Събота. Ставане в 5:30 събуждане в около 6:00
Децата стават към 6:30, правят вял опит за закуска и се яхваме на червения звяр (фиеста 1.25 гордо притежание на Кралицата) оставяме вълкодава на отглеждане при ъ-ъ баба му

и в 7 и нещо сме на ОМV на околовръстното откъдето поемаме на югоизток (или поне аз така си мисля). След два часа сме в Банско, а след още 25 минути на х. Гоце Делчев (през Добринище) и взимаме лифта за х. Безбог. Ето я и нея с Бежбожкото езеро
Очаква ни 4-5 часов преход нагоре към заслона Тевно езеро. Прогнозата е за прекрасно време из планините, сателитните снимки също, сайтовете блестят от ведрина. Но истината е, че планината ни посреща с облачни върхове на път за Попово езеро. Отдясно се извисява величествения ръб на Джангала
а отляво ни посреща Сиврия
колкото повече се приближаваме към Джангала
толкова повече ме пленява драконовия му гръб и със страх оглеждам ръба, който мечтая да изкача някой ден, може би скоро
назад времето е хубаво
и понякога и покрай нас прозира слънце измежду облаците
а когато стигаме Попово езеро водата е толкова прозрачна и чиста
но облаците напред и нагоре ни карат да пропуснем плануваната почивка от няколко часа и след кратък обяд и почивка заобикаляме езерото
и поемаме нагоре по каменни алеи
след което тътен раздира небесата и после втори и трети и почва да ръми (че даже и малки ледени топчета ни бяха подарени за кратко), толкова колкото да намокри камъните и нас и да направи прехода екстремен с малки деца, по обясними причини не снимам докато не изкачим кралевата порта и не съзрем долу заслона Тевно езеро
След около час в заслона времето навън се усмихва отново и аз успявам да пленя Каменица в цялото и диво великолепие
съжалявам още за това, че нямам статив и не успях да снимам безбройните звезди никаква светлина околовръст освен звездите, луната и млечния път, не виждам нито облак и се надявам другия ден да е ясен като нощта, но уви едва прехвърлили кралевата порта отново
и ни завалява ситен дъжд, този път поне без гръмотевици, от които голямата примираше и без град, спирам за миг да запечатам капките падащи в едно от самодивските езера
и после поглеждам назад, не вярвам че краят е близо, толкова обичам, оказва се, Пирин, че никак не ми се завръща въпреки всичко
последен поглед към Джангала, който неудържимо ме зове и аз си обещавам да се върна и да се срещна с него f2f
Пирин е магия и страст!