Уикенд.
Публикувано на: 12.10.09, 21:19
Есенен уикенд.
Най-после идват свещените събота и неделя. Селската продукция е прибрана почти...
.... и осмяна:rotfl24: Баба Цоцолана си вързава обувките....
Болните са излекувани, или не чак толкова, бумащината с касата е отметната, Гай Луций Сцевола, Гней Помпей и другите сополиви римлянчета имат по три рецепти и са забравени до понеделник поне ..... и следва въпроса „...А, сега накъде?...” Отдавна има идея за Тракийската гробница до с.Свещари. „...тука с другарите се посъветвахме и решихме, че ще се ходи до Свещари....хахахахаха”. Събирането на багажа в събота сутринта е меко казано, мълниеносно. Полузаспалите деца с омазани от закуските и пастата за зъби усти са натоварени на задната седалка и вързани като Прометей за скалата. После контактния ключ агресивно прониква в съответната дупка. Газ и тръгваме. Магистралното еднообразие скоро се сменя с пасторални картинки от миналото.
Местата през които минаваме са спокойни и есенно тихи, а пътното платно е като чипровски килим – прекрасни, гладки участъци се редуват с кратери и други артефакти като от Акапулко. Но това е, защото минаваме и през вътрешните села отчасти. За гробницата има големи табели от Свещари. Пристигаме. Вземаме си билети. Скъпичко е. Запазвам си изводите за после. В ИЦ-а виждам един алманах за Лудогорието. Разглеждам го и го купувам за двайсетак. Стиснатата ми Жена нищо не казва. Плаща билетите като пич. Алманаха е перспективен и съдаржа маса ценна информация за бъдещи близки до Варна или Суворово маршрути. Него го плащам аз. Чакаме да се съберат девет човека за посещението. Децата набиват кашкавал и салам с хляб на една пейка. Идват още две коли и екскурзоводката ни повежда. В обекта се влиза през автоматична врата, която се отваря след набиране на код. Грабницанта е консервирана под подобие на бетонен бункер, който е излят в кухината на могилата. Посещението, по подразбиране трае не повече от 15 минути от гледна точка на консервация и запазване на паметника. А, той е уникален. Има дори боички - синя, жълта и червена при входа на самата гробница. Оригинални. Снимането е забранено, а аз нямам мерак да нарушавам забраната. Това нещо трябва да се види. Излизаме. На близо, до информационния център има друг обект в процес на разкопки. Хващаме пазача да ни обясни това-онова. Човека се чувства на академична висота и държи прочуствена половинчасова сказка. После продължаваме към хижа „Ахинора”. На поляната между хижата и Алианското светилище - Демир баба теке се веселят няколко компании. Викат, пият нещо и слушат музика. Не е „Doors”. Язък...Ние като се напием, слушаме тях. Но, тези са различни. Подминаваме ги с уважение и приязън. После в гората, пак пикник. Ама, на черги и на земята. И пак гърми „musique” Две каки се надиграват на кючек. Мятат яки гюбеци и паласки. Мъжете, седнали на чергата, пляскат..... очите им светят като на хиени, а жените им гледат страшно. На пътеката към Светилището има стабилен бараж от инвалид в количка и някаква Баба с вид на БОМЖ. За момент си мисля дали да не ги снимам и да им дам после по два BGN, но ми се вижда тъпо и поемаме в друга посока. До текето така и не отиваме. Качваме се горе на билото. Има гледки, не е като да няма. И пролома е перспективен. Може и да има дупки към Завет. Преваля следобяд, правим няколко тегела из околноста и поемаме наобратно. По пътя ме спира КАТ. Понеже рядко ме спират и малко се губя. Момчето е добронамерено, поверява документите, моите и на автомобила и пита дали имам аптечка и всичко останало. С готовност отварям багажника, демонстриам аптечката и стърчащия между кубинките ми и скарата за пикник пожарогасител и той казва: „Приятно пътуване”. За заровения под други атрибути триъгалник не пита.... После е прибираме в Суворово. Идеята за другия ден е да посетиме скалните манастири над с. Осмар. Всичко е много лесно. Уговаряме се с приятелско семейстово събота вечер и в неделя в 10 часа потегляме.
В Осмар е хубаво, но няма пелин още.
След селото следва черен път, удобен за леки автомобили. Той свършва до чешма с кръст.
От там насетне поемаме през драките нагоре, макар и наблизо да има маркирана в БЗБ пътека.
Скоро се качваме на венеца. Имя страхотна панорама оттам..
Наблизо има тролове а, „Окото на Мордор” ни гледа.
Изкачвам се до него, но няма кой да ме снима.. Жена ми вика отдалече.....”Червено око, усмихни се бе”....Фланелката ми е червена, та затова.. И двата фотоапарата са в мене. Все пак се усвмихвам се, но не остава доказателство.... От скалните килии са достъпни само две групи без осигуровка.
По стените има остатъци от стенописи и надписи на гръцки...
Щъкаме насам и натам. После слизаме до колите и, палим малко огънче за едни големи кюфтета. Ядем до зрдач. Гордо се вее флага на ДПО "Септемврийче"...макар че, Каката е мартенче...
И пием. Има точно по една бира на човек, без малките.
Най-после идват свещените събота и неделя. Селската продукция е прибрана почти...
.... и осмяна:rotfl24: Баба Цоцолана си вързава обувките....
Болните са излекувани, или не чак толкова, бумащината с касата е отметната, Гай Луций Сцевола, Гней Помпей и другите сополиви римлянчета имат по три рецепти и са забравени до понеделник поне ..... и следва въпроса „...А, сега накъде?...” Отдавна има идея за Тракийската гробница до с.Свещари. „...тука с другарите се посъветвахме и решихме, че ще се ходи до Свещари....хахахахаха”. Събирането на багажа в събота сутринта е меко казано, мълниеносно. Полузаспалите деца с омазани от закуските и пастата за зъби усти са натоварени на задната седалка и вързани като Прометей за скалата. После контактния ключ агресивно прониква в съответната дупка. Газ и тръгваме. Магистралното еднообразие скоро се сменя с пасторални картинки от миналото.
Местата през които минаваме са спокойни и есенно тихи, а пътното платно е като чипровски килим – прекрасни, гладки участъци се редуват с кратери и други артефакти като от Акапулко. Но това е, защото минаваме и през вътрешните села отчасти. За гробницата има големи табели от Свещари. Пристигаме. Вземаме си билети. Скъпичко е. Запазвам си изводите за после. В ИЦ-а виждам един алманах за Лудогорието. Разглеждам го и го купувам за двайсетак. Стиснатата ми Жена нищо не казва. Плаща билетите като пич. Алманаха е перспективен и съдаржа маса ценна информация за бъдещи близки до Варна или Суворово маршрути. Него го плащам аз. Чакаме да се съберат девет човека за посещението. Децата набиват кашкавал и салам с хляб на една пейка. Идват още две коли и екскурзоводката ни повежда. В обекта се влиза през автоматична врата, която се отваря след набиране на код. Грабницанта е консервирана под подобие на бетонен бункер, който е излят в кухината на могилата. Посещението, по подразбиране трае не повече от 15 минути от гледна точка на консервация и запазване на паметника. А, той е уникален. Има дори боички - синя, жълта и червена при входа на самата гробница. Оригинални. Снимането е забранено, а аз нямам мерак да нарушавам забраната. Това нещо трябва да се види. Излизаме. На близо, до информационния център има друг обект в процес на разкопки. Хващаме пазача да ни обясни това-онова. Човека се чувства на академична висота и държи прочуствена половинчасова сказка. После продължаваме към хижа „Ахинора”. На поляната между хижата и Алианското светилище - Демир баба теке се веселят няколко компании. Викат, пият нещо и слушат музика. Не е „Doors”. Язък...Ние като се напием, слушаме тях. Но, тези са различни. Подминаваме ги с уважение и приязън. После в гората, пак пикник. Ама, на черги и на земята. И пак гърми „musique” Две каки се надиграват на кючек. Мятат яки гюбеци и паласки. Мъжете, седнали на чергата, пляскат..... очите им светят като на хиени, а жените им гледат страшно. На пътеката към Светилището има стабилен бараж от инвалид в количка и някаква Баба с вид на БОМЖ. За момент си мисля дали да не ги снимам и да им дам после по два BGN, но ми се вижда тъпо и поемаме в друга посока. До текето така и не отиваме. Качваме се горе на билото. Има гледки, не е като да няма. И пролома е перспективен. Може и да има дупки към Завет. Преваля следобяд, правим няколко тегела из околноста и поемаме наобратно. По пътя ме спира КАТ. Понеже рядко ме спират и малко се губя. Момчето е добронамерено, поверява документите, моите и на автомобила и пита дали имам аптечка и всичко останало. С готовност отварям багажника, демонстриам аптечката и стърчащия между кубинките ми и скарата за пикник пожарогасител и той казва: „Приятно пътуване”. За заровения под други атрибути триъгалник не пита.... После е прибираме в Суворово. Идеята за другия ден е да посетиме скалните манастири над с. Осмар. Всичко е много лесно. Уговаряме се с приятелско семейстово събота вечер и в неделя в 10 часа потегляме.
В Осмар е хубаво, но няма пелин още.
След селото следва черен път, удобен за леки автомобили. Той свършва до чешма с кръст.
От там насетне поемаме през драките нагоре, макар и наблизо да има маркирана в БЗБ пътека.
Скоро се качваме на венеца. Имя страхотна панорама оттам..
Наблизо има тролове а, „Окото на Мордор” ни гледа.
Изкачвам се до него, но няма кой да ме снима.. Жена ми вика отдалече.....”Червено око, усмихни се бе”....Фланелката ми е червена, та затова.. И двата фотоапарата са в мене. Все пак се усвмихвам се, но не остава доказателство.... От скалните килии са достъпни само две групи без осигуровка.
По стените има остатъци от стенописи и надписи на гръцки...
Щъкаме насам и натам. После слизаме до колите и, палим малко огънче за едни големи кюфтета. Ядем до зрдач. Гордо се вее флага на ДПО "Септемврийче"...макар че, Каката е мартенче...
И пием. Има точно по една бира на човек, без малките.
