обаче пък владея положението. И си викам „Сега сигурно ще ме плесне с друг симптом – я стомах ще ме заболи, я ще се изприщя”. И кво? Ставам тая сутрин – цялата в силно сърбяща уртикария. Ми, това си рекох, това стана. Е га ти яда, е га ти чудото.
Днес ще набия някой, и уртикарията ще ми мине.

Но виждате ли кво нещо е силата на очакването?

А защо изобщо се сещаш да очакваш такива неща? Защото така трябва? Защото е редно? Защото преди ти се е случвало така?

Опитът започва да прави номера в един момент.
Дали да се освобождаваш от излишното е въпрос на опит? Или пък също е някакъв момент, периоди от живота?
Тези очаквания не са ли ти излишни, понеже, поне на мен така ми се струва.

Пенчо Заека написа:Днес ще набия някой, и уртикарията ще ми мине.

Но виждате ли кво нещо е силата на очакването?

Пенчо, кръстът май болеше при усещане за губене на "основата", почвата под краката; гърбът - при липса на подкрепа, а най-горните прешлени - при липса на посока. Ядът е само реакция, сякаш. Ако знаеш колко ми е познато това цялото ... и чичко Норбеков да е жив и здрав! Набий някой де, иначе става автоагресия и навътре насочен удар или поне се накрещи наволя.
Погледни си лявата длан! Видя ли? Бе само хубави неща те очакват :blum:

Мнемозина написа:

А защо изобщо се сещаш да очакваш такива неща? Защото така трябва? Защото е редно? Защото преди ти се е случвало така?

Опитът започва да прави номера в един момент.
Дали да се освобождаваш от излишното е въпрос на опит? Или пък също е някакъв момент, периоди от живота?
Тези очаквания не са ли ти излишни, понеже, поне на мен така ми се струва.

Ми изглежда не са излишни. Иначе как ше си пробвам свръхестествените способности!

Пенчо Заека написа:

Мнемозина написа:

А защо изобщо се сещаш да очакваш такива неща? Защото така трябва? Защото е редно? Защото преди ти се е случвало така?

Опитът започва да прави номера в един момент.
Дали да се освобождаваш от излишното е въпрос на опит? Или пък също е някакъв момент, периоди от живота?
Тези очаквания не са ли ти излишни, понеже, поне на мен така ми се струва.

Ми изглежда не са излишни. Иначе как ше си пробвам свръхестествените способности!

Да бе, свръхестествени.
Това и аз го мога даже.
По-добре наистина пробвай с тотото.

нефертити написа: И ... после се обади да почерпиш!

аз пък да кажа, че трябва практика
става постепено

на теория всичко е ясно - справка - Мнемо в моята тема също
ето, Пенчо си знае логиката на събитията ... и си се движи напред.
така ми се струва отстрани

Пенчо, аз май няма какво да ти кажа. От тебе, риш, акъл, нали, само мога да взема. Само да ти кажа, че ти стискам палци. И така.

П.П. Или аз имам много лош късмет в подбирането на хора, с които комуникирам, или кадърните и работливите хора са ужасно малко в този свят. Ако е второто, начи те, всичките, рано или късно, ще се реализират.
П.П.П Тия от тях с чувство за хумор, трябва да имат някакво предимство. Не знам, какво е, идея си нямам, в какво се изразява, ама сигурно имат, няма начин да нямат.

Пенчо Заека написа:
Но виждате ли кво нещо е силата на очакването?

заек, ти малко нещо магьосница си падаш, а?:blink:

bead_ написа:

Пенчо Заека написа:
Но виждате ли кво нещо е силата на очакването?

заек, ти малко нещо магьосница си падаш, а?:blink:

Пу първа за една магийка!
Зайо, къф ти е тарифния план?
За абонаменти намаления правиш ли?