3o4o.net

на които се ядосваме, обикновено са просто тъжни.

А нещата, на които обикновено не се ядосваме са просто...?

Мнемозина написа:на които се ядосваме, обикновено са просто тъжни.

или жалки

Remmivs написа:А нещата, на които обикновено не се ядосваме са просто...?

просто не касаят нас

Нефертити написа:просто не касаят нас

Защо? Не е така. Напротив!
Красотата...

Remmivs написа:А нещата, на които обикновено не се ядосваме са просто...?

Добре де, добре.
На които аз се ядосвам.

Тези, на които не се ядосвам, не може да са просто някакви, щото са повече и най-разнообразни.

Мнемозина написа:

Remmivs написа:А нещата, на които обикновено не се ядосваме са просто...?

Добре де, добре.
На които аз се ядосвам.

Тези, на които не се ядосвам, не може да са просто някакви, щото са повече и най-разнообразни.

Да де, ама просто не са твоите ядове!

Нефертити написа:

Мнемозина написа:на които се ядосваме, обикновено са просто тъжни.

или жалки

Ами това са май два много различни начина да се каже едно и също нещо.
Все пак на мен по-близък ми е първият.

Нефертити написа:

Мнемозина написа: Добре де, добре.
На които аз се ядосвам.

Тези, на които не се ядосвам, не може да са просто някакви, щото са повече и най-разнообразни.

Да де, ама просто не са твоите ядове!

Въпросът не е чии са, а че изобщо не са ядове. Мисля, че Рем говореше за това или поне аз така го разбрах.

Ааа, разбрах те сега и теб - обаче това с "аз се ядосвам" е просто защото наистина мога да говоря само за себе си, а не както бях започнала с първото лице множествено число.

Мнемозина написа:

Нефертити написа:

Мнемозина написа:на които се ядосваме, обикновено са просто тъжни.

или жалки

Ами това са май два много различни начина да се каже едно и също нещо.
Все пак на мен по-близък ми е първият.

или-или
именно двата антипода, това казах
За теб ясно!

Не тъгувай, и това ще мине!

Нефертити написа: или-или
именно двата антипода, това казах
За теб ясно!

Не тъгувай, и това ще мине!

Благодаря!
Всичко минава, да.

Мнемозина написа:Въпросът не е чии са, а че изобщо не са ядове. Мисля, че Рем говореше за това или поне аз така го разбрах.

именно, ерго хубави или поне неядосващи ни

Мнемозина написа:на които се ядосваме, обикновено са просто тъжни.

Тъга и Ярост
В едно вълшебно царство, имало някога чудно красиво езеро. В прозрачните му и чисти води плували риби във всички цветове на дъгата. А на повърхността му се отразявали всички нюанси на зеленото...

До тази приказно красива лагуна стигнали Тъгата и Яростта, за да се изкъпят заедно. Двете съблекли роклите си и влезли голи във водата. Яростта, която бързала (Яростта винаги бърза) се изкъпала на бърза ръка - и тя не знаела защо бърза толкова - и още по-бързо излязла от водата...

Но Яростта е сляпа или поне не различава ясно действителността. И така, гола и припряна, излязла от водата и облякла първата рокля, която намерила. Не забелязала обаче, че роклята не била нейната, а на Тъгата. И така облечена като Тъгата, Яростта си тръгнала...

Много спокойна и невъзмутима, както винаги склонна да остане на мястото, на което се намира, Тъгата приключила с къпането си и без въобще да бърза - или по-точно, без да съзнава, че времето минава - излязла от езерото бавно и лениво. На брега установила, че дрехите й ги няма...

Както всички знаем, ако има нещо, което Тъгата не обича, то е собствената й голота. Така че облякла единствената дреха, която намерила край езерото и която принадлежала на Яростта...

Разказват, че оттогава насам, ние хората често се срещаме с Яростта - сляпа, жестока, страховита и ядосана. Но ако си дадем време да се вгледаме по-внимателно рабираме, че Яростта която виждаме е само маска. И под дрехата й всъщност се крие Тъгата...

интересно
а като срещнем тъгата колко ни дели от яростта

Remmivs написа:интересно
а като срещнем тъгата колко ни дели от яростта

Двете лица на една дреха

не съм съвсем съгласен, макар че притчата ми хареса
яростта и тъгата могат да се мерят по сила като чувства
но някак си на яростта и липсва глъбината, която тъгата може да носи в себе си

Мнемозина написа:на които се ядосваме, обикновено са просто тъжни.

Е няма да вземе да се ядосваме на весели, я!

Green Light написа:

Мнемозина написа:на които се ядосваме, обикновено са просто тъжни.

Е няма да вземе да се ядосваме на весели, я!

Абе не се знае, крайните крайности често се събират и границата между тъжно и смешно лесно се губи.
Идеята ми беше що ли пък да се ядосваме. Тъй де, ядосвам.

Хубаво е да се ядосваме. Едно че усещаме, че живеем. Второ раздвижва кръвта. Само полека се ядосвайте де. Ядосвай. Умерено един вид. С финес и елегантност.

Мнемозина написа:на които се ядосваме, обикновено са просто тъжни.

ние не изпитваме чувства, преди да се е зародила някаква мисъл в съзнанието ни
чувството е физическа реакция на определена мисъл - за да се ядосаш, за да заплачеш, за да се изчервиш, за да се учести пулсът ти или за да проявиш друга емоционална реакция от безкрайния списък от възможни реакции, първо трябва да получиш сигнал от центъра си на мислене
ако контролираш мислите си и ако мислите пораждат чувствата ти, то ти си в състояние да контролираш чувствата си
ако вярваш, че нещата или хората те правят тъжна или ядосана, то това не е така - човек сам се прави нещастен или гневен с мислите, които таи за хората или за нещата в живота си, ако успее да промени мислите си, ще започнат да изникват нови чувства

snowprincess написа:

Мнемозина написа:на които се ядосваме, обикновено са просто тъжни.

ние не изпитваме чувства, преди да се е зародила някаква мисъл в съзнанието ни
чувството е физическа реакция на определена мисъл - за да се ядосаш, за да заплачеш, за да се изчервиш, за да се учести пулсът ти или за да проявиш друга емоционална реакция от безкрайния списък от възможни реакции, първо трябва да получиш сигнал от центъра си на мислене
ако контролираш мислите си и ако мислите пораждат чувствата ти, то ти си в състояние да контролираш чувствата си
ако вярваш, че нещата или хората те правят тъжна или ядосана, то това не е така - човек сам се прави нещастен или гневен с мислите, които таи за хората или за нещата в живота си, ако успее да промени мислите си, ще започнат да изникват нови чувства

бебетата дали мислят
в смисъл мислят като нас
а дали изпитват чувства

Remmivs написа:интересно
а като срещнем тъгата колко ни дели от яростта

при различните хора е различно
ако човек не излезе за сравнително кратко време от това емоционално състояние (тъгата), може да направи психоза или да започне да чувства силен гняв и да започне "да върти меча над главите на другите"

Remmivs написа:Хубаво е да се ядосваме. Едно че усещаме, че живеем. Второ раздвижва кръвта. Само полека се ядосвайте де. Ядосвай. Умерено един вид. С финес и елегантност.

Че то аз по друг начин не мога.

П.П. Спокойно, Грийновата скромност ме е заразила, но ще ми мине.

snowprincess написа:

Мнемозина написа:на които се ядосваме, обикновено са просто тъжни.

ние не изпитваме чувства, преди да се е зародила някаква мисъл в съзнанието ни
чувството е физическа реакция на определена мисъл - за да се ядосаш, за да заплачеш, за да се изчервиш, за да се учести пулсът ти или за да проявиш друга емоционална реакция от безкрайния списък от възможни реакции, първо трябва да получиш сигнал от центъра си на мислене
ако контролираш мислите си и ако мислите пораждат чувствата ти, то ти си в състояние да контролираш чувствата си
ако вярваш, че нещата или хората те правят тъжна или ядосана, то това не е така - човек сам се прави нещастен или гневен с мислите, които таи за хората или за нещата в живота си, ако успее да промени мислите си, ще започнат да изникват нови чувства

Като ти видях ника в тая тема, направо изтръпнах и се засрамих предварително.
Обаче не съм съвсем съгласна с теб.
Първо, смятам, че тоталният контрол върху мислите ти не е добро нещо.
И второ, гневът много често е проява на инстинкта за самосъхранение. Вид съпротива.

Remmivs написа:
бебетата дали мислят
в смисъл мислят като нас
а дали изпитват чувства

има такива научни открития, но в момента не може да ми проговори склерозата, как точно се казваше

само примера си спомням, след малко ще потърся в нета за науката
та, действителна случка:

едно дете на около 5-6 години се запознава с възрастен човек и се представя - Аз съм Петър., а майката се обажда - Не си Петър а Николай. - имената не са истинските
оказва се, че детето е осиновено на 2-3 месеца, но въпреки това има памет от тогава и за другото си име

Мнемозина написа:

Remmivs написа:Хубаво е да се ядосваме. Едно че усещаме, че живеем. Второ раздвижва кръвта. Само полека се ядосвайте де. Ядосвай. Умерено един вид. С финес и елегантност.

Че то аз по друг начин не мога.

П.П. Спокойно, Грийновата скромност ме е заразила, но ще ми мине.

По отношение на ядосването, аз леко минавал покрай финеса да ти кажа. Елегантност- да. Елегантно така ми пада пяна от устата. Но фиеса хич не го докарвам, заради един два тика дето ме държат по половин един час после

Мнемозина написа:
Като ти видях ника в тая тема, направо изтръпнах и се засрамих предварително.
Обаче не съм съвсем съгласна с теб.
Първо, смятам, че тоталният контрол върху мислите ти не е добро нещо.
И второ, гневът много често е проява на инстинкта за самосъхранение. Вид съпротива.

прочети за реактивната и афективната агресия, има и добра агресия, която подбужда към действие или служи за самосъхранение, не съм казала, че трябва всяка мисъл да се преработва
виж колко видове има

Афективна агресия -Включва интензивни автоматични модели, свързани с активиране на симпатична и
адреналинна стимулация.
Подбудена от страха агресия - Придружена е от страх и се проявява, когато бягството не е възможно. Предизвикана е
от предшестващ неприятен опит.
Агресия, свързана с храната - Насочена е към хора или животни, които се приближават към храната. Ранен индикатор
за развитие на една доминираща агресия.
Агресия между женските екземпляри - Агресия за доминиране
Агресия между мъжките екземпляри - Борба между мъжките, включваща елементи на съревнование за територията и за
женската и сексуална агресия.
Майчина агресия - Защита на малките, вариант на доминиращата агресия.
Неафективна агресия - Без автономна активация
Агресия, предизвикана от болка - Защитна агресия, предизвикана от болка
Игрова агресия - Появява се по време на игра
Притежателна агресия - Форма на доминиращата агресия. Реакция, която възниква, когато някой се опитва да
отнеме нещо на субекта.
Грабителска агресия - Насочена към обекти, които се движат бързо, дори и да са интимни партньори.
Защитна агресия - Обикновено при защитаване на територията
Пренасочена агресия - Агресия към трети субект, намесващ се при бой между два субекта или като удобен за
изкупителна жертва.
Териториална агресия - Поведение за защита на дадена област от индивид или група, при опит на други да
влязат в нея.

snowprincess написа:

Мнемозина написа:
Като ти видях ника в тая тема, направо изтръпнах и се засрамих предварително.
Обаче не съм съвсем съгласна с теб.
Първо, смятам, че тоталният контрол върху мислите ти не е добро нещо.
И второ, гневът много често е проява на инстинкта за самосъхранение. Вид съпротива.

прочети за реактивната и афективната агресия, има и добра агресия, която подбужда към действие или служи за самосъхранение, не съм казала, че трябва всяка мисъл да се преработва
виж колко видове има

Афективна агресия -Включва интензивни автоматични модели, свързани с активиране на симпатична и
адреналинна стимулация.
Подбудена от страха агресия - Придружена е от страх и се проявява, когато бягството не е възможно. Предизвикана е
от предшестващ неприятен опит.
Агресия, свързана с храната - Насочена е към хора или животни, които се приближават към храната. Ранен индикатор
за развитие на една доминираща агресия.
Агресия между женските екземпляри - Агресия за доминиране
Агресия между мъжките екземпляри - Борба между мъжките, включваща елементи на съревнование за територията и за
женската и сексуална агресия.
Майчина агресия - Защита на малките, вариант на доминиращата агресия.
Неафективна агресия - Без автономна активация
Агресия, предизвикана от болка - Защитна агресия, предизвикана от болка
Игрова агресия - Появява се по време на игра
Притежателна агресия - Форма на доминиращата агресия. Реакция, която възниква, когато някой се опитва да
отнеме нещо на субекта.
Грабителска агресия - Насочена към обекти, които се движат бързо, дори и да са интимни партньори.
Защитна агресия - Обикновено при защитаване на територията
Пренасочена агресия - Агресия към трети субект, намесващ се при бой между два субекта или като удобен за
изкупителна жертва.
Териториална агресия - Поведение за защита на дадена област от индивид или група, при опит на други да
влязат в нея.

Ами когато вали и аз, и аз блъскам вратите от яд това какво е?

Green Light написа:Ами когато вали и аз, и аз блъскам вратите от яд това какво е?

При тебе е ясно. Качил си тестостерона. Спри се малко с тоя фитнес бе човек. 120 мъртва тяга. Серия. Дето вика Берлускони на Батман вчера ще вземеш да ме задминеш егати. Това на нищо не прилича вече. Безобразие.

Remmivs написа:

Green Light написа:Ами когато вали и аз, и аз блъскам вратите от яд това какво е?

При тебе е ясно. Качил си тестостерона. Спри се малко с тоя фитнес бе човек. 120 мъртва тяга. Серия. Дето вика Берлускони на Батман вчера ще вземеш да ме задминеш егати. Това на нищо не прилича вече. Безобразие.

И тая муха ми вкара ти. Ъхъ

Green Light написа:
Ами когато вали и аз, и аз блъскам вратите от яд това какво е?

ти кво, провокираш ли ме
блъскането на вратата може да е провокирано от много неща - привличане на внимание, желание да получиш нещо, но в момента не е възможно, показване на превъзходство над другите, желание да се извоюва лидерска позиция, защитна реакция
сигурен ли си, че Бейби не ти е казала някоя дума накриво или някой не ти е отнел премиството с колата си и затова да блъскаш вратите от яд, а прехвърляш чувството към дъжда

искаш ли да направиш бърза асоциация с квото се сетиш на думите
слънце
деца
дъжд
студено
гняв
дом
сняг
удар
кола
тъга
дума
врати
усмивка
яд
болка

слънце - море
деца - удоволствие, Мадарската градинка
дъжд - Априлци
студено - главобол
гняв - работа
дом - вкусно и шумно,
сняг - е! ски
удар - главобол
кола - музика
тъга - татко
дума - внимавай, внимание
врати - хъм- блъскане. И скъпо. Евтината врата на кухнята беше грешка
усмивка - малкия ми син
яд - партньори
болка - гръб

Green Light написа:слънце - море
деца - удоволствие, Мадарската градинка
дъжд - Априлци
студено - главобол
гняв - работа
дом - вкусно и шумно,
сняг - е! ски
удар - главобол
кола - музика
тъга - татко
дума - внимавай, внимание
врати - хъм- блъскане. И скъпо. Евтината врата на кухнята беше грешка
усмивка - малкия ми син
яд - партньори
болка - гръб

много внимаваш как използваш думите и на някои места на са ти първите асоциации
мога само да предполагам, че дъждът няма нищо общо с блъскането на врати
в Априлци хубаво ли е било преживяването или разочароващо

snowprincess написа:

Green Light написа:слънце - море
деца - удоволствие, Мадарската градинка
дъжд - Априлци
студено - главобол
гняв - работа
дом - вкусно и шумно,
сняг - е! ски
удар - главобол
кола - музика
тъга - татко
дума - внимавай, внимание
врати - хъм- блъскане. И скъпо. Евтината врата на кухнята беше грешка
усмивка - малкия ми син
яд - партньори
болка - гръб

много внимаваш как използваш думите и на някои места на са ти първите асоциации
мога само да предполагам, че дъждът няма нищо общо с блъскането на врати
в Априлци хубаво ли е било преживяването или разочароващо

Хубаво беше. И дъжда беше уникален, и прекарването беше много приятно. Дъжда го зазяпах, после при мен дойде сина ми и с него гледахме мълчаливо. Чудно беше

snowprincess написа: прочети за реактивната и афективната агресия, има и добра агресия, която подбужда към действие или служи за самосъхранение, не съм казала, че трябва всяка мисъл да се преработва
виж колко видове има

Афективна агресия -Включва интензивни автоматични модели, свързани с активиране на симпатична и
адреналинна стимулация.
Подбудена от страха агресия - Придружена е от страх и се проявява, когато бягството не е възможно. Предизвикана е
от предшестващ неприятен опит.
Агресия, свързана с храната - Насочена е към хора или животни, които се приближават към храната. Ранен индикатор
за развитие на една доминираща агресия.
Агресия между женските екземпляри - Агресия за доминиране
Агресия между мъжките екземпляри - Борба между мъжките, включваща елементи на съревнование за територията и за
женската и сексуална агресия.
Майчина агресия - Защита на малките, вариант на доминиращата агресия.
Неафективна агресия - Без автономна активация
Агресия, предизвикана от болка - Защитна агресия, предизвикана от болка
Игрова агресия - Появява се по време на игра
Притежателна агресия - Форма на доминиращата агресия. Реакция, която възниква, когато някой се опитва да
отнеме нещо на субекта.
Грабителска агресия - Насочена към обекти, които се движат бързо, дори и да са интимни партньори.
Защитна агресия - Обикновено при защитаване на територията
Пренасочена агресия - Агресия към трети субект, намесващ се при бой между два субекта или като удобен за
изкупителна жертва.
Териториална агресия - Поведение за защита на дадена област от индивид или група, при опит на други да
влязат в нея.

Прочетох.
Бе не са много прецизно формулирани.
Липсва автоагресията.

И много ме разсмя грабителската, дето била насочена към обекти, които се движат бързо. Имаше един виц в началото на 90-те: най-бързото животно на света било това, което можело да прекоси Румъния, без да бъде изядено.

Green Light написа:

snowprincess написа:

Green Light написа:слънце - море
деца - удоволствие, Мадарската градинка
дъжд - Априлци
студено - главобол
гняв - работа
дом - вкусно и шумно,
сняг - е! ски
удар - главобол
кола - музика
тъга - татко
дума - внимавай, внимание
врати - хъм- блъскане. И скъпо. Евтината врата на кухнята беше грешка
усмивка - малкия ми син
яд - партньори
болка - гръб

много внимаваш как използваш думите и на някои места на са ти първите асоциации
мога само да предполагам, че дъждът няма нищо общо с блъскането на врати
в Априлци хубаво ли е било преживяването или разочароващо

Хубаво беше. И дъжда беше уникален, и прекарването беше много приятно. Дъжда го зазяпах, после при мен дойде сина ми и с него гледахме мълчаливо. Чудно беше

ти не асоциираш дъжд с гняв или удар, а с нещо толкова хубаво
твоето е индиректна гневна агресия или самоагресия, нанасяш удар на себе си или на хипотетичната жертва по заобиколен път (в случая блъскане на врати)
"Гневът включва физиологична възбуда, изразяваща се в приготовлeние на тялото за нападение. Възнаграждението на гневната агресия е причиняването на болка или увреда на другия. Това
възнаграждение е вътрешно, то произхожда директно. Този мотив за причиняване на болка на жертвата е обикновено краткосрочен и отслабва с разсейването на гнева. "

Мнемозина написа:
Прочетох.
Бе не са много прецизно формулирани.
Липсва автоагресията.

И много ме разсмя грабителската, дето била насочена към обекти, които се движат бързо. Имаше един виц в началото на 90-те: най-бързото животно на света било това, което можело да прекоси Румъния, без да бъде изядено.

бе, ти все искаш изчерпателни отговори, ако си ми една учителка, все няма да съм ти казала всичко и няма вържа 6-цата

Remmivs написа:интересно
а като срещнем тъгата колко ни дели от яростта

Питай Йода.

In between grief and nothing, i prefer grief.
/Между тъгата и нищото, предпочитам тъгата./
Уилиъм Фокнър

Piqndurnik написа:Питай Йода.

или мейдън

http://www.youtube.com/watch?v=xBHAUwINBW0

e, почти същото е