Адски ми е неудобно
Публикувано на: 05.06.09, 08:58
да ви занимавам, но нямам много варианти и съм длъжна да пробвам всичко.
Търся 10 човека, които да могат всеки месец за неопределен период от време да отделят по 50 лв. Става дума за благотворителност пак, разбира се. Може би сте забелязали, че аз принципно не вземам отношение по тези теми; имам едно идиотско отношение, трудно ми е да обясня.
Но днес се разстроих ужасно и много бързо трябва да направя нещо. Става дума за следното:
Една позната, далечна, с две деца на 4 и 8 години, с току-що починал мъж на 30 и няколко години. Почина от рак, след две години стоене в къщи с поставена диагноза и ясно съзнание, че му остават точно определен брой дни. Не знам как са живели, можете или по-точно не можете да си представите. Но поне беше жив, поне му изплащаха някаква инвалидна пенсия или нещо от сорта, преди това пътуваше и имаха малко заделени пари. Сега жената е сама с двете деца, които вероятно са травмирани от смъртта на баща си. Но тя не може да е покрай тях, защото трябва да работи. Естествено няма работа. Намерила си е работа в магазин за щори и пердета, плащат й 400 лв, осигуряват я на 4 часа и сега искат да й плащат само на процента от оборота, защото нямало работа, т.е. ще паднат парите още повече. Няма баби, на които да разчита, абе съвсем сама и с помощ от съседи. Едното детенце ходи на училище и се спасява само, защото майка му няма как да плати за занималня, малкото остава последно в градината, защото майка му е на работа до 18,30 и едва стига до градината в 19 ч. Това е още един шок за милото, което до сега е стояло в къщи с баща си, който го е гледал поради това, че така или иначе можеше само да стои в къщи.
Мислех си, че трябва да й намеря работа, защото ще се побъркам иначе. А забравих да кажа, че преди 11 години, когато се запознахме работихме заедно и няма такъв работлив и съвестен човек; никога не я мързеше, страшно организирана, страшно ефективен служител. За съжаление не знае английски и аз, и Уишеса просто няма как да я вземем на работа, защото при нас всичко е с език, нямам какво да й дам да прави. От друга страна не мога да се примиря с мисълта, че всичко ще остане така.
Единият вариант е ние просто да й плащаме едни 500 лв на месец, тя да си остане с децата, голямото сега ще е и ваканция, т.е. ще трябва по цял ден 8-годишно да стои само. Ще ми се поне лятото да си изкара с децата и да си търси спокойно работа, която да е малко по-добре платена и с подходящо работно време.
Другият вариант е, ако се съберем тук 10 човека, които да превеждаме по сметката й 50 лв месечно, предполагам, че така няма да се чувства толкова задължена на мен, а и лично на мен ще ми е трудно дълго време всеки месец да й превеждам по 500 лв. А ако си ги разделим, можем поне една година време да й осигурим.
Тя разбира се не знае нищо за това. Срещнах я тази сутрин, сега разбрах, че вече е починал мъжа й.
Знам, че има хиляди други каузи, които са сигурно още по-трагични, болни деца, на които нашите 50 лв могат да помогнат за лечение и по-нататъшен щастлив живот.
Но просто аз не мога да понеса това нещастие и тази несправедливост. Никой не заслужава това, което те са преживели. Ама пък тя съвсем, толкова свестен човек, винаги сама и с много труд е постигала всичко, от малка е и без баща, абе ужас отвсякъде и сякаш я преследват нещастията.
Та има ли някой, който може в рамките на 1 година да отделя всеки месец по 50 лв?
Извинявам се много за темата. И въобще не се чувствайте длъжни да пишете в нея. Аз просто трябаше да опитам
Търся 10 човека, които да могат всеки месец за неопределен период от време да отделят по 50 лв. Става дума за благотворителност пак, разбира се. Може би сте забелязали, че аз принципно не вземам отношение по тези теми; имам едно идиотско отношение, трудно ми е да обясня.
Но днес се разстроих ужасно и много бързо трябва да направя нещо. Става дума за следното:
Една позната, далечна, с две деца на 4 и 8 години, с току-що починал мъж на 30 и няколко години. Почина от рак, след две години стоене в къщи с поставена диагноза и ясно съзнание, че му остават точно определен брой дни. Не знам как са живели, можете или по-точно не можете да си представите. Но поне беше жив, поне му изплащаха някаква инвалидна пенсия или нещо от сорта, преди това пътуваше и имаха малко заделени пари. Сега жената е сама с двете деца, които вероятно са травмирани от смъртта на баща си. Но тя не може да е покрай тях, защото трябва да работи. Естествено няма работа. Намерила си е работа в магазин за щори и пердета, плащат й 400 лв, осигуряват я на 4 часа и сега искат да й плащат само на процента от оборота, защото нямало работа, т.е. ще паднат парите още повече. Няма баби, на които да разчита, абе съвсем сама и с помощ от съседи. Едното детенце ходи на училище и се спасява само, защото майка му няма как да плати за занималня, малкото остава последно в градината, защото майка му е на работа до 18,30 и едва стига до градината в 19 ч. Това е още един шок за милото, което до сега е стояло в къщи с баща си, който го е гледал поради това, че така или иначе можеше само да стои в къщи.
Мислех си, че трябва да й намеря работа, защото ще се побъркам иначе. А забравих да кажа, че преди 11 години, когато се запознахме работихме заедно и няма такъв работлив и съвестен човек; никога не я мързеше, страшно организирана, страшно ефективен служител. За съжаление не знае английски и аз, и Уишеса просто няма как да я вземем на работа, защото при нас всичко е с език, нямам какво да й дам да прави. От друга страна не мога да се примиря с мисълта, че всичко ще остане така.
Единият вариант е ние просто да й плащаме едни 500 лв на месец, тя да си остане с децата, голямото сега ще е и ваканция, т.е. ще трябва по цял ден 8-годишно да стои само. Ще ми се поне лятото да си изкара с децата и да си търси спокойно работа, която да е малко по-добре платена и с подходящо работно време.
Другият вариант е, ако се съберем тук 10 човека, които да превеждаме по сметката й 50 лв месечно, предполагам, че така няма да се чувства толкова задължена на мен, а и лично на мен ще ми е трудно дълго време всеки месец да й превеждам по 500 лв. А ако си ги разделим, можем поне една година време да й осигурим.
Тя разбира се не знае нищо за това. Срещнах я тази сутрин, сега разбрах, че вече е починал мъжа й.
Знам, че има хиляди други каузи, които са сигурно още по-трагични, болни деца, на които нашите 50 лв могат да помогнат за лечение и по-нататъшен щастлив живот.
Но просто аз не мога да понеса това нещастие и тази несправедливост. Никой не заслужава това, което те са преживели. Ама пък тя съвсем, толкова свестен човек, винаги сама и с много труд е постигала всичко, от малка е и без баща, абе ужас отвсякъде и сякаш я преследват нещастията.
Та има ли някой, който може в рамките на 1 година да отделя всеки месец по 50 лв?
Извинявам се много за темата. И въобще не се чувствайте длъжни да пишете в нея. Аз просто трябаше да опитам
но добри хора има. още.