Нов министерски съвет
Публикувано на: 22.04.09, 13:22
Едно време, след последния комунистически преврат, де, имаше някаква правителствена криза. Много шум, много напражение, пълна балканска тъпня.
Имаше едно кръчме много близо до офиса ми, на ул. м/у двете сгради на ВИТИЗ. Дето е Сатиричния театър на нея, но от другата страна на Ръкси стрийт. Много готино заведение, най-готиния клуб, на който съм бил член. И единственият, в който цареше клубна атмосфера. Понеже поради емоционално-хормонални заблуди на кръчмарката не можех да получа клубна карта № 1 или 007, спрях се на карта № 69.
Там клиентите само готини пичове - театрали, драматурзи, интелектуалци, учени. Както и всякакви псевдо на същите.
Замислихме се една събота следобед за правителствената криза и готово! Сформирахме нов министерски съвет. Списъкът му беше залепен на тавана на заведението, заедно с първите укази на същия. Аз довлекох една пишеща машина от офиса и много се забавлявахме цял следобед. Указите бяха все ултрарадикални.
Естествено, вече никой не казваше: "Отивам в кръчмето на Еми".
Звучеше много тежко, като кажа на секретарката пред клиентите: "Отивам в Министерски съвет, шсе върна след около час."
Или някой ти досажда на улицата или в офиса... "Сори! Имам среща с министър Едикойси в Министерски съвет. Не бих желал да закъснея за нея."
Жалко, че го съсипаха клубчето. Сега е пекарна за банички...
Имаше едно кръчме много близо до офиса ми, на ул. м/у двете сгради на ВИТИЗ. Дето е Сатиричния театър на нея, но от другата страна на Ръкси стрийт. Много готино заведение, най-готиния клуб, на който съм бил член. И единственият, в който цареше клубна атмосфера. Понеже поради емоционално-хормонални заблуди на кръчмарката не можех да получа клубна карта № 1 или 007, спрях се на карта № 69.
Там клиентите само готини пичове - театрали, драматурзи, интелектуалци, учени. Както и всякакви псевдо на същите.
Замислихме се една събота следобед за правителствената криза и готово! Сформирахме нов министерски съвет. Списъкът му беше залепен на тавана на заведението, заедно с първите укази на същия. Аз довлекох една пишеща машина от офиса и много се забавлявахме цял следобед. Указите бяха все ултрарадикални.
Естествено, вече никой не казваше: "Отивам в кръчмето на Еми".
Звучеше много тежко, като кажа на секретарката пред клиентите: "Отивам в Министерски съвет, шсе върна след около час."
Или някой ти досажда на улицата или в офиса... "Сори! Имам среща с министър Едикойси в Министерски съвет. Не бих желал да закъснея за нея."
Жалко, че го съсипаха клубчето. Сега е пекарна за банички...