3o4o.net

Все по-трудно ми е да излизам от къщи без придружител. Страхувам се от уличните кучета.
Така съм от години и ту се засилва, ту намалява. Пречи ми да живея тоя страх, а не мога да го преодолея.
Навсякъде ми се привиждат кучета, а ако наблизо няма хора и не е многолюдно мястото се паникьосвам - става ми лошо, погледа ми се разфокусира и сърцебиенето ми спира дъха.
За да добиете представа ще ви дам пример с едни 10 минути пеша, които трябва да извървя до спирка с 10 превозни средства, но не! аз чакам автобус, който минава на 30 и повече минути, за да ме закара до онази спирка, но спира пред блока. Всяко ходене някъде е по тази схема - нито крачка пеша и връзки само на многолюдни спирки. Придвижването ми отнема часове. До магазина ми се струва рисковано пътешествие.
Преди ме караха или хващах такси ако е късно или мъжа ми ме посрещаше - сега не може.
Вече отказах 2 работни места не заради това че са далече, а заради метрите от спирката до входа и че улиците не са оживени.
Днес бях тръгнала на интервю в Бояна, стигнах, поогледах се, минах покрай една бензиностанция да пресичам, 2 кучета се разлаяха, метнах се на врата на бензинджийката, мина няакаква маршрутка, качих се на нея без изобщо да погледна накъде е и така - не отидох.
Трябва ми помощ. От близките само мъжа ми усеща, че нещо не е наред, опитва се да помогне но не знае как - не става с окуражаване и няма страшно - а за другите това са превземки и трябва да се стегна.
Имах кучегон - не помага.
Имате ли идея какво да правя, мамка му! Психолог ли, психиатър ли да търся, куче ли да си вземем, какво да правя?

какъв кучегон имеше - спрей ли
щото спрейове много, но има и качествени, а стават и за хора
но истината е, че страхът е нещо, което е вътре в теб (между другото писахме скоро за това, че се усеща, а кучетата пък са особено надарени в това отношение)
така, че трябва да се пребориш със себе си
не е лесно, но пък е най-сигурния начин
автогенни тренировки и автосугестия бих ти препоръчал
аз навремето бях суперхипохондрик - например направих си апендектомия почти сам (в смисъл по мое настояване, не съм се рязал сам )
но някак си осъзнах, че светът няма да загуби много като се гътна
и по-добре за мен е да изживея каквото имам като му се радвам
отдавна беше
обаче брат ми още е така
те май повечето мъже са така
и бат батман май даже бил


та така

импераре сиби

това ти препоръчвам аз и ти желая успех
ти можеш

Имаш фобия. Щом искаш съвет, значи вече знаеш отговор, който не искаш да знаеш - че ти трябва по-специална помощ. Важното е, че има начини за справяне с фобиите. За съжаление аз мога само да ти съчувствам (самата аз нямам фобии и не ги разбирам напълно, те са ирационални) и да търся линкове из нета. Като този, примерно:
http://limpster.wordpress.com/2008/04/04/phobia2/

Но най-важното е да разбереш, че можеш да се справиш с това. Всеки би могъл.

с ултрзвук беше кучегона, тайвански
някои дзверове наостряха уши и се разбягваха, ама други - не
крадоха ми чантата и замина и кучегона - с него беше по-добре все пак
пак ще си купя
а от спрея бягат ли винаги?
честно да ви кажа мисля газов пистолет да си купя от първата заплата + кучегон или спрей

да нямаш фобии го разбирам
ама да намяш ирационалности ми идва прекалено ъ-ъ ирационално

shshtt написа:с ултрзвук беше кучегона, тайвански
някои дзверове наостряха уши и се разбягваха, ама други - не
крадоха ми чантата и замина и кучегона - с него беше по-добре все пак
пак ще си купя
а от спрея бягат ли винаги?
честно да ви кажа мисля газов пистолет да си купя от първата заплата + кучегон или спрей

спрей с екстракт от суперлюти чили нам кво си
пробвано е и е фективно, както казах действа и на хора, една колежка имаше такъв страх и й купих беше пръскала едно куче и така
10-20 кинта са хубавите

vyara написа:Имаш фобия. Щом искаш съвет, значи вече знаеш отговор, който не искаш да знаеш - че ти трябва по-специална помощ. Важното е, че има начини за справяне с фобиите. За съжаление аз мога само да ти съчувствам (самата аз нямам фобии и не ги разбирам напълно, те са ирационални) и да търся линкове из нета. Като този, примерно:
http://limpster.wordpress.com/2008/04/04/phobia2/

Но най-важното е да разбереш, че можеш да се справиш с това. Всеки би могъл.

Аз също ти съчувствам, но мисля, че пистолета не е добра идея. Вяра правилно ти е написала - нужен ти е специалист. Това, което ще получиш тук, имам предвид, съчувствието и утехата, от медицинска гледна точка може да е дори вредно. За съжаление двата пъти когато ми се е налагало да се обръщам към психиатър, не попаднах на добър специалист...
И наистина помни - можеш!

ПП УФ! Сега като се прочетох! Двата пъти, когато търсих помощта на психиатър, беше за детето на една приятелка.

shshtt написа:Все по-трудно ми е да излизам от къщи без придружител. Страхувам се от уличните кучета.
Така съм от години и ту се засилва, ту намалява. Пречи ми да живея тоя страх, а не мога да го преодолея.
Навсякъде ми се привиждат кучета, а ако наблизо няма хора и не е многолюдно мястото се паникьосвам - става ми лошо, погледа ми се разфокусира и сърцебиенето ми спира дъха.
За да добиете представа ще ви дам пример с едни 10 минути пеша, които трябва да извървя до спирка с 10 превозни средства, но не! аз чакам автобус, който минава на 30 и повече минути, за да ме закара до онази спирка, но спира пред блока. Всяко ходене някъде е по тази схема - нито крачка пеша и връзки само на многолюдни спирки. Придвижването ми отнема часове. До магазина ми се струва рисковано пътешествие.
Преди ме караха или хващах такси ако е късно или мъжа ми ме посрещаше - сега не може.
Вече отказах 2 работни места не заради това че са далече, а заради метрите от спирката до входа и че улиците не са оживени.
Днес бях тръгнала на интервю в Бояна, стигнах, поогледах се, минах покрай една бензиностанция да пресичам, 2 кучета се разлаяха, метнах се на врата на бензинджийката, мина няакаква маршрутка, качих се на нея без изобщо да погледна накъде е и така - не отидох.
Трябва ми помощ. От близките само мъжа ми усеща, че нещо не е наред, опитва се да помогне но не знае как - не става с окуражаване и няма страшно - а за другите това са превземки и трябва да се стегна.
Имах кучегон - не помага.
Имате ли идея какво да правя, мамка му! Психолог ли, психиатър ли да търся, куче ли да си вземем, какво да правя?

Въпросът е в кмета.
ЕДИТ Ела да видиш Пловдив - през 90те когато отивах на работа най-редовно до спирката носех цяла паласка с павета да обстрелвам песовете.
ЕДИТ ЕДИТ Сега Пловдив е града на Котките. Наиш ли къф е кеф да минеш сутрин покрай някоя маца и да й кажеш - МАУ! И тя да ти примижи блаженно насреща...

lancelote написа: Наиш ли къф е кеф да минеш сутрин покрай някоя маца и да й кажеш - МАУ! И тя да ти примижи блаженно насреща...

Веднъж и аз направих така.

Обаче да знаеш къф як шамар ми заби мацката после...

БоЕВ написа:

lancelote написа: Наиш ли къф е кеф да минеш сутрин покрай някоя маца и да й кажеш - МАУ! И тя да ти примижи блаженно насреща...

Веднъж и аз направих така.

Обаче да знаеш къф як шамар ми заби мацката после...

Начи не е била на четири крака...ъъъ лапи де...

shshtt написа:...Страхувам се от уличните кучета...

От същото нещо страда и мойта жена, но в по-лека форма. Парадокса е, че имаме четири кучета в къщи. Нямам представа какво може да се направи.

lancelote написа:

БоЕВ написа:

lancelote написа: Наиш ли къф е кеф да минеш сутрин покрай някоя маца и да й кажеш - МАУ! И тя да ти примижи блаженно насреща...

Веднъж и аз направих така.

Обаче да знаеш къф як шамар ми заби мацката после...

Начи не е била на четири крака...ъъъ лапи де...

Сутрин обикновено не се паркира.

БоЕВ написа:

lancelote написа:

БоЕВ написа:

lancelote написа: Наиш ли къф е кеф да минеш сутрин покрай някоя маца и да й кажеш - МАУ! И тя да ти примижи блаженно насреща...

Веднъж и аз направих така.

Обаче да знаеш къф як шамар ми заби мацката после...

Начи не е била на четири крака...ъъъ лапи де...

Сутрин обикновено не се паркира.

Щом не паркираш - пикираш...

Шът, и от мене само съчувствие, мадам!
Според тоя, вътре в мен, който обича да се прави на детектив и да казва на другите какви са и защо са, ти си свършила половината работа. "Щом Шът пише тука - вика - значи е решила да застане очи в очи с проблема и да се бори. И това плюс инат, е гаранция за успех."
От друга страна аз никаква вяра му нямам. Много глупав "детектив" ми се е паднал. Много често бърка и ме излага.
Аз на твое място бих си купил ултразвук, спрей, пистолет и бих си наел психиатър. (А и като имаш спрей и пистолет става лесно да накараш и мъжа ти да е винаги да излиза с теб)
Бе, стискам ти палци!

lancelote написа: Щом не паркираш - пикираш...

Накрая ще ни пикират по един зад вратовете - темата е сериозна - да не спамим.

shshtt написа:Все по-трудно ми е да излизам от къщи без придружител. Страхувам се от уличните кучета.
Така съм от години и ту се засилва, ту намалява. Пречи ми да живея тоя страх, а не мога да го преодолея.
Навсякъде ми се привиждат кучета, а ако наблизо няма хора и не е многолюдно мястото се паникьосвам - става ми лошо, погледа ми се разфокусира и сърцебиенето ми спира дъха.
За да добиете представа ще ви дам пример с едни 10 минути пеша, които трябва да извървя до спирка с 10 превозни средства, но не! аз чакам автобус, който минава на 30 и повече минути, за да ме закара до онази спирка, но спира пред блока. Всяко ходене някъде е по тази схема - нито крачка пеша и връзки само на многолюдни спирки. Придвижването ми отнема часове. До магазина ми се струва рисковано пътешествие.
Преди ме караха или хващах такси ако е късно или мъжа ми ме посрещаше - сега не може.
Вече отказах 2 работни места не заради това че са далече, а заради метрите от спирката до входа и че улиците не са оживени.
Днес бях тръгнала на интервю в Бояна, стигнах, поогледах се, минах покрай една бензиностанция да пресичам, 2 кучета се разлаяха, метнах се на врата на бензинджийката, мина няакаква маршрутка, качих се на нея без изобщо да погледна накъде е и така - не отидох.
Трябва ми помощ. От близките само мъжа ми усеща, че нещо не е наред, опитва се да помогне но не знае как - не става с окуражаване и няма страшно - а за другите това са превземки и трябва да се стегна.
Имах кучегон - не помага.
Имате ли идея какво да правя, мамка му! Психолог ли, психиатър ли да търся, куче ли да си вземем, какво да правя?

ако отидеш при психиатър, той самият би трябвало да те прати при психолог, защото неговият метод на лечение се основава на психотропните вещества, които въздействат на централната нервна система и предизвикват изменени състояния на съзнанието - създват временни изменения на възприятията, настроението и поведението и се използват за лечение на психични заболявания, а на теб такова нещо не ти е необходимо

ще ти напишша на бележка телефонът и електронната поща на моя преподавателка (психотерапевт от тази школа е - http://www.apicsbg.com/), посъветвай се с нея, може да те приеме за клиент или да ти препоръча друг психолог
възможно е да не ти вземе пари за първото посещение

От психиатър би имало полза само, ако положението наистина стане напечено. Мой съученик има някаква психоза и го е страх да излезе от къщи. Пие си хапчетата, от време на време ходи и в клиника, но явно не е това ключа.

Страхът се преодолява като се изправиш срещу него.
Щом имаш кинофобия, Шшшт, защо не се опиташ да храниш кварталните кучета. В началото ще трепериш, ще искаш да побегнеш, но ако не се окажеш очи в очи срещу това, от което те е страх, няма начин да го преодолееш.

Можеш да си вземеш и куче за домашен любимец .

Ако наистина кучетата са ти проблемът. Защото понякога зад фобиите се крие нещо друго.

Казвам го с най-добри чувства!
Успех!

Да, бе верно. Шът, кажи какво става с теб и тоя страх! Отвреме навреме се сещам за тебе(вървя, вървя, видя некой рошав пес и си викам, ей бе тва Шът какво ли прави?)...

Не, бе сериозно. Коман са ва при тебе?

има една ролева игра - всеки ти казва нещо гадно за кучетата, а ти трябва да измислиш нещо добро (задължително)
разбираш ли
сменяте си ролите

например - аз казвам - кучетата са гадни, пълни са с бълхи

а ти трябва да ми напишеш нещо, за да ме разубедиш

здравейте приятели
набързо блетявам само да кажа, че ме чакат на опашка за компа
сега съм в период на поносимост
първите няколко дни ходих до работа с кучегон на врата - сега го държа в ръка и се познавам с кучетата от офиса
лежат си на метър от мен, а аз съм ок
не съм се отказала обаче на заплата да си купя и спрей, защото ще съм по-спокойна ако попадна на непознато място

п.п. котката ми избяга, ако не се върне ще си взема куче

shshtt написа: ще си взема куче

завиждам ти на смелостта и решителността