snowprincess написа:с приказките/постъпките на децата си, но гледам да не ме видят, че се смея, щото са ми много докачливи
днес малката казала на баба си, че иска да отидат двете в банката, за да вложи там паричките от касичката си, за да и носят лихва и да и направят кредитна карта
а вчера голямата я учихме да кара кола, та, и с нея много се смяхме
вашите деца как реагират на шегите за тяхна сметка?
моето дете каза, че е глупава рекламата с велосипеда. Оня, който се образува от лихвените монетки
Ей това е, а е вече на 2г.1м.
Моят има невероятно чувство за хумор. Наследил го е от менsnowprincess написа: вашите деца как реагират на шегите за тяхна сметка?
и мойта малката така реагираGreen Light написа:И при мене са така. Големия с удоволствие се смее на себе си и има тънко чувство за разликата между хумора и подигравката, а малкия не дава. Дори е малко опасно да му се смееш защото ядосано бута, удря и се тръшка. Пък ние, знаете, сме с нова кухня... и сме болезнено учтиви с него
сигурно е под влияние на някоя рекламаSemiramis написа:
ясно било че не стигат за кола тия пари
иначе го гледам - много му е остър езикът, много му е бърза мисълта
казваш му нещо и на секундата те затапва или ти мята топката обратно и се смее той,
роден СПОРист
обаче го изживява вътрешно..виждам го и ме заболява мен
тренираме се да си пуска покрай ушите и т.н.
Моята е с месец по-малка. Преди няколко дена майка и ми разказва за поредната геройска беля, наричайки я Диването, а то:нефертити написа:Моята принцеска е най-малка така като гледам.
Но лудориите и са доста големи и аз искрено се забавлявам с нея.
Смешно е, че знае много имена вече на различни хора, но собственото си така и не иска да каже. Как ли не съм я молила, не и не.
На въпроса: "Как се казваш?" отговаря: " Кака ти кака!"
И като прекаля с молбите, си има едно "Еййй, мамо, мамо!" с една изразителна физиономийка, падаш от смях.
има един период, дето не реагират на нищо... като пораснат са ОК. А като малки - въпрос на характер и въпрос на това какъв пример им дават родителите. Вече, като големи - не спираме да се майтапим за сметка един на друг. И е забавно.snowprincess написа:с приказките/постъпките на децата си, но гледам да не ме видят, че се смея, щото са ми много докачливи
днес малката казала на баба си, че иска да отидат двете в банката, за да вложи там паричките от касичката си, за да и носят лихва и да и направят кредитна карта
а вчера голямата я учихме да кара кола, та, и с нея много се смяхме
вашите деца как реагират на шегите за тяхна сметка?
тя го е приела за игра това молене и да не го казванефертити написа:Моята принцеска е най-малка така като гледам.
Но лудориите и са доста големи и аз искрено се забавлявам с нея.
Смешно е, че знае много имена вече на различни хора, но собственото си така и не иска да каже. Как ли не съм я молила, не и не.
На въпроса: "Как се казваш?" отговаря: " Кака ти кака!"
И като прекаля с молбите, си има едно "Еййй, мамо, мамо!" с една изразителна физиономийка, падаш от смях.
на мен ми е трудно, но мога, искам и децата ми да се научатfrisky lioness написа:
Моят има невероятно чувство за хумор. Наследил го е от мен
Мисля си, обаче, че все още не е дозрял за това винаги да нози на шеги за негова сметка, то.....кой ли би могъл, както и да се шегува сам със себе си, разбирай да осмива собствените си недостатъци
Едва ли!:lol:snowprincess написа:тя го е приела за игра това молене и да не го казванефертити написа:Моята принцеска е най-малка така като гледам.
Но лудориите и са доста големи и аз искрено се забавлявам с нея.
Смешно е, че знае много имена вече на различни хора, но собственото си така и не иска да каже. Как ли не съм я молила, не и не.
На въпроса: "Как се казваш?" отговаря: " Кака ти кака!"
И като прекаля с молбите, си има едно "Еййй, мамо, мамо!" с една изразителна физиономийка, падаш от смях.
големи са сладурчета
Е, точно така си е Боев! Точно!БоЕВ написа:Едва ли!:lol:snowprincess написа:тя го е приела за игра това молене и да не го казванефертити написа:Моята принцеска е най-малка така като гледам.
Но лудориите и са доста големи и аз искрено се забавлявам с нея.
Смешно е, че знае много имена вече на различни хора, но собственото си така и не иска да каже. Как ли не съм я молила, не и не.
На въпроса: "Как се казваш?" отговаря: " Кака ти кака!"
И като прекаля с молбите, си има едно "Еййй, мамо, мамо!" с една изразителна физиономийка, падаш от смях.
големи са сладурчета
Моята любима племеница когато беше на тая възраст и искаше да се обърне към някого казваше - `баба ти`; `дядо ти`; `свако ти` и тн. Това чува детето, това казва - това е баба ти - съответно и то така се обръщ - баба ти.
Ако, когато си играят с бебе, започнат след `кака ти` да поставят и име, може след време на въпроса как се казваш да отговаря с ` кака ти Мими` да речем.
