3o4o.net

но достоен мач и достойни противници. Истински сблъсък между двама мъже на честта.

Gloria victis

Remmivs написа:но достоен мач и достойни противници. Истински сблъсък между двама мъже на честта.

Gloria victis

За какво става дума?

pocti_bezobidna написа:

Remmivs написа:но достоен мач и достойни противници. Истински сблъсък между двама мъже на честта.

Gloria victis

За какво става дума?

Снукър

wishes написа:

pocti_bezobidna написа:

Remmivs написа:но достоен мач и достойни противници. Истински сблъсък между двама мъже на честта.

Gloria victis

За какво става дума?

Снукър

Билярд?! С тия "мъже на честта" реших че е нещо... бе и аз не знам какво, ама много такова...
специално. Нищо де, въпросният Хигинс ще спечели следващият път. Обещавам!

Всеки може да печели. Въпросът е как губиш. Там е честта.

Remmivs написа:Всеки може да печели. Въпросът е как губиш. Там е честта.

Ам че това е само игра. Верно, че сигурно има много кинти в нея,
но загубата в случая едва ли е нещо, което толкова трудно се преглаща. Това палене по спорта никога не съм го разбирала...

почти безобидна написа:Ам че това е само игра. Верно, че сигурно има много кинти в нея,
но загубата в случая едва ли е нещо, което толкова трудно се преглаща. Това палене по спорта никога не съм го разбирала...

Животът също е игра, Уважаема. И в крайна сметка всички губим. Трябва да се научим на достойнство.

Remmivs написа: Животът също е игра, Уважаема. И в крайна сметка всички губим. Трябва да се научим на достойнство.

Не губим, не губим, пичелим
Сигурен съм

wishes написа:

Remmivs написа: Животът също е игра, Уважаема. И в крайна сметка всички губим. Трябва да се научим на достойнство.

Не губим, не губим, пичелим
Сигурен съм

в края на краищата губим всичко хибаво, което сме спечелили:winkw:

latrevw написа: в края на краищата губим всичко хибаво, което сме спечелили:winkw:

Въпрос на гледна точка
Оставеното след нас и изживяното не се губи.

wishes написа:

latrevw написа: в края на краищата губим всичко хибаво, което сме спечелили:winkw:

Въпрос на гледна точка
Оставеното след нас и изживяното не се губи.

винаги много ти се радвам на гледната точка

latrevw написа: винаги много ти се радвам на гледната точка

Това с какъв емотикон да се разбира?

Remmivs написа:

почти безобидна написа:Ам че това е само игра. Верно, че сигурно има много кинти в нея,
но загубата в случая едва ли е нещо, което толкова трудно се преглаща. Това палене по спорта никога не съм го разбирала...

Животът също е игра, Уважаема. И в крайна сметка всички губим. Трябва да се научим на достойнство.

Мъж ми в последно време, здраво "жули" на покета някакъв билярд. "Какво правиш?"-питам аз.
"Печеля турнири":lol::lol::lol:

wishes написа:

latrevw написа: винаги много ти се радвам на гледната точка

Това с какъв емотикон да се разбира?

усмивка, бе, нали знаеш:-)

latrevw написа: усмивка, бе, нали знаеш:-)

такава:
или такава:

Мара Подробната

Remmivs написа:

почти безобидна написа:Ам че това е само игра. Верно, че сигурно има много кинти в нея,
но загубата в случая едва ли е нещо, което толкова трудно се преглаща. Това палене по спорта никога не съм го разбирала...

Животът също е игра, Уважаема. И в крайна сметка всички губим. Трябва да се научим на достойнство.

Е, едно е да загубиш игра, друго е да загубиш Игра.
Спорта си е спорт. в живота рядко се срещат хора, които губят с достойнство.

почти безобидна написа:Е, едно е да загубиш игра, друго е да загубиш Игра.
Спорта си е спорт. в живота рядко се срещат хора, които губят с достойнство.

Говорим за едно и също значи.

Remmivs написа:

почти безобидна написа:Ам че това е само игра. Верно, че сигурно има много кинти в нея,
но загубата в случая едва ли е нещо, което толкова трудно се преглаща. Това палене по спорта никога не съм го разбирала...

Животът също е игра, Уважаема. И в крайна сметка всички губим. Трябва да се научим на достойнство.

Хм, има разлика... Макар и тънка за някои неща/моменти.

Спортът е ясно дефиниран - играеш - печелиш/губиш (редки случаи - на равно)

В живота дефиниции или няма, или са сложни, а печалба за един може да е печалба и за другия... И обратното. А може да се окаже, че печалба (от ситуация) днес, утре е загуба...

Те ти един коледен казан за философски размишления.

latrevw написа:

wishes написа:

Remmivs написа: Животът също е игра, Уважаема. И в крайна сметка всички губим. Трябва да се научим на достойнство.

Не губим, не губим, пичелим
Сигурен съм

в края на краищата губим всичко хибаво, което сме спечелили:winkw:

Е, що така? Хубавото си остава.
Толкова хубави мигове съм имала. Преди не можех да ги осъзная в момента на случването им, а като се научих - толкова е хубаво!
И се надявам да продължа да имам такива неща в живота си.

ELBI написа:Хм, има разлика... Макар и тънка за някои неща/моменти.

Спортът е ясно дефиниран - играеш - печелиш/губиш (редки случаи - на равно)

В живота дефиниции или няма, или са сложни, а печалба за един може да е печалба и за другия... И обратното. А може да се окаже, че печалба (от ситуация) днес, утре е загуба...

Те ти един коледен казан за философски размишления.

Съгласен, друже! Но ракурса ми беше малко по-друг. Обяд тези дни?

почти безобидна написа:

Remmivs написа:Всеки може да печели. Въпросът е как губиш. Там е честта.

Ам че това е само игра. Верно, че сигурно има много кинти в нея,
но загубата в случая едва ли е нещо, което толкова трудно се преглаща. Това палене по спорта никога не съм го разбирала...

Ами не си го разбирала, вероятно защото не си изпитвала тръпката от печалбата в спорта, не си усещала колко е добре да бъде възнаграден труда ти от тренировки, колко е хубаво, когато финишираш като си дал всичко от себе си, преодолял си болки и ... други конкуренти...

Това е дълга тема, но почти необяснима, ако не си бил на полето/пистата/басеина... ако не си бил не като минаващ или за кеф, а като някой от състезаващите се (а преди това дълго трениращи)...

Remmivs написа:

почти безобидна написа:Е, едно е да загубиш игра, друго е да загубиш Игра.
Спорта си е спорт. в живота рядко се срещат хора, които губят с достойнство.

Говорим за едно и също значи.

Леле, как се изплъзваш значи! Не мисля, че говорим за едно и също нещо. Живота е равен на спорта само във филмите.

ELBI написа: Ами не си го разбирала, вероятно защото не си изпитвала тръпката от печалбата в спорта, не си усещала колко е добре да бъде възнаграден труда ти от тренировки, колко е хубаво, когато финишираш като си дал всичко от себе си, преодолял си болки и ... други конкуренти...

Това е дълга тема, но почти необяснима, ако не си бил на полето/пистата/басеина... ако не си бил не като минаващ или за кеф, а като някой от състезаващите се (а преди това дълго трениращи)...

На пистата конкретно ходя за кеф.
Случвало се е да губя на други полета, след като дълго съм "тренирала". Не можеш вечно да печелиш, няма начин. За мен е важно да дам всичко от себе си и да знам (отново за себе си) че съм направила всичко по силите си. А дали съм преодоляла конкурента вече е отделен въпрос. Понякога конкурентите просто са по-добри. К`во да праиш... Примерно.

Remmivs написа:

ELBI написа:Хм, има разлика... Макар и тънка за някои неща/моменти.

Спортът е ясно дефиниран - играеш - печелиш/губиш (редки случаи - на равно)

В живота дефиниции или няма, или са сложни, а печалба за един може да е печалба и за другия... И обратното. А може да се окаже, че печалба (от ситуация) днес, утре е загуба...

Те ти един коледен казан за философски размишления.

Съгласен, друже! Но ракурса ми беше малко по-друг. Обяд тези дни?

Усетих те, рицарю, но нали можеше/може да се поумува, философства ... пък белким по време на обяда само за виното и жените да остане сал да си бъбрим?

почти безобидна написа:

ELBI написа: Ами не си го разбирала, вероятно защото не си изпитвала тръпката от печалбата в спорта, не си усещала колко е добре да бъде възнаграден труда ти от тренировки, колко е хубаво, когато финишираш като си дал всичко от себе си, преодолял си болки и ... други конкуренти...

Това е дълга тема, но почти необяснима, ако не си бил на полето/пистата/басеина... ако не си бил не като минаващ или за кеф, а като някой от състезаващите се (а преди това дълго трениращи)...

На пистата конкретно ходя за кеф.
Случвало се е да губя на други полета, след като дълго съм "тренирала". Не можеш вечно да печелиш, няма начин. За мен е важно да дам всичко от себе си и да знам (отново за себе си) че съм направила всичко по силите си. А дали съм преодоляла конкурента вече е отделен въпрос. Понякога конкурентите просто са по-добри. К`во да праиш... Примерно.

Определено не може вечно да се печели! Но ако нямаш хъс да печелиш (даже и никога да не стане), просто не ходи на състезание

почти безобидна написа:

Remmivs написа:

почти безобидна написа:Е, едно е да загубиш игра, друго е да загубиш Игра.
Спорта си е спорт. в живота рядко се срещат хора, които губят с достойнство.

Говорим за едно и също значи.

Леле, как се изплъзваш значи! Не мисля, че говорим за едно и също нещо. Живота е равен на спорта само във филмите.

Говорим за достойнството. То е еднакво навсякъде.

ELBI написа: Определено не може вечно да се печели! Но ако нямаш хъс да печелиш (даже и никога да не стане), просто не ходи на състезание

Ми аз като ходя на "състезание" отивам заради самото "състезание".
В смисъл, че не победата е най-важната.
Нещо като олимпийски принцип, щом сме почнали със спортните сравнения. Въпреки че не е съвсем точно.

А кой спечели турнира? Ебдън ли? Вчера Хендри хич го нямаше. Поне докъдето гледах, де.

почти безобидна написа:

ELBI написа: Определено не може вечно да се печели! Но ако нямаш хъс да печелиш (даже и никога да не стане), просто не ходи на състезание

Ми аз като ходя на "състезание" отивам заради самото "състезание".
В смисъл, че не победата е най-важната.
Нещо като олимпийски принцип, щом сме почнали със спортните сравнения. Въпреки че не е съвсем точно.

Е - когато целта ти е да си свериш часовника... Както и да е. Основната тема беше хъс - защо го има, кога и има ли почва. Сега темата стана друга - олимпийска, по-спокойна - по нея нямам коментари

Green Light написа:А кой спечели турнира? Ебдън ли? Вчера Хендри хич го нямаше. Поне докъдето гледах, де.

Ебдън. 10:6.

Олимпийските игри, които познаваме днес, са възродени в края на XIX век по идея на французина Пиер дьо Кубертен. Той бил запленен от идеите на древните олимпийски игри провеждани в Елада. Основните ценности, които утвърждавали те, били следните:

- дикейоазина (гр.) – уважение на абсолютната истина;
- андреа (гр.) – смелостта, но не тази, при която не се страхуваш, а тази, която те кара да се бориш;
- елефтерия (гр.) – спорта дава свобода на духа, свободата да си такъв, какъвто пожелаш;
- евзебия (гр.) – милосърдие;
- номос (гр.) – уважение към реда, порядъка, нормите, правилата;
- автаркия (гр.) – независимост, самостоятелност;
- софрозин (гр.) – разум за добро;
- арете (гр.) – борба за превъзходство, без да пречиш на другите;
- полис (гр.) – утвърждаване на държавата;
- калокагатия (гр.) – добър и красив във всяко отношение;
- екехария (гр.) – миролюбие.

Remmivs написа:Олимпийските игри, които познаваме днес, са възродени в края на XIX век по идея на французина Пиер дьо Кубертен. Той бил запленен от идеите на древните олимпийски игри провеждани в Елада. Основните ценности, които утвърждавали те, били следните:

- дикейоазина (гр.) – уважение на абсолютната истина;
- андреа (гр.) – смелостта, но не тази, при която не се страхуваш, а тази, която те кара да се бориш;
- елефтерия (гр.) – спорта дава свобода на духа, свободата да си такъв, какъвто пожелаш;
- евзебия (гр.) – милосърдие;
- номос (гр.) – уважение към реда, порядъка, нормите, правилата;
- автаркия (гр.) – независимост, самостоятелност;
- софрозин (гр.) – разум за добро;
- арете (гр.) – борба за превъзходство, без да пречиш на другите;
- полис (гр.) – утвърждаване на държавата;
- калокагатия (гр.) – добър и красив във всяко отношение;
- екехария (гр.) – миролюбие.

Боже, боже, ако повечко хора в китната ни рОдина спазваха поне част от тези принципи, щяхме да сме построили комунизма, по шведски модел, примерно

Remmivs написа:Олимпийските игри, които познаваме днес, са възродени в края на XIX век по идея на французина Пиер дьо Кубертен. Той бил запленен от идеите на древните олимпийски игри провеждани в Елада. Основните ценности, които утвърждавали те, били следните:

- дикейоазина (гр.) – уважение на абсолютната истина;
- андреа (гр.) – смелостта, но не тази, при която не се страхуваш, а тази, която те кара да се бориш;
- елефтерия (гр.) – спорта дава свобода на духа, свободата да си такъв, какъвто пожелаш;
- евзебия (гр.) – милосърдие;
- номос (гр.) – уважение към реда, порядъка, нормите, правилата;
- автаркия (гр.) – независимост, самостоятелност;
- софрозин (гр.) – разум за добро;
- арете (гр.) – борба за превъзходство, без да пречиш на другите;
- полис (гр.) – утвърждаване на държавата;
- калокагатия (гр.) – добър и красив във всяко отношение;
- екехария (гр.) – миролюбие.

Триумф на волята, а?
Шегувам се.

почти безобидна написа:Триумф на волята, а?
Шегувам се.

На човешкото. На доброто в нас. Т.е. на човешкото.

PS
Мисля да си сменя ника на Калокагатир. АВе навремето подхвърли идеята какви сме дивни...

ELBI написа: Е - когато целта ти е да си свериш часовника... Както и да е. Основната тема беше хъс - защо го има, кога и има ли почва. Сега темата стана друга - олимпийска, по-спокойна - по нея нямам коментари

Аз часовника мога да си сверя и като гледам отстрани.
Аз искам да участвам в купона.

почти безобидна написа:

ELBI написа: Е - когато целта ти е да си свериш часовника... Както и да е. Основната тема беше хъс - защо го има, кога и има ли почва. Сега темата стана друга - олимпийска, по-спокойна - по нея нямам коментари

Аз часовника мога да си сверя и като гледам отстрани.
Аз искам да участвам в купона.

Когато се участва в състезание или е да го спечелиш, или да видиш де си горе долу, което колкото и да гледаш отстрани, не може да се прецени. В самото състезание си има тръпка, притеснение, мобилизация, концентрация .... Имал съм случаи, когато определено много добри ... на самото състезание оплескат нещата. И обратното - инак не най-добри по тренировки, там са блестящи.

Купона ще го правим в най-скоро време - всеки е добре дошъл

почти безобидна написа: Ми аз като ходя на "състезание" отивам заради самото "състезание".
В смисъл, че не победата е най-важната.
Нещо като олимпийски принцип, щом сме почнали със спортните сравнения. Въпреки че не е съвсем точно.

леле-леле

победата е важната, усещането, ох колко е хубаво когато победиш.....
нищо друго няма значение, всичко губи смисъл. само победата остава истинска в този момент

ELBI написа: Е - когато целта ти е да си свериш часовника... Както и да е. Основната тема беше хъс - защо го има, кога и има ли почва. Сега темата стана друга - олимпийска, по-спокойна - по нея нямам коментари

хъс - не у всеки го има

тези в които го има - кефят ме много. да преодолееш болката, да намериш още малко сила, да се концентрираш на макс, да излезнеш извън времето в един миг - невероятно

вместо "хъс", аз предпочитам "страст"

Dark написа:

почти безобидна написа: Ми аз като ходя на "състезание" отивам заради самото "състезание".
В смисъл, че не победата е най-важната.
Нещо като олимпийски принцип, щом сме почнали със спортните сравнения. Въпреки че не е съвсем точно.

леле-леле

победата е важната, усещането, ох колко е хубаво когато победиш.....
нищо друго няма значение, всичко губи смисъл. само победата остава истинска в този момент

Е, според зависи. И според човека.
Не държа непременно на победата.

pocti_bezobidna написа: Е, според зависи. И според човека.
Не държа непременно на победата.

хубаво нещо са различията