3o4o.net

Прибирахме се с дъщеря ми. Не много късно, но не и много рано. Пътем влязохме в едно магазинче.
Докато се разсейвах по витрината и чаках да се появи продавачката, чух зад себе си ведър пиянско-тютюнджийски глас, който обясняваше нещо за първи юни как бил ден на детето. Обърнах се - човек с вид на клошар тикаше в ръцете на мойта щерка наръч поувяхнали рози. Щото било първи юни.
Тя го гледаше леко стреснато - после каза, че розите й бодяли.
Проверих дали е благодарила (възпитанието е страшна досада), благодарих му и аз и той излезе.
Като си тръгвахме от там, човекът седеше отсреща, усмихнат един такъв и кротко пиеше бира. Махнахме си за довиждане, пожелахме си всичко хубаво и това беше.
Вкъщи не обърнах внимание на китката, само я натопих в някакъв съд.

Тази сутрин цветята бяха се съвзели. И, честно да ви кажа - а по това време на годината доста цветя разнасям насам-натам, както всички май - това се оказа страхотно красив букет. От истински, бодливи градински, ухаещи едри рози на гроздове. Подреден, пък жив.

Хора...

закарай му една бутилка водка на човека

Да. Цветята са носители на някакъв особен емоционален заряд.
Сигурно съм го разказвал... 3 месеца след 8-ми март.. на зъболекар.
И докато девойката ровичка из устата ми, чистейки зъбните ролингстоунси изведнъж се сепва и.. "Знаеш ли какво стана с розата дето ми подари?"
-Какво?!
Ами..ей я там пред теб..цъфти в импровизираната вазичка...

Та... "Закарай му бутилка водка!"

интересна работа са клошарите. сега има да фантазирам по темата...

Мерси, че сподели тази история с нас!
Животът ни се зъби всеки ден, но се случва и да ни се усмихне от най-невзрачното или неочаквано място

jazz написа:закарай му една бутилка водка на човека

Абе аз понечих, обаче продавачките ме спряха. Пък и... все пак букетът беше за детето и щеше да си е несъответен жест.

Пък сега вече няма какво да направя, щото не си бях в района тогава, тукашните образи горе-долу ги познавам.

Много шантаво.

Green Light написа:интересна работа са клошарите. сега има да фантазирам по темата...

Е хайде де!

А мен питаш ли ме?
Продължавам да се чудя защо го е приготвил тоя букет - защото то не е просто откършено клонче от някоя градинка, ами са си съчетани бели и розови цветове, и са добавени листа от някакво дърво, изобщо "аранжиран" е.
Защо цветята дойдоха при нас е ясно - очевидно истинският им адресат не се е появил. Ама пък човекът изглеждаше... наистина пийнал, обаче щастливо пийнал, не беше оклюмал.

wild_moon написа:Мерси, че сподели тази история с нас!
Животът ни се зъби всеки ден, но се случва и да ни се усмихне от най-невзрачното или неочаквано място

Моля, моля, пак заповядайте.

Напоследък си мисля, че животът ни се зъби само за да ни научи по-добре да ценим усмивките му.
Обаче знаеш ли го каква всъщност му е идеята... то и той е един клошар, като се замислиш.

Интересна историйка:-)

Мнемозина написа:

Green Light написа:интересна работа са клошарите. сега има да фантазирам по темата...

Е хайде де!

А мен питаш ли ме?
Продължавам да се чудя защо го е приготвил тоя букет - защото то не е просто откършено клонче от някоя градинка, ами са си съчетани бели и розови цветове, и са добавени листа от някакво дърво, изобщо "аранжиран" е.
Защо цветята дойдоха при нас е ясно - очевидно истинският им адресат не се е появил. Ама пък човекът изглеждаше... наистина пийнал, обаче щастливо пийнал, не беше оклюмал.

Може би сте срещнали Фауст, който е отхвърлил офертта. Гретхен- Маргарита, естествено е забегнала със студента. Фауст няма да узнае тайните на науката, няма да получи любов, няма да е богат... Но и никого няма да нарани, няма да прични зло, може малко да прави, но ще е добро, и затова е леко на кеф. Щастлив, несполучил в любовта Фауст, радостен от това, че е намерил подходящ обект за своите рози, пиян заради тая Гретхен и клошар, заради отхвърлената сделка.
Може периодично да има един по Фауст. Един на сто години. А може да са на групи, може всички клошари да са.
Май са

Чудех се къде ли й е мястото на тази песничка и реших, че точно тук ще й е най-уютно!

Преди много години, при нас имаше един клошар, алкохолик. Всички го знаеха като Данчо цветето. Ходеше и събираше горски, и полски цветя, правеше ги на букетчета и ги подаряваше на случайни минувачки.

Красиво, романтично, трогателно и много тъжно.

jazz написа:закарай му една бутилка водка на човека

:lol::lol:

а бе май е трябвало Мнемо да му я купи тая водка на човека:-) интересно как ли е щял да реагира?
можело е да стане интересно това класово социално поетично взаимодействие...

Green Light написа:
Може би сте срещнали Фауст, който е отхвърлил офертта. Гретхен- Маргарита, естествено е забегнала със студента. Фауст няма да узнае тайните на науката, няма да получи любов, няма да е богат... Но и никого няма да нарани, няма да прични зло, може малко да прави, но ще е добро, и затова е леко на кеф. Щастлив, несполучил в любовта Фауст, радостен от това, че е намерил подходящ обект за своите рози, пиян заради тая Гретхен и клошар, заради отхвърлената сделка.
Може периодично да има един по Фауст. Един на сто години. А може да са на групи, може всички клошари да са.
Май са

Близо си до моите идеи по въпроса, но не изцяло.
В твоите мисли има момент на избор, в моите - само приемане на някаква линия.
Твоите са по-драматични.

БоЕВ написа:Преди много години, при нас имаше един клошар, алкохолик. Всички го знаеха като Данчо цветето. Ходеше и събираше горски, и полски цветя, правеше ги на букетчета и ги подаряваше на случайни минувачки.

Красиво, романтично, трогателно и много тъжно.

Ох, защо съм толкова зле с паметта... Някой, при това някой от тук, беше казал за един фотограф, който събирал клошари, обличал ги... не знам как, официално, и ги снимал. Имаше страхотни неща.
Боже, дали не беше Странниче, дето го разказваше?
Не си ли спомняте?

П.П. Не съм толкова зле.
Ето, намерих, тя е била, а фотографът - Шаварш Артин:

http://www.3o4o.net/forum/viewtopic.php?p=181562#181562

Sweety написа:

jazz написа:закарай му една бутилка водка на човека

:lol::lol:

а бе май е трябвало Мнемо да му я купи тая водка на човека:-) интересно как ли е щял да реагира?
можело е да стане интересно това класово социално поетично взаимодействие...

Е що пък реши, че ще има класово социално взаимодействие? Ми може да съм клошарка...

П.П. Няма класи сега, има някакви паралелни светове, които много рядко се пресичат или срещат.

Мнемозина написа: Ми може да съм клошарка...

е няма как да си! била си с дъщеря си, клошарите не се движат по семейно му; явно си пазарувала след като си се отбила в магазинчето, клошарите не обикалят много по магазините и още по-малко да се расейват по витрините:-)
пък и ако беше клошарка едва ли щеше да успяваш да ги прочетеш тия книжки дето са ти попаднали преди да ги дадеш на вторични:winkw:

Sweety написа:

Мнемозина написа: Ми може да съм клошарка...

е няма как да си! била си с дъщеря си, клошарите не се движат по семейно му; явно си пазарувала след като си се отбила в магазинчето, клошарите не обикалят много по магазините и още по-малко да се расейват по витрините:-)
пък и ако беше клошарка едва ли щеше да успяваш да ги прочетеш тия книжки дето са ти попаднали преди да ги дадеш на вторични:winkw:

Еее, ама големи сте детективи...
Може пък да съм била в почивка точно тогава.

Sweety написа:

jazz написа:закарай му една бутилка водка на човека

:lol::lol:

а бе май е трябвало Мнемо да му я купи тая водка на човека:-) интересно как ли е щял да реагира?
можело е да стане интересно това класово социално поетично взаимодействие...

е, той е подарил без да очаква.
Два отделни жеста. Просто.

Мнемозина написа: Подреден, пък жив.

Хора...

накараме да се усмихна

Semiramis написа:
е, той е подарил без да очаква.
Два отделни жеста. Просто.

Да, странната ситуация, в която ако отговориш на жеста, го обезсмисляш.

bead_ написа:

Мнемозина написа: Подреден, пък жив.

Хора...

накараме да се усмихна

Радвам се.

Мнемозина написа:

Близо си до моите идеи по въпроса, но не изцяло.
В твоите мисли има момент на избор, в моите - само приемане на някаква линия.
Твоите са по-драматични.

Щях да кажа е така за лафа, че драмата ми е в кръвта, но всъщност не е верно. Обратното е.
Ама виж как ни занимава този клошар толкова време, чак взех да се заглеждам в това племе