3o4o.net

Умът и лудостта са равноценни —
излъчване и мрак, любов и мраз.
Два пътя те са, щом човек е пленник,
тавани ниски щом висят над нас.

Различен е умът и неподвластен —
добър и злобен, чудноват, проклет.
Английският е и мъглив, и ясен,
като морето с острови безчет.

А немският — строителен, себичен,
безсрамен — френският; със свой мащаб
е руският — юначен, фанатичен,
а скандинавският — вещаещ, сляп.

Испанският е ален като клада,
изгарящ като цвят на карамфил,
италианският — като измама сладък,
изтънчен, съблазнителен и мил.

Меч властен сякаш е умът латински,
а гръцкият — език на богове;
индийският — кошмарно-исполински,
свод на дъга със всички цветове.

Вълните на света са с цвят различен,
и аз, застанал мълком на брега,
оттук, о, Дух, пред който коленичим,
приветствам днес и брата, и врага.

Константин Балмонт

В случая достига до вас, понеже сър Айвънхоу беше така добър да ми изпрати стихосбирката, за което му благодаря.

СВЕТОВЕН ЗАТВОР

Когато си помисля колко много са вселените
и че всемирът векове наред е бил такъв,
небето сякаш е затвор с нещастни пленници,
а залезната светлина — от жертви кръв.

Отново всички спойки ще се разрушат, нелепо
се късат връзките, за да настъпи пак
игра на ненаситни атоми — чудовищно-свирепи,
невидими циклони и стихиен мрак.

И после пак ще завъртят водовъртежите спирални
планети нови, и в космическата тишина
със странна музика, безмълвна и печална,
в неземни пропасти ще плисне светлина.

И както векове наред — за да е здраво всяко здание,
в основата му е зазиждан млад живот —
сияещите звездности са пълни със страдание,
от тежки плочи е небесният ни свод.

ПО-ВНИМАТЕЛНИ БЪДЕТЕ

По-внимателни бъдете с идолите развенчани,
твърде дълго сте се молили и сте давали обет.
Развенчаното величие с горди клепки ще остане
и пророкът-съчинител винаги ще е поет.

С падналите благороден благородният ще бъде,
слабият е бил надменен и дивакът е жесток.
Посред виковете бойни остани спокоен, мъдър,
и тогава ще ти кажа, че си цар, мъдрец и бог.

Слънчеви деца, недейте да забравяте за брата,
аз обичам вашто утро, блянът ви и храбростта,
че над всички се надвесват залезът и тъмнината,
а в началото и края всички сме като цветя.

Разцъфтете, прецъфтете, многоцветно, пълновластно,
и помнете, младо слънце докато над вас кръжи,
и смъртта, като живота, е чудесна и прекрасна,
и че царствено величие над гробовете лежи.


* * *

Може да живееш слепешката,
да не искаш нищо от света,
да си вземеш сбогом с небесата,
щом цари наоколо смъртта.

Може да живееш безсловесен,
за мига да не изпитваш жал —
като оредяващ лес наесен,
като блян, отдавна помрачнял.

Можеш всичко скъпо да оставиш,
но не можеш чак до старини
всичко преживяно да забравиш,
да зачеркнеш миналите дни.


ЗАКЛИНАНИЕ НА ВОДАТА И ОГЪНЯ

Ще пална — знак, ще пална — знак
светлик на този бряг.
Ела, но тихо.
На камъка блести вода,
върви до мен с лъча-звезда,
на камъка блести вода.
Ела, но тихо.

Един до друг, един до друг.
Май има някой тук.
Ела, но тихо.
Дали ни чува в пустошта?
Виж пламъчето на свещта.
Пази водата във нощта.
Ела, но тихо.

Денят-Нощта, Нощта-Денят —
са наши роби. Ш-ът.
Ела, но тихо.
Ръка в ръка, следа в следа,
на камъка блести вода,
свети до мен с лъча-звезда.
Ела, но тихо.

Ето го и на руски:

ЗАКЛИНАНИЕ ВОДЫ И ОГНЯ

Я свет зажгу на этом берегу.
Иди тихонько.

Следи, на камне есть вода,
Иди со мной, с огнем, туда.
На белом камне есть вода,
Иди тихонько.

Рука с рукой, рука с рукой,
Здесь кто-то есть другой.
Иди тихонько.

Тот кто-то, может, слышит нас.
Следи, чтоб свет наш не погас,
Чтобы вода не пролилась.
Иди тихонько.

Мы свет несём, мы свет несём,
Рабы нам ночь со днём.
Иди тихонько.

Следи, рука с рукой тверда,
На белом камне есть вода.
Свети, идём с огнем туда.
Иди тихонько.

Мнемозина написа:
В случая достига до вас, понеже сър Айвънхоу беше така добър да ми изпрати стихосбирката, за което му благодаря.

искам и аз, ма на руски

anhela написа:

Мнемозина написа:
В случая достига до вас, понеже сър Айвънхоу беше така добър да ми изпрати стихосбирката, за което му благодаря.

искам и аз, ма на руски

ДОЛИНЫ СНА

Пойду в долины сна,
Там вкось растут цветы,
Там падает луна
С бездонной высоты.

Вкось падает она —
И все не упадет.
В глухих долинах сна
Густой дурман цветет.

И странная струна
Играет без смычков,
Мой ум — в долинах сна,
Средь волн без берегов.

Ето например тук.
На български са по-неоткриваеми. Поне в момента.

Мнемозина написа:

anhela написа:

Мнемозина написа:
В случая достига до вас, понеже сър Айвънхоу беше така добър да ми изпрати стихосбирката, за което му благодаря.

искам и аз, ма на руски

ДОЛИНЫ СНА

Пойду в долины сна,
Там вкось растут цветы,
Там падает луна
С бездонной высоты.

Вкось падает она —
И все не упадет.
В глухих долинах сна
Густой дурман цветет.

И странная струна
Играет без смычков,
Мой ум — в долинах сна,
Средь волн без берегов.

Ето например тук.
На български са по-неоткриваеми. Поне в момента.

мерси

Днес е нервен ден. Не мога да се зачета. Що ли пиша, тогава? Неррррви(ала висоцки)

Благодаря!