3o4o.net

Бе доста глупава работа с тая здравна каса- вика майка ми. Предпише ти лекар някое лекарство, пък то изчезне. Хем трябва да го пиеш амнайсе пъти на ден, а пиеш вода, а лекарство, на мигване - хапче, то човек направо се наяжда с таблетки, капки и прахчета, та спестявам от храна вече. Ами на всичкото отгоре издирване трябва да правиш, за да го намериш това, което ти трябва. Един склад да си направя освен. Е тука килера го освобождавам и тъпча килограми и литри лекарства, че да не ходя ден през ден по аптеките.
Лекарите изписват лекарства които се намират лесно, ама докато се усетят и то то лекарството изчезнало и намиране никс. Та и те хората се шашардисаха вече. Да не говорим па за фармацевтите. Аптеки затварят, преустройства правят... аман.
„Аз- вика- взимам едно лекарство. Танакан. Нещо там на билкова основа. Два пъти на ден трябва да го пия, така са ми написали. Щом ще е два пъти- значи два, няма да се правя на интересна, казват ми, изпълнявам.
Рано сутринта, че да не ходя по жегите, отивам по работа насам натам и минавам да си купя лекарството от нашата аптека, тук на Красно село. Знам че беше в ремонт, ма може да са отворили. Аптекарката ми е добра позната, сигурно бая се е измъчила, горката, то бяха чували, тракане къртене, ама май свърши. Влизам- вика- вътре и с ясен глас, най- любезно и викам .
Добър ден! Имате ли теракол?
А? – аптекарката е объркана за момент. - Ами нее - разперила така ръце, огледала се и със съжаление, но категорично рекла - Нямаме.”
Майка ми хич не обича, като някой нещо не и дава или и отказва. И малко навъсена казала чао на познатата си и си тръгнала. Така и така имала път през Руски Паметник, там също има аптека.
Влизам- вика- вътре. Навъсен аптекар, в очевидно черно настроение точно си слага престилката. Майка ми твърдо, но по всички правила на доброто възпитание, учтиво пита:
Теракол. Имате ли?
Тука човека, направо и без секунда забавяне, най- категорично и отказва. Не, няма никакъв теракол.
Вие моята майка не я познавате, обаче трябва да ви кажа, че който и откаже е така рязко или се помъчи да я отреже за нещо, просто е един човек с проблем. Имам лични спомени и преки впечатления, от които и до ден днешен тръпки ме побиват…
Бе как така нямате?! – маман набира инерция, доста подразнена и от това, че нахала, на всичкото отгоре, лекичко започнал да се хили – Нямате?! Това е втора аптека в която няма! На Красно село няма! На Руски паметник няма! Е къде има?! Ама какво правите в тия аптеки вие?! Ами аз трябва ДВА пъти дневно да го пия това! Два пъти! Сега ако трябва и да го издирвам…
Госпожо- човека, вече откровено се смее с глас. - Аз – казва - ви съветвам, да не го пиете и веднъж.
Майка ми разправя, че бръкнала в чантата за да му покаже рецептата и в тоя момент светнала. Танакан, бе! Та-на-кан! Не теракол! Казала му естествено, какво и трябва, обаче той реагирал, чак когато спрял да си бърше очите и успял да си сложи очилата обратно. После му разказала и за аптеката където свършили ремонта, и как нейната позната се поогледала дали наоколо не е останал малко, преди да и откаже, и тоя пак ревнал.
Бе, госпожа- рекал и на тръгване- може ли да минете и утре сутринта?
Но майка ми отказала. – Не ми е това на мене работа- вика- За настроението на здравните работници се грижат тия от здравната каса. Ма не ги бива много.

Gaspode написа:

+

Мерси!!!

С тия модерни думички ги побъркаха, хората!

По този повод и аз ще ви разкажа една история, Грийн, няма да пускам нова тема, надявам се да не се сърдиш!

Та значи, като дойдох преди две години, и нали нов, никого не познавам - скука, особено по вечерите и уикендите. Един колега, българин, явно забеляза, пък и познато ще да му е било чувството, ме покани у тях вечерта на гости - да не си сам, вика. Отивам аз, сядаме на масата и той вади бутилката, да пием за добрата среща. А колегата се оженил, след като пристигнал, смесен брак, девойката от местните. И налива той, на мен, на него си, а жена си я пропуска. Е, не можех да не се пошегувам, всички ги знаете вицовете и легендите, дето се разправят за местния национален спорт номер едно. Обаче тя, момата, само така срамежливо някак си, наведе глава и разправя, ааа то вече тук не е модерно да се пие. Новите, демократични младежи като нас (чет - чет), не пият. Въх, викам си, стана тя! Обидих стопанката, отидоха българо-аборигенските отношения на кино, ей ти го международен скандал. Както и да е, де изправих конфуза с комплимент за салатата и спасих дипломатическата колизия.
Обаче няколко дена след това, една сутрин тръгвам за работа, едно сумрачно такова времето, понеделник, всички намръщени. Минавайки покрай автобусната спирка, а тук на всяка спирка има магазинче, да не си губят време хората, по пътя от/за работа да си напазаруват набърже, та минавайки покрай това магазинче, викам си, чакай да си взема една бутилка натурален сок, че ми омръзна тая минерална вода на работа.
Влизам в магазинчето, в теснотията пред мен трима. Продавачката нещо си нарежда там на щандчето, мирише на нерви, хората гонят градски транспорт все пак. Сега, аз не съм такъв човек да заглеждам в покупките на другите, но когато продавачката все пак ни обърна внимание, първият го чух какво си поръча! Позагледах го, нормален такъв изглежда, избръснат, чист, млад, някъде на моя възраст (пак чет - чет), помислих си - сигурно не съм чул добре. Да ама, тя му подава именно това, дето чух - малка такава прозрачна бутилчица, стотина грама, с познат червен етикет. Викам си, може да е попрекалил снощи човека, пък да не се издаде пред началството с треперещи ръце ... , случва се, той си взе бутилчицата и потъна в сумрачната тълпа на спирката. Да ама след него и втория си поръчва същото. Почнаха да ме глождят всякакви съмнения, зад мен вече чакат още двама човека, пък всичките - най-обикновени на вид. Когато третия само кимна, сложи парите и получи същата такава бутилчица, вече знаех какво ще се случи.
Идва моя ред, аз съвсем дискретно се навеждам напред (зад мен чакат още четирима), и казвам без излишен патос, "бутилка натурален сок, моля!". Жената зад щанда ме гледа, и очевидно не вярва на ушите си. Казва "Какво, какво?", а в очите й се чете бързо растящото безпокойство. Аз повтарям бавничко, но отново се опитвам да не повишавам тон, защото може би последният, пети на опашката, още не беше разбрал какво се опитвам да си напазарувам. Мадамата, като един удавник, вместо за сламка, се хваща за бутилка бира и се опитва да ми я пъхне в ръцете, което вече не ми оставя никаква възможност и аз достатъчно силно и ясно заявявам намерението си да пия сок!
Зад мен - пълна тишина. Омразното безалкохолно изтраква на тезгяха, аз хвърлям банкнотите и недочаквайки рестото, се изнизвам от магазина, преди онези да са се усетили, че съм ги бавил, и удължавал чакането им на животоспасяващата течност, заради някакъв си сок!
И тогава разбрах, какво имаше предвид жената на колегата. Да вярно е, местната демократична младеж не пие! Ама вода. Сутрин.

Влад написа: Идва моя ред, аз съвсем дискретно се навеждам напред (зад мен чакат още четирима), и казвам без излишен патос, "бутилка натурален сок, моля!". Жената зад щанда ме гледа, и очевидно не вярва на ушите си. Казва "Какво, какво?", а в очите й се чете бързо растящото безпокойство.

И сега какво - влезе и ти в релси или тайно, в супермаркета само, зареждаш сок?

тва за грийни

тва за влад

vyara написа:...влезе и ти в релси или тайно, в супермаркета само, зареждаш сок?

Повярвай, за да влезеш в такива релси като тукашните се иска да си закърмен с това! Така и не научих занаята.
Ти къде се загуби? Нямаше те на вечерната проверка?

Влад написа:

Утре шти разкажа за кока-колата с намигване. Сега изчезвам.

Твоята история е готина, мерси!

Влад написа:

vyara написа:...влезе и ти в релси или тайно, в супермаркета само, зареждаш сок?

Повярвай, за да влезеш в такива релси като тукашните се иска да си закърмен с това! Така и не научих занаята.
Ти къде се загуби? Нямаше те на вечерната проверка?

Да, чух за нея, прочетох. Но читателите и сеирджиите не се броят.
Бе не обичам да влизам в статистиката.

Влад написа:

vyara написа:...влезе и ти в релси или тайно, в супермаркета само, зареждаш сок?

Повярвай, за да влезеш в такива релси като тукашните се иска да си закърмен с това! Така и не научих занаята.

a ти къде се намираш всъщност?

Green Light написа:...

Сега.
С надежда да ми простиш и да ми се отядосаш за ирационалните пристрастия към котките ,
да ти кажа и аз, че много се смях, особено на описанието как се е смял аптекарят.

Моите най-смешни пазарувателни случки са свързани с едно малко магазинче близо до блока, в който живеехме по-рано.
Обаче са едни такива... примерно изреждам на продавачката:
- Една белина, една тостерина (имаше такъв хляб - и понеже вече съм се усетила какво съм закъдрила, довършвам) и една ванилина.
При което тя моментално се ухилва:
- Имам и сланина.

Другата за белия добруджа съм ви я казвала.

Влад написа: С тия модерни думички ги побъркаха, хората!

По този повод и аз ще ви разкажа една история, Грийн, няма да пускам нова тема, надявам се да не се сърдиш!

...

Напротив, бе, даже може да се каже, че досега си ми липсвал точно в такива теми, френд! Къде си се мотал, риш, да си губиш времето?

Мнемозина написа:

Green Light написа:...

Сега.
С надежда да ми простиш и да ми се отядосаш за ирационалните пристрастия към котките ,
да ти кажа и аз, че много се смях, особено на описанието как се е смял аптекарят.

Моите най-смешни пазарувателни случки са свързани с едно малко магазинче близо до блока, в който живеехме по-рано.
Обаче са едни такива... примерно изреждам на продавачката:
- Една белина, една тостерина (имаше такъв хляб - и понеже вече съм се усетила какво съм закъдрила, довършвам) и една ванилина.
При което тя моментално се ухилва:
- Имам и сланина.

Другата за белия добруджа съм ви я казвала.

Бе аз не я помня

Green Light написа:
Бе аз не я помня

А, ама то наистина не съм!

Значи, пак квартално магазинче (друго обаче), опашка.
Тая продавачка е уникална - ужасно търпелива към всеки клиент и особено към разни възрастни хора, дето се чудят по половин час какво и колко да вземат. Обяснява, показва, предлага варианти... И ти адски се изнервяш, обаче като дойде твоят ред, така те омайва, че моментално ти минава. Затова и винаги имаше много хора при нея, ерго - опашки.

И така - на опашката пред мен е едно дядо и то пита "Имате ли хляб?" То магазинът е заринат с хлябове разни, обаче той пита. Тя - "Какъв искаш?"
- Дай ми един бял "Добруджа".
- (Замисляне) Имам бял, имам и "Добруджа", какъв искаш?
- Да де, дай ми един.
- Ама кажи ми какъв - бял или "Добруджа"
Обаче дядото продължава да иска бял "Добруджа" и не успява да вдене тънкостта, и тя продължава поне десет минути да му обяснява по най-разни начини - единият е от такова брашно, пък другият от онакова, те са различни, той пък си иска белия "Добруджа" и т.н., докато най-накрая вече на нея не й издържат нервите и кресва:

- Абе разбери, бе човек, не мога да ти дам бял "Добруджа", защото това е оксиморон!!!

Влад написа:... знаете вицовете и легендите, дето се разправят за местния национален спорт номер едно..

:rotfl24:

Къде си всъщност? При елена Рудолф или в страната на съветите?

pocti_bezobidna написа:...Къде си всъщност? При елена Рудолф или в страната на съветите?

При Дядо Мраз.
(това и за latrevw, също)
Избягвам открито да говоря (не че пък и особено го крия!), защото местната ксенофобия ми стига, че и с излишък!
Грийн, благодаря ти, друже!

Влад написа:

pocti_bezobidna написа:...Къде си всъщност? При елена Рудолф или в страната на съветите?

При Дядо Мраз.
(това и за latrevw, също)
Избягвам открито да говоря (не че пък и особено го крия!), защото местната ксенофобия ми стига, че и с излишък!
Грийн, благодаря ти, друже!

просто често споменаваш "тук", "като дойдох тук", става ясно от почти всеки твой постинг, че не си в бг. не разбрах защо избягваш да го казваш, ама както и да е, важното е ти да се чувстваш добре

:rotfl24::rotfl24:
е, не, не е истина, смях се на глас и със сълзи

помислих си - сигурно не съм чул добре. Да ама, тя му подава именно това, дето чух

Ох, направо ще ме уморите от смях:rotfl24: Влад, ти си бил презрян отвсякъде тогава...
Преди години се наложи да посетя болницата в Радомир, а срещу болницата беше спирката на автобуса, превозващ миньорите за Бобов дол. Та там имаше барче на спирката, където основните покупки на миньорите, чакащи автобуса, за мой ужас бяха точно по 100 грама - всякаквото. Та аз като си поръчах кафе, момичето бая се учуди..Моите познати в болницата ми казаха, че на тия питиета им се викало ЗА ОТСКОК:eek:

Влад написа:По този повод и аз ще ви разкажа една история...

Още един сладкодумник в клуба!

Не зная защо се присетих за героя от "Кавказка пленница" - дето не пиеше...

Преди много години бившата корепетираше на мъжкия хор на армията. Лято, скука, те се готвят за турне в СССР, аз (даскал във ваканция) се влача с жената да ги послушам. Това е в ЦДНАто. После им бях преводач по време на турнето.

Почваха към 11 ч., щот нали, до 10 ч. сутрин не трябвало да си напрягат гласовете херувимите наши мустакати и униформени.

Началото на всяка репетиция - ужас. Непрекъснато някой се осира, пеят фалшиво, не влизат навреме в партиите си... Кошмар. Диригентът им побеснява, ругае ги, създава се видимо напрежение... Следва си развитие на конфликта по сценарий. Диригентът вдига ръце и обявява почивка. И слиза с тях към лавката. За да е сигурен, че никой няма да пие.

Диригентът застава пред опашката до гишето. Всички чинно се нареждат (като в ученически бюфет) и си поръчват една кола. Винаги анфас към бюфетчията и с профил към диригента, та аз от опашката забелязвам, че всички намигат при дването на поръчката. Реших да проверя, поръчах си и аз кола с намигване с окото, което не е откъм диригента. Бюфетчията ми отваря и на мен една кола и ми я връчва. Чаши няма. Чашите са за лигльовци. А такива в БНА няма.

Оказа се, че е кола с водка - 50/50. Да-а-а! Коктейлът е предварително подготвен от вечерта, бутилките кола са отново закапачени и поставени в огромния хладилник "Москва", за да са с възможно най-неподходяща температура за ангелските гласове на родната ни армия.

След почивката, в която някои много жадни херувими пиха по 2-3 коли (с намигване), репетицията започна и протече чудесно и гръмовито.

Диригентът:
- Не мога да разбера защо всички вие, момчета, професионалисти сте, не можете да работите както трябва преди почивката! Сега съм много доволен от постигнатите резултати! И не влагайте толкова страст в изпълнението, не сме на концертния подиум, все пак. Щадете гласовете си, моля.

АВе написа:

Това се казва изобретателност!!! И как е описано!

Тази тема стана много хубава.

Една приятелка от студентските години пиеше само коняк. И преди първата чашка не се включваше в песните. Да си взема нотите- вика. Или вместо има ли коняк викаше имам ли ноти тука. Имаше специални нейни сола и, сещаш се, тия песни се свиреха по- късничко.

АВе написа:...

Диригентът:
- Не мога да разбера защо всички вие, момчета, професионалисти сте, не можете да работите както трябва преди почивката! Сега съм много доволен от постигнатите резултати! И не влагайте толкова страст в изпълнението, не сме на концертния подиум, все пак. Щадете гласовете си, моля.

:lol::lol:
Имал е късмет, че с отпушването на гласовете не са сменяли и репертоара.
Не знам дали той или те всъщност...

Green Light написа: Една приятелка от студентските години пиеше само коняк. И преди първата чашка не се включваше в песните. Да си взема нотите- вика. Или вместо има ли коняк викаше имам ли ноти тука. Имаше специални нейни сола и, сещаш се, тия песни се свиреха по- късничко.

Бившата също. Тя е пианист. Като почнека да я молят купонджиите да посвири, казваше, че още не е погълнала достатъчно ноти за целта.

После ставаше като за световно... Щот в апартамента ми имаше три пиана - където е купона, там се свири.

Особено в първия пиЯно бар в Сф беше дивно готино. На Иван-Асен, близо до Орловия, както и до Консерваторията. Кви джем сешъни ставаха там! Имаше среден роял и малка сцена, а децата от Консервата си идваха с инструментите.

Е-е-ех! Отдавна беше това. Остаряваме.

Мнемозина написа::lol::lol:
Имал е късмет, че с отпушването на гласовете не са сменяли и репертоара.
Не знам дали той или те всъщност...

А-а-а, не! Колата на диригента се вадеше от другия хладилник. Съвсем оригинална такава си беше.

АВе написа:

Мнемозина написа::lol::lol:
Имал е късмет, че с отпушването на гласовете не са сменяли и репертоара.
Не знам дали той или те всъщност...

А-а-а, не! Колата на диригента се вадеше от другия хладилник. Съвсем оригинална такава си беше.

Виж сега, нека ти разбуля ситуацията - при което неминуемо част от чара й ще се позагуби.

Ако диригентът наистина е бил чак такъв вокален хигиенист, е щял да ги пази много повече от пиенето на кола, отколкото от разреждането й.
Според мен си е бил твърде наясно човекът, и колата му е била от същата като вашата, ама не сте го виждали как намига. А може би и хич не му е било необходимо вече да намига.
Просто си е играел неизбежното театро като за под шапката на БНА.

Ей така ги виждам аз нещата.

АВе написа:

Мнемозина написа::lol::lol:
Имал е късмет, че с отпушването на гласовете не са сменяли и репертоара.
Не знам дали той или те всъщност...

А-а-а, не! Колата на диригента се вадеше от другия хладилник. Съвсем оригинална такава си беше.

Едното е кока кола, а другото е водка кола. Тва са оксиморони.

не ми обръщайте внимание. трябва да бачкам, а не искам. бачкам в клуба- оксиморон! изчезвам

Мнемозина написа:Виж сега, нека ти разбуля ситуацията - при което неминуемо част от чара й ще се позагуби.

Това и аз съм го подозирал, Мнемо. Но... няма значение.
Остава си хубавата история.

Испанците (или 'талянците) са казали: "Може и да не е истина, но е добре разказано." (Нон е веро, ма бен тровато):-)

АВе написа:

Мнемозина написа:Виж сега, нека ти разбуля ситуацията - при което неминуемо част от чара й ще се позагуби.

Това и аз съм го подозирал, Мнемо. Но... няма значение.
Остава си хубавата история.

Испанците (или 'талянците) са казали: "Може и да не е истина, но е добре разказано." (Нон е веро, ма бен тровато):-)

О, да, във всички случаи.

Пък и от ваша гледна точка истината всякак си е тази.

Просто напоследък все по-често си мисля за нещата, които не си и мислил, че ще направиш или кажеш, обаче ги правиш, защото просто си поставен в някаква роля в момента.
Това например по повод на родителството, но и не само.
Когато ти се хулиганства ужасно много, пък трябва да погледнеш строго и да смъмриш, за да не развалиш на детето удоволствието от съпротивата.

Скоро ще правим юбилей на една бутилка водка - "Белуга" - Finest Russian Quality. For Export. Много луксозно изглежда отвън, не зная как е отвътре.
Сърдечните братушки я връчили тържествено на мъжа ми в Русия, но когато го изпращали на летището, били шокирани и страшно разочаровани като чули, че водката е оцеляла до края на неговия престой там и лежала грижливо опакована в куфара. В погледите им се четяло: "Ти нас уважаваш ли ни?"

От близо 2 години все се каним да я донесем в България, за да я дадем на някой, който да й отдаде почит, но или забравяме, или няма място в куфара, или аз пътувам сама и предпочитам да купя на баща си уиски от летището /той това уважава, а със 140 лв. пенсия сам не може да си позволи уважението/ или просто не ни се носи.

И тъй, седи си "Белуга"-та в ъгълчето върху шкафа в кухнята - непокътната и неоценена, а релефната рибката върху нея гледа втренчено и сякаш въздиша отвреме-навреме - направо да ти се доплаче. Веднъж седмично й обръщам внимание с парцала за прах, но досега никой не е проявил интерес към съдържанието. Като капак за самочувствието й, през студените зими до нея се изредиха няколко уважаеми бутилки ЧВ и една Cachasa, а най-дълго се задържа една "Бакарди" - останало е малко ром на дъното, но няма кой да го изпие. Вътре шкафа има и бутилка домашна ракия от рилския край, но защо е там скрита-покрита, това е друга история...

Мнемо, а това е спИциално за теб:

Обичат ли котките водка?

Мнемозина написа:Когато...

Когато Йън Флеминг в самото начало на 50-те на м.в. създал легендарния герой Джеймс Бонд, възникнал странен начин на употреба на книгите не само на Флеминг. Странен период в развитието на булевардната литература. Вероятно провокиран и от ранния стил на Флеминг и последователите му.

Странен период и в развитието на туризма, тогава добил размах и познат ни в съвременния му вид. Създал се нов вид туристически бизнес. Феновете на Бонд ходели по цял свят, семейно с децата или групово по регионални фен-клубове, с книжките на Флеминг в ръка (и с рулетка) и буквално измервали Еди-коя-си сграда точно на 46.5 ярда ли е от известното кръстовище м/у именитите три булеварда еди кои си. Пресечката, в която бива убит главния помощник на най-лошия в романа, наистина ли е на 89 фута след десния ъгъл на катедралата Нотр д'Фак, или не е...

Люкът за товарене на контейнери във ферибота към Швеция наистина ли е на 27.5 фута от водата? Дори са се проверявали милите м/у отделни градове в действието на поредните Бонд и подобни хитове на литературния пазар.

В съответните световно известни градове туристическите агенции са си правели различни турове за посетителите с романчета (и рулетки) в ръка в зависимост от това за кой роман става дума. Туристическите маршрути са били съответно именувани по заглавията на книжките.

- А, вие искате маршрута на "Доктор Но"?! Той е малко по-скъп от "Човек живее само два пъти". С удоволствие ще Ви покажем забележителностите по него!:-)

Всичко се е оказвало вярно с точност до +/- 5 инча, което не е пречело всички истории на Флеминг и С-ие да са пълна измислица.

Този бизнес е имал успех някъде към 10 години.

Такивамитиработи!:-)

Stranniche написа:Мнемо, а това е спИциално за теб:

Обичат ли котките водка?

Ох, голям сладур, благодаря!

Чувам тук разни неизречени възмущения от разхищението на толкова водка за нещо толкова очевидно.

Обаче аз веднага ще им отговоря: не е сигурно.
Т.е. в контекста на последните теми за разговор може пък да си помисли човек, че не обичат точно такава водка. И че никак не е ясно как биха се отнесли към твоята "Белуга".

АВе написа:

Мнемозина написа:Когато...

Когато Йън Флеминг в самото начало на 50-те на м.в. създал легендарния герой Джеймс Бонд, възникнал странен начин на употреба на книгите не само на Флеминг. Странен период в развитието на булевардната литература. Вероятно провокиран и от ранния стил на Флеминг и последователите му.

...

Всичко се е оказвало вярно с точност до +/- 5 инча, което не е пречело всички истории на Флеминг и С-ие да са пълна измислица.

Този бизнес е имал успех някъде към 10 години.

Такивамитиработи!:-)

Хехе, накъде отлетя разговорът само...

Ама аз ще ти кажа, че обратната страна на тоя медал (всичко е направено да е достоверно, но е пълна измислица) е "всичко е невъзможно и невероятно, но е абсолютна истина".

Имах навремето едно много шеметно пътуване с влак, едни неописуемо смахнати осем часа, след които три дни гледах ей така и се опитвах да сложа света отново на краката му.
Като абсурден сън беше, започваш в един момент да гледаш отстрани и да си мислиш "не, това просто не може да се случи, такива неща няма, такива хора не съществуват!".
Обаче се случваше и то пред очите ми.
Смешни бяха тия часове, и малко плашещи с налудността си.
Лошото е, че не помня детайлите, спомням си само завръзката и някои по-основни моменти. Да съм пишела тогава в някой клуб, щях да го имам документирано. Пък то само на няколко приятелки после го разказах и те изпопадаха от хилеж. И то не щото много смешно съм им го разказала, ами щото само на мен можели такива неща да ми се случат.

Мнемозина написа:Ох, голям сладур, благодаря!

Чувам тук разни неизречени възмущения от разхищението на толкова водка за нещо толкова очевидно.

Обаче аз веднага ще им отговоря: не е сигурно.
Т.е. в контекста на последните теми за разговор може пък да си помисли човек, че не обичат точно такава водка. И че никак не е ясно как биха се отнесли към твоята "Белуга".

Според мен на мацката не й хареса, че й сложиха бисквити във водката. Затова само си топи лапите и ги облизва.
И на мен да ми сложат котешка храна в питието, и аз няма да пия...

поздрави майка ти от мен

Green Light написа:Ма не ги бива много.

много по чудомирски и много смешно