Хора, Пътища и Крокодили - От България до Испания за 3 дни
Публикувано на: 19.07.09, 12:28
Hola Amigos - привет от слънчева Испания, тук наистина слънцето идва в повечко от нормалното....но това не е текущата тема.
Това което исках да споделя с вас е перипетиите по пътуването. Решихме да тръгнем с колата, щото това излезе най-евтиния вариянт за преместване. И речено сторено, маршрута - Румъния-Унгария-Австрия-Германия-Франция-Испания, да звучи плашещо, но всъщност до момента Франция не е никак такова.
Към 7:30 сутринта на 5ти юли бяхме на Дунав мост и към 11 вечерта на 7ти бяхме току що минали френската ривиера и се бяхме засилили към Барселона.
Няма да приказвам много, имам голямо количество снимки, проблема е,че повечето са снимани през стъклото на колата или през порой - много дъжд се изваля върху ни точно като минавахме през някои от най-красивите места - Залцбург и преди Мюнхен например, както и през френската ривиера. Тъй че ще ме извините,че няма как да направя разказ само в картинки щот не са ми много качествени картинките.
Румъния както винаги приветлива, чиста и по комшийски гостоприемна
Карпатите са плашещи само отдалеч, всъщност са безумно красиво и спокойно място.
Някъде към обяд Карпатите вече бяха останали зад гърба ни и навлязохме във Великата Унгарска Пуста - изглежда много по добре през лятото
с долната снимка се връщам назад за да отбележа едно чудно нещо, което са запазили румънците - крайпътните камъни, (и не само тях, абе изобщо и срещу тях да бягаме, не мож ги стигнем братя мангасар)
В Унгария, откриваме по магистралите на всеки 5 км прекрасни места, с градинко-полянки, пейки и масички, паркинги, тоалетни и ги нарекохме - почивални - това е думичката, която племенника ми използва за да назове спирката, но ми се стори много по уместна в този случай, та Унгарците имат най-хубавите почивални в цяла европа, бяхме доста изморени вече и не можах много да снимам, но ето една, която май беше първата от Австрийските:
влязохме в Австрия и спряхме да поспим за няколко часа.
и на сутринта като ни тръгна по вода, чак не спря:
тази тука почивалня беше от по-модерните, имаше и баня - това вече е в Германия
Като цяло впечатлението ни за Германия беше - много много зелени ливади, много много лъскави, скъпи и нови коли, както никъде другаде, където минахме; горивото по-чисто и харчи по-малко, пътищата толкоз изблизани сякаш с веро, че лъскави и скърцат - но то това навсякъде от там нататък беше така.
Облаците започнаха да се разреждат и слънцето да се показва иззад ъгъла по малко.
не се сещам просто как по друг начин да опиша това зелено, освен като най-зеленото зелено, което съм виждала през живота си (снимките не са обработвани, не съм имала време за това все още)
Стигнахме до Мюнхен:
тук вече бяхме в сърцето на Шварцвалд, запътили се към Фрайбург, близо до извора на Дунава, тогава осъзнах,че ние сме тръгнали почти от неговия край и стигнахме до извора му.
Отново малко дъжд, за да не ни е скучно, избрахме малки пътища вместо магистрали тук, за да сменим пейзажа малко и не съжалявам за това.
излизаме от Германия с пълни очи и души на свечеряване по един планински път
Добре дошли във Франция, силно ме впечатлиха флористките им достижения - навсякъде изобилстваше от цветни аранжировки, много добре направени. Инъче на фона на лъскавата Германия тук ни се стори твърде мръсно, а колите твърде стари и очукани, цените твърде високи.
това е Шана, която се радва на френска тревичка
Минахме през Лион - интересен град.
По-интересното за французите е, че както и в Германия избрахме да минем по малки пътища, защото вече бяхме доволно изморени и риска да заспим карайки по магистралата се беше увеличил, пък и във Франция магистралите са платени и то доста солено. Но - изненадка - малкия път се оказа наистина много мъненичък път, виещ се през величествените френски Алпи и достигащ до неимоверни висини, незнайно защо, на 360 гр завои, който трудно ще вземеш с над 30, ограничението беше 70 - е па тази причина GPSа определи въпросното пътче, като един от най-бързите маршрути - НЕ Е. Пиша предупреждение - ако някой ще кара през Франция с ЖПС - да напише,че кара ТИР или да си ходи по платените пътища, това е единствения начин да го прекара през нормален път.
От друга страна, качвайки се в планината срещнахме много хора с раници и магаренца, имаше невероятни каменни крепости (повечето от тях не можах да снимам, щото шока,че сме се загубили в планината и нямаме гориво и няма бензиностанция наблизо беше доста голям) но беше красиво
И тъй в планината с 10тина литра бензин в резервоара и незнайно колко път пред себе си преди следващата бензиностанция, облаците се сгъстяваха и притъмня застрашително..... И видяхме бензиностанция - Еврика - но не - дърво - тя тази беше от тез автоматичните дето искат карта за да ти пуснат бензин, а нашите карти не вършеха работа щот не са кредитни.
Решихме да поемем обратно и да стигнем до платената магистрала, колкото и да струва тя, беше скъпа, но изумителна, разбрах, защо някой може да поиска пари за път.
ето един пример как французите правят неща, не заради тяхната практическа стойност, а просто за да изглежда направено с финес.
имаше странни отбивки от магистралата, като че писти за излитане в свободен полет
и тук вече излязохме от Франция, едвам дишащи, минахме несъществуващата граница и заспахме
на следващата сутрин Испания ни посрещна с неимоверни жеги и много странен за мен поне пейзаж, но за Испания ще отделя отделна тема, защото все пак съм тук и ще добавям още.
Надявам се да ви е харесало пътешествието, струваше повече от самолетни билети, но спомените, които остави са наистина безценни, защото човек е човек, когато е на път, нали?
Това което исках да споделя с вас е перипетиите по пътуването. Решихме да тръгнем с колата, щото това излезе най-евтиния вариянт за преместване. И речено сторено, маршрута - Румъния-Унгария-Австрия-Германия-Франция-Испания, да звучи плашещо, но всъщност до момента Франция не е никак такова.
Към 7:30 сутринта на 5ти юли бяхме на Дунав мост и към 11 вечерта на 7ти бяхме току що минали френската ривиера и се бяхме засилили към Барселона.
Няма да приказвам много, имам голямо количество снимки, проблема е,че повечето са снимани през стъклото на колата или през порой - много дъжд се изваля върху ни точно като минавахме през някои от най-красивите места - Залцбург и преди Мюнхен например, както и през френската ривиера. Тъй че ще ме извините,че няма как да направя разказ само в картинки щот не са ми много качествени картинките.
Румъния както винаги приветлива, чиста и по комшийски гостоприемна
Карпатите са плашещи само отдалеч, всъщност са безумно красиво и спокойно място.
Някъде към обяд Карпатите вече бяха останали зад гърба ни и навлязохме във Великата Унгарска Пуста - изглежда много по добре през лятото
с долната снимка се връщам назад за да отбележа едно чудно нещо, което са запазили румънците - крайпътните камъни, (и не само тях, абе изобщо и срещу тях да бягаме, не мож ги стигнем братя мангасар)
В Унгария, откриваме по магистралите на всеки 5 км прекрасни места, с градинко-полянки, пейки и масички, паркинги, тоалетни и ги нарекохме - почивални - това е думичката, която племенника ми използва за да назове спирката, но ми се стори много по уместна в този случай, та Унгарците имат най-хубавите почивални в цяла европа, бяхме доста изморени вече и не можах много да снимам, но ето една, която май беше първата от Австрийските:
влязохме в Австрия и спряхме да поспим за няколко часа.
и на сутринта като ни тръгна по вода, чак не спря:
тази тука почивалня беше от по-модерните, имаше и баня - това вече е в Германия
Като цяло впечатлението ни за Германия беше - много много зелени ливади, много много лъскави, скъпи и нови коли, както никъде другаде, където минахме; горивото по-чисто и харчи по-малко, пътищата толкоз изблизани сякаш с веро, че лъскави и скърцат - но то това навсякъде от там нататък беше така.
Облаците започнаха да се разреждат и слънцето да се показва иззад ъгъла по малко.
не се сещам просто как по друг начин да опиша това зелено, освен като най-зеленото зелено, което съм виждала през живота си (снимките не са обработвани, не съм имала време за това все още)
Стигнахме до Мюнхен:
тук вече бяхме в сърцето на Шварцвалд, запътили се към Фрайбург, близо до извора на Дунава, тогава осъзнах,че ние сме тръгнали почти от неговия край и стигнахме до извора му.
Отново малко дъжд, за да не ни е скучно, избрахме малки пътища вместо магистрали тук, за да сменим пейзажа малко и не съжалявам за това.
излизаме от Германия с пълни очи и души на свечеряване по един планински път
Добре дошли във Франция, силно ме впечатлиха флористките им достижения - навсякъде изобилстваше от цветни аранжировки, много добре направени. Инъче на фона на лъскавата Германия тук ни се стори твърде мръсно, а колите твърде стари и очукани, цените твърде високи.
това е Шана, която се радва на френска тревичка
Минахме през Лион - интересен град.
По-интересното за французите е, че както и в Германия избрахме да минем по малки пътища, защото вече бяхме доволно изморени и риска да заспим карайки по магистралата се беше увеличил, пък и във Франция магистралите са платени и то доста солено. Но - изненадка - малкия път се оказа наистина много мъненичък път, виещ се през величествените френски Алпи и достигащ до неимоверни висини, незнайно защо, на 360 гр завои, който трудно ще вземеш с над 30, ограничението беше 70 - е па тази причина GPSа определи въпросното пътче, като един от най-бързите маршрути - НЕ Е. Пиша предупреждение - ако някой ще кара през Франция с ЖПС - да напише,че кара ТИР или да си ходи по платените пътища, това е единствения начин да го прекара през нормален път.
От друга страна, качвайки се в планината срещнахме много хора с раници и магаренца, имаше невероятни каменни крепости (повечето от тях не можах да снимам, щото шока,че сме се загубили в планината и нямаме гориво и няма бензиностанция наблизо беше доста голям) но беше красиво
И тъй в планината с 10тина литра бензин в резервоара и незнайно колко път пред себе си преди следващата бензиностанция, облаците се сгъстяваха и притъмня застрашително..... И видяхме бензиностанция - Еврика - но не - дърво - тя тази беше от тез автоматичните дето искат карта за да ти пуснат бензин, а нашите карти не вършеха работа щот не са кредитни.
Решихме да поемем обратно и да стигнем до платената магистрала, колкото и да струва тя, беше скъпа, но изумителна, разбрах, защо някой може да поиска пари за път.
ето един пример как французите правят неща, не заради тяхната практическа стойност, а просто за да изглежда направено с финес.имаше странни отбивки от магистралата, като че писти за излитане в свободен полет
и тук вече излязохме от Франция, едвам дишащи, минахме несъществуващата граница и заспахме
на следващата сутрин Испания ни посрещна с неимоверни жеги и много странен за мен поне пейзаж, но за Испания ще отделя отделна тема, защото все пак съм тук и ще добавям още.
Надявам се да ви е харесало пътешествието, струваше повече от самолетни билети, но спомените, които остави са наистина безценни, защото човек е човек, когато е на път, нали?
