Страница 1 от 1
Аз пък силно...
Публикувано на: 02.06.09, 11:06
от Глас в пустиня
обичам и силно мразя! Не ме срам да си го призная и в името на никаква ПК няма да се предам на безчувствена апатия.
Поклон!
vbox7.com/play:86876f57&ef=1
Публикувано на: 02.06.09, 11:23
от Мнемозина
Поклон!
Уважението не изисква омраза, нито дори обич. Но когато основата му е в светлото, в доброто, уважението е по-истинско.
Публикувано на: 02.06.09, 11:40
от ELBI
Поклон!
Публикувано на: 02.06.09, 11:42
от latrevw
Поклон!
все пак мисля, че под омраза Ботев е имал предвид "непримиримост", много се злоупотребява с тази фраза "силно да любя, и мразя" - тя е силна и така непрестанно вълнуваща именно защото е заредена с любовта към родината и готовността за саможертва
Публикувано на: 02.06.09, 11:51
от jazz
ботьов е пич
Публикувано на: 02.06.09, 12:44
от Remmivs
ако силно мразиш някого можеш много силно да го заобичаш
днешния ден ме кара да се чувствам някак си особено
и ми е хубаво че съм българин
Публикувано на: 02.06.09, 13:05
от Kent
Поклон
Публикувано на: 02.06.09, 13:11
от Kent
Re: Аз пък силно...
Публикувано на: 02.06.09, 13:19
от frisky lioness
Да бъде вечна паметта им
Off: Темата ми беше за друго, btw
Публикувано на: 02.06.09, 14:55
от Fairy of the Flowers
Снощи гледах четниците на Таньо Войвода и похода по стъпките му. Днес правиха възстановка на последните боеве. После децата от различните училища и в различни възрастови групи, облечени със специално направени униформи маршируваха, пеейки революционни песни. Моите деца - племеницата и сина ми. Конкурс. Дорева ми се и ако не ме беше срам щях да ревна с глас. Много мило ми стана, и от гордост, и от мъка и от срам, че ни осраха държавицата тези маскари.
Тези хора, от похода имам предвид, отделят от времето, енергията и средствата си. Какво ги кара? Аз дори и това не правя. Знамена, костюми, гордост, изправени млади тела, и не толкова млади, силни ясни горди гласове, които пеят "Вятър ечи балкан стене". Аз не мога така да се гордея. Затова ми се дорева. Бих искала.
Публикувано на: 02.06.09, 23:55
от І
Fairy of the Flowers написа:Снощи гледах четниците на Таньо Войвода и похода по стъпките му. Днес правиха възстановка на последните боеве. После децата от различните училища и в различни възрастови групи, облечени със специално направени униформи маршируваха, пеейки революционни песни. Моите деца - племеницата и сина ми. Конкурс. Дорева ми се и ако не ме беше срам щях да ревна с глас. Много мило ми стана, и от гордост, и от мъка и от срам, че ни осраха държавицата тези маскари.
Тези хора, от похода имам предвид, отделят от времето, енергията и средствата си. Какво ги кара? Аз дори и това не правя. Знамена, костюми, гордост, изправени млади тела, и не толкова млади, силни ясни горди гласове, които пеят "Вятър ечи балкан стене". Аз не мога така да се гордея. Затова ми се дорева. Бих искала.
Знам, че ти харесва.
Поздравявам те с мечтички малки..
От рода на хвърчащите хора
Всеки може..
Публикувано на: 03.06.09, 15:02
от Fairy of the Flowers
МЪЖжжж написа:
Знам, че ти харесва.
Поздравявам те с мечтички малки..
От рода на хвърчащите хора
Всеки може..
[/quotе]
Благодаря ти, Мъжжж! Прекрасно е!
Публикувано на: 04.06.09, 13:50
от Fairy of the Flowers
Обърках нещо