Версай
Публикувано на: 24.06.09, 12:23
Версай е име, което е свързано неизменно с Париж и е едно от местата, което “трябва” да се посети, когато някой изброява какво да се види в Париж, както и с израза "разточителна красота". Макар че красотата е красота "по себе си" и доставя удоволствие без значение дали е “семпла” или не, но след Версай не може да не мислиш за категорията “разточителна красота”. Не случайно руските дворци се опитват да подражават (и/или да надминат) на Версай – посещението на Петър Велики през 1717 не е останало без последствие за строителството и дворците в Русия.
В поредицата ми от посещения на дворци през годините, Версай дойде на доста късен етап (не че съм ги посетил всичките, но вече бях видял не малко в Англия, Германия, Австрия, Италия, Чехия ... говоря за европейската култура/строителство - в Китай дворците са много по-различни) и когато преди 7-8 години го посетих за първи път бях много впечатлен. Така беше и този път – манията за величие и разкош на Краля слънце се пренася през вековете във възхищение към труда на многобройни архитекти, скулптори, художници, майстори на мебели и дизайнери на вътрешно обзавеждане (макар тогава да е нямало точно такава професия). И градинари, разбира се.
Виновникът за Версай е грозноватият Луи XIV, който през зала-две те гледа надменно от някой портрет. Няма как да забравиш особения му лукав поглед, големия крив нос и дългата черна къдрава коса, в които много трудно може да намериш нещо красиво или благородно. Но външният вид е едно, а това какво си построил (т.е. си заповядал да построят) и оставил след себе си – друго. Бащата на Луи XIV – Луи XIII е имал ловна хижа и градина на това място, но Кралят слънце е решил да премести двореца си от Париж във Версай – хем да не е в самата столица, където превратаджиите са били постоянна заплаха, хем да не е твърде далеч да не може да контролира светските дела на държавата си. Заедно с това Луи XIV се е нуждаел от много място, където да може да подслони и придворните си (броят им бил между 3000 и 10000 в различни периоди), за което пространствата във Версай са давали прекрасна възможност. И така – речено – сторено и между 1682 и 1789 Версай става мястото и символът на абсолютната монархия - огромно, помпозно, лъскаво и красиво - вероятно точно така го е виждал и желал Луи XIV. Но ще оставя историята на Франция и монархията и на други (пък и това не ми е целта в момента) – само да отбележа, че след Луи XIV като властващи във Версай идват Луи XV и Луи XVI (който заедно с жена си – Мария Антоанета завършва живота си на гилотината на днешния плас Конкорд). И да вметна три от не малкото важни събития, случили се във Версай - договорът от 1783-та, който утвърждава независимостта на САЩ, обявяването на Германската империя от Бисмарк през 1871 и договорът за края на Първата световна война (който създава предпоставките за втората) през 1919.
Още с пристигането си, човек се натъква на прекрасните врати, огромния двор и забележителните фасади на двореца. Чакането на опашка (даже на 2 опашки – една за билети и една за влизане в двореца) ти дава възможност да поогледаш (ако сте 2-ма – може да се сменяте за оглеждане) огромното пространство пред самият дворец. То те подготвя за влизането вътре, където започваш с малката църква (параклис е доста нелепо да се употреби в случая), която е малка само сравнена с големите европейски катедрали (или повечето римските такива), но по красота и пищност не им отстъпва. След това минаваш през Апартаментите (State apartments означава точно държавните/светските апартаменти, но по някаква причина така не ми звучи добре), където ахваш във всяка следваща стая – тази за рисуване на Херкулес, тази за рисуване на Изобилието, на Венера, на Диана, на Марс, на Меркурий, на Аполон ... докато стигнеш до залата с огледалата (където е подписан договора за края на 1 св.война). Само да отбележа, че по време на революцията нашествието на тълпите във Версай почти всичко е било изпочупено и откраднато, като сегашното състояние на музей, Версай дължи основно на Луи Филип, който трансформира двореца в “Музей посветен на славата на Франция” – възстановката е правена по описания и използване на мебели от оргиналната епоха. Залата се води за една от най-забележителните стаи там, макар че в началото е била проектирана просто за коридор между 2 крила. Стаята на Кралят слънце гледа точно към двора и е излишно да се каже, че е поразяваща по пищност (много злато, тук-таме нещо червеничко, кристали и мрамор), но не по-малко красива е и стаята на кралицата. Задъхан от тези гледки преминаваш през следващите стаи, където зърваш коронацията на Наполеон и Жозефина (от Давид), за да достигнеш Залата на битките (това е било крилото на принцесите на двореца), където 35 големи картини изобразяват най-значимите френски военни победи.
Задъхан от всичко това напускаш двореца и навлизаш в градините. Всъщност вече си хвърлил няколко погледа от различни стаи и зали и си добил представа как изглеждат от високо - прекрасни форми, оформени пространства, алеи, зеленина, цветя... Разхождайки се сред тях се натъкваш и на множество фонтани и скулптури – нови красоти и пищност, сред които се открояват фонтата на Латона (централно разположен), фонтана на Аполон (също централно, но в долния край), пирамидалния фонтан, къпещите се нимфи, фонтана на змея и този на Нептун – построен по времето на Луи XV (в северната част). В градините има огромни алеи, пътеки, канали с вода, множество по-малки фонтани и скулптури, които също те карат да се възхищаваш отново. А не остават незабелязани и многото градинари, които не спират да оправят нещо по градините. Така стигаш до Големия и Малкия Траинон – места, създадени за оттегляне от светската шумотевица и почивка на кралете и кралиците – и съответно доста по-малки и не така пищни.
Многото думи не могат да пресъздадат и една снимка (а те не могат напълно да пресъздадат видяното, но все пак..) и имам не малко такива от там, но поради липса на време да ги слагам и поради наличието на сайт на Версай, където качеството и количеството е далеч по-добро правя най-лесното http://en.chateauversailles.fr/discover-estate, http://en.chateauversailles.fr/homepage .
В поредицата ми от посещения на дворци през годините, Версай дойде на доста късен етап (не че съм ги посетил всичките, но вече бях видял не малко в Англия, Германия, Австрия, Италия, Чехия ... говоря за европейската култура/строителство - в Китай дворците са много по-различни) и когато преди 7-8 години го посетих за първи път бях много впечатлен. Така беше и този път – манията за величие и разкош на Краля слънце се пренася през вековете във възхищение към труда на многобройни архитекти, скулптори, художници, майстори на мебели и дизайнери на вътрешно обзавеждане (макар тогава да е нямало точно такава професия). И градинари, разбира се.
Виновникът за Версай е грозноватият Луи XIV, който през зала-две те гледа надменно от някой портрет. Няма как да забравиш особения му лукав поглед, големия крив нос и дългата черна къдрава коса, в които много трудно може да намериш нещо красиво или благородно. Но външният вид е едно, а това какво си построил (т.е. си заповядал да построят) и оставил след себе си – друго. Бащата на Луи XIV – Луи XIII е имал ловна хижа и градина на това място, но Кралят слънце е решил да премести двореца си от Париж във Версай – хем да не е в самата столица, където превратаджиите са били постоянна заплаха, хем да не е твърде далеч да не може да контролира светските дела на държавата си. Заедно с това Луи XIV се е нуждаел от много място, където да може да подслони и придворните си (броят им бил между 3000 и 10000 в различни периоди), за което пространствата във Версай са давали прекрасна възможност. И така – речено – сторено и между 1682 и 1789 Версай става мястото и символът на абсолютната монархия - огромно, помпозно, лъскаво и красиво - вероятно точно така го е виждал и желал Луи XIV. Но ще оставя историята на Франция и монархията и на други (пък и това не ми е целта в момента) – само да отбележа, че след Луи XIV като властващи във Версай идват Луи XV и Луи XVI (който заедно с жена си – Мария Антоанета завършва живота си на гилотината на днешния плас Конкорд). И да вметна три от не малкото важни събития, случили се във Версай - договорът от 1783-та, който утвърждава независимостта на САЩ, обявяването на Германската империя от Бисмарк през 1871 и договорът за края на Първата световна война (който създава предпоставките за втората) през 1919.
Още с пристигането си, човек се натъква на прекрасните врати, огромния двор и забележителните фасади на двореца. Чакането на опашка (даже на 2 опашки – една за билети и една за влизане в двореца) ти дава възможност да поогледаш (ако сте 2-ма – може да се сменяте за оглеждане) огромното пространство пред самият дворец. То те подготвя за влизането вътре, където започваш с малката църква (параклис е доста нелепо да се употреби в случая), която е малка само сравнена с големите европейски катедрали (или повечето римските такива), но по красота и пищност не им отстъпва. След това минаваш през Апартаментите (State apartments означава точно държавните/светските апартаменти, но по някаква причина така не ми звучи добре), където ахваш във всяка следваща стая – тази за рисуване на Херкулес, тази за рисуване на Изобилието, на Венера, на Диана, на Марс, на Меркурий, на Аполон ... докато стигнеш до залата с огледалата (където е подписан договора за края на 1 св.война). Само да отбележа, че по време на революцията нашествието на тълпите във Версай почти всичко е било изпочупено и откраднато, като сегашното състояние на музей, Версай дължи основно на Луи Филип, който трансформира двореца в “Музей посветен на славата на Франция” – възстановката е правена по описания и използване на мебели от оргиналната епоха. Залата се води за една от най-забележителните стаи там, макар че в началото е била проектирана просто за коридор между 2 крила. Стаята на Кралят слънце гледа точно към двора и е излишно да се каже, че е поразяваща по пищност (много злато, тук-таме нещо червеничко, кристали и мрамор), но не по-малко красива е и стаята на кралицата. Задъхан от тези гледки преминаваш през следващите стаи, където зърваш коронацията на Наполеон и Жозефина (от Давид), за да достигнеш Залата на битките (това е било крилото на принцесите на двореца), където 35 големи картини изобразяват най-значимите френски военни победи.
Задъхан от всичко това напускаш двореца и навлизаш в градините. Всъщност вече си хвърлил няколко погледа от различни стаи и зали и си добил представа как изглеждат от високо - прекрасни форми, оформени пространства, алеи, зеленина, цветя... Разхождайки се сред тях се натъкваш и на множество фонтани и скулптури – нови красоти и пищност, сред които се открояват фонтата на Латона (централно разположен), фонтана на Аполон (също централно, но в долния край), пирамидалния фонтан, къпещите се нимфи, фонтана на змея и този на Нептун – построен по времето на Луи XV (в северната част). В градините има огромни алеи, пътеки, канали с вода, множество по-малки фонтани и скулптури, които също те карат да се възхищаваш отново. А не остават незабелязани и многото градинари, които не спират да оправят нещо по градините. Така стигаш до Големия и Малкия Траинон – места, създадени за оттегляне от светската шумотевица и почивка на кралете и кралиците – и съответно доста по-малки и не така пищни.
Многото думи не могат да пресъздадат и една снимка (а те не могат напълно да пресъздадат видяното, но все пак..) и имам не малко такива от там, но поради липса на време да ги слагам и поради наличието на сайт на Версай, където качеството и количеството е далеч по-добро правя най-лесното http://en.chateauversailles.fr/discover-estate, http://en.chateauversailles.fr/homepage .