Експерименти: "диктатура", "злина" и
Публикувано на: 16.04.09, 09:41
Луцифер
1) Диктатура:
http//www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2009/0 ... ktaturata/
Това е филм, а не истински експеримент:
Най-обикновена съвременна гимназия, нормален клас. Един учител има за задача да покаже на учениците що е то автокрация. Той избира необичаен начин и превръща темата в експеримент, който излиза извън релсите.
Венгер създава пълна симулация на диктатурата, манипулирайки учениците с наглед безобидни провокации. Въвежда обръщението "г-н Венгер" (на мястото на обичайното дотогава "Райнер"), налага дисциплина, преподрежда чиновете, изисква ставане при отговор.
За няколко дни практическото занятие се превръща в движение чието име е "Вълната". Всички носят вече еднакви бели ризи, инакомислещите са изолирани, натискът върху цялото училище, а скоро и върху града се разраства. Учениците нашарват с логото на "Вълната" стени и автомобили, измислен е и паравоенен поздрав с ръка, имитиращ вълната. Венгер е провъзгласен за "водач", но изгубва контрол върху нещата.
По време на мач по водна топка привържениците и противниците на "Вълната" се сбиват, за малко двама играчи да се удавят, а в местния вестник се появява снимка на внушителния символ, изрисувана върху скелето на църковната камбанария. На шестия ден учителят свиква извънредно събрание, на което признава експеримента и обявява края му. Разочарованието сред тийнейджърите е голямо, един от най-ревностните последователи изважда пистолет и прострелва свой съученик, след което се самоубива.
2) Опитът "Милграм"
http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2009/ ... enieto_na/
Това вече е истински експеримент, действително проведен.
В периода 1961 - 1974 г. Милграм провежда серия експерименти, които предизвикват тогава силна полемика, но днес се смятат за крайъгълен камък на социалната психология от ХХ в.
Измерване на човешката злина:
Под предлог че иска да изследва човешката способност за учене и запаметяване, Милграм набира доброволци, които да са съответно "учители" и "ученици". "Учителите" биват отведени в добре оборудвана лаборатория, където авторитетен на вид мъж с бяла престилка им обяснява, че трябва да обучават "учениците" в съседно помещение на серия от чифтове думи. При всеки грешен отговор се полага наказание - електрошок с нарастваща сила.
Преди началото на експеримента всеки от "учителите" вижда със собствените си очи как "ученикът" бива поставен на "мини" електрически стол. В допълнение "учителите" лично получават слаб електрошок от внушителен на вид генератор, с чиято помощ ще провеждат опита. На таблото му има трийсет ключа за прилагане на електрошокове с различна мощност - от "много леки" от 14 волта до "крайно силни" от 450 волта. Това, което "учителите" обаче не знаят, е, че генераторът е фалшив, а "учениците" всъщност са актьори, имитиращи страдание.
В хода на експеримента "учениците" неизменно допускат грешки, които "учителите" наказват все по-сурово въпреки техните викове за помощ и молби за пощада. С нарастването на воплите от другото помещение някои от участниците започват да изказват притеснения за състоянието на партньорите си, но в крайна сметка повечето от тях се подчиняват на исканията на "изследователя" с бялата престилка да продължат с експеримента. Някои неколкократно повтарят, че не поемат отговорност за здравето на "учениците". Никой от "учителите" обаче не спира, преди да приложи електрошокове от 300 волта, а близо 65% от тях дори прибягват до очевидно смъртоносните шокове от 450 волта.
Показателно е, че преди началото на опита Милграм помолил психиатри, студенти и хора от средната класа да предскажат изхода му. Повечето от тях били убедени, че на практика всички участници ще откажат да се подчинят на "изследователя" и няма да превишат мярката от 150 волта, когато чуят първия вик на болка. Те смятали, че едва 4% ще прибягнат до 300 волта и само патологичният един участник на хиляда ще приложи 450-те волта.
3) "Ефектът Луцифер" - кое кара добрите хора да вършат злини
http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2009/ ... a_vurshat/
Един летен ден през 1971 г. в хода на полицейска акция в калифорнийското градче Пало Алто са задържани деветима местни студенти. Полицията безцеремонно извлича младежите от домовете им, оковава ги в белезници, слага им превръзки на очите и пред смаяните погледи на съседите ги откарва в местното управление. Там те са оставени в килия да гадаят за по-нататъшната си съдба и кое ли е прегрешението, довело ги дотук.
Всъщност единственото нещо, което тези момчета са направили, е да откликнат на обява в местен вестник за набиране на доброволци за научен експеримент.
След многобройни интервюта и психологически тестове измежду 70 кандидати Зимбардо избира 24 момчета с най-стабилна психика, нормално поведение и добро здравословно състояние.
Отначало и двете групи не се отнасят особено сериозно към своите роли - затворниците все още се възприемат като отделни индивиди, а пазачите не са сигурни докъде се простират правомощията им. Ситуацията обаче започва да ескалира почти веднага - през първата нощ пазачите провеждат първата от многото последвали брутални проверки на затворниците, които на следващия ден неочаквано се вдигат на бунт.
Пазачите потушават метежа със сила, но им бива наредено занапред да избягват използването на физическо насилие срещу затворниците. Вместо това те започват да прилагат тактики за психическо сплашване и подчиняване на арестантите. "Послушните" сред тях биват допускани до по-удобна килия и получават повече привилегии, което кара останалите затворници да ги подозират в доносничество. Непокорните пък често са лишавани от сън или храна и са принуждавани да вършват унизителни дейности като да мият тоалетни с голи ръце. Буквално всеки аспект от живота им попада под тоталния контрол на пазачите. През нощта, когато се смята, че външното наблюдение е прекратено, издевателствата стават още по-сериозни.
По-малко от 36 часа след началото на експеримента първият от затворниците се прекършва психически. "Дотолкова бяхме навлезли в ролята си на затворнически надзиратели, че отначало дори го заподозряхме в преднамерен опит да ни измами", споделя по-късно Зимбардо. Не след дълго и друго момче получава срив. До края на експеримента още три момчета преживяват нервни кризи, но се сблъскват единствено с насмешките на пазачите и негодуванието на останалите арестанти, че са "лоши затворници".
В хода на експеримента Зимбардо дори организира свиждане между затворниците и техните родители. За негово изумление посетителите от самото начало възприемат "затвора" като истинска институция и вместо да поискат прекратяване на изследването, се опитват да "издействат" по-добри условия за арестантите, като преговарят със "затворническото ръководство" - т.е. с екипа от психолози.
Експериментът става реалност
Не след дълго и самият Зимбардо престава да вижда Станфордския затвор просто като опит - в отговор на слуховете, че затворниците замислят групово бягство, той иска съдействие от местния полицейски участък и е отвратен от привидното му нежелание да съдейства на "сродно изправително учреждение".
В крайна сметка ситуацията ескалира до взривооопасна точка, но психологът прекратява експеримента едва след външна намеса на свой колега. Опитът е продължил само шест дни вместо първоначално предвидените две седмици.
"Ако просто бях останал в ролята си на учен, щях да сложа край на всичко още при появата на първите признаци на жестокост. Истината е, че всички извършихме лоши неща по време на изследването, дори и аз. Успяхме да отприщим "перфектната буря" от обстоятелства, при които хората в подчинена позиция губят идентичността си, а тези с власт се превръщат в садисти," отбелязва Зимбардо.
1) Диктатура:
http//www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2009/0 ... ktaturata/
Това е филм, а не истински експеримент:
Най-обикновена съвременна гимназия, нормален клас. Един учител има за задача да покаже на учениците що е то автокрация. Той избира необичаен начин и превръща темата в експеримент, който излиза извън релсите.
Венгер създава пълна симулация на диктатурата, манипулирайки учениците с наглед безобидни провокации. Въвежда обръщението "г-н Венгер" (на мястото на обичайното дотогава "Райнер"), налага дисциплина, преподрежда чиновете, изисква ставане при отговор.
За няколко дни практическото занятие се превръща в движение чието име е "Вълната". Всички носят вече еднакви бели ризи, инакомислещите са изолирани, натискът върху цялото училище, а скоро и върху града се разраства. Учениците нашарват с логото на "Вълната" стени и автомобили, измислен е и паравоенен поздрав с ръка, имитиращ вълната. Венгер е провъзгласен за "водач", но изгубва контрол върху нещата.
По време на мач по водна топка привържениците и противниците на "Вълната" се сбиват, за малко двама играчи да се удавят, а в местния вестник се появява снимка на внушителния символ, изрисувана върху скелето на църковната камбанария. На шестия ден учителят свиква извънредно събрание, на което признава експеримента и обявява края му. Разочарованието сред тийнейджърите е голямо, един от най-ревностните последователи изважда пистолет и прострелва свой съученик, след което се самоубива.
2) Опитът "Милграм"
http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2009/ ... enieto_na/
Това вече е истински експеримент, действително проведен.
В периода 1961 - 1974 г. Милграм провежда серия експерименти, които предизвикват тогава силна полемика, но днес се смятат за крайъгълен камък на социалната психология от ХХ в.
Измерване на човешката злина:
Под предлог че иска да изследва човешката способност за учене и запаметяване, Милграм набира доброволци, които да са съответно "учители" и "ученици". "Учителите" биват отведени в добре оборудвана лаборатория, където авторитетен на вид мъж с бяла престилка им обяснява, че трябва да обучават "учениците" в съседно помещение на серия от чифтове думи. При всеки грешен отговор се полага наказание - електрошок с нарастваща сила.
Преди началото на експеримента всеки от "учителите" вижда със собствените си очи как "ученикът" бива поставен на "мини" електрически стол. В допълнение "учителите" лично получават слаб електрошок от внушителен на вид генератор, с чиято помощ ще провеждат опита. На таблото му има трийсет ключа за прилагане на електрошокове с различна мощност - от "много леки" от 14 волта до "крайно силни" от 450 волта. Това, което "учителите" обаче не знаят, е, че генераторът е фалшив, а "учениците" всъщност са актьори, имитиращи страдание.
В хода на експеримента "учениците" неизменно допускат грешки, които "учителите" наказват все по-сурово въпреки техните викове за помощ и молби за пощада. С нарастването на воплите от другото помещение някои от участниците започват да изказват притеснения за състоянието на партньорите си, но в крайна сметка повечето от тях се подчиняват на исканията на "изследователя" с бялата престилка да продължат с експеримента. Някои неколкократно повтарят, че не поемат отговорност за здравето на "учениците". Никой от "учителите" обаче не спира, преди да приложи електрошокове от 300 волта, а близо 65% от тях дори прибягват до очевидно смъртоносните шокове от 450 волта.
Показателно е, че преди началото на опита Милграм помолил психиатри, студенти и хора от средната класа да предскажат изхода му. Повечето от тях били убедени, че на практика всички участници ще откажат да се подчинят на "изследователя" и няма да превишат мярката от 150 волта, когато чуят първия вик на болка. Те смятали, че едва 4% ще прибягнат до 300 волта и само патологичният един участник на хиляда ще приложи 450-те волта.
3) "Ефектът Луцифер" - кое кара добрите хора да вършат злини
http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2009/ ... a_vurshat/
Един летен ден през 1971 г. в хода на полицейска акция в калифорнийското градче Пало Алто са задържани деветима местни студенти. Полицията безцеремонно извлича младежите от домовете им, оковава ги в белезници, слага им превръзки на очите и пред смаяните погледи на съседите ги откарва в местното управление. Там те са оставени в килия да гадаят за по-нататъшната си съдба и кое ли е прегрешението, довело ги дотук.
Всъщност единственото нещо, което тези момчета са направили, е да откликнат на обява в местен вестник за набиране на доброволци за научен експеримент.
След многобройни интервюта и психологически тестове измежду 70 кандидати Зимбардо избира 24 момчета с най-стабилна психика, нормално поведение и добро здравословно състояние.
Отначало и двете групи не се отнасят особено сериозно към своите роли - затворниците все още се възприемат като отделни индивиди, а пазачите не са сигурни докъде се простират правомощията им. Ситуацията обаче започва да ескалира почти веднага - през първата нощ пазачите провеждат първата от многото последвали брутални проверки на затворниците, които на следващия ден неочаквано се вдигат на бунт.
Пазачите потушават метежа със сила, но им бива наредено занапред да избягват използването на физическо насилие срещу затворниците. Вместо това те започват да прилагат тактики за психическо сплашване и подчиняване на арестантите. "Послушните" сред тях биват допускани до по-удобна килия и получават повече привилегии, което кара останалите затворници да ги подозират в доносничество. Непокорните пък често са лишавани от сън или храна и са принуждавани да вършват унизителни дейности като да мият тоалетни с голи ръце. Буквално всеки аспект от живота им попада под тоталния контрол на пазачите. През нощта, когато се смята, че външното наблюдение е прекратено, издевателствата стават още по-сериозни.
По-малко от 36 часа след началото на експеримента първият от затворниците се прекършва психически. "Дотолкова бяхме навлезли в ролята си на затворнически надзиратели, че отначало дори го заподозряхме в преднамерен опит да ни измами", споделя по-късно Зимбардо. Не след дълго и друго момче получава срив. До края на експеримента още три момчета преживяват нервни кризи, но се сблъскват единствено с насмешките на пазачите и негодуванието на останалите арестанти, че са "лоши затворници".
В хода на експеримента Зимбардо дори организира свиждане между затворниците и техните родители. За негово изумление посетителите от самото начало възприемат "затвора" като истинска институция и вместо да поискат прекратяване на изследването, се опитват да "издействат" по-добри условия за арестантите, като преговарят със "затворническото ръководство" - т.е. с екипа от психолози.
Експериментът става реалност
Не след дълго и самият Зимбардо престава да вижда Станфордския затвор просто като опит - в отговор на слуховете, че затворниците замислят групово бягство, той иска съдействие от местния полицейски участък и е отвратен от привидното му нежелание да съдейства на "сродно изправително учреждение".
В крайна сметка ситуацията ескалира до взривооопасна точка, но психологът прекратява експеримента едва след външна намеса на свой колега. Опитът е продължил само шест дни вместо първоначално предвидените две седмици.
"Ако просто бях останал в ролята си на учен, щях да сложа край на всичко още при появата на първите признаци на жестокост. Истината е, че всички извършихме лоши неща по време на изследването, дори и аз. Успяхме да отприщим "перфектната буря" от обстоятелства, при които хората в подчинена позиция губят идентичността си, а тези с власт се превръщат в садисти," отбелязва Зимбардо.
. Влияние върху/ на тълпата, реклами, манипулиране ...