3o4o.net

Бога и Дявола се борят в нас. Ние сме тяхната игрална маса, тяхното бойно поле и възможно е- тяхното най- голямо забавление. Дяволът, знаем, с горчива физиономия бавно отпива абсент и пуска пушек на синкави ленти, преметнал ръка през облегалката на стола. А Бог безспорно играе в добро настроение с цел, да пласира най- добрата си шега. Бог обича добре да се посмее.
Докато ние си живеем живота. И рядко плащаме дан на размишления за двамата играчи. Това, обаче, не значи че ги няма.

Понякога ние сме в пълен контрол над емоциите си, анализираме спокойно и действаме според плановете си. Тогава сме добре, в тези мигове успяваме да вкусим от изтънчените радости на живота и хубаво да удължим моментите на наслада. Слънчеви пейки в градинка с децата ни играещи наблизо, добро вино, приятна компания, книги, кино, спорт...
Но понякога. Инстинктите ни на хишници изведнъж ни завладяват. Напиваме се. Влюбваме се. Избухваме. Ноктите ни стават остри като ножове и кучешките зъби личат през кожата. Сполетява ни буря, идва онзи слънчев четвъртък, два следобед, когато разтърсени крещим безмълвно по средата на тротоара. Предизвикват ни или пък самите ние скачаме в атака, така че действаме и говорим безогледно, без такт и план. Но винаги в своя защита. И винаги искрено. Защото загубата на контрол не се характеризира с лицемерие. Действаме диво и агресивно, и защитаваме себе си, своят труд, своят дом, своята чест.
Кой от двамата играчи е взел превес в тези моменти?

този, който спъва другия неподозирано отзад, а съдията подминава чисто нарушение за червен картон.

или оня, дето ти предлага бутилка червено вино ;)

или оня, дето е пуснал хубавото време и снега за ски...

има само Бог, пич. Но не оня от некви книги. А оня - вътре в тебе! Двамата сте едно. От момента на раждане.

Green Light написа:Бога и Дявола се борят в нас. Ние сме тяхната игрална маса, тяхното бойно поле и възможно е- тяхното най- голямо забавление. Дяволът, знаем, с горчива физиономия бавно отпива абсент и пуска пушек на синкави ленти, преметнал ръка през облегалката на стола. А Бог безспорно играе в добро настроение с цел, да пласира най- добрата си шега. Бог обича добре да се посмее.
Докато ние си живеем живота. И рядко плащаме дан на размишления за двамата играчи. Това, обаче, не значи че ги няма.

Понякога ние сме в пълен контрол над емоциите си, анализираме спокойно и действаме според плановете си. Тогава сме добре, в тези мигове успяваме да вкусим от изтънчените радости на живота и хубаво да удължим моментите на наслада. Слънчеви пейки в градинка с децата ни играещи наблизо, добро вино, приятна компания, книги, кино, спорт...
Но понякога. Инстинктите ни на хишници изведнъж ни завладяват. Напиваме се. Влюбваме се. Избухваме. Ноктите ни стават остри като ножове и кучешките зъби личат през кожата. Сполетява ни буря, идва онзи слънчев четвъртък, два следобед, когато разтърсени крещим безмълвно по средата на тротоара. Предизвикват ни или пък самите ние скачаме в атака, така че действаме и говорим безогледно, без такт и план. Но винаги в своя защита. И винаги искрено. Защото загубата на контрол не се характеризира с лицемерие. Действаме диво и агресивно, и защитаваме себе си, своят труд, своят дом, своята чест.
Кой от двамата играчи е взел превес в тези моменти?

"Вселената - това съм аз"... Ето защо, когато противникът се опита да ме атакува, той се сблъсква със самата вселена, хармонията на която не трябва да се наруши. Но в този миг, когато е взел решение да си премери силите с мен, той вече е победен." - но ако изтървеш контрола над чувствата си, победеният си ти

това е от принципите на айкидото

snowprincess написа:..."Вселената - това съм аз"... Ето защо, когато противникът се опита да ме атакува, той се сблъсква със самата вселена, хармонията на която не трябва да се наруши. Но в този миг, когато е взел решение да си премери силите с мен, той вече е победен." - но ако изтървеш контрола над чувствата си, победеният си ти

това е от принципите на айкидото

и принципът на ракията....

ELBI написа:
има само Бог, пич

велика идея
ще гледам да я ползвам тази седмица

bead_ написа:

ELBI написа:
има само Бог, пич

велика идея
ще гледам да я ползвам тази седмица

книгата с великите ми мисли ще бъде на пазара с поредното 97-мо издание (разширено и допълнено) следващата седмица...

иначе ... може да ползваш и кредитна карта...

Green Light написа:Бога и Дявола се борят в нас. Ние сме тяхната игрална маса, тяхното бойно поле и възможно е- тяхното най- голямо забавление. Дяволът, знаем, с горчива физиономия бавно отпива абсент и пуска пушек на синкави ленти, преметнал ръка през облегалката на стола. А Бог безспорно играе в добро настроение с цел, да пласира най- добрата си шега. Бог обича добре да се посмее.
Докато ние си живеем живота. И рядко плащаме дан на размишления за двамата играчи. Това, обаче, не значи че ги няма.

Понякога ние сме в пълен контрол над емоциите си, анализираме спокойно и действаме според плановете си. Тогава сме добре, в тези мигове успяваме да вкусим от изтънчените радости на живота и хубаво да удължим моментите на наслада. Слънчеви пейки в градинка с децата ни играещи наблизо, добро вино, приятна компания, книги, кино, спорт...
Но понякога. Инстинктите ни на хишници изведнъж ни завладяват. Напиваме се. Влюбваме се. Избухваме. Ноктите ни стават остри като ножове и кучешките зъби личат през кожата. Сполетява ни буря, идва онзи слънчев четвъртък, два следобед, когато разтърсени крещим безмълвно по средата на тротоара. Предизвикват ни или пък самите ние скачаме в атака, така че действаме и говорим безогледно, без такт и план. Но винаги в своя защита. И винаги искрено. Защото загубата на контрол не се характеризира с лицемерие. Действаме диво и агресивно, и защитаваме себе си, своят труд, своят дом, своята чест.
Кой от двамата играчи е взел превес в тези моменти?

Хм.
Ако ще си говорим за дявол и Бог, то тогава според мен дяволът ни дава тези мигове, в които се чувстваме така, сякаш държим всичко под контрол, защото те са измамни.
То изобщо цялата ми нагласа е съвсем различна, така че не знам.
Когато всичко е добре, просто нещата са се стекли благоприятно и трябва да им се радваме. Когато върви наопаки - да търсим островчета стабилност в бурята и на тях пък да се радваме. Нещо от този род.
Но истинското спокойствие е една илюзия, всичко тече.

Загубата на контрол - но ти говориш за загуба на контрол над себе си, а тя винаги е резултат, а не причина за това, което се случва.

И - това към Сноу - мисля, че човек спокойно може да губи контрол над емоциите си, стига общо взето да успява да контролира проявите им. Когато иска, разбира се. А когато не успява - да приеме, че в това неуспяване също има някакъв смисъл, че то ще доведе до нещо, че е необходимо.
Но изцяло да контролираш емоциите си - това за мен е вид самоунищожаване.

зависи кое наричаме контрол, кое - измама, кое - благоприятно и кое - наопаки.

И зависи в кои периоди на живота - т.е. ако в даден момент си гледал на нещо като неблагоприятно, а в 5 момента (години) по-късно - като го видиш благоприятно - кое от 2-те е?

Богове сме си и това е :) В един по-житейски смисъл. В смисъла на нашата си вселена ;)

ELBI написа:зависи кое наричаме контрол, кое - измама, кое - благоприятно и кое - наопаки.

И зависи в кои периоди на живота - т.е. ако в даден момент си гледал на нещо като неблагоприятно, а в 5 момента (години) по-късно - като го видиш благоприятно - кое от 2-те е?

Богове сме си и това е :) В един по-житейски смисъл. В смисъла на нашата си вселена ;)

Абе чакай сега, че се чудя едни два вица къде да ги настаня из клуба. Че единият ми е и неудобно да го кажа, за да не си разваля имиджа да благопристойна матрона, пък е много смешен.

Ми аз съм си казала, бе - всичко тече.

ELBI написа:този, който спъва другия неподозирано отзад, а съдията подминава чисто нарушение за червен картон.

или оня, дето ти предлага бутилка червено вино ;)

или оня, дето е пуснал хубавото време и снега за ски...

има само Бог, пич. Но не оня от некви книги. А оня - вътре в тебе! Двамата сте едно. От момента на раждане.

Книги няма. Не съм изтънко познавач на Библията, но едва ли и там си позволяват да изпадат в конкретика по въпроса. Дали има само Бог? Дали той има добри и лоши дни? Или има Бог и Дявол? Или всичко е неизменно, или всичко се мени... Ху ноуз? Не и аз. Вътре в мен, обаче, прав си, има нещо непознато. Имам предвид освен алкохолните смеси. Има нещо, което не съм видимия аз.

Мнемозина написа: Хм.
Ако ще си говорим за дявол и Бог, то тогава според мен дяволът ни дава тези мигове, в които се чувстваме така, сякаш държим всичко под контрол, защото те са измамни.
То изобщо цялата ми нагласа е съвсем различна, така че не знам.
Когато всичко е добре, просто нещата са се стекли благоприятно и трябва да им се радваме. Когато върви наопаки - да търсим островчета стабилност в бурята и на тях пък да се радваме. Нещо от този род.
Но истинското спокойствие е една илюзия, всичко тече.

Загубата на контрол - но ти говориш за загуба на контрол над себе си, а тя винаги е резултат, а не причина за това, което се случва.

И - това към Сноу - мисля, че човек спокойно може да губи контрол над емоциите си, стига общо взето да успява да контролира проявите им. Когато иска, разбира се. А когато не успява - да приеме, че в това неуспяване също има някакъв смисъл, че то ще доведе до нещо, че е необходимо.
Но да изцяло да контролираш емоциите си - това за мен е вид самоунищожаване.

И моите мисли натам клонят. Дали и кога сме в плен на заблуда и живеем в свят на лоши илюзии? Лоши, защото ни карат да изменим на същността си, а илюзии, защото за плод на материалните блага. Които знаем- не могат да ни изразят. Дали когато сме извън нерви или когато сме спокойни. Май ще да е второто. Когато викаме сме ние, тогава говорим чувствата си, а те не лъжат, или поне не лъжат нас.
От друга страна. Христо Смирненски не случайно венча Дявола с Истината. Истината право в очите изобщо не се спогажда нито с философското, нито със смиреното съзерцание. Истината е меч. Не е щит. И служи в разпра, в кавга, тогава когато не сме конструктивни говорим повече истини, казваме ги всичките без ред и накуп. Ако търсим градеж и разбирателство, в най- добрия случай използваме само частичка, само тази истина, без която не може. "Моста ще падне, ако не сложим скъпи елементи" Но не и "ти си мързелив и глупав" Истината, само истината и цялата истина вреди много на човечеството.

Ако на някой му се пие за моя сметка, нека ми прави забележки за запетайки! И не само.
Навитаци ли сте?

Green Light написа:Ако на някой му се пие за моя сметка, нека ми прави забележки за запетайки! И не само.
Навитаци ли сте?

Не!
Запетайките ги слагам инстинктивно и като те поправя, ти ще питаш "ама защо" и ще трябва да обяснявам и няма да мога.
И така само АВе ще се уреди.

П.П. Не съм съгласна да си оправяш правописа.

Green Light написа:

И моите мисли натам клонят. Дали и кога сме в плен на заблуда и живеем в свят на лоши илюзии? Лоши, защото ни карат да изменим на същността си, а илюзии, защото за плод на материалните блага. Които знаем- не могат да ни изразят. Дали когато сме извън нерви или когато сме спокойни. Май ще да е второто. Когато викаме сме ние, тогава говорим чувствата си, а те не лъжат, или поне не лъжат нас.
От друга страна. Христо Смирненски не случайно венча Дявола с Истината. Истината право в очите изобщо не се спогажда нито с философското, нито със смиреното съзерцание. Истината е меч. Не е щит. И служи в разпра, в кавга, тогава когато не сме конструктивни говорим повече истини, казваме ги всичките без ред и накуп. Ако търсим градеж и разбирателство, в най- добрия случай използваме само частичка, само тази истина, без която не може. "Моста ще падне, ако не сложим скъпи елементи" Но не и "ти си мързелив и глупав" Истината, само истината и цялата истина вреди много на човечеството.

Истината от гневните моменти често е различна от истината в спокойните моменти. Само да ти напомня.
Така че истина няма, тоест и в двата случая говориш някаква своя истина.

Освен това - според мен - гневната истина е много повече щит, отколкото меч. Всъщност работи и в двете посоки.

Green Light написа:...Истината право в очите изобщо не се спогажда нито с философското, нито със смиреното съзерцание. Истината е меч. Не е щит. И служи в разпра, в кавга, тогава когато не сме конструктивни говорим повече истини, казваме ги всичките без ред и накуп. Ако търсим градеж и разбирателство, в най- добрия случай използваме само частичка, само тази истина, без която не може. "Моста ще падне, ако не сложим скъпи елементи" Но не и "ти си мързелив и глупав" Истината, само истината и цялата истина вреди много на човечеството.

Дали казваш наистина всичките истини когато си "изгубил контрола"? Защото освен "ти си мързелив и глупав", много често има и "а аз отдавна съм се отказал да те мотивирам подходящо, за да се постараеш"...
Истината е по-скоро щит (макар и мнемозина да е права, че може и да е двупосочно). Кога изгубваме контрола? И как се чувстваш когато загубиш контрол? Нима се чувстваш силен? Мисля, че не, по-скоро е обратното. Затова ти е нужна здрава основа (истина), на която да стъпиш, здрава опора чрез която да си възвърнеш контрола....
(Ама май пак си говорим за нещо, от областта на сноупринцес ...)
Хареса ми (отначало) това от айкидо, но дълго се чудих къде е вратичката. В думичката "хармония" е вратичката. Аз го разбирам: когато не можеш да го "победиш", да го приемеш, като част от "хармонията"... И не ми хареса. (Или съм просто уморен...)

ELBI написа:
книгата с великите ми мисли ще бъде на пазара с поредното 97-мо издание (разширено и допълнено) следващата седмица...

елби, шегата на страна. това е ВЕЛИКА ИДЕЯ.

понякога човек достига до прозрения, чиято грандиозност му убягва...

Влад написа: Хареса ми (отначало) това от айкидо, но дълго се чудих къде е вратичката. В думичката "хармония" е вратичката. Аз го разбирам: когато не можеш да го "победиш", да го приемеш, като част от "хармонията"... И не ми хареса. (Или съм просто уморен...)

там е работата, че ти винаги побеждаваш ако запазиш спокойствие, което не означава да отричаш чувствата си
представи си някой пред теб, който те нарича простак, идиот, селяндур, комплексар, некадърник.... истината ли говори, докато е ядосан или иска да те нарани

ще е победил само ако започнеш и ти, защото това, което изпитва той, ще изпиташ и ти

но ако запазиш спокойствие и му се усмихваш насреща (през това време знаеш и виждаш, че на другият пяна му излиза от устата, на очите му се появяват кръвоизливи, пулсът му е на 120, кръвното 160, стомахът му се облива в киселина, виждаш как се поти) можеш да му отговориш аргументирано, но дори и с мълчание пак го побеждаваш

(сега ще допиша нещо, затова се върнах - ако пък мълчиш пред някого така все едно, че го няма, ти го убиваш на психично ниво, това е още по-гадно отколкото да му крещиш)

да се хармонизираш с някого означава да се слееш с него, без той да го усети, да се съгласиш с неговата гледна точка, да тръгнеш по неговия път и ако в един момент се получи напрежение между двамата или успяваш да го убедиш да тръгне по твоя път или той те убеждава да продължиш по неговия
ако не успеете да се убедите взаимно се разделяте и всеки продължава на там на където смята, че е правилно

snowprincess написа:

Влад написа: Хареса ми (отначало) това от айкидо, но дълго се чудих къде е вратичката. В думичката "хармония" е вратичката. Аз го разбирам: когато не можеш да го "победиш", да го приемеш, като част от "хармонията"... И не ми хареса. (Или съм просто уморен...)

там е работата, че ти винаги побеждаваш ако запазиш спокойствие, което не означава да оричаш чувствата си
представи си някой пред теб, който те нарича простак, идиот, селяндур, комплексар, некадърник.... истината ли говори, докато е ядосан или иска да те нарани

ще е победил само ако започнеш и ти, защото това, което изпитва той, ще изпиташ и ти

Мдааа, обаче е така само наполовина.
А ако някой пред теб ти обяснява колко си прекрасна, върховна и страхотна, що пък трябва да запазваш спокойствие и кой ще победи тогава?

Та има едни емоции и други емоции ми е мислата и за тези другите айкидото не ми върши работа.

П.П. Вземи да се покажеш за малко в скайпа, че не съм те чувала от месеци вече.

Мнемозина написа:
Мдааа, обаче е така само наполовина.
А ако някой пред теб ти обяснява колко си прекрасна, върховна и страхотна, що пък трябва да запазваш спокойствие и кой ще победи тогава?

ако някой реши да ми сваля звезди... ще му повярвам за известно време

snowprincess написа:...
представи си някой пред теб, който те нарича простак, идиот, селяндур, комплексар, некадърник....

Не мога да си го представя, защото точно след третата дума или второто изречение един от нас двамата ще е мъртъФ.
Да не посочвам!

Молих Бог да ми даде сили
и Той ми прати изпитание,
за да ме закали.
Молих Бог да ми даде мъдрост
и Той ми прати проблеми,
за които се налага да мисля ден и нощ.
Молих Бог да ми даде мъжество
и Той ми изпрати опасности.
Молих Бог да ми даде любов
и Той ми изпрати нуждаещи се от моята помощ.
Молих Бог да ми даде благоденствие
и Той ми прати възможност.
Нищо от това, за което Го молих,
аз не получих даром.
Но получих всичко, от което имах нужда.
Бог чу молитвите ми.

Реших да започна отговора си така, с молитва.
Много си повишил дявола друже, той е само един ангел, па макар и паднал. По скоро човек носи в себе си "доброто" и "злото", като в оная притча за двата вълка на индианеца чероки или пък направо ада и рая. Човек сам за себе си може да е и ад, и рай. Невъздържаните постъпки скъпо се плащат, винаги когато съм действал прибързано, невъздържано и под жарките пристъпи на яд, ярост, раздразнение...после ми се е искало да се ритна отзад. Човешката философия, призвание ако щеш е да се усъвършенства да търси съвършенството в мир, любов и покой - останалото е само фон, база за сравнение.

"Боже, дай ми решителност да променя това, което мога да променя;
Дай ми сили да понеса това, което не мога да променя и мъдрост, за да различа едното от другото."

Green Light написа:

ELBI написа:този, който спъва другия неподозирано отзад, а съдията подминава чисто нарушение за червен картон.

или оня, дето ти предлага бутилка червено вино ;)

или оня, дето е пуснал хубавото време и снега за ски...

има само Бог, пич. Но не оня от некви книги. А оня - вътре в тебе! Двамата сте едно. От момента на раждане.

Книги няма. Не съм изтънко познавач на Библията, но едва ли и там си позволяват да изпадат в конкретика по въпроса. Дали има само Бог? Дали той има добри и лоши дни? Или има Бог и Дявол? Или всичко е неизменно, или всичко се мени... Ху ноуз? Не и аз. Вътре в мен, обаче, прав си, има нещо непознато. Имам предвид освен алкохолните смеси. Има нещо, което не съм видимия аз.

Библията си е писана от хора. Хорски модели, хорско поведение, хорски мисли. Той има и добри и лоши дни. Това е ясно. Което не пречи да е Той. Всичко се мени - иначе всички щяхме да сме по калъп. Конвеир. Чарли Чаплин - модерни времена. Вътре в теб е Той. Т.е. Аз. Действай. За повече мъдрости - от онова червено с мезетата. Ти си знаеш кои.

bead_ написа:

ELBI написа:
книгата с великите ми мисли ще бъде на пазара с поредното 97-мо издание (разширено и допълнено) следващата седмица...

елби, шегата на страна. това е ВЕЛИКА ИДЕЯ.

понякога човек достига до прозрения, чиято грандиозност му убягва...

някои от нас стигат грандиозноси, след което идеите почват да ни убягват...

освен ако не си на галопиращ кон или летиш на Ф15 ...

snowprincess написа:
но ако запазиш спокойствие и му се усмихваш насреща (през това време знаеш и виждаш, че на другият пяна му излиза от устата, на очите му се появяват кръвоизливи, пулсът му е на 120, кръвното 160, стомахът му се облива в киселина, виждаш как се поти) можеш да му отговориш аргументирано, но дори и с мълчание пак го побеждаваш

е, ако наистина си направил грешка, нещо изключително глупаво, грозно, обидно или злепоставящо го... как така му се усмихваш спокойно насреща?! :blum: и даже го побеждаваш

bead_ написа:

snowprincess написа:
но ако запазиш спокойствие и му се усмихваш насреща (през това време знаеш и виждаш, че на другият пяна му излиза от устата, на очите му се появяват кръвоизливи, пулсът му е на 120, кръвното 160, стомахът му се облива в киселина, виждаш как се поти) можеш да му отговориш аргументирано, но дори и с мълчание пак го побеждаваш

е, ако наистина си направил грешка, нещо изключително глупаво, грозно, обидно или злепоставящо го... как така му се усмихваш спокойно насреща?! :blum: и даже го побеждаваш

или аз не съм обяснила добре, или ти не виждаш, къде почват скобите и къде свършват - ако си спокоен можеш да му отговориш аргументирано защо си постъпил по този начин, за който ти крещят
идеята е, ако някой ти се пеняви насреща, да не му крещиш, да не му връщаш със същото, щото няма смисъл, няма да го победиш с викове (или мислиш, че който вика по-силно той е по-силният)
или ако детето ти е направило нещо глупаво да не му викаш, можеш да го гушнеш и да му кажеш спокойно колко си ядосана, но по-късно ще си поговориш с него
или на мъжа ти - спокойно можеш да му кажеш, че си ядосана и не искаш да говориш в момента, защото в яда си няма да кажеш истината, а ще търсиш само начин да нараниш
или на работника си - няма смисъл от викове, ако е толкова голяма грешката му, му казваш, че прекратявате трудовите взаимоотношения и толкова

виковете (загубата на контрол) вредят само на теб/мен, разболяват ни и показват слабост
и можеш във всеки един от случаите да се усмихваш :-)

snowprincess написа:...
или на работника си - няма смисъл от викове, ако е толкова голяма грешката му, му казваш, че прекратявате трудовите взаимоотношения и толкова
...

Значи, тука подкрепям. Не само подкрепям, ами искам да вкарам и малко ценен личен житейски тва, та да направя от съвета заключителен извод.
Няма никакъв смисъл, да се опитваш да крещиш на работника, когато му обясняваш въпроса за трудовите взаимоотношения, как може да си ги вземе и къде може да си ги нали. По това време човек отдавна е пресипнал. В най- добрия случай шепне.

Green Light написа:
Значи, тука подкрепям. Не само подкрепям, ами искам да вкарам и малко ценен личен житейски тва, та да направя от съвета заключителен извод.
Няма никакъв смисъл, да се опитваш да крещиш на работника, когато му обясняваш въпроса за трудовите взаимоотношения, как може да си ги вземе и къде може да си ги нали. По това време човек отдавна е пресипнал. В най- добрия случай шепне.

как си с кръвното в такива моменти

snowprincess написа: как си с кръвното в такива моменти

В такива моменти около мене всичко е ток. Хората стават услужливи, кафе изниква на бюрото ми отсамосебеси, мейли не получавам, по коридора минават на пръсти, ако вън вали - спира... Предполагам, че и кръвното ще е на 6.

Green Light написа:
В такива моменти около мене всичко е ток. Хората стават услужливи, кафе изниква на бюрото ми отсамосебеси, мейли не получавам, по коридора минават на пръсти, ако вън вали - спира... Предполагам, че и кръвното ще е на 6.

казваш, че в такива моменти никой не смее да ти каже - "дръжки", м?

Не си познавам Бога, затова се старая да си вържа Дявола.
За последно съм губил контрол, поне преди 10ина години.
И съвсем откровено си признавам, че това ме плаши и то много.

ще цитирам една книга, която в момента чета и подготвям за читанката. книгата е на руския фантаст Виктор Пелевин, но странно вчера четох пасаж, който съвпада по "дух" с това ти писание...
ето го и цитата (малко съм го поорязал и окастрил от ненужни споменавания на герои, които нямат нищо общо с темата):

"Ирландският философ Бъркли .... Той казва, че да съществуваш означава да се възприемаш и че всички неща съществуват единствено във възприятието. Достатъчно е да помислиш спокойно по тази тема три-четири минутки и разбираш, че всички останали възгледи по този въпрос приличат на култа към Озирис или вярата в бог Митра. Това според мен е единствената вярна мисъл, осенила западния ум през пялата му позорна история; всичките Хюмовци, Кантовци и Бодриаровци просто бродират по канавацата на това велико прозрение."

"Но къде съществува предметът, когато се обръщаме и вече не го виждаме? Понеже не престава да съществува, както си мислят децата и индианците от поречието на Амазонка, нали? Бъркли казва, че той съществува във възприятието на Бога. А катарите и гностиците смятат, че съществува в съзнанието на дявола демиург и аргументацията им изобщо не е по-слаба от тази на Бъркли. От тяхна гледна точка материята е зло, което оковава духа. Между другото, като чета ужасиите на Стивън Хокинг, често си мисля, че ако албигойците са имали радиотелескопи, са щели да обявят Големия взрив за космическа снимка на бунта на Сатаната… В целия този маразъм има и междинен път — да смяташ, че част от света съществува във възприятието на Бога, а другата част е във възприятието на дявола."

"...никога не е имало никакъв Голям взрив, както я няма и нарисуваната от Брьогел Вавилонска кула, та дори репродукция на тази картина да виси в стаята, която сънувате. А Бог и дяволът са просто понятия, които съществуват в ума на онзи, който вярва в тях: птичката изобщо не слави Господа, когато пее, попът си мисли, че Го слави. Бъркли казва, че възприятието непременно трябва да има субект, така че тържествено погребва търкулналите се под бюфета монети и падналите зад леглото чорапи в черепа на създадения за тази цел Творец. Обаче как да се оправим с положението, че бърклианският Бог, в чието възприятие съществуваме, сам съществува най-вече в абстрактното мислене на представителите на европоидната раса с годишен доход от пет хиляди евро? И че изобщо го няма в съзнанието на китайския селянин или на птичката, която изобщо не е наясно, че е Божия? Как стои въпросът с това, ако „съществувам“ наистина означава „възприемам“?"

сър Айвънхоу написа:...книгата е на руския фантаст Виктор Пелевин...

Ако те прочете, тоя "фантаст", ще те заплюе публично.
Пелевин е наркоман и невежа!
Прочети Николай Стариков! Много интересно мислене... Ако можеш да мислиш, де... (не говоря за теб, конкретно!)

Влад написа: Пелевин е наркоман и невежа!

а, пък Фреди Меркюри беше гей и наркоман...

Влад написа:... Хареса ми (отначало) това от айкидо, но дълго се чудих къде е вратичката. В думичката "хармония" е вратичката. Аз го разбирам: когато не можеш да го "победиш", да го приемеш, като част от "хармонията"... И не ми хареса. (Или съм просто уморен...)

Може би само си чел...а не си практикувал.
Другият вариант е аз да не разбирам какво имаш предвид.

Амаранта написа:

Влад написа:... Хареса ми (отначало) това от айкидо, но дълго се чудих къде е вратичката. В думичката "хармония" е вратичката. Аз го разбирам: когато не можеш да го "победиш", да го приемеш, като част от "хармонията"... И не ми хареса. (Или съм просто уморен...)

Може би само си чел...а не си практикувал.
Другият вариант е аз да не разбирам какво имаш предвид.

А, може би, не му харесва идеята, някой да му е непопедим, а той да не го изтреска с нещо тежко в тиквата...седем-осемнайсет пъти.

сър Айвънхоу написа:...Фреди Меркюри беше гей и наркоман...

Но не беше невежа!

всичко е едно, приятелю
всичко е едно

Амаранта написа:...Може би само си чел...а не си практикувал...

Не съм, но това не ми пречи да харесвам айкидо, защото не е спорт, а философия.
Но пък това не означава, че я приемам за своя житейска философия и я споделям.
Всъщност, сноупринцес много хубаво го е разказала, аз само да добавя, че същността на това да си спокоен и да приемаш спокойно е в това, че черпиш спокойствие (по айкидо) от вътрешната си хармония, тя самата е спокойствие и уравновесеност. Не бива да се бърка със строг самоконтрол, когато всичко вътре ти ври и кипи, но ти си налагаш външно да останеш спокоен!
Ей на, тази хармония, мисля, е нереално да се постигне преди 60-те.

Remmivs написа:всичко е едно, приятелю
всичко е едно

Съгласен, но зависи от периода на интегриране.
Затова се стремя да произвеждам пикове на основа по-кратък период (на интеграция),
знаейки, че неминуемо това "едно" ще се погрижи да ги изравни на база вечност...

Влад написа:

Амаранта написа:...Може би само си чел...а не си практикувал...

Не съм, но това не ми пречи да харесвам айкидо, защото не е спорт, а философия.
Но пък това не означава, че я приемам за своя житейска философия и я споделям.
Всъщност, сноупринцес много хубаво го е разказала, аз само да добавя, че същността на това да си спокоен и да приемаш спокойно е в това, че черпиш спокойствие (по айкидо) от вътрешната си хармония, тя самата е спокойствие и уравновесеност. Не бива да се бърка със строг самоконтрол, когато всичко вътре ти ври и кипи, но ти си налагаш външно да останеш спокоен!
Ей на, тази хармония, мисля, е нереално да се постигне преди 60-те.

Тука Гаспода трябва да се изкаже, той се е занимавал с айкидо дълго. Аз- само малко. Предполагам, понеже айкидо е известно с философията си и заради това доджото беше обилно насолено с нея. Сенсеите просто се чувстваха длъжни да ги играят тия сценки. По онова врееме точно Стивън Сегал дойде и направи семинар, Соломон Паси беше външен министър(и той има някакъв дан по айкидо) и нещата започнаха да стават истерични. На мен, честно казано ми беше повече смешно, отколкото приятно.
Но не разбирайте, че отричам философията в бойните изкуства. Само не мисля че се занимава толкова с хармонията или вселената. Философита на боя е победата. Преди всичко- физическата.