3o4o.net

Това е от стар вестник, който прочетох едва тази сутрин.

"ЗА ЕДНО НАШЕ МОМЧЕ РАЗКАЗВАМ, за да остане в паметта ни.
Георги Георгиев е герой, който не е убил никого, но с решителността си е спасил 100 000 български войници. Вероятно името му е познато между двете световни воини, защото издава книга със спомени през 30-те години, от която черпим информация за смелата му постъпка.
В гаранция на Солунското примирие непобедената Трета българска армия е трябвало да остане заложник, без да продължава бойните действия, разказва министър Божидар Димитров. За генералите в щаба било ясно, че това значи да попаднат в плен. Свикали заседание - как да съобщят на войниците? Ами ако те се вдигнат на бунт? Как ще се оставят да ги пленят, без да са загубили?
Решили да изпратят телеграма: „Останете до второ нареждане!", без да се бавят много - войниците започвали тревожно да се питат защо от двете им страни и все по-близо долитат възгласи на френски и английски.
Предали съобщението на Георгиев, който трябвало да го придвижи нататък. На него сърце не му давало да разгласи толкова позорна заповед. „Аз вървях по баира и плачех" - разказва в спомените си. А баирчето привършвало и телеграмата бавно се придвижвала в ръцете му към целта. На сутринта щабът се приготвил да посрещне новото си положение. Генералите забелязали, че англо-френските войски са пристигнали. Но имало и бой.

„Пробивайте си с бой път към България!" – ВОЙНИКЪТ БИЛ ПРЕДАЛ СВОЯ ТЕЛЕГРАМА.

Пратили го на военен съд. Пред сградата в София имало тълпа, която изплашила магистратите, и те му дали само шест месеца затвор, обяснява Димитров. Още през нощта от офицерската лига го освободили, натоварили го на файтон и потеглили към селото му в Горнооряховско. Там му заръчали 6 месеца никъде да не мърда и той го спазил... Почти. Октомври вече бил дошъл и той излязъл на полето."

в. "24 часа", 22.08.2009, с. 26 „Скромният войник Георги Георгиев, който спаси 100 000 от смърт”, Ангел Петров


Даа, този е имал топки от стомана!

Това съм го чувал от оня сърцат офицерин дето беше шеф на военноисторическия музей.
Чувал съм и съм чел и куп други неща които едва ли ще се намерят в официалните документи от онова време. Като спасяването на знамената. Оставането в "плен" на голяма част от българските войници не води и до пленяване на знамената им, въпреки желанието на "победителите". Сърцати младежи са ги увивали около телата си, а след това са се омотавали с гранати и са духвали да бягат. По тоя начин са спасени и донесени в България голям брой знамена. Тъжна обаче е съдбата на останалите в плен, някой са задържани цели четири години да работят като роби по възстановяване на инфраструктурата на страните в които са се водили военни действия и се връщат в родина болни, амортизирани и негодни - инвалиди.

Не винаги документите представят коректно събитията и тогава се раждат фолклорът и легендите.

БоЕВ написа:Това съм го чувал от оня сърцат офицерин дето беше шеф на военноисторическия музей.
Чувал съм и съм чел и куп други неща които едва ли ще се намерят в официалните документи от онова време. Като спасяването на знамената. Оставането в "плен" на голяма част от българските войници не води и до пленяване на знамената им, въпреки желанието на "победителите". Сърцати младежи са ги увивали около телата си, а след това са се омотавали с гранати и са духвали да бягат. По тоя начин са спасени и донесени в България голям брой знамена. Тъжна обаче е съдбата на останалите в плен, някой са задържани цели четири години да работят като роби по възстановяване на инфраструктурата на страните в които са се водили военни действия и се връщат в родина болни, амортизирани и негодни - инвалиди.

Не винаги документите представят коректно събитията и тогава се раждат фолклорът и легендите.

Виж, вероятността тази история да е легенда е много голяма, но пък е хубава.

Както казват 'талянците: " Може и да не е истина, но е добре разказано" (non e vero, ma ben trovatto):-)