3o4o.net

Трябва да започнеш, да тръгнеш, да вървиш, да усвоиш и един ден да се почувстваш “в свои води”.

Обаче проектът ти се струва вселенски, а ти си толкова мъъъничък, невзрачен, прашинка, боксуваща в едно безкрайно начало, въртящо се и никаде не отиващо. Въртящо се, въртящо се, все на същото място... по-бързо... по-бързо фиууууууу... Лицето се слива с гърба, вече всичко е едно... едно нищо.
Иска ти се да се видиш в този “един ден”, когато си успял. Вдигаш поглед през прозореца, някъде отвъд покривите, отвъд небето... и ето те – Победител, Спокоен, Самоуверен и Усмихнат. Стъпил Здраво На Краката Си и отдавна забравил за извървяния път. Търсен, Ценен Кадър. Осигурил си Стабилност и за близките си. Дишаш леко, неусетно...
В този момент иззвънява телефонът. Или беше алармата на мобилния? Или пералнотехникът звъни на вратата? Отново си малкият чорлав човек зад бюрото си, затрупан от планини учебници, речници, граматики и необятната, отчайваща бездна на един език – при това точно езикът, който цял живот си отбягвал, защото по незнайни причини съприкосновението с него винаги е било като бормашина в ушите ти.
Откъде да започнеш? Парцално уморен преди за започнеш.
Пускаш силно музика. Ставаш от стола. Нещо абсурдно, избиващо всякаква действителност. Хор на руската армия – “Ка калинка калинка калинка моя...“ С големи крачки прекосяваш апартамента – това всъщност не трае дълго за една боксониера. Озоваваш се пак на предишното си място зад бюрото. Компютърът още показва страницата на Larousse Dictionnaries.
Отваряш любимия клуб. Много интересни теми, но не ти се пише, защото ти е пламнала главата...
Кюпът хартия около лаптопа. Най-отгоре се мъдри учебник – Niveau debutant...

Трябва да започнеш, да тръгнеш, да вървиш... "един ден"...

Stranniche написа:...Отваряш любимия клуб. Много интересни теми, но не ти се пише, защото ти е пламнала главата...

Пуркоа апа, бе джанъм?
Аааа, не така! Ши пишеш! Нимой да ни пишеш!

И най-вече да снимкопускаш!
И да разказвателстваш.

А ако трябва сериозно,
тя месомелачката си е еднаква навсякъде.
Чуждия език може и да я утежнява, а може и не.
Понякога може да го използваш за удобна завеса, зад която да се скриеш...
А пък наскоро четох, че съвременните схващания в психологията са диаметрално противоположни
на тези от преди десетина години, а именно, че двуезичните деца са със затормозено развитие (старото схващане).
Даже напротив било, при тях повече се натоварвало лявото полукълбо на мозъка
и ставали по-умни (като баща си!).
Виц:
ЦРУ хванало инженер Ганев.
Били го там, психоатаки, оня - нищо!
Думичка не продумал.
Какво да го правят - върнали го, поне да го разменят за нещо.
Като се върнал, казал на колегите си: "Ей, момчета, учете езици, ей! Че много бият!"

Понякога мисълта за дългия път убива устрема на малките ежедневни стъпки по него.
Трябва просто да се върви.

Бил казал Фън шуй. Не, бе, знам, че не е той, моля Айвън да не ме бие много.

За френския няма да те успокоявам. Гадна мръсна гад е. Флуи, млюи, парансион. Герондиф и конкорданс де тамп. Заболява те езика, риш, цъклиш се и мучиш, лиги ти потичат, и не можеш да се начудиш що за кретени са изкилифиричли по такъв начин и най- елементарната човешка комуникация. Петича беше страшшен пример в това отношение. Трепереше му гушата(той дебеличък такъв), очите му ще изкочат от орбитите, гледа някъде над рамото на класния и мучи. Мууууа! Мууууа, жууууу вууудре дееее. Какво мууу, бе, какво мууууу! Говедо с говедоооо! -крещи класния вън о себе си- а Петрича, вече почти разплакан почва пак Ммммм. М-м-м-м Олелее, класния вече в транс- тоя вика запецна на "м", даже и до мучене не стига. Пък аз да не мислиш че се мея. Нито аз, нито никой не се смее, ами сме почти залегнали. Дано не ме вдигне мене- викам си- аз и за "мъ"- то не съм сигурен

Бе. Още щях да съм чернокос, ако не бях го учил тва.

Stranniche написа: един ден да се почувстваш “в свои води”.

.

искам да ти пожелая утре да се събудиш и да чуеш мелодията, да се влюбиш в нея и след това... всичко е лесно, учебникът е изяден, ти си русалка и т.н.

Stranniche написа:

нормално е като малкият чорлав човек е изправен пред нови предизвикателства, да се стъписа за кратко, да се опре на някои уж маловажности, които му напомнят кой е и определят живота му, неща, които са дадености и които му създават усещането за позната, стабилна среда (пъ било тя и форум), та да се сети кой е, пъ да се хване за косата и да почне да се изкачва нагоре.
етап

трудно е понякога наистина
изглежда сякаш планини те затрупват
и ти си сам
атлас
и няма край и няма край
обаче
Странниче
всичко минава, и това ще отмине
миналата година имах такъв чанч, че имах чувството че ми се изкривяват структурните железата в бетона от зор
обаче мина
и сега като го гледам не мога да повярвам ама истина е
мина
успех!

Бе, стига, беее!
Езици се учат лесно.

Но важното е да имаш учител, там, курсове... Иначе започваш с да говориш с грамадански грешки и ги затвърждаваш до полуда. После са непоправими.

Успех с францужеския!

можеш ли да изядеш цяла мечка сама?
можеш.
как?
хапка по хапка

ти си тръгнала по пътя - ще успееш

французин някой хубав няма ли
за мотивация

Ти съвсем самичка ли го учиш това?

Влад написа: Пуркоа апа, бе джанъм?
Аааа, не така! Ши пишеш! Нимой да ни пишеш!

И най-вече да снимкопускаш!
И да разказвателстваш.

Ще продължа да снимкопускам - обещала съм. Само ми трябва малко временце и подходящото настроение, за да разгледам останалите снимки от последното пътешествие и да попиша.

Мнемозина написа:Понякога мисълта за дългия път убива устрема на малките ежедневни стъпки по него.
Трябва просто да се върви.

Бил казал Фън шуй. Не, бе, знам, че не е той, моля Айвън да не ме бие много.

Ъхъ. Точно това имах предвид.

Не позволявам на никого да те бие . Въпреки пристрастията си към Айвъна и на него не позволявам! А-а-а !

Green Light написа:За френския няма да те успокоявам. Гадна мръсна гад е. Флуи, млюи, парансион. Герондиф и конкорданс де тамп. Заболява те езика, риш, цъклиш се и мучиш, лиги ти потичат, и не можеш да се начудиш що за кретени са изкилифиричли по такъв начин и най- елементарната човешка комуникация. Петича беше страшшен пример в това отношение. Трепереше му гушата(той дебеличък такъв), очите му ще изкочат от орбитите, гледа някъде над рамото на класния и мучи. Мууууа! Мууууа, жууууу вууудре дееее. Какво мууу, бе, какво мууууу! Говедо с говедоооо! -крещи класния вън о себе си- а Петрича, вече почти разплакан почва пак Ммммм. М-м-м-м Олелее, класния вече в транс- тоя вика запецна на "м", даже и до мучене не стига. Пък аз да не мислиш че се мея. Нито аз, нито никой не се смее, ами сме почти залегнали. Дано не ме вдигне мене- викам си- аз и за "мъ"- то не съм сигурен

Бе. Още щях да съм чернокос, ако не бях го учил тва.

:rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24::rotfl24:

Като те чета, трябва да седна на пода, за да не падна от стола. Сигурна съм, че съседката отгоре вече ми е поставила правилната диагноза...

БЛАГОДАРЯ! Успя да ме развеселиш
Сега сядам да муча много по-оптимистично.

bead_ написа:

Stranniche написа: един ден да се почувстваш “в свои води”.

.

искам да ти пожелая утре да се събудиш и да чуеш мелодията, да се влюбиш в нея и след това... всичко е лесно, учебникът е изяден, ти си русалка и т.н.

Благодаря ти!

Мелодията я чувам. Поздрав с една стара, но моя любима песничка от едно още по-старо, но любимо място:

Paris "Aux Champs Elysées"

holi_day написа:

Stranniche написа:

нормално е като малкият чорлав човек е изправен пред нови предизвикателства, да се стъписа за кратко, да се опре на някои уж маловажности, които му напомнят кой е и определят живота му, неща, които са дадености и които му създават усещането за позната, стабилна среда (пъ било тя и форум), та да се сети кой е, пъ да се хване за косата и да почне да се изкачва нагоре.
етап

Мерси!
То цял живот туй и правя - държа се за косата и тегля нагоре... Цяло чудо е, че не съм оплешивяла.

Ти къде си е какви ги вършиш? Отвреме навреме забравяш да пишеш май?

Remmivs написа:трудно е понякога наистина
изглежда сякаш планини те затрупват
и ти си сам
атлас
и няма край и няма край
обаче
Странниче
всичко минава, и това ще отмине
миналата година имах такъв чанч, че имах чувството че ми се изкривяват структурните железата в бетона от зор
обаче мина
и сега като го гледам не мога да повярвам ама истина е
мина
успех!

Знам, че си се справил чудесно - за теб никога не се съмнявам. Радвам, че е минало и сега го гледаш от другата страна.
Страшно добре си ме разбрал. Благодаря!

АВе написа:Бе, стига, беее!
Езици се учат лесно.

Но важното е да имаш учител, там, курсове... Иначе започваш с да говориш с грамадански грешки и ги затвърждаваш до полуда. После са непоправими.

Успех с францужеския!

Да, лесно се учат. При това французите пишат на латиница.
С какви ли езици не съм се захващала, но досега винаги ми е било интересно и приятно:lovegirl: .

Френски досега не бях учила и имах бегла представа от него. Преди да се запиша на курсовете това лято за два дни прегледах един учебник, минах сама няколко основни урока и се явих на тест за ниво. Разпределиха ме направо в третото ниво и бях доволна, че няма да плащам за първите две нива /цените тук са доста високи/. Обаче да изкараш някакъв тест - от обща култура или заради приликата с други езици е едно, а да попаднеш в група с хора, учили сериозно половин година - съвсем друго .
Е, не съм не отказала. Show must go on!

snowprincess написа:можеш ли да изядеш цяла мечка сама?
можеш.
как?
хапка по хапка

ти си тръгнала по пътя - ще успееш

Хубава аналогия.
Хапвам .

jazz написа:французин някой хубав няма ли
за мотивация

Имаше на тестовете за ниво .
Учителката обаче се оказа мадмуазелка.

И най-дългият път започвал с една малка крачка казват, а живота е едно пътуване.
Често гледам голямата река и си мисля, че всички сме плувци, плувци гребещи срещу течението...престанеш ли само за миг да се бориш, предадеш ли се, течението те повлича и рано или късно те изхвърля някъде сред тинята, и върбалака на мочурливия бряг.

Ти си плувец Странниче, много силен и добър плувец!

БоЕВ написа:И най-дългият път започвал с една малка крачка казват, а живота е едно пътуване.
Често гледам голямата река и си мисля, че всички сме плувци, плувци гребещи срещу течението...престанеш ли само за миг да се бориш, предадеш ли се, течението те повлича и рано или късно те изхвърля някъде сред тинята, и върбалака на мочурливия бряг.

Благодаря, БоЕВ!
Много точно си го описал! Престанеш ли за миг, после е много по-трудно отново да се хвърлиш срещу течението.

БоЕВ написа:И най-дългият път започвал с една малка крачка казват, а живота е едно пътуване.
Често гледам голямата река и си мисля, че всички сме плувци, плувци гребещи срещу течението...престанеш ли само за миг да се бориш, предадеш ли се, течението те повлича и рано или късно те изхвърля някъде сред тинята, и върбалака на мочурливия бряг.

но може да те отнесе и до огромния океан:winkw:

Странничето е боец

Stranniche написа:Ти къде си е какви ги вършиш? Отвреме навреме забравяш да пишеш май?

Като четъ, с Пенчо сме на една вълна - бях заета около устройването на детето ми макар и само на 50км, а не на хиляди, както е нейният случай... Изживях едни от най-хубавите мигове в живота ми - прекрасно е когато имаш време за детето си, а не все да търчиш нанякъде...
В следващия ми живот непременно ще съм детегледачка. :lol:
Колкото за писането - пиша отсъстващо. Зная, че личи. Шъ се поправя.

holi_day написа:

Stranniche написа:Ти къде си е какви ги вършиш? Отвреме навреме забравяш да пишеш май?

Като четъ, с Пенчо сме на една вълна - бях заета около устройването на детето ми макар и само на 50км, а не на хиляди, както е нейният случай... Изживях едни от най-хубавите мигове в живота ми - прекрасно е когато имаш време за детето си, а не все да търчиш нанякъде...
В следващия ми живот непременно ще съм детегледачка. :lol:
Колкото за писането - пиша отсъстващо. Зная, че личи. Шъ се поправя.

Много да те радва детето - на каквито и километри да е от теб!

Утре ще бъда детегледачка на една 4-месечна чаровница и отсега ми е приповдигнато настроението.

А за писането ти - очаквам поправката !

http://vbox7.com/play:e33fa5b2



как не съм се сетил за тоя поздрав

Странниче, отблизо, виде ли Мона Лиза?

странниче просто препядстие на хоризонта
но ми е много близко написаното
все си мисля напоследък - въртя се в кръг, не е спирала, а капан
каквото и да правя, каквито и усилия да полагам, жилите на врата ми ще изскочат, но резултата е един - запазвам статуквото, но в новите условия
много е тъжно да нямаш надежда
и живота да е оцеляване

shshtt написа: много е тъжно да нямаш надежда
и живота да е оцеляване

Всички сме така. Ежедневно
изключенията са малко
или чисто и просто не възприемат нещата по този начин

Green Light написа:http://vbox7.com/play:e33fa5b2



как не съм се сетил за тоя поздрав

Странниче, отблизо, виде ли Мона Лиза?

Благодаря !

"Пием, пеем, пушим и франзужки учим..." От тия четири неща само пушенето нещо не ми се отдава .

Мона Лиза последния път я пренебрегнахме. Дано го е приела с усмивка.

"Пием, пеем, пушим и франзужки учим..." От тия четири неща само пушенето нещо не ми се отдава .

Мона Лиза последния път я пренебрегнахме. Дано го е приела с усмивка.

Странниче здр, сори за просташката забележка
ама не е ли глагола "удава"
умението се удава
а ...хм... примерно жената се отдава
или аз се отдавам...
на работата си да речем.
не съм филолог ма не звучи
ако греша сори.
и другата фраза която ме фбесява в последно време е
"...и ся ко правиме..?.."
измислиля е някой завършен кретен
сигурно[/quote]

shshtt написа:странниче просто препядстие на хоризонта
но ми е много близко написаното
все си мисля напоследък - въртя се в кръг, не е спирала, а капан
каквото и да правя, каквито и усилия да полагам, жилите на врата ми ще изскочат, но резултата е един - запазвам статуквото, но в новите условия
много е тъжно да нямаш надежда
и живота да е оцеляване

Иска ми се да ти кажа нещо оптимистично, но не ми идват думите.
Хората тук, може би косвено, ми напомниха нещо, от което ми просветна малко.
Не е важно какво ти се случва или не ти се случва, а как го възприемаш.
Нали съм си разсеяна, бях си запиляла някъде чувството за хумор. Не само го бях загубила, но бях и забравила за него.
Ами припомниха ми го, натикаха ми го в ръцете и сега е по-леко.

А надежда има. Може пък да не е в посоката, в която я търсиш.

Кент написа: измислиля е някой

"Стават грешки..." - каза конят и слезе от Гойко Митич.

Прав си за отдаването и удаването.

Няма да се удавя за това, но отивам в ъгълчето да се отдам на срама.

Наистина ме е срам!

Ама наистина - непростимо да си бъркам родния език.