Remmivs написа:най-трудно е да съветваш себе си
вярно е, защото сами не осъзнаваме автоматичните мисли, трябва ни специалист
копи/пействам, на който му е интересно да чете как се самозалъгваме
Автоматични мисли
Когнитивни изкривявания
Когнитивните изкривявания и отклонения се проявяват като автоматични мисли в човека. Те винаги се дължат на заложени дълбоко когнитивни схеми (комплекси). По-голямата част от автоматичните мисли (проявяващи се в когнитивни отклонения и изкривявания) са дезадаптивни, тоест пречат на нормалното хармонично функциониране на човека. Някои автоматични мисли спомагат за психическото оцеляване на човека, но на цената на самозаблудата.
Всичко или нищо – мислене в крайни и абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой...
Свръхгенерализация – погрешна индукция на базата на отделен случай.
Когнитивен филтър – фокусирането изключително върху определени, обикновено негативни или тревожни аспекти от някого или нещо и игнориране на другите аспекти.
Дисквалифициране на позитивното – постоянното отхвърляне на позитивните аспекти на нещата в живота и фиксиране върху негативното във всичко.
Скачане към заключения – допускане на негативни заключения без наличието на подкрепящи заключенията аргументи.
Четене на мислите – вярването, че мислите на другите могат да бъдат „чути”.
Предсказване на бъдещето – „предсказването” на събития преди да са се случили.
Преувеличаване и неглижиране – преувеличаване на едни характеристики на хората и ситуациите и неглижирането на други.
Катастрофизиране – фокусиране в най-лошия възможен изход от ситуациите или преживяването на ситуацията като непоносима, докато всъщност е просто некомфортна.
Емоционално мислене – вземането на решения и мислене на базата на емоциите вместо на логиката и обективната реалност.
ТРЯБВА – ригидни правила по отношение на себе си, хората и ситуациите. Перфекционизъм към себе си и хората. Алберт Елис нарича това когнитивно изкривяване „Мастербация” – от господар и аналогията с мастурбация, тоест преживяването на авторитарна властност – перфекционизъм.
Етикетиране – вид свръхгенерализация, при която специфични събития или поведения се причисляват към по-общи категории чрез етикетирането им.
Лично влияние върху нещата – свързано е с илюзията за контрол и магическото мислене. Вярата, че собствените или на другите хора когниции директно повлияват изхода на нещата.
Когнитивни отклонения (байъси)
Когнитивните байъси са модели на отклонение в преценката при определени ситуации. Част от когнитивните отклонения са проучени експериментално от съвременната когнитивна психология.
Ефект на изгодата – тенденцията да правим или вярваме в нещо защото много други хора вярват в него или го правят. Свързан е с груповото мислене и стадното поведение.
Сляпо петно – тенденцията да не се осъзнават, признават и компенсират собствените грешки в разсъжденията.
Защита на избора – тенденцията да се приемат собствените или приятелски избори за по-добри, отколкото те в действителност са.
Потвърждение – тенденцията да се търси информация или да се интерпретира информацията по начин, който потвърждава собствените ни предубеждения.
Конгруентен байъс – тенденцията да се тества само желаната от нас хипотеза, като алтернативните такива се дисквалифицират.
Професионално изкривяване – тенденцията да се гледа на света и хората през конвенциите на собствената професия.
Фокусиращ ефект – отклонение в предвижданията за даден обект или събитие поради едностранчивото фокусиране в отделен негов аспект.
Рамкиращ (контекст) ефект – достигане до различни заключения за същността на обекта или ситуацията в зависимост от контекста в която са представени.
Преувеличено намаление – тенденцията да бъде предпочетена незабавната изгода пред по-късната. Например при зависимостите. Или при житейски избори.
Илюзия за контрол – убеждението, че резултатът от случващото се може да бъде контролиран или поне да му бъде повлияно, когато такава реална възможност липсва. Присъства при оптимизъм, но и в магическото мислене.
Ирационална ескалация – тенденцията да се вземат ирационални решения или извършват ирационални действия на базата на предходни рационални решения или действия.
Ефект на експонацията – тенденцията към привързване и предпочитане на някого или нещо просто поради това, че го познаваме.
Отхвърляне на вероятностите – тенденцията напълно да се пренебрегнат вероятностите при вземане на решения при неизвестност.
Съдене за решение по резултата му – тенденцията да се съди за едно решение по неговия резултат вместо по неговото качество по времето, когато е било взето.
Заблуда във времето за изпълнение на планираното – тенденцията да се подценява срокът за изпълнение на задачите, което води до пресрочване на планувания срок за извършване на задачата.
Реактивно съпротивление – тенденцията да действаме противоположно на това, което се очаква от нас.
Status quo – тенденцията на хората да желаят нещата да си останат същите
Хазартна грешка – допускането, че индивидуалните действия могат да повлияят случайните събития.
„Аз си знаех, че ще стане така” или задно виждане – склонността да се разглеждат миналите събития като предсказуеми.
Илюзорна взаимосвързаност – вярването, че определени действия водят до определен ефект (магическо мислене, синхроничност).
Ефект на очакванията на експериментатора – когато експериментаторът желае определен резултат и несъзнавано манипулира експеримента или интерпретациите, за да получи този резултат.
Свръх оптимизъм – систематичната тенденция за прекален оптимизъм по отношение резултатите от действията.
Свръх самоувереност – тенденцията да се надценяват собствените качества.
Първо впечатление – тенденцията да се разчита в преценката повече на първоначалните впечатления и наблюдения, отколкото на последващите.
Фокус на спомените – тенденцията на хората да си припомнят повече и по-ярки събития от юношеските си години и ранната младост, отколкото от други периоди на живота си.
Розова ретроспекция – тенденцията отминалите събития да се припомнят в розова, вместо в реална светлина.
Селективност – изкривяване на свидетелства или данни в следствие на селективния начин по който са събирани.
Стереотипизиране – очакването, че конкретен член на дадена група ще притежава характерните за тази група черти, без да имаме реална информация за индивида.
Субективно потвърждение – убедеността, че нещо е вярно защото вярванията на субекта изискват то да бъде вярно. Субектът „вижда” съществуването на връзки между случващите се събития/ случайности.
Тексаски снайпер – избор или приспособяване на хипотеза след събирането на данни, така че да „пасне” на данните. Честното тестване на хипотезата в такъв случай е невъзможно.
СОЦИАЛНИ БАЙЪСИ
Актьор – зрител; Фундаментална атрибутивна грешка - тенденцията чуждите грешки да се обясняват с преувеличаване значението на личните качества на извършителя им, без да се вземат под внимание средовите фактори. Обратното, при обяснение на собствените грешки се преувеличават факторите на средата, а не се вземат под внимание грешките.
Фалшиво съгласие – тенденцията да се преувеличава степента с която другите са съгласни с теб.
Ореол – тенденцията позитивните или негативни качества на човек от една сфера на живота му да бъдат проектирани от зрителя в други области и сфери от живота му.
Стаден инстинкт – склонността на незрелите индивиди да приемат мнението и поведението на мнозинството, с цел да се чувстват по-защитени и да избягват конфликти.
Илюзията за асиметрично познание за другите – вярването, че собственото знание за другите надхвърля знанието на другите за нас.
Илюзия за прозрачност – надценяването на способността на другите да виждат вътрешния ни живот, както и нашата собствена способност да виждаме вътрешния живот на другите.
Вътрегрупово предпочитане – предпочитаното облагодетелстване на членовете на собствената група.
Справедлив свят – вярването, че всичко в света е справедливо и затова всеки получава заслуженото си.
По-умен от средното – тенденцията на човек да се смята за по-умен от средната маса.
Проекция – тенденцията несъзнателно да приемаме, че другите споделят същите като нашите мисли, желания, вярвания, стойности и позиции.
Самообслужване – тенденцията да се асоциираш с успехите и да се дисоциираш от неуспехите.
Самоизпълняващо се пророчество – несъзнавано тласканото ни самовъвличане в дейности, водещи до изпълняване на сугестирано в нас или самовнушено твърдение.
Паметови отклонения
Одобрение на собствения избор – спомен, че избраните опции са били по-добри от отхвърлените(Mather, Shafir & Johnson, 2000).
Контекст ефект – когницията и паметта зависят от контекста в който се проявяват. Например припомнянето става по-трудно в различен контекст и по-лесно в същия контекст.
Криптомнезия – мисатрибутиране, при което паметта се бърка с въображение, защото по време на запаметяването не е протекъл съзнателен когнитивен процес.
Егоцентрично припомняне – променено спомняне на миналите събития, така че да ласкаят егото ни - случва се преднамерено съзнателно или несъзнавано.
Инфантилна амнезия – запечатването на незначително количество съзнателни паметови следи от възрастта преди две години.
Изравняване и изостряне на паметта за събитие – паметови изкривявания, които се състоят в загуба на подробностите за паметовия епизод, но изостряне на отделни негови детайли. Ефектът се засилва при повтарящото припомняне на епизода.
Съответствие в настроението – по-доброто припомняне на информация, отговаряща семантично и емоционално на настоящото настроение на индивида.
Настойчиви спомени – нежеланото обсесивно резавръщане на спомените за травматично събитие.
Превъзходство на образната памет – фактът, че представяните в образна форма (снимки, рисунки...) стимулни материали имат много по-висок процент на запаметяване.
Първите и последни стимули – по-добро запаметяване на първите и последните думи от представения списък. Същият ефект се наблюдава при първата и последната част от разговор.
Лично генерирани когниции – по-доброто запомняне на лично генерирани когниции пред чужди такива.
На върха на езика – когато различни паметови следи се преплитат и пречат на припомнянето на целия паметов епизод (Schacter, 1999).
Същностно запаметяване – представлява уклонът на хората да запомнят същността на казваното зад използвания вербален изказ(Poppenk, Walia, Joanisse, Danckert, & Köhler, 2006).
Недовършени задачи – Блума Зейгарник, руски психолог - установява свойството на паметта ни да запомня по-отчетливо недовършените или прекъснати задачи.
Формалните и неформални заблуди произтичат на базата на когнитивните отклонения и изкривявания и се отнасят до социалната вербална комуникация. Използват се съзнателно от добрите оратори за убеждаване чрез задействане на когнитивните отклонения и изкривявания на слушателите.
Формални заблуди
Формалните заблуди са аргументи, водещи до заблуда поради логически грешки във формата или структурата им.
Позоваване на вероятността – понеже нещо би могло да се случи, следователно то неминуемо ще се случи.
Фалшив аргумент – ако аргументът, служещ за основа на дадено заключение е неправилен, тогава задължително заключението е невярно!
Чиста увереност – условията на даден довод са допускани да бъдат верни просто на базата на твърдението, че са такива.
Фалшива дилема – когато два алтернативни избора са представяни за единствено възможните, докато всъщност има и други избори.
Игнорацио еленчи – невярно заключение или невярна теза.
Природата винаги е добра – твърдението, че всичко природно е добро, а всяко човешко творение – зло.
Негативно доказателство – тъй като дадена хипотеза не може да бъде доказана, следователно е грешна.
Непозволено обръщане – невярното заключение, че ако твърдението е вярно, то обърнатото твърдение също е вярно. Например. Всички делфини са бозайници. Следователно всички бозайници са делфини.
Доказателство чрез пример – невярната свръхгенерализация, че дадена теза е вярна, защото е посочен един или повече отговарящи на хипотезата примери. Например „Виждал съм човек да застрелва друг! Следователно всички хора са убийци!” Или „Хомеопатията помогна на този и онзи. Следователно хомеопатията помага на всички!”
Потвърждаващо заключение от негативно условие – например „Никоя риба не е куче. Никое куче не може да лети. Следователно всички риби могат да летят!”
Мажорна грешка – мажорният предикат не е включен в мажорното условие, но присъства в заключението. Например „Всички кучета са бозайници. Никоя котка не е куче. Следователно никоя котка не е бозайник!”
Минорна грешка – минорният предикат не присъства в минорното условие, но се появява в заключението. Например „Всички котки са от семейство котки. Всички котки са бозайници. Следователно всички бозайници са от семейство котки!”
Неформални заблуди
Неформалните заблуди са логически грешки по причини различни от структурните (формални) закони на твърденията.
Вземане на подбив – окарикатуряване на твърденията на опонента така, че да предизвикат емоционална реакция в публиката.
Argumentum ad ignorantiam – заключение, че твърдението е вярно защото не е доказано, че е погрешно или заключение, че твърдението е погрешно защото не е доказано, че е вярно.
Корелацията означава причинно следствена връзка – заблудата, че при наличието на висок коефицент на корелация имаме задължителна причинно следствена свързаност между изследваните явления, като едното поражда другото. Това не задължително е така.
Свръхопростяване на причината – когато причината за дадено явление се свежда до единична, когато всъщност е комплексна.
Фалшива атрибуция – позоваване на нерелевантен, неидентифициран, нелигитимен или изфабрикуван източник.
Цитиране при смяна на контекста или извън контекста – начин за промяна на начина на възприемане на цитирания епизод – окарикатуряване или промотиране.
Непълно сравнение – заблуждаващо сравнение при което се казва само избрана част от информацията.
Вдигане на летвата – заблуда, при която целта винаги е някъде напред, но никога недостигана. При заявяване на достижение, то бива дисквалифицирано и „летвата е вдигана”.
Заблуда за перфектното решение – заблуда при която се допуска, че съществува идеално решение на въпроса и достигнатото вече решение трябва да бъде отхвърлено, за да се намери идеалният избор.
Доказателство чрез многословие – ексесивно многословие, което може да потвърждава, но може и да не потвърждава тезата, но просто да отвлича вниманието и сугестира.
Ретроспективен детерминизъм – заблудата, че щом нещо се е случило, следователно е „било предопределено да се случи”. Липса на отчитане на многобройните възможни изходи от същия исторически епизод и свободната воля на участника в него.
Отклоняващи заблуди
Ad Hominem (срещу човека) - отвръщане на аргумент с атакуване на личността на събеседника вместо с доводи против аргумента.
Заплаха – когато дадено заключение се аргументира със сила или заплаха за прилагане на сила.
Argumentum ad populum – когато твърдението се приема за вярно единствено защото много хора вярват, че то е вярно.
Позоваване на авторитет – заключението е обявявано за вярно единствено защото принадлежи на авторитет.
Призив към емоциите – когато твърдението се обявява за вярно не на базата на валиден логически процес, а на базата на призив към емоциите.
Краят на света – твърдението, че ученето, усилията, развитието -интелектуално и морално са безсмислени, защото светът ще свърши в ядрена война или глобален катаклизъм, което обезсмисля усилията за каквото и да е.
Argumentum a silentio – заключение на базата на мълчание или липсата на контриращи доводи.
Традиция – когато нещо се приема за вярно само защото традиционно се приема за такова.
http://orlinbaev.blogspot.com/2008/04/b ... _5840.html
:lol:
ко ти става, бре!? никога не си писала толкова разбъркано!
абе какво ме интересува, че е разбъркано.
:lol:
че каквото и да ти говорят хората, те не са на твоето място.