3o4o.net

е от египетските храмове...

Колкото до заслужаването, знайте че дарът на Небесата е безвъзмезден, този дар на знанието е толкова велик, че никое усилие, каквото и да е то, не може и да се надява да заслужи подобна награда.

От тук поне става ясно, защо на никого не му е даден тоз дар.:winkw:

Нали. Мъчиш се да получиш нещо, което няма как да заслужиш. А то през цялото време ти е било даром дадено. Стига да го проумееш.
И колко състезания и running wild стават някак си прозрачни и крехи огрети от този лъч светлина... Не ли...

Амаранта написа:От тук поне става ясно, защо на никого не му е даден тоз дар.:winkw:

Извинявайте много, ние с вас не се ли познаваме отнякъде?

Green Light написа:

Извинявайте много, ние с вас не се ли познаваме отнякъде?

Познанието е безвъзмезден дар за този, който го разпознае.

Remmivs написа:Нали. Мъчиш се да получиш нещо, което няма как да заслужиш. А то през цялото време ти е било даром дадено. Стига да го проумееш.
И колко състезания и running wild стават някак си прозрачни и крехи огрети от този лъч светлина... Не ли...

Така е, да, но винаги има препятствия,
които трябва да се преодолеят,
и път, който трябва да се измине.

И ако е трябвало да обиколиш земята, за да откриеш въпросния дар,
става все едно дали, когато се върнеш,
ще го намериш в горното чекмедже на нощното си шкафче, под кутийката с презервативи (примерно),
или в задния джоб на дънките си ( пак примерно:winkw:). Съвсем образно казано.

Remmivs написа:е от египетските храмове...

Колкото до заслужаването, знайте че дарът на Небесата е безвъзмезден, този дар на знанието е толкова велик, че никое усилие, каквото и да е то, не може и да се надява да заслужи подобна награда.

охо, тва как дюшеш ше дойде на мойта хубосницаааа.... тъкмо съм я нагласила през ваканцията на кандидат-гимназиални курсове всеки ден, а тя ме убеждава в гореизложеното от любезния рем

мда:-)

Аз от вчера мисля и имам въпрос:

Дарат знание ли е или нещо друго?
Значи ли "...този дар на знанието..." автоматично, че става дума именно за "знание" (в смисъл на натрупано с лични усилия познание, системно обучение) или за Знание (в смисъл на Прозрение за не толкова земни неща), дадено свише?
Особено като се има предвид, че става дума за древен Египет, където знанието и от двата вида е било достъпно за доста ограничен кръг от хора?

Remmivs написа:Нали. Мъчиш се да получиш нещо, което няма как да заслужиш. А то през цялото време ти е било даром дадено. Стига да го проумееш.
И колко състезания и running wild стават някак си прозрачни и крехи огрети от този лъч светлина... Не ли...

Според мен това не е изцяло вярно.

Истина е, че знанието ни се дава извън нашите заслуги и ние не можем да се отплатим за него.
Това обаче не значи, че не сме задължени, ако ни се е дало знание. Най-малкото трябва да сме благодарни - но сме задължени и по отношение на това какво правим с него.
И, между другото, не само знанието е, което често ни се дава без да сме го заслужили, много повече неща са.

А агоналните стремления винаги са ми били далечни и на мен.

Нищо не е изцяло вярно. Нищо не е изцяло грешно.

Знанието е сила. Буквално. И затова е важно какво правим с този дар, наистина. А и не само с него.

Животът е дар....

И пак Египет:

Знанието води до увереност. Делата водят до убеждение. Когато знаеш - (бъди смел и) опитвай.

Аз също от вчера се чудя. Дали е дар? Дали е ценен? И дали ценноста му не е в зависимост от "моралния закон вътре в нас"?
Представете си краен случай! Кристофър Рийв

И какво значи "агонално"?

Remmivs написа:е от египетските храмове...

Колкото до заслужаването, знайте че дарът на Небесата е безвъзмезден, този дар на знанието е толкова велик, че никое усилие, каквото и да е то, не може и да се надява да заслужи подобна награда.

баси, като стигнах края забравих началото...

аз пък се сетих, че знанието ме дари с онази фраза, че като си направил добро на някого, може да чакаш зло в отплата ;) Обаче ако отиваме в теми награди - всичко си губи смисъл. Правиш нещата, защото ги усещаш. Не заради наградите или благодарностите.

Remmivs написа:Нищо не е изцяло вярно. Нищо не е изцяло грешно.

Знанието е сила. Буквално. И затова е важно какво правим с този дар, наистина. А и не само с него.

Животът е дар....

И пак Египет:

Знанието води до увереност. Делата водят до убеждение. Когато знаеш - (бъди смел и) опитвай.

Много дарове има, да, и е важно дали ги усещаме като дарове. Май само понякога успяваме, а често направо ги пилеем...

За вторият Египет - но кое е знанието, каква е разликата му с делата в случая? Ако увереност и убеждение е едно и също, тогава знание и дела също би трябвало да съвпадат.
А когато знаеш, че нищо не знаеш, как точно да бъдеш смел и да опитваш? То май точно тогава си смел, ако опитваш.

признавам, че преводът ми куца, но това е най-доброто, което успях да направя за минутката, която отделих. Ето английския, който вероятно също е неточен превод на йероглифите, които не успях да намеря.

By knowing one reaches belief. By doing one gains conviction. When you know, dare.

Когато опитваш като не знаеш си безумно (смел). Като знаеш и въпреки това опитваш си истински смел.

Remmivs написа:признавам, че преводът ми куца, но това е най-доброто, което успях да направя за минутката, която отделих. Ето английския, който вероятно също е неточен превод на йероглифите, които не успях да намеря.

By knowing one reaches belief. By doing one gains conviction. When you know, dare.

Когато опитваш като не знаеш си безумно (смел). Като знаеш и въпреки това опитваш си истински смел.

:lol::lol:

Виж ти! Пък от моя гледна точка когато опитваш, въпреки че знаеш, си безумно смел. А когато опитваш, без да знаеш, просто не знаеш и толкова.

Тия изречения много ме заинтригуваха, не ги познавам много египтяните. Опитвам се да си представя какво ли е трябвало да опитват смело...
Аз съм от малко по-късното време, когато властва фатумът, и там ми е някак по-понятно.

Green Light написа:Аз също от вчера се чудя. Дали е дар? Дали е ценен? И дали ценноста му не е в зависимост от "моралния закон вътре в нас"?
Представете си краен случай! Кристофър Рийв

И какво значи "агонално"?

Да, от това зависи ценността му, но то е дошло след идеята за свободата (имаше една такава интересна тема).

Какъв е крайният случай с Кристофър Рийв?

"Агон" е състезание. Агоналният инстинкт е този, който ни кара непрекъснато да се сравняваме, да се съревноваваме, да се борим за надмощие и да се въвличаме във всякакви битки, дори и само измислени. Стремежът да докажеш на всички, че си най-, най-, най и даже повече от тях.

Мнемозина написа:"Агон" е състезание. Агоналният инстинкт е този, който ни кара непрекъснато да се сравняваме, да се съревноваваме, да се борим за надмощие и да се въвличаме във всякакви битки, дори и само измислени. Стремежът да докажеш на всички, че си най-, най-, най и даже повече от тях.

Обаче като забравиш арете. Иначе нещата са доста по-благородни и няма лошо в състезанието.

Мнемозина написа::lol::lol:

Виж ти! Пък от моя гледна точка когато опитваш, въпреки че знаеш, си безумно смел. А когато опитваш, без да знаеш, просто не знаеш и толкова.

Тия изречения много ме заинтригуваха, не ги познавам много египтяните. Опитвам се да си представя какво ли е трябвало да опитват смело...
Аз съм от малко по-късното време, когато властва фатумът, и там ми е някак по-понятно.

Само безумният (или берсеркът обладан от духовете на гнева) е безстрашен ерго безумно смел. Ако знаеш си просто истински смел. Нещо като хуморът и чувството му за прилагане. Наскоро прочетох такъв пасаж:

Неуместно е да се шегуваш за отвъдното около смъртния одър на някого. От друга страна човекът, който се качвал към ешафода, спънал се по стълбите и възкликнал "По дяволите, това носи нещастие!" определено е имал прекрасно чувство за хумор, което би трябвало да трогне палачите и да го помилват. Защото е бил просто смел, а не безумно такъв. Примерно.

Remmivs написа:

Мнемозина написа:"Агон" е състезание. Агоналният инстинкт е този, който ни кара непрекъснато да се сравняваме, да се съревноваваме, да се борим за надмощие и да се въвличаме във всякакви битки, дори и само измислени. Стремежът да докажеш на всички, че си най-, най-, най и даже повече от тях.

Обаче като забравиш арете. Иначе нещата са доста по-благородни и няма лошо в състезанието.

Да, може да бъде и благородно, но за мен всякак си е чуждо.

Между другото, състезанието е точно в обратната посока на онази първата днешна мисъл, тя го обезсмисля изцяло, защото изрязва стремежа, постигането... То ти го каза това всъщност.
Но е много интересно.
Състезателното ни е природно заложено, тук се вижда нещо друго обаче.

Remmivs написа:
Само безумният (или берсеркът обладан от духовете на гнева) е безстрашен ерго безумно смел. Ако знаеш си просто истински смел. Нещо като хуморът и чувството му за прилагане. Наскоро прочетох такъв пасаж:

Неуместно е да се шегуваш за отвъдното около смъртния одър на някого. От друга страна човекът, който се качвал към ешафода, спънал се по стълбите и възкликнал "По дяволите, това носи нещастие!" определено е имал прекрасно чувство за хумор, което би трябвало да трогне палачите и да го помилват. Защото е бил просто смел, а не безумно такъв. Примерно.

Смелостта изисква осъзнаване на риска, истинският безумец по условие не го осъзнава.
Тогава може би "истински смел" (според теб) и "безумно смел" (според мен) би трябвало да съвпадат.

Що се отнася до осъдения на смърт: не знам дали това, което е казал, е проява на чувство за хумор, но със сигурност начинът, по който го възприемаме сега, е.

Прави ми впечатление, че един съвсем различен светоглед - Египетски, се пречупва през чисто Западното тълкувание на понятия.
На мен малко ми се губят нещата, да си призная.
Или по-скоро аз се изгубвам между думите и придаваните им значения.

Мнемозина написа:
За вторият Египет - но кое е знанието, каква е разликата му с делата в случая? Ако увереност и убеждение е едно и също, тогава знание и дела също би трябвало да съвпадат.
А когато знаеш, че нищо не знаеш, как точно да бъдеш смел и да опитваш? То май точно тогава си смел, ако опитваш.

хм...
За втория Египет
Като знаеш /че знанието е дадено по дифолт, примерно - правилният път е да следваш сърцето си/ макс можеш да достигнеш до вярата /че може да се случи нещо/. Пробвайки се убеждаваш, че формулата работи. По тази логика акцента е върху активната страна на живота, не върху съзерцателната. Затова - скачайте смело
Това в египетски стил ли е? :?:lol:

pocti_bezobidna написа:Прави ми впечатление, че един съвсем различен светоглед - Египетски, се пречупва през чисто Западното тълкувание на понятия.
На мен малко ми се губят нещата, да си призная.
Или по-скоро аз се изгубвам между думите и придаваните им значения.

Да бе, ама знаеш ли го този египетски светоглед, че да ти е ясно кое точно пречупваме?
На мен лично твърде много знания са пропуснали да ми ги спуснат отгоре и си го знам.

Semiramis написа:

Мнемозина написа:
За вторият Египет - но кое е знанието, каква е разликата му с делата в случая? Ако увереност и убеждение е едно и също, тогава знание и дела също би трябвало да съвпадат.
А когато знаеш, че нищо не знаеш, как точно да бъдеш смел и да опитваш? То май точно тогава си смел, ако опитваш.

хм...
За втория Египет
Като знаеш /че знанието е дадено по дифолт, примерно - правилният път е да следваш сърцето си/ макс можеш да достигнеш до вярата /че може да се случи нещо/. Пробвайки се убеждаваш, че формулата работи. По тази логика акцента е върху активната страна на живота, не върху съзерцателната. Затова - скачайте смело
Това в египетски стил ли е? :?:lol:

Идея нямам дали е египетски, но във всички случаи е много любопитно. И ми е странно, но напоследък всичко ми е такова, тъй че може проблемът да си е в моя телевизор.

Мнемозина написа:

pocti_bezobidna написа:Прави ми впечатление, че един съвсем различен светоглед - Египетски, се пречупва през чисто Западното тълкувание на понятия.
На мен малко ми се губят нещата, да си призная.
Или по-скоро аз се изгубвам между думите и придаваните им значения.

Да бе, ама знаеш ли го този египетски светоглед, че да ти е ясно кое точно пречупваме?
На мен лично твърде много знания са пропуснали да ми ги спуснат отгоре и си го знам.

А не, имах предвид египетското възприятие за света от гледна точка на религия, формираща светогледа - става дума за превод от йероглифи, затова, не за съвременна египетска философия.

На мен лично също не са ми спускали знания/познания свише, нали това казвам - губят ми се значенията вече.