3o4o.net

И ... ама много!, Ви благодаря!

I kept the right ones out
And let the wrong ones in
Had an angel of mercy to see me through all my sins
There were times in my life
When I was goin' insane
Tryin' to walk through
The pain

When I lost my grip
And I hit the floor
Yeah, I thought I could leave but couldn't get out the door
I was so sick and tired
Of a livin' a lie
I was wishin' that I Would die

It's Amazing
With the blink of an eye you finally see the light
It's Amazing
When the moment arrives that you know you'll be alright
It's Amazing
And I'm sayin' a prayer for the desperate hearts tonight

That one last shot's a Permanent Vacation
And how high can you fly with broken wings?
Life's a journey not a destination
And I just can't tell just what tomorrow brings
You have to learn to crawl
Before you learn to walk
But I just couldn't liten to all that righteous talk
I was out on the street,
Just a tryin' to survive
Scratchin` to stay Alive ...

So from all of us an Aerosmith, to all of you out there, wherever you are!
Remember, the light at the end of the tonnel, may be you! Good morning!

Ми добро утро!

И аз ти благодаря!

брутру
и аз благодаря на всички

http://tekstove.info/browse.php?id=10520

ако не се отваря линка

Къде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
Закусиха сивите мишки
с вълшебните букви – язък!

Къде ми е класната стая,
къде е коравият чин,
а, б, в, тире, запетая,
забравих ги вече – амин!

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

Къде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.

Къде ли се водят войните
за мойте наивни мечти,
дали пък не са ми сърдити,
че съм ги отрекъл почти?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно
щом той ме повтаря, нали?

Щом той ме повтаря, дали?

влад, кви са ти благодарности...?!? тука благодарността се измерва в милилитри, не в музика

bead_ написа:влад, кви са ти благодарности...?!? тука благодарността се измерва в милилитри, не в музика

литри
стига си подбивала цената

jazz написа: литри
стига си подбивала цената

милилитри
стига си поръчвал в дамаджани, че хванах ишиас

bead_ написа:милилитри
стига си поръчвал в дамаджани, че хванах ишиас

ти няма да я пипаш дамаджанката
само ще овкусяваш салатата
с повечко оцет за мен

jazz написа:

bead_ написа:милилитри
стига си поръчвал в дамаджани, че хванах ишиас

ти няма да я пипаш дамаджанката
само ще овкусяваш салатата
с повечко оцет за мен

хвърлям само едно око на последното ти писание и съвсем приблизително ти преценявам шансовете заедно с оцета да получиш и да речем рицин в салатката на около 99.9%.

bead_ написа:хвърлям само едно око на последното ти писание и съвсем приблизително ти преценявам шансовете заедно с оцета да получиш и да речем рицин в салатката на около 99.9%.

с този рицин
не си първата
ще трябва да се наредиш на опашка :)

jazz написа: ще трябва да се наредиш на опашка :)

заслужава си!

bead_ написа:заслужава си!

добре де
какво запали да ме тровиш
искаш си милитата
получаваш ги
помолих те само да овкусиш салатата
и край

jazz написа: добре де
какво запали да ме тровиш
искаш си милитата
получаваш ги
помолих те само да овкусиш салатата*
и край

*това беше последната салата в безмисления му живот, в който той така и не се научи да се държи подобаващо с дамите (бел.ред.)

bead_ написа: *това беше последната салата в безмисления му живот, в който той така и не се научи да се държи подобаващо с дамите (бел.ред.)

дами
къде
ааааа ето ги
с рицин в ръка
по това ще ги познаете :)

забавлявате се гледам
а пиенето
а жените
за мен вино, влад
може и песни
за жени и вино

jazz написа:

bead_ написа: *това беше последната салата в безмисления му живот, в който той така и не се научи да се държи подобаващо с дамите (бел.ред.)

дами
къде
ааааа ето ги
с рицин в ръка
по това ще ги познаете :)

гепи

Влад написа:

Благодаря!
Чак сега го видях - бях в движение днес и успях само за малко да пусна компютъра, за да кажа ЧРД на Айвънхоу.

Радвам се, че си тук и ми е приятно да те чета.

Stranniche написа:

Здравей!
Чела ли си "Магьосникът от Землемория", на Урсула Ле Гуин?
Ще си позволя един (не много)малък цитат:

"— Господарю — прошепна тя на Гед, — струва ми се, че това е червената треска и детето ще умре от нея до довечера.
Когато коленичи и сложи ръце върху детето, Гед си помисли същото и се отдръпна за миг. През последните месеци на собственото му дълго боледуване Повелителят на билките го беше научил на много неща от знанията на един лечител; най-важният урок бе да лекуваш раната и болестта, но и да оставиш умиращия дух да си отиде.
Майката долови това движение и неговото значение и извика от отчаяние. Пеквари се наведе над нея:
— Господарят Ястреб ще го спаси, жено. Няма защо да плачеш. Той е тук сега. Може да го направи.
Като чу майчиния вопъл и видя доверието на Пеквари, Гед не можеше да ги разочарова. Той отказа да повярва на очите си и му се стори, че навярно детето може да се спаси, ако се победи треската.
— Ще направя всичко, което е по силите ми, Пеквари — каза той и започна да къпе момченцето със студена дъждовна вода, която му носеха отвън, като изричаше едно заклинание за спиране на треската. То нито подействува, нито допринесе някаква полза и внезапно Гед усети, че детето умира в ръцете му.
Без да се замисля за себе си, той призова всичките си сили наведнъж и изпрати духа си да върне духа на детето. Извика името му: „Иот!“ Като че до слуха му долетя едва доловим отговор и той упорито извика отново. Тогава видя момченцето да тича бързо далеч пред него надолу по някакъв мрачен склон на огромен хълм. Не се чуваше никакъв звук. Звездите над хълма му бяха съвсем непознати. Въпреки това той различи съзвездията по име — Сноп, Врата, Въртележка, Дърво. Това бяха онези звезди, които никога не залязват, които не избледняват при настъпването на зората. Твърде далеч беше последвал умиращото дете.
Като разбра това, той изведнъж видя, че е сам на мрачния хълм. Трудно беше да се върне, много трудно. Обърна се бавно. Бавно придвижи единия си крак напред, за да се изкачи обратно по хълма, след това другия. Напредваше стъпка по стъпка, с огромни усилия на волята. И всяка следваща стъпка беше по-трудна от предишната.
Звездите не потрепваха. На сухия, стръмен склон нямаше и помен от ветрец. В цялото това безкрайно царство на мрака единствен той се движеше с мъка нагоре по хълма. Стигна върха и съзря там ниска каменна стена. От другата й страна го чакаше една сянка.
...
А пред очите на Пеквари, жена му и врачката младият магьосник бе застинал насред заклинанието си, без да изпуска детето от ръце. После той внимателно положи малкия Иот върху сламеника, изправи се и застана безмълвно с жезъл в ръка. Изведнъж вдигна високо жезъла, който заблестя като мълния с бяло сияние, и всички предмети в колибата заподскачаха тайнствено и живо в краткотрайните пламъци. Когато заслепението премина, те видяха младежа, свит на глинения под до сламеника, където лежеше мъртвото дете.
Пеквари си помисли, че и магьосникът е мъртъв. Жена му заплака, а той беше безкрайно изумен. Но врачката беше чувала нещичко за магьосничеството и пътищата, които може да поеме един истински магьосник, затова се погрижи студеният и безжизнен Гед да не бъде считан за мъртвец, а за болен или изпаднал в транс. Занесоха го в дома му и оставиха една старица да гледа дали ще се събуди, или ще заспи завинаги.
Малкият отак се скри между гредите на къщата, както правеше винаги, когато влизаха непознати. Остана там през цялото време, докато дъждът плющеше по стените, и щом огънят загасна, а бавно изнизващата се нощ потопи в сън старицата до огнището, той пропълзя до неподвижния и безмълвен Гед върху леглото и заблиза дълго и търпеливо ръцете и китките му със сухия си кафяв език. Свит до главата му, отакът ближеше слепоочията, белязаната му страна и съвсем внимателно затворените му очи. И много бавно под въздействието на това докосване Гед дойде на себе си. Той се събуди, без да знае къде е бил или къде се намира, нито пък какво е това мержелеещо се сиво сияние, което бе предвестник на зората. Тогава животинчето се сви отново до рамото му и заспа.По-късно, когато Гед размишляваше за тази нощ, стана му ясно, че ако никой не го бе докоснал, докато лежеше бездиханен, ако никой не го бе повикал по някакъв начин, той щеше да си отиде завинаги."

Не мога да ти предам какво значение за мен, имаха твоите десет думи точно в този момент!

В тази тема за какво си благодарите...

Добро утро:-)

От мен ТОВА

jazz написа:

bead_ написа:влад, кви са ти благодарности...?!? тука благодарността се измерва в милилитри, не в музика

литри
стига си подбивала цената

И ти подбиваш! Измерва се, ако не в хектолитри бира, то поне в декалитри!:blum:

Влад написа:

По-късно, когато Гед размишляваше за тази нощ, стана му ясно, че ако никой не го бе докоснал, докато лежеше бездиханен, ако никой не го бе повикал по някакъв начин, той щеше да си отиде завинаги."

Не мога да ти предам какво значение за мен, имаха твоите десет думи точно в този момент!

Благодаря много!!!

Не зная какво да отговоря - не че няма. Не съм добра в изразяването.
Освен да повторя думите си от темата. Написах каквото мисля и усещам.

Хубава седмица ти желая и повече усмивки!
И пиши!