3o4o.net

По средата на деня, както чакаш отговор от някой колега, планове правиш… сега ще се обадя на този, после среща с онзи, или пък вдигаш тежести в някой фитнес, ей така изневиделица, се появява спомен. Хубав спомен за някой, когото обичаш. Спомена е далечен, но такива са спомените, че дори и да са на повече от петнайсе години, носят цял комплект- за всяко сетиво по нещо. Носят мирис. Картини на усмивки, чувството за сигурност, чувство за топлина, много чувства, все хубави, познати, лесни чувства. Лесни в спомена. Усещаш допира на ръцете, виждаш малките дупчици на порите и косъмчетата. Чуваш силното изкашляне и прочистване на гърлото после, толкова познато, толкова познато.
Тогава деня се отдръпва и ти трябва да се насилиш да си спомниш, какво трябваше да бъде държанието ти с колегата или за какво се бориш в тоя фитнес.
Много ми липсваш, татко!

Чудя се какво да ти напиша, прободе ме темата ти. Но пък и пълното мълчание не е добро. Щом си го написал...
Чудя се и защо ми е трудно да кажа, че не съм го преживявала това и не искам да го преживявам.

Светла му памет на татко ти, Грийн.

И да са живи и здрави живите.

Мнемозина написа:Чудя се какво да ти напиша, прободе ме темата ти. Но пък и пълното мълчание не е добро. Щом си го написал...
Чудя се и защо ми е трудно да кажа, че не съм го преживявала това и не искам да го преживявам.

Светла му памет на татко ти, Грийн.

И да са живи и здрави живите.

Мене пък Дядо е винаги до мене. И Баба. Тея българските. И сега особено на село. И колкото повече порасвам..... като човъркам нещо из градината, като ходя в гората....като уча на разни пинизи децата дето Дядо ме е учил. В къщи се сещам постоянно за баба Йонка....търпението и, усмивките и, приказките, песните...Баба беше завърширала някъв колеж за домакини в Габрово преди 9.9. И такава си беше цял живот...ама Домакиня с голямо Д. Пийсмейкър И как са посрешнали снахата си рускиня - Майка, преди години. Майка им говореше на Вие до последно и ги слагаше близо до Боговете още приживе....
де такъв късмет у сички снахи, аааа.....та така, иначе на гробища не ходя и щото мразя да цивря де. Супер яко е да сещаме за близките си. И да е с усмивка и радост. Щото са били до нас, щото са ни говорили, щото заедно сме ходили насам-натам...щото въобще Господ ни е позволил да бъдеме заедно. А, плача няма смисъл и тъгата. Ма ти го знаеш. Макар че липсват, верно Може би и липсването им ни прави хора частично, знам ли....

И аз се чудя какво да ти кажа. Всеки има някой човек, който му липсва и за когото се сеща. Добрите хора винаги си отиват без време...

Кент написа:

Мене пък Дядо е винаги до мене. И Баба. Тея българските. И сега особено на село. И колкото повече порасвам..... като човъркам нещо из градината, като ходя в гората....като уча на разни пинизи децата дето Дядо ме е учил. В къщи се сещам постоянно за баба Йонка....търпението и, усмивките и, приказките, песните...Баба беше завърширала някъв колеж за домакини в Габрово преди 9.9. И такава си беше цял живот...ама Домакиня с голямо Д. Пийсмейкър И как са посрешнали снахата си рускиня - Майка, преди години. Майка им говореше на Вие до последно и ги слагаше близо до Боговете още приживе....
де такъв късмет у сички снахи, аааа.....та така, иначе на гробища не ходя и щото мразя да цивря де. Супер яко е да сещаме за близките си. И да е с усмивка и радост. Щото са били до нас, щото са ни говорили, щото заедно сме ходили насам-натам...щото въобще Господ ни е позволил да бъдеме заедно. А, плача няма смисъл и тъгата. Ма ти го знаеш. Макар че липсват, верно Може би и липсването им ни прави хора частично, знам ли....

Прав си, да, липсването им всъщност не е липса, когато имаме нужда и мислим за тях.
Но плачът и тъгата са пътят, по който тази липса се превръща в не-липса. Всичко има смисъл.
Не ми се пише в тази тема повече. Нещата в минало време са едни, а страховете са си страхове...

Прав си, да, липсването им всъщност не е липса, когато имаме нужда и мислим за тях.
Но плачът и тъгата са пътят, по който тази липса се превръща в не-липса. Всичко има смисъл.
Не ми се пише в тази тема повече. Нещата в минало време са едни, а страховете са си страхове...

много засукано ама нещо такова:-)[/quote]

В друг град. Тържество по случай 70-годишнината на добър познат на родителите ми. Минавам да ги взема, а празненството още в разгара си... Още не са разрязали двете огромни торти...
Рожденикът загубил зрението си преди две години...
Най-младите присъстващи - внучките му ок.18-20г., които организирали тържеството...
Поканиха ме да седна...
А повечето столове свободни, защото многобройните гости на дансинга - и пееха, и танцуваха, и хора играха... Изглеждаха щастливи и наистина бяха в този момент. Майка ми и тя, при танцуващите...
А аз ридаех. Погледнах към баща ми - и той плачеше безмълвно, гледайки към нея. Погледите ни се срещнаха. Нищо не си казахме и продължавахме (скрито за другите) да плачем.
Никога няма да забравя това.
Съвсем наскоро, видях пак някои от тези хора - рожденика и другите му гости. Все така с безброй планове пред себе си... Бяха се събрали на представянето на стихосбирка на майка ми... И тя също още много неща е начертала пред себе си...
Все така с баща ми малко си говорим... Някакви мълчаливци сме или по-често водим някакъв тих и спокоен разговор, без да спорим разпалено за нещата от живота...

Да са ни живи и здрави живите, Мнем, заради самите тях, а и заради нас...

Да, и топлината от допира, Грийн... И безмълвните моменти - на разбирателство и на подкрепа, и на какво ли още не...

Реплика към теб. Друга мислех да е песента на клипа. За сега - тая!

Eternal Flame

Ма те така случайно се случват нещата.. Жмикнеш с очи и нещо вече се е случило.

Green Light написа:По средата на деня, както чакаш отговор от някой колега, планове правиш… сега ще се обадя на този, после среща с онзи, или пък вдигаш тежести в някой фитнес, ей така изневиделица, се появява спомен. Хубав спомен за някой, когото обичаш. Спомена е далечен, но такива са спомените, че дори и да са на повече от петнайсе години, носят цял комплект- за всяко сетиво по нещо. Носят мирис. Картини на усмивки, чувството за сигурност, чувство за топлина, много чувства, все хубави, познати, лесни чувства. Лесни в спомена. Усещаш допира на ръцете, виждаш малките дупчици на порите и косъмчетата. Чуваш силното изкашляне и прочистване на гърлото после, толкова познато, толкова познато.
Тогава деня се отдръпва и ти трябва да се насилиш да си спомниш, какво трябваше да бъде държанието ти с колегата или за какво се бориш в тоя фитнес.
Много ми липсваш, татко!

Щастлив човек си ти, Грийн. Заради отношенията, които си имал с баща ти, заради това, което е оставил в теб. Всички ни чака един край, един по- рано, друг не толкова, но важно е как сме живяли и какво ще оставим, тоест, какво ще отнесат в сърцата си от нас нашите близки.

Това все едно аз съм го писала:crying:

Как силна е любовта ни, нали. Сега и завинаги.
Вървят до нас, така както ние ще вървим до тези след нас, може би.
Тъжен и щастлив едновременно...

Обичам ви, бабо, дядо!
Много...