3o4o.net

че хората, които не се познават в началото на запознанството привиждат един в друг литературни герои, а с времето - чрез опознаването - откриват (за щастие - не винаги и не всички, но до голяма степен...) нещо като комбинация от съседката, шофьор на автобус и онзи, дето си хвърля боклука от прозореца...(тук може да има допълнения!) Да не забравите, че казах "не винаги"

Хм, при мен не е така, но донякъде си прав.

В началото виждаш по-едрите щрихи и постепенно детайлизираш. Но това може да бъде и обратният път - от съседа към литературния герой.
Зависи обаче и от литературата. И от съседа, и от това с кого си се запознал.
И най-вече от теб, защото всичко е в очите на гледащия.

Мнемозина написа:Хм, при мен не е така, но донякъде си прав.

В началото виждаш по-едрите щрихи и постепенно детайлизираш. Но това може да бъде и обратният път - от съседа към литературния герой.
Зависи обаче и от литературата. И от съседа, и от това с кого си се запознал.
И най-вече от теб, защото всичко е в очите на гледащия.

да де... аз имах предвид една тенденция за повечето случаи. Разбира се, винаги очаквам най-хубавото и припокриване с героя... Но е факт, че разочарованията са много повече от успешните попадения (примерно 10 към 1 или 50 към 1 :) ). И определено има значение гледащия... ако пък той е глуповат или непретенциозен - съотношението е вероятно 1:1 или 2:1 :) )

Абе зависи си от всичко, но като го погледнеш от високо или се сетиш за началото на редица запознанства...

ELBI написа:
да де... аз имах предвид една тенденция за повечето случаи. Разбира се, винаги очаквам най-хубавото и припокриване с героя... Но е факт, че разочарованията са много повече от успешните попадения (примерно 10 към 1 или 50 към 1 :) ). И определено има значение гледащия... ако пък той е глуповат или непретенциозен - съотношението е вероятно 1:1 или 2:1 :) )

Абе зависи си от всичко, но като го погледнеш от високо или се сетиш за началото на редица запознанства...

Не знам, не знам.
Сега ако ти кажа, че при мен разочарованията никак даже не са повече от успешните попадения, ще изляза в най-добрия случай непретенциозна.
А може би просто имам късмет в това отношение.

Кое те разочарова - земното у хората? Ежедневното у тях? От първия ти постинг с такова впечатление останах...

Мнемозина написа:

ELBI написа:
да де... аз имах предвид една тенденция за повечето случаи. Разбира се, винаги очаквам най-хубавото и припокриване с героя... Но е факт, че разочарованията са много повече от успешните попадения (примерно 10 към 1 или 50 към 1 :) ). И определено има значение гледащия... ако пък той е глуповат или непретенциозен - съотношението е вероятно 1:1 или 2:1 :) )

Абе зависи си от всичко, но като го погледнеш от високо или се сетиш за началото на редица запознанства...

Не знам, не знам.
Сега ако ти кажа, че при мен разочарованията никак даже не са повече от успешните попадения, ще изляза в най-добрия случай непретенциозна.
А може би просто имам късмет в това отношение.

Кое те разочарова - земното у хората? Ежедневното у тях? От първия ти постинг с такова впечатление останах...

не - просто много често самият ти имаш някакви вътрешни виждания за тях (било по външност, било поради нещо прочетено от тях, житейска драма, история...) и с времето, опознавайки ги, литературният герой се превръща в досадната, креслива, нахална, скрънзава съседка ;) Не съм подготвен за роман или супер дълъг разказ... просто ми скимна оня ден :)

ELBI написа:че хората, които не се познават в началото на запознанството привиждат един в друг литературни герои, а с времето - чрез опознаването - откриват (за щастие - не винаги и не всички, но до голяма степен...) нещо като комбинация от съседката, шофьор на автобус и онзи, дето си хвърля боклука от прозореца...(тук може да има допълнения!) Да не забравите, че казах "не винаги"

Аз страшно много се опитвам да не правя така, защото(казвал съм) иначе все бъркам

В крайна сметка на нас много ни се иска да ги познаваме и наяве тия хора от романите.

Бих искал да познавам Атос, Портос, Арамис и Д'Артанян. Капитан Немо. Емилио де Роканера- Черния корсар. Пол Атреидски заедно с Дънкан Айдахо и Гърни. Кой още? Поаро, Мегре и Марлоу, ъф корс. Щерлок и доктора. Винету, Олд Шетърхенд, Оцеола.

Ако по цял ден съм с тях, нещата и решенията в ежедневието ми ще бъдат много по- ясни.

Прав си, в началото...
В началото всичко е по-ясно и по-вярно.
Всички сме литературни герои.
Аз досега нямам разочарование - всички са такива каквито съм ги видяла:-)

Колкото по-млади сме толкова по-малко критерии имаме....

А пък за мен е сякаш обратното.
Шарен свят.
Добро утро!