Сталин: "Наздраве за Хитлер"
Публикувано на: 27.08.09, 13:48
(материал на Проф. Семков от в. Труд)
Преди 7 десетилетия на 23 август 1939 г. в Кремъл има специално тържество, на което Сталин предлага тост: “Аз зная колко силно германската нация обича своя Фюрер и затова искам да пием за негово здраве!”Повод за внезапния изблик на топли чувства към Хитлер е подписаният току-що Договор за ненападение между Германия и Съветския съюз, публикуван едновременно на 24 август в двете държави. Той е за срок от десет години и автоматически се продължава с още пет, ако някоя от страните не го денонсира.
Договорът е подписан от министъра на външните работи на Германия Йоахим фон Рибентроп и народния комисар (министър) на външните работи на Съветския съюз Вячеслав Молотов (той е и председател на Съвета на народните комисари, т.е. премиер). (Бел. ред. - Затова договорът често е споменаван като пакт “Молотов - Рибентроп”.)Новината за събитието има ефект на земетресение в света на политиците, дипломатите и военните от Европа.
Границите, прокарани през 1919-1920 г. от Конференцията за мир в Париж, вече са започнали да се променят. През март 1938 г. Третият райх на Хитлер вече е погълнал Австрия пред безучастните, а в някои случаи симпатизиращи погледи на ръководителите на Великите европейски сили.
Трагедията на Европа продължава през септември с.г. в Мюнхен на конференция с участието на министър-председателите на Великобритания, Франция и Италия - Невил Чембърлейн, Едуар Даладие и Бенито Мусолини, и Адолф Хитлер, канцлер на Германия. Решава се съдбата на Судетската област, която Хитлер иска ултимативно да получи от Чехословакия, или Германия щяла да си я вземе с война.
Най-точно резултатите от сделката между карето правителствени ръководители, произнесли се в полза на Германия, отразява тогава един френски журналист: “Клубът на касапите се събра, за да заколи чехословашката кокошка, която никой не се опита да попита с какъв сос предпочита да бъде изядена.” А бъдещият френски премиер Пол Рейно казва на полския посланик в Париж, че Хитлер е оставил Полша “в хладилника за следващия си обяд”! Отговорът на посланика е в дух “германците никога няма да се осмелят да ни нападнат, защото ние сме по-силни и по-интелигентни от чехите”...
В очакване на следващите ходове на Хитлер дипломатите в европейските столици са в напрежение и изпращат на своите правителства все “по-горещи новини”. България е разполагала с отлични дипломати, които започват да съобщават в София своите наблюдения за посоката на развитие на събитията към промяна в отношенията между Германия и Съветския съюз. В края на декември 1938 г. министър-председателят Георги Кьосеиванов кани изпълняващия длъжността шеф на френската легация в София Ристелюбер и го предупреждава, че предстои поредната подялба на Полша между Германия и Русия!
На 15 март 1939 г. Хитлер изпраща танкове срещу останалата част от Чехословакия и нацистите влизат в Прага. Вече наистина се подготвя “отварянето на
хладилника” и във Варшава се оглеждат за помощ от Лондон и Париж. Оттам наистина идват декларации с гаранции за сигурността на Полша.
В двора на цар Борис III търсят отговор в “Моята борба” на Хитлер. Една ръка с германска методичност започва внимателно да проучва съдържанието. Стартът е на 26 април и в продължение на 23 дни и с различни сигнали се подчертават изречения и пасажи, които са направили впечатление на “четеца”. (Бел. авт. - Разполагам с този любопитен екземпляр от царската библиотека.)В “неговата борба” има ясни отговори: когато властта е в ръцете на Хитлер, Третият райх ще си разчисти сметките първо с Франция, преди да удари Съветския съюз. “Защото този факт трябва най-после да стане ясен: неумолимият смъртен враг на германския народ е и остава Франция...- пише в книгата. - Англия желае Германия да не бъде световна сила; Франция обаче не иска да съществува сила, която да се нарича Германия.”Хитлер пуска в действие и расовата си теория за превъзходството на германската раса: Франция е опасна не само за Германия, но и за цяла Европа!
През август 1939 г. се разиграва под съветска диригентска палка трагикомедията, наречена преговори в Москва за сключването на военен пакт между Великобритания, Франция и Съветския съюз. Този пакт обаче не влиза в плановете на Сталин. След провала на мечтата на Маркс за световна пролетарска революция тя е подета от Ленин с държавния преврат на болшевиките от 7 ноември 1917 година. Ленин е оптимист дори през март 1919 г. и закрива Първия конгрес на Комунистическия интернационал на 6 март с думите: “Другарите, които присъстват в тази зала, видяха как се основава първата Съветска република, те виждат как сега се основава ІІІ Комунистически интернационал, те ще видят как ще бъде основана Световната федеративна съветска република.”
Сталин, обявил се за най-верния ученик на Ленин, в края на 20-те години на ХХ век вече не очаква сбъдването на тази утопия. Той, също като Хитлер, разчита на меча и дава “велик” принос в марксизма-ленинизма - възможността да се построи социализъм в една отделна страна. Или - в Съветския съюз започват да строят национален социализъм! Но тъй като партията на Хитлер е националсоциалистическа, Сталин намира лесен изход. Той заповядва на Коминтерна да се замени пропагандата срещу националсоциализма с антифашистка пропаганда. И така Хитлер е “произведен” във фашист, по-голямото братче на Мусолини. Сталин отлично разбира, че Съветският съюз може да строи социализъм вън от границите на Съветския съюз само ако се подпали нова световна война, в която Червената армия да достигне до Атлантика.
Хитлер е като “изпратен от Бога” за тази цел. И Сталин нарежда през 1932 г. да му преведат “Моята борба”. Хитлер ще е “ледоразбивач” на единството на Западните държави.
През август 1939 г. двете програми за световно господство са готови: на Хитлер за чиста в расово отношение германска държава от Атлантика до Урал и на Сталин за Световна съветска комунистическа империя - също от Атлантика, но до Индийския и Тихия океан. И преди да се сблъскат, Хитлер и Сталин трябва да подготвят световната война.
Договорът за ненападение от 23 август е прах в очите на наивниците. Истината е в секретния протокол към Договора за подялба на Полша и заграбването от Съветския съюз на трите балтийски републики и част от Румъния. Отворена е последната врата към 1 септември 1939 г., когато Германия напада Полша. Влизат в сила гаранциите на Великобритания и Франция за Полша. Започва Втората световна война, в която Съветският съюз влиза на 17 септември 1939 г., също нападайки Полша! Благовидниятпредлог е, че подпомага своите братя белоруси и украинци, освобождавайки ги от полския капиталистически гнет.
На 30 ноември 1939 г. Съветският съюз напада Финландия. Същия ден Сталин в интервю във в. “Правда” твърди: “Не Германия нападна Франция и Англия, а Франция и Англия нападнаха Германия, поемайки върху себе си отговорността за сегашната война.”
За да скриват колкото се може по-дълго своята вина за световната война, в Съветския съюз десетилетия наред отричаха съществуването на секретния протокол от 23 август 1939 г., дори и след публикуването му през 1947 г. от Държавния департамент на САЩ. След промените с разпадането на Съветския съюз и публикуването и в Москва на секретния протокол в Русия продължават да се опитват “да забравят” периода от 23 август 1939 г. до 22 юни 1941 г., когато Хитлер и Сталин бяха “в брак”, макар и по принуда, с надеждата всеки един да използва другия за своята програма.
След публикуваната през това лято Декларация на Парламентарната асамблея за сигурност и сътрудничество в Европа за отбелязване на 23 август като ден за осъждане на тоталитарните режими на хитлеристка Германия и на сталинския Съветски съюз, в Русия е създадена специална Комисия за борба “с опитите за фалшифициране на историята във вреда на Русия”.
Но дали във вреда на Русия или срещу историята е представянето на фактите за подготовката на Втората световна война и за нейния първи период - от 1 септември 1939 г. до 22 юни 1941 година?
Ако в Русия още опитват да не се припомня миналото на болшевизма, на съветската тоталитарна система, това може само да навреди на нормалните отношения на тази страна с нейните съседи. С географското си положение Русия е мост между Запада и Изтока. Миналото на този мост е част от историята и на човечеството и то - неподправено, свързва настоящето и бъдещето с невъзможни за разрушаване връзки.
Проф. Милен СЕМКОВ
Източник: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=209094
Преди 7 десетилетия на 23 август 1939 г. в Кремъл има специално тържество, на което Сталин предлага тост: “Аз зная колко силно германската нация обича своя Фюрер и затова искам да пием за негово здраве!”Повод за внезапния изблик на топли чувства към Хитлер е подписаният току-що Договор за ненападение между Германия и Съветския съюз, публикуван едновременно на 24 август в двете държави. Той е за срок от десет години и автоматически се продължава с още пет, ако някоя от страните не го денонсира.
Договорът е подписан от министъра на външните работи на Германия Йоахим фон Рибентроп и народния комисар (министър) на външните работи на Съветския съюз Вячеслав Молотов (той е и председател на Съвета на народните комисари, т.е. премиер). (Бел. ред. - Затова договорът често е споменаван като пакт “Молотов - Рибентроп”.)Новината за събитието има ефект на земетресение в света на политиците, дипломатите и военните от Европа.
Границите, прокарани през 1919-1920 г. от Конференцията за мир в Париж, вече са започнали да се променят. През март 1938 г. Третият райх на Хитлер вече е погълнал Австрия пред безучастните, а в някои случаи симпатизиращи погледи на ръководителите на Великите европейски сили.
Трагедията на Европа продължава през септември с.г. в Мюнхен на конференция с участието на министър-председателите на Великобритания, Франция и Италия - Невил Чембърлейн, Едуар Даладие и Бенито Мусолини, и Адолф Хитлер, канцлер на Германия. Решава се съдбата на Судетската област, която Хитлер иска ултимативно да получи от Чехословакия, или Германия щяла да си я вземе с война.
Най-точно резултатите от сделката между карето правителствени ръководители, произнесли се в полза на Германия, отразява тогава един френски журналист: “Клубът на касапите се събра, за да заколи чехословашката кокошка, която никой не се опита да попита с какъв сос предпочита да бъде изядена.” А бъдещият френски премиер Пол Рейно казва на полския посланик в Париж, че Хитлер е оставил Полша “в хладилника за следващия си обяд”! Отговорът на посланика е в дух “германците никога няма да се осмелят да ни нападнат, защото ние сме по-силни и по-интелигентни от чехите”...
В очакване на следващите ходове на Хитлер дипломатите в европейските столици са в напрежение и изпращат на своите правителства все “по-горещи новини”. България е разполагала с отлични дипломати, които започват да съобщават в София своите наблюдения за посоката на развитие на събитията към промяна в отношенията между Германия и Съветския съюз. В края на декември 1938 г. министър-председателят Георги Кьосеиванов кани изпълняващия длъжността шеф на френската легация в София Ристелюбер и го предупреждава, че предстои поредната подялба на Полша между Германия и Русия!
На 15 март 1939 г. Хитлер изпраща танкове срещу останалата част от Чехословакия и нацистите влизат в Прага. Вече наистина се подготвя “отварянето на
хладилника” и във Варшава се оглеждат за помощ от Лондон и Париж. Оттам наистина идват декларации с гаранции за сигурността на Полша.
В двора на цар Борис III търсят отговор в “Моята борба” на Хитлер. Една ръка с германска методичност започва внимателно да проучва съдържанието. Стартът е на 26 април и в продължение на 23 дни и с различни сигнали се подчертават изречения и пасажи, които са направили впечатление на “четеца”. (Бел. авт. - Разполагам с този любопитен екземпляр от царската библиотека.)В “неговата борба” има ясни отговори: когато властта е в ръцете на Хитлер, Третият райх ще си разчисти сметките първо с Франция, преди да удари Съветския съюз. “Защото този факт трябва най-после да стане ясен: неумолимият смъртен враг на германския народ е и остава Франция...- пише в книгата. - Англия желае Германия да не бъде световна сила; Франция обаче не иска да съществува сила, която да се нарича Германия.”Хитлер пуска в действие и расовата си теория за превъзходството на германската раса: Франция е опасна не само за Германия, но и за цяла Европа!
През август 1939 г. се разиграва под съветска диригентска палка трагикомедията, наречена преговори в Москва за сключването на военен пакт между Великобритания, Франция и Съветския съюз. Този пакт обаче не влиза в плановете на Сталин. След провала на мечтата на Маркс за световна пролетарска революция тя е подета от Ленин с държавния преврат на болшевиките от 7 ноември 1917 година. Ленин е оптимист дори през март 1919 г. и закрива Първия конгрес на Комунистическия интернационал на 6 март с думите: “Другарите, които присъстват в тази зала, видяха как се основава първата Съветска република, те виждат как сега се основава ІІІ Комунистически интернационал, те ще видят как ще бъде основана Световната федеративна съветска република.”
Сталин, обявил се за най-верния ученик на Ленин, в края на 20-те години на ХХ век вече не очаква сбъдването на тази утопия. Той, също като Хитлер, разчита на меча и дава “велик” принос в марксизма-ленинизма - възможността да се построи социализъм в една отделна страна. Или - в Съветския съюз започват да строят национален социализъм! Но тъй като партията на Хитлер е националсоциалистическа, Сталин намира лесен изход. Той заповядва на Коминтерна да се замени пропагандата срещу националсоциализма с антифашистка пропаганда. И така Хитлер е “произведен” във фашист, по-голямото братче на Мусолини. Сталин отлично разбира, че Съветският съюз може да строи социализъм вън от границите на Съветския съюз само ако се подпали нова световна война, в която Червената армия да достигне до Атлантика.
Хитлер е като “изпратен от Бога” за тази цел. И Сталин нарежда през 1932 г. да му преведат “Моята борба”. Хитлер ще е “ледоразбивач” на единството на Западните държави.
През август 1939 г. двете програми за световно господство са готови: на Хитлер за чиста в расово отношение германска държава от Атлантика до Урал и на Сталин за Световна съветска комунистическа империя - също от Атлантика, но до Индийския и Тихия океан. И преди да се сблъскат, Хитлер и Сталин трябва да подготвят световната война.
Договорът за ненападение от 23 август е прах в очите на наивниците. Истината е в секретния протокол към Договора за подялба на Полша и заграбването от Съветския съюз на трите балтийски републики и част от Румъния. Отворена е последната врата към 1 септември 1939 г., когато Германия напада Полша. Влизат в сила гаранциите на Великобритания и Франция за Полша. Започва Втората световна война, в която Съветският съюз влиза на 17 септември 1939 г., също нападайки Полша! Благовидниятпредлог е, че подпомага своите братя белоруси и украинци, освобождавайки ги от полския капиталистически гнет.
На 30 ноември 1939 г. Съветският съюз напада Финландия. Същия ден Сталин в интервю във в. “Правда” твърди: “Не Германия нападна Франция и Англия, а Франция и Англия нападнаха Германия, поемайки върху себе си отговорността за сегашната война.”
За да скриват колкото се може по-дълго своята вина за световната война, в Съветския съюз десетилетия наред отричаха съществуването на секретния протокол от 23 август 1939 г., дори и след публикуването му през 1947 г. от Държавния департамент на САЩ. След промените с разпадането на Съветския съюз и публикуването и в Москва на секретния протокол в Русия продължават да се опитват “да забравят” периода от 23 август 1939 г. до 22 юни 1941 г., когато Хитлер и Сталин бяха “в брак”, макар и по принуда, с надеждата всеки един да използва другия за своята програма.
След публикуваната през това лято Декларация на Парламентарната асамблея за сигурност и сътрудничество в Европа за отбелязване на 23 август като ден за осъждане на тоталитарните режими на хитлеристка Германия и на сталинския Съветски съюз, в Русия е създадена специална Комисия за борба “с опитите за фалшифициране на историята във вреда на Русия”.
Но дали във вреда на Русия или срещу историята е представянето на фактите за подготовката на Втората световна война и за нейния първи период - от 1 септември 1939 г. до 22 юни 1941 година?
Ако в Русия още опитват да не се припомня миналото на болшевизма, на съветската тоталитарна система, това може само да навреди на нормалните отношения на тази страна с нейните съседи. С географското си положение Русия е мост между Запада и Изтока. Миналото на този мост е част от историята и на човечеството и то - неподправено, свързва настоящето и бъдещето с невъзможни за разрушаване връзки.
Проф. Милен СЕМКОВ
Източник: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=209094
