3o4o.net

Публикувано на: **16.12.06, 11:12**

... Език, на когото речите са измерени сричка по сричка и наредени тъй, щото се приспособляват по гласа на пението. Тоя език се казва изговорен по стихове... Кога в тоя език има таквизи мисли и чувства, които привличат сърдцето на читателя, възбуждат душата му на радост, или на жалост, или на възхищение, па я вдигат отгор вещественния свят, то тогази казва се, че има поезия... Поезията представя нещо ново, нещо дивно, нещо извънредно хубаво; затова са й дали името поезия, което ще рече творчество.

Добри Войников, "Ръководство за словесност", 1874 г.

Публикувано на: **16.12.06, 15:02**

Да, и аз съм си мислил по въпроса. (Кой ли не е?) Какво е това нещо в мерената реч, което така ти завърта ключа, че може да ти обърне настроението на 180 градуса. А пък ако имаш късмета да прочетеш нещо ново и то изненадващо се окаже в резонанс с моментното ти настроение, тогава около тебе стъклените предмети започват да звънтят а над главата ти се завихрят малки електрически бури. Поетите имат нещо, което другите нямат. Като летците, например. Или пък, може би изпадат в контролиран амок, берсерки, камикадзета някакви към душите си "Хвърлям това вътре в мен върху хартията, а там дали ще живее или ще умре, не знам" Господ да ги пази!

Публикувано на: **16.12.06, 15:08**

Green Light написа:Поетите имат нещо, което другите нямат.

Грийни, талант му се вика на това

Един умее да пее като ангел, друг - да свири божествено на орган

, трети - да твори поезия, раждаща бури. А на нас с гайдите ни остава само да им ръкоплещим и да се възхищаваме.

Публикувано на: **16.12.06, 15:13**

Когато пусках темата, имах съвсем друга идея и ти ужасно ме засрамваш.

Аз в този фрагмент се възхитих на следното: ето едно ужасно наивно (може би така ми изглежда поради архаичния език), възрожденско-образователно определение, а в същото време изумително точно и красиво!

И много се радвам, че това откъсче те подтикна да напишеш това, което написа.
Ако можехме да си обясним всичко за изкуството, то нямаше да е изкуство.
Господ ги е запазил, мисля аз. Със самата им дарба го е сторил.

Публикувано на: **16.12.06, 15:13**

Мнемозина написа:... Език, на когото речите са измерени сричка по сричка и наредени тъй, щото се приспособляват по гласа на пението.

Не мож си представи, какво ми напомни това... Първи курс, никой (почти) не знае грам чешки. Какво предприема страшилището на факултета, покойният проф. Иванчев (страхотен преподавател, ама ни трябваше доста време да го разберем

)??? Кара ни да учим поезия с пълна забрана за превод. Искаше от нас да чуем мелодиката. И тактувахме:blink: С ръка, на дългите гласни - четири такта... Учехме и песни - основно народни и кръчмарски (и до днес ми става смешно като си представя какво се е чувало отвън

) Та така, за мерените срички

Публикувано на: **16.12.06, 15:16**

4avdar4e написа:
Мнемозина написа:... Език, на когото речите са измерени сричка по сричка и наредени тъй, щото се приспособляват по гласа на пението.

Не мож си представи, какво ми напомни това... Първи курс, никой (почти) не знае грам чешки. Какво предприема страшилището на факултета, покойният проф. Иванчев (страхотен преподавател, ама ни трябваше доста време да го разберем )??? Кара ни да учим поезия с пълна забрана за превод. Искаше от нас да чуем мелодиката. И тактувахме:blink: С ръка, на дългите гласни - четири такта... Учехме и песни - основно народни и кръчмарски (и до днес ми става смешно като си представя какво се е чувало отвън ) Та така, за мерените срички

Знаел е къде е ключът към усета за един език...

Публикувано на: **16.12.06, 18:54**

4avdar4e написа:
Мнемозина написа:... Език, на когото речите са измерени сричка по сричка и наредени тъй, щото се приспособляват по гласа на пението.

Не мож си представи, какво ми напомни това... Първи курс, никой (почти) не знае грам чешки. Какво предприема страшилището на факултета, покойният проф. Иванчев (страхотен преподавател, ама ни трябваше доста време да го разберем )??? Кара ни да учим поезия с пълна забрана за превод. Искаше от нас да чуем мелодиката. И тактувахме:blink: С ръка, на дългите гласни - четири такта... Учехме и песни - основно народни и кръчмарски (и до днес ми става смешно като си представя какво се е чувало отвън ) Та така, за мерените срички

Хм...

Моят английски е точно от песните /не съм учил ако не броим 2-та пъти по 2 месеца в бритиш консил/. И тогава на входящия тест "даскала" /щото повечето са колеги от МИ-6

/ се учуди на "музикалният" ми говор, и на небрежната ми граматика..

За да е разбираем един език..просто трябва да следиш мелодията...

Да не ти казвам за френския, който учех от 5 клас чак до завършване на първия институт...БЪКЕЛ!:roll:

Публикувано на: **16.12.06, 21:10**

добри войников и в музиката беше нещо значимо направил, преподавала съм го ама не помня вече какво беше

от определението ако махнеш мерена реч и си е парфектно, макар да не е открил топлата вода

п.п. по негово време в бг имало ли е "немерени" опити за поезия
щото в странство е имало
ама той май в русия беше учил...не мога да си спомня

ако е метафора за поезията съм съгласна - гот го е казал
но ако буквално това е искал да каже - тц

Публикувано на: **16.12.06, 22:12**

zlatokoska написа:добри войников и в музиката беше нещо значимо направил, преподавала съм го ама не помня вече какво беше

от определението ако махнеш мерена реч и си е парфектно, макар да не е открил топлата вода

п.п. по негово време в бг имало ли е "немерени" опити за поезия
щото в странство е имало
ама той май в русия беше учил...не мога да си спомня

ако е метафора за поезията съм съгласна - гот го е казал
но ако буквално това е искал да каже - тц

Доколкото знам - не (за "немерените" опити за поезия). По това време тук сме си имали други проблеми за разрешаване, в това число и да си търсим подходящите и достъпни жанрове в разните изкуства, дето хем да са цивилизовани, хем да можем да ги усвоим. И да възпитават духа, но и да могат да бъдат разбирани и достъпни.
И поради това горният откъс не е опит за определение, а обяснение за народа що е то поезия.

Публикувано на: **17.12.06, 17:34**

zlatokoska написа:добри войников и в музиката беше нещо значимо направил, преподавала съм го ама не помня вече какво беше

Мисля, че създаваше хор към читалището... Нещо такова ми се върти. Щото със сигурност знам, че създава театрална трупа за пръв път с жени.

Публикувано на: **17.12.06, 21:59**

Мнемозина написа:
Когато пусках темата, имах съвсем друга идея и ти ужасно ме засрамваш.

Аз в този фрагмент се възхитих на следното: ето едно ужасно наивно (може би така ми изглежда поради архаичния език), възрожденско-образователно определение, а в същото време изумително точно и красиво!

И много се радвам, че това откъсче те подтикна да напишеш това, което написа.
Ако можехме да си обясним всичко за изкуството, то нямаше да е изкуство.
Господ ги е запазил, мисля аз. Със самата им дарба го е сторил.

Хехехе, а аз кво, а? Щото нали "съм разбрал какво си искала да кажеш" Навремето един така ми вика - Разбирам какво искаш да кажеш. (ма много пиян) и аз - Ами де да знам, аз каквото исках да кажа, всичкото го казах. Та и тоя случай малко такъв.
Ама да знаеш аз понякога като почна да отговарям на някой пост и ме избива съвсем накъде настрани. То не се знае и сега докъде ще стигна. Излагация! Спирай вече! "Повече не пиши!"

Публикувано на: **17.12.06, 23:09**

Green Light написа:
Мнемозина написа:
Когато пусках темата, имах съвсем друга идея и ти ужасно ме засрамваш.

Аз в този фрагмент се възхитих на следното: ето едно ужасно наивно (може би така ми изглежда поради архаичния език), възрожденско-образователно определение, а в същото време изумително точно и красиво!

И много се радвам, че това откъсче те подтикна да напишеш това, което написа.
Ако можехме да си обясним всичко за изкуството, то нямаше да е изкуство.
Господ ги е запазил, мисля аз. Със самата им дарба го е сторил.
Хехехе, а аз кво, а? Щото нали "съм разбрал какво си искала да кажеш" Навремето един така ми вика - Разбирам какво искаш да кажеш. (ма много пиян) и аз - Ами де да знам, аз каквото исках да кажа, всичкото го казах. Та и тоя случай малко такъв.
Ама да знаеш аз понякога като почна да отговарям на някой пост и ме избива съвсем накъде настрани. То не се знае и сега докъде ще стигна. Излагация! Спирай вече! "Повече не пиши!"

(Свирепо) Пиши бе!

Пиши!
Ааа, щял да спира.

То това е най-хубавото, като се отплесне темата нанякъде.
И, както казва вр. от 40-50, много е важно да се разбираме, когато не сме се разбрали.

Публикувано на: **17.12.06, 23:15**

Добри Войников, "Ръководство за словесност", 1874 г.

----------------------------------------
ЗАЩО НЕ СЪМ?...
Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката!

Защо не съм и аз поет,
като Сапунова трети!
Че запял бих, че възпял бих
на владиката конете!

Но защо не съм Владикин,
да напиша чудна драма -
за жабите, за мишките,
и боят им с цар Радана?

Защо не съм и Войников,
плодовит, прочут списател,
да съставя и молитви
на нашия цар създател?

Защо не съм и Пърличев,
да преведа Илиада;
но с такъв превод, за който
и лобут да ми се пада?

Но защо не съм Славейков,
да заплача, да запея:
"Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея"?

Но защо не съм и Вазов,
"вярата" си да възпея:
че ще стане вълк овцата,
а певците като нея?!

Обратно към [БОТЕВ] [СЛОВОТО]

[/quote]

Публикувано на: **17.12.06, 23:24**

doktorka написа:Добри Войников, "Ръководство за словесност", 1874 г.

----------------------------------------
ЗАЩО НЕ СЪМ?...
Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката!

Защо не съм и аз поет,
като Сапунова трети!
Че запял бих, че възпял бих
на владиката конете!

Но защо не съм Владикин,
да напиша чудна драма -
за жабите, за мишките,
и боят им с цар Радана?

Защо не съм и Войников,
плодовит, прочут списател,
да съставя и молитви
на нашия цар създател?

Защо не съм и Пърличев,
да преведа Илиада;
но с такъв превод, за който
и лобут да ми се пада?

Но защо не съм Славейков,
да заплача, да запея:
"Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея"?

Но защо не съм и Вазов,
"вярата" си да възпея:
че ще стане вълк овцата,
а певците като нея?!

Обратно към [БОТЕВ] [СЛОВОТО]

[/quote]

Ботев си е бил един хулиган всъщност!

Публикувано на: **17.12.06, 23:30**

Виж го сега, виж го какви ги е писал:

Епитафии

Ишаллах! - ако е жив "Будилникът", да дочака онова време, кога са преселват в лоното Аврамово нашите велики поети, нашите политически и икономически деятели и нашите фарисеи, то той ще им воздигне такива паметници, каквито не са воздигале дору и букурещките българе на Раковски. Тие паметници "Будилникът" ще украси и имената на почившите ще обезсмърти със следующите от злато надписи:

(Само някои ще пусна):

На № 1:
Лежи намусено в гроблето
наш Петър Кучкин - базиргян,
стърчи му нагоре шкембето
като цял тулум с шарлаган.
Я плачете, я ридайте,
вси български чада, -
няма вече кой да коси
чуждата ливада;
няма вече кой да краде
цванчета народни,
няма вече кой да бъде
епитроп черковни!

На № 2:
Тука лежат кокалците
на кир Михалаки, -
той имаше празна глава
и дълги мустаки.

На № 4:
Изровен гробът с мотика,
сандъкът със злато обкован, -
във него лежи владика -
тулум сос слама и катран.
Ум имал нявга в краката
и чувства топли в чарвата!

На № 5:

Тук почива тъпанарче,
сатирово чедо.
Спи, почивай, бре м...че, -
ти си бил говедо.

Публикувано на: **18.12.06, 00:48**

[
Ботев си е бил един хулиган всъщност!

[/quote]

затова ми е любим....

Публикувано на: **18.12.06, 08:57**

не се е страхувал да напише мислите си

Публикувано на: **18.12.06, 09:40**

Аз също намерих нещо много интересно.

-------------------------------------------------------------Евгений Евтушенко:

Херцен е намерил поразителна формула за определяне ролята на писателя: "Ние не сме лекари - казва той, - ние сме болка".

Поезията има много функции. Тя и утешава в беда, и разкрива красотата на света, и буди въображението. Но в нито една от функциите си поезията не е отделима от съвестта.

Публикувано на: **18.12.06, 09:54**

Глен написа:Аз също намерих нещо много интересно.

-------------------------------------------------------------Евгений Евтушенко:

Херцен е намерил поразителна формула за определяне ролята на писателя: "Ние не сме лекари - казва той, - ние сме болка".

Поезията има много функции. Тя и утешава в беда, и разкрива красотата на света, и буди въображението. Но в нито една от функциите си поезията не е отделима от съвестта.

Странно и много соц ми звучи, когато с говори за роли и функции в изкуството

Публикувано на: **18.12.06, 10:10**

4avdar4e написа:
Странно и много соц ми звучи, когато с говори за роли и функции в изкуството

може ли да допълня??? освен странно и соц е и глупаво

Публикувано на: **18.12.06, 10:48**

Хорхе Луис Борхес

Поезията няма пряка връзка с времето. Хубавият стил е винаги хубав, без значение дали е написан днес или преди сто години. Поезията е вечна. Обстоятелствата са съвременни или исторически. Влиянието на времето не е решаващо. Хубави стихове са писали и Данте, и Вергилий, и Ариосто, които сега четем, без да се замисляме, че са били създадени преди векове. Една прекрасна метафора на средновековен персийски поет направо ме изуми. "Луната е огледало на времето"... Човек си мисли за неща на пръв поглед крехки, призрачни, изгубени във времето. Луната, времето, което е без начало и без край. Да, ако нещо е хубаво, то си остава такова. Аз просто възприемам нещата и се мъча да ги изразя чрез словото си. Поетът, актьорът възприемат нещата и се опитват да ги повторят, без да отнемат нещо от тях, да ги похабят. Лично аз се опитвам да създавам своята поезия скромно, с радост.
Поезията е призвана да съхрани езика. Тъжно е да изгубиш това велико благо - езика. А той е и художествено средство, както писа Бенедето Кроче. Но за съжаление днес хората почти не разговарят. Гледат телевизия, слушат радио, четат вестници. Да, никой не говори. Жалко, че разговорът - това прекрасно откритие на древните гърци - започва да умира. Гърците първи са започнали да разговарят. Другите народи преди тях са се молели, проклинали са, може би, дори са ругаели, мърморели, но не са разговаряли...
Да, поезията трябва да съхрани езика - това несъвършено и прекрасно откритие!
Сънят е първата художествена дейност. Това е основа на поезията. Сънят е първата малка театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме едновременно театърът, самата пиеса, авторът и зрителите. Смисълът на живота е преди всичко в съня. Да, има пряка връзка между съня, живота и поезията. Животът е и начин на съществуване, а сънуването е начин на живот...
Казват, че вече нямало поети в целия свят. Но може би те са тук, сред нас, но не можем да ги видим. Трудно се вижда настоящето. Мислим, че познаваме миналото. А времето само си прави подбора, антологията и още не е направило антологията на настоящето. Нас ще ни оценяват през ХХI век. Сега сме много и сме някак изгубени. А времето е единствено. И само то може да избира и да прави антологии. Може би сега, в този миг, там, в края на улицата, някой създава чудесна поема или кратък стих, а ние не го знаем, дори не подозираме за него...
Поезията е извън времето, а бъдещето е винаги неясно. Освен това то не може да бъде едно. Всеки мисли за различно бъдеще. Единственото, което знаем, че бъдещето ще бъде различно от нас. На този свят всичко е непредвидимо. Индивидите също. Поетите и те! Никой не би могъл да предвиди появата на Ариосто, особено след като е имало поет като Данте. Могат да се открият само някои малки прилики - нищо повече. Лично аз преживях повече в настоящето, което си мислех, не, по-скоро бленувах за миналото...
Спомням си чудесния стих на Елизабет Браунинг: "Остарей заедно с мене, все още предстои да дойде най-хубавото!" Каква надежда! Да мислиш за бъдещето дори когато си остарял. Младите имат навика да се правят на нещастни, на оригинални, на герои. А старостта е нещо спокойно, хубаво, по-спокойно от младостта. Всеки млад човек иска да бъде Байрон, Бодлер, Пушкин, Хамлет, Разколников. На моите години аз съм само Борхес и това понякога ме затруднява. Вече съм забравил почти целия си живот. Мога да си спомня само онова, което съм прочел. Всъщност винаги съм живял само с поезията...
Бележка и превод от английски:
Огнян Стамболиев
Предели
ИМА един ред от Верлен, който така и не ще си припомня.
Има една улица наблизо, която е непристъпна за крачките ми,
Има едно огледало, което ме е видяло за последен път,
Има една врата, която съм затворил до свършека на света.
Сред книгите в моята библиотека (гледам ги)
Има някоя, която вече не ще разтворя никога.
Това лято ще навърша петдесет години;
Смъртта ме изхабява непрестанно.

От "Надписи" от Хулио Платеро Аедо
(Монтевидо, 1923)

Поетическо изкуство
В РЕКАТА да се взреш, от време и вода,
И да си спомниш, че е времето река,
Да знаеш, че и ние се изгубваме като река,
Че отминават нашите лица като вода.

Да сещаш, че будуването е друг сън,
Присънващ си, че не е сън, и че смъртта,
Която тленното ни тяло плаши, е смъртта
От всяка нощ, която се нарича сън.

В деня или годината да виждаш символ
На дните на човека, на годините,
Горчивината да превръщаш на годините
В звучаща музика, роптание и символ,

В смъртта съня да виждаш, в залеза -
Печално злато, че такава е поезията
Ведно и нища, и безсмъртна е. Поезията
Като зората се възвръща или залеза.

Понякога във вечерите нечие лице
Към нас се вглежда от глъбта на огледалото;
Изкуството ще трябва да е като огледало,
Което да открива собственото ни лице.

Разказват, Одисей, преситен с чудеса,
Заплакал от любов, щом различил Итака,
Зелена, делнична. Изкуството Итака
Е от зелена вечност, не от чудеса.

И също е като реката безконечна,
Протича и остава, огледало е на същия
Непостоянен Хераклит, единосъщия
И вечно друг, като реката безконечна.

Публикувано на: **18.12.06, 10:51**

е откровение.

Публикувано на: **18.12.06, 11:06**

Гленка написа:

Е и? Нищо не разбрах.

Ако е въпрос до цитати, аз мога да те засипя с такива, вервай ми. По-интересно е твоето мнение, а то никъде не прозира дори.

Публикувано на: **18.12.06, 11:21**

Ех, то моето мнение не е интересно.
Някои хора се стремят да достигнат до част от истината, макар че, според мен тя е субективна/освен материалната/.
Мога да кажа какво е поезията само спорямо моето усещане. С няколко думи смятам, че тя е умението да приемаш различността на другите. Не да я разбираш, а да не се страхуваш или отричаш различната сетивност към света и явленията.

Ха ха, дано не сте умрели от скука вече:)))

Публикувано на: **18.12.06, 11:27**

няма материя

Публикувано на: **18.12.06, 11:27**

Remmivs написа:няма материя

Само енергия

Публикувано на: **18.12.06, 11:54**

от цитатите дето се леят - поезията е истина, откровение, нам си кво.
Плява с една дума.

Хора дето нямат какво да кажат и затова вкарват цитати, може би защото мълчанието ги плаши

а не може ли да бъде откровение ако кажеш нещо с думи прости, примерно "липсваш ми" ?

Публикувано на: **18.12.06, 11:56**

Green Light написа:Да, и аз съм си мислил по въпроса. (Кой ли не е?) Какво е това нещо в мерената реч, което така ти завърта ключа, че може да ти обърне настроението на 180 градуса. А пък ако имаш късмета да прочетеш нещо ново и то изненадващо се окаже в резонанс с моментното ти настроение, тогава около тебе стъклените предмети започват да звънтят а над главата ти се завихрят малки електрически бури. Поетите имат нещо, което другите нямат. Като летците, например. Или пък, може би изпадат в контролиран амок, берсерки, камикадзета някакви към душите си "Хвърлям това вътре в мен върху хартията, а там дали ще живее или ще умре, не знам" Господ да ги пази!

така е... и музикантите имат такова нещо, и художниците, и ... просто всеки талантлив човек. Е - разликата е, че в изкуството таланта се оценява от многото хора, защото всеки човек (най-общо) обича изкуството и му се възхищава (удоволетворява душата му). А от друга страна - изпитва почит към лекаря (спасява му живота) и учителя (издига го на по-високо ниво).

Просто си има... програмирани в мозъка таланти. В последното НДжи пишеше за мозъка и способностите на някои (примерно на музикантите) да имат абсолютен слух (да могат да отделят и различават музикални тонове). Това е явно така и с другите изкуства.

Публикувано на: **18.12.06, 11:58**

Dark написа:от цитатите дето се леят - поезията е истина, откровение, нам си кво.
Плява с една дума.

Хора дето нямат какво да кажат и затова вкарват цитати, може би защото мълчанието ги плаши

а не може ли да бъде откровение ако кажеш нещо с думи прости, примерно "липсваш ми" ?

Ми то тогава няма да е поезия

Публикувано на: **18.12.06, 11:59**

Dark написа:от цитатите дето се леят - поезията е истина, откровение, нам си кво.
Плява с една дума.

Хора дето нямат какво да кажат и затова вкарват цитати, може би защото мълчанието ги плаши

а не може ли да бъде откровение ако кажеш нещо с думи прости, примерно "липсваш ми" ?

нещо не си в настроение май

Публикувано на: **18.12.06, 12:01**

latrevw написа:
Dark написа:от цитатите дето се леят - поезията е истина, откровение, нам си кво.
Плява с една дума.

Хора дето нямат какво да кажат и затова вкарват цитати, може би защото мълчанието ги плаши

а не може ли да бъде откровение ако кажеш нещо с думи прости, примерно "липсваш ми" ?
нещо не си в настроение май

Що, бе, аз съм напълно съгласна. И аз казах същото, но с по-меки думи:lol:

Публикувано на: **18.12.06, 12:06**

4avdar4e написа: Що, бе, аз съм напълно съгласна. И аз казах същото, но с по-меки думи:lol:

Не разбираш ти поезията, не се обаждай

Публикувано на: **18.12.06, 12:17**

latrevw написа:
Dark написа:от цитатите дето се леят - поезията е истина, откровение, нам си кво.
Плява с една дума.

Хора дето нямат какво да кажат и затова вкарват цитати, може би защото мълчанието ги плаши

а не може ли да бъде откровение ако кажеш нещо с думи прости, примерно "липсваш ми" ?
нещо не си в настроение май

о не, аз съм в настроение

нещата вървят добре, забавлявам се, абе да чукам на дърво все тъй да е

но цитатите дето се пльоснати в темата за подкрепа величието на поезията са не на място. До цитати прибягват хора, които не могат две думи на кръст да вържат по темата

Публикувано на: **18.12.06, 12:22**

Глен написа: "Ние не сме лекари - казва той, - ние сме болка".

Yes! Тва ме застреля, в сърцето (кат ква беше пантера). Евала!

Много готина тема, дорогие друзя!

Публикувано на: **18.12.06, 12:23**

От огън родени, към лед устремени
пленени
и неми
в захлас
в очите - звездите
подемат без време
със шеметен вихър и бяс
един мимолетен, върховен и сетен
и смешно суетен
каданс
за малко поспрете
за малко, поете,
прозрете -
един сте от нас

Публикувано на: **18.12.06, 12:31**

Remmivs написа:От огън родени, към лед устремени
пленени
и неми
в захлас
в очите - звездите
подемат без време
със шеметен вихър и бяс
един мимолетен, върховен и сетен
и смешно суетен
каданс
за малко поспрете
за малко, поете,
прозрете -
един сте от нас

Да, ама ако не е? А? Аз викам, че не е. Звезди в очите и вятър в ко ъъ главата - е такъв е(си, сте) и колкото повече такива има толкова по- добре. Поне аз съм "за!"

Публикувано на: **18.12.06, 12:39**

Green Light написа:
Да, ама ако не е? А? Аз викам, че не е. Звезди в очите и вятър в ко ъъ главата - е такъв е(си, сте) и колкото повече такива има толкова по- добре. Поне аз съм "за!"

ИЗВИНЕТЕ

Когато на някой
не му е нищо в ред,
той или пропива,
или става поет !

А аз, извинете,
се справям и с двете…..

Това също е поезия

Публикувано на: **18.12.06, 12:57**

4avdar4e написа:
Green Light написа:
Да, ама ако не е? А? Аз викам, че не е. Звезди в очите и вятър в ко ъъ главата - е такъв е(си, сте) и колкото повече такива има толкова по- добре. Поне аз съм "за!"
ИЗВИНЕТЕ

Когато на някой
не му е нищо в ред,
той или пропива,
или става поет !

А аз, извинете,
се справям и с двете…..

Това също е поезия

Публикувано на: **18.12.06, 15:51**

Green Light написа:Да, ама ако не е? А? Аз викам, че не е. Звезди в очите и вятър в ко ъъ главата - е такъв е(си, сте) и колкото повече такива има толкова по- добре. Поне аз съм "за!"

E, вервай ми, приятелю.

Публикувано на: **18.12.06, 20:13**

Green Light написа:
Remmivs написа:От огън родени, към лед устремени
пленени
и неми
в захлас
в очите - звездите
подемат без време
със шеметен вихър и бяс
един мимолетен, върховен и сетен
и смешно суетен
каданс
за малко поспрете
за малко, поете,
прозрете -
един сте от нас
Да, ама ако не е? А? Аз викам, че не е. Звезди в очите и вятър в ко ъъ главата - е такъв е(си, сте) и колкото повече такива има толкова по- добре. Поне аз съм "за!"

И е, и не е.
Понякога е, понякога не е.
Важното е, че има способността и да не е един от нас.

3o4o.net

Поезията

Поезията

Re: Поезията

Re: Поезията

Re: Поезията

мнението на Ботев

Re: мнението на Ботев

Re: мнението на Ботев

И това...

Re: И това...

Re: И това...

Различен поглед

Поезията

Re: Различен поглед

ех

и начи кво

Re: и начи кво

Re: и начи кво

Re: и начи кво

Re: и начи кво

Re: и начи кво

Re: И това...

:)

Re: :)

Re: :)

Re: :)

Re: :)

Re: :)