3o4o.net

http://www.focus-news.net/?id=n1200408

поклон!

Да, видях и аз и много ми домъчня.

Забележителна жена, много й се възхищавам, много.


Светла й памет.

светла й памет!

мир

Мир и покой.

наистина велика жена

Откъс от Бивалиците.

Ако сега попитам брат ми дали си спомня своето аварийно пътуване до Враца, дано донесе вкъщи царевично брашно, извара, петмез (все мечтани артикули), и той ще отвърне: забравил съм. А мама го чакаше претръпнала. Предстоеше денят, който бележи пик в развоя на пневмонията - има го и това. Два пъти бях присъствала, когато фамилията се скупчваше пред вратата на пневмонясал роднина през такъв ден, докато при него беше само лекарят. "Ако сърцето издържи!" - бях чувала. Първият път е бил в несвяст баща ми, втория - вуйчо. Издържаха, отдъхнахме; оттам нататък възпалението бавно утихва.
Прочее, в несвяст бях на свой ред. Нека се похваля, че имам представа от агония и искрено ви уверявам, не е ужасна. Съгласявам се с твърденията на приятели - еднообразно твърдение всъщност - доказано и статистически: в черния тунел. Из тъмницата усещах върху гърдите си непознато мъчителна тежина, до задушаване. Но затуй, че свяст нямаш, ти е някак все едно, не се бориш за въздух. Естествено хабер нямаш колко трае това, нито дали говориш глупости.
По някое време се случи точно както свидетелстват вкупом хората, преминали през клинична смърт или агония: ярко слънце в дъното на тунела, ликуващо чувство на лекота! Под слънчевото злато - вълшебна безлюдна поляна. То било хубаво да умреш... Току на онзи мигом обикнат фон се появи голям кехлибарен грозд, залюля се едва. Успях някак да фокусирам очи през унеса си. Гроздът беше реален. Държеше го пред лицето ми мама, ама много разплакана, та подута. Е, сега вече почти посегнах, дори откъснах зърно. Божке ле, грозде по Коледа!
Изядох го, туйто. "Издържа!" - въздъхна мама.
Едничкото, което Боян бе принесъл от продоволствената си експедиция, се оказа кило грозде. Без да подозира, че с това е изпълнил прастар ритуал: ако дадеш на зле болен каквото му сърце сака, той оживява, после оздравява. Вярно било, Бога ми. Свидетелствам на свой ред, че не съм подведена от чужди разкази; за чуждите аналогични случаи узнах години по-късно. Но оттогава насам, честна дума, не изпитвам нормалния ужас от умирачка. Може би я оскърбяваме, мислейки за нея като за противно страшен враг. То е толкоз вярно, колкото обратното: омайна светлина, лекота, радост. Две съвсем равностойни по своята недоказаност и недоказуемост концепции.
Такива едни.

Боже, прекрасно е!

Не знам какво да кажа, освен, че и аз много я харесвах. Бог да я прости и дано всичко да е било(и да е) така както го е написала

Господ да я прости.