3o4o.net

Бурята...

Следобедната дрямка морна
събори ме като със чук
Промрънка старата флигорна,
изскърца клон, пропя капчук.

Зарадвах се на мисъл своя
и свих се страстно на кълбо,
безпаметно потънал в зноя
на августовското защо.

Блажена топлина премина
като отрова на змия,
отхапа половин година
и най-безсрамно се изсмя.

Уви, ленивата омара
приключи с първия гърмеж.
Небето сиво - възраст стара,
събуди глъч, вода, кипеж.

автор: oste
източник: тук

ей, това много ми хареса

сигурно има и други в блог-а