3o4o.net

от Иван Цанев.



Водопад

Във всяка твоя капка
слънце свети.
Вода, най-бистър дял ти отреди съдбата!
Превърната на прах, тук ти докрай усети
разпадането
болката
и свободата.



Дърво на хълма

Да не забравям никога, че има
дърво на хълма -
някъде, далече,
където и да е - дърво без име,
сприятелено с идващите вечери.
Дърво на хълма.
То ще ми напомня
как будните очи в тревата скитат,
как в дълбините на нощта бездомна
поникват гласовете на щурците.
Дърво на хълма.
Нека ме обича
и не забравя никога за мене.
То е безименно, ще го наричам
търпение и тишина зелена.
Дърво - тъй стройна
плът на мисълта ми! -
стои на хълма, с облаците слято,
заслушано във приказките тъмни,
които му нашепва вятърът.





П.П. Толкова много неща няма в нета...

Мнемо, сега явно се очаква аз да те последвам, предвид вчерашните ми стихове, пръснати по темите.
И ще го направя.
Благодаря ти за темата!
...

Към никого не тръгвай с мисълта,
че винаги ще ти принадлежи,
че може би до края на света
край тебе ореолно ще кръжи...

Защо да има после стъпкан праг?
Защо да има после плач и вик?
Защо горчиво да си кажем пак-
мигът не трае повече от миг...

Към никого! И никога!
Макар сърцето ти да е троянски кон....
Нима не проумя глупако стар,
че любовта е съд,а не закон?

Живей,живей....разбира се, живей!
Ръката нека друга длан държи,
но никога не вярвай,не,недей,
че винаги,ще ти принадлежи!

Емил Симеонов
-----------------


Приятелско

Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта -
как трудно е да си сдържиш сълзите.)
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още? Уморен си...
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш, "влязох в релси".
Отдавна, както казваш, "няма празно".
Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!

Защото, всъщност искам да се любим...

Камелия Кондова

тъй ярка е прегръдката
на мрака
че ослепява даже тишината,
в която,
някой
уморено чака
събуждане-прераждане
и вятър

Без да се сбогувам

Без да се сбогувам, без да се сбогуваш.
Само във очите ми — ням въпрос без отговор.
Някой ме прегръщаше, беше пълнолуние,
беше мълчаливо, беше много опако.
Без да ме очакваш, без да те очаквам,
само зимен спомен с дъх на неизказано.
Тръгнах си и даже не изпуснах влака,
тръгнах си без сълзи и без обещания.
Просто като истина, бяло като зимата...
Вързах си душата с възел от предчувствия.
Тебе ще те има, мене ще ме има.
Другото е писъкът в скъсаните струни.
Другото е болката — тост за късни нощи,
няколко илюзии с попротрити лакти,
фактът, че ме има, и че дишам още,
и билет за всички закъснели влакове.
....................
Екзерсиз 6

От толкова потъвания в себе
приличаме на артефакти.
Изваждаме се, ценни сме на някого.
Омръзна ми да ме колекционират.
Не всеки сън е повод за умиране,
но ми е тъжно за съня наяве.
Понякога за дълго се забравяме
във някакви затишия и чакам.
А ми се иска да живея простичко
живота на тревите и на мравките,
да съм съвсем естествена мелодия,
да ме запяват и да ме забравят...
Да взема да завържа онзи вятър,
да спре да ме посява като плевел
и да си върна кротките посоки.
Понякога сме тъжни артефакти
от дъното на собствените си животи.


Яна Кременска

Разстоянието от мен до теб
е толкова дълго...
Дори и хиляди километри да извървя,
все не ще ми достига
една-единствена крачка-
крачката,
която трябва да направиш
ТИ !!!

Недялко Йорданов

..................

ХУБАВО Е ВСИЧКО ДА СВЪРШВА НАВРЕМЕ
Станка Пенчева

Хубаво е всичко да свършва навреме –
Да напуснеш рано огнището,
Преди огънят да е станал на пепел;
От трапезата да станеш рано –
За да не събираш после трохите;
И да отвърнеш очи,
Преди другите очи да изстинат.
Не обичам да гледам сухи цветя
И празни чаши…
Не ме докосвай никога без обич.

Мерси - много го харесвам този поет!