Запълнен пропуск 2
Публикувано на: 21.11.09, 23:50
21.11.2009.
Днес опитахме да запълним още „една дупка”...също от недалечните околности на Провадия, Варненско. И то около селата - Златина, Венчан и покрай Равна.
Решаваме да се завъртим покрай „Трона на Тангара”. Всеки го е виждал от влака по северната линия, аз поне 48 пъти.... Преди Каспичан е и след Провадия. Отдавна ми е маниашко:lol: да го посетя и ако не .... да седна там, да се разходя белким ... около, и в кръг магически поне. След обичайните тихи скандали по повод късното тръгване, и заради дългото пазаруване...аааааааааа:mad::blink::mad: ......но, пък заредени с две тарелки кебапчета и кюфтета, огорома двулитрова бира и още с всичките сателитни салтанати около тях, давам газ връз магистралата. Две коли сме. Ние и Замполита с Жена му и Синковеца Им. Караме бързо и интелигентно и на след дълго излизаме от Венчан, в посока - гара Равна. Тук следваме по постепенно стесняващ се до размери на туристическа пътека асфалтов път, но с прецизна осева линия.
Накрая стигаме до подобие на паркинг. Има и два припаркирани автомобила там... Единия е такси:shocked: Поглеждаме наляво, после надясно и „цепим” през гората. Доверявам се по скоро на интуицията си, понеже сме зад /западно/ от „Трона...”.
В гората има гъбки. Не ги познавам, затова ги снимам. Това са май бухалки...
Тези не изглеждат ядливи...
А, тази е като тъжен плажен чадър. На есен. Май не е смъртоносна:roll:
По едно време съм сигурен, че съм оплел посоките.
Не щеш ли, се обажда един приятел да ми честити Деня на Християнското семейство. Звъни ми Петко, пък аз се прокрадвам през бодиливите джунгили. Дишам тежко и на въпроса му къде сме, отговарям невразумително съвсем, че ....”семейната гора на нашите мечти е гъста и трънеста”. После благодаря. Затварям хендито и се готвя да изтряскам една нецезурна мисъл на глас към целия свят, но.. после се обръщам на 180 градуса и виждам.... мамка му:shocked:..... „Трона...” . Визуализира се между дърветата...яко и кефски. Стигнахме значи...
Да живей семейния празник. От там насетне е лесно.
Децата също имат трофеи, а гледката отгоре си струва.
Гледаме, обикаляйки. Снимаме тук и там ... и самите себе си, говорим си. После времето напредва и деликатно подбутвам хората си да слизаме към колите. Половин час след побутването изилизаме на „паркинга”. Тук обръщам внимание , че има огнище на асфалт. Не съм виждал подобно до сега. Докога ли ще се уча:blink:
След гъстата гора /то има и черен път удобен през нея, ама кой ли му пука.../....от кръглата ми, блестяща глава стърчат двейсе и шест малки черни и остри тръна хем съм с кепе, а тениската на замполита Свилен е заприличала на потник. Еротичен, оригинално раздърпан с дрипи, като .... хахахахаха.... крилцата по цървулите на Хермес. Или като актуалния бюджет през последнитя четвърт век...
Някъде трябва да изядем пълнежа на тарелките, но при разузнаването намирам само нещо като гъбарници в окаяно състояние и затова поемаме наобратно.
Поляната до Староселец е голяма и дащна. Палим огън, после слушаме чалга от комшиите по поляна, ядем и с пълни усти кроим планове там. До тъмно.
Днес опитахме да запълним още „една дупка”...също от недалечните околности на Провадия, Варненско. И то около селата - Златина, Венчан и покрай Равна.
Решаваме да се завъртим покрай „Трона на Тангара”. Всеки го е виждал от влака по северната линия, аз поне 48 пъти.... Преди Каспичан е и след Провадия. Отдавна ми е маниашко:lol: да го посетя и ако не .... да седна там, да се разходя белким ... около, и в кръг магически поне. След обичайните тихи скандали по повод късното тръгване, и заради дългото пазаруване...аааааааааа:mad::blink::mad: ......но, пък заредени с две тарелки кебапчета и кюфтета, огорома двулитрова бира и още с всичките сателитни салтанати около тях, давам газ връз магистралата. Две коли сме. Ние и Замполита с Жена му и Синковеца Им. Караме бързо и интелигентно и на след дълго излизаме от Венчан, в посока - гара Равна. Тук следваме по постепенно стесняващ се до размери на туристическа пътека асфалтов път, но с прецизна осева линия.
Накрая стигаме до подобие на паркинг. Има и два припаркирани автомобила там... Единия е такси:shocked: Поглеждаме наляво, после надясно и „цепим” през гората. Доверявам се по скоро на интуицията си, понеже сме зад /западно/ от „Трона...”. В гората има гъбки. Не ги познавам, затова ги снимам. Това са май бухалки...
Тези не изглеждат ядливи...
А, тази е като тъжен плажен чадър. На есен. Май не е смъртоносна:roll:
По едно време съм сигурен, че съм оплел посоките.
Не щеш ли, се обажда един приятел да ми честити Деня на Християнското семейство. Звъни ми Петко, пък аз се прокрадвам през бодиливите джунгили. Дишам тежко и на въпроса му къде сме, отговарям невразумително съвсем, че ....”семейната гора на нашите мечти е гъста и трънеста”. После благодаря. Затварям хендито и се готвя да изтряскам една нецезурна мисъл на глас към целия свят, но.. после се обръщам на 180 градуса и виждам.... мамка му:shocked:..... „Трона...” . Визуализира се между дърветата...яко и кефски. Стигнахме значи...
Да живей семейния празник. От там насетне е лесно.
Децата също имат трофеи, а гледката отгоре си струва.
Гледаме, обикаляйки. Снимаме тук и там ... и самите себе си, говорим си. После времето напредва и деликатно подбутвам хората си да слизаме към колите. Половин час след побутването изилизаме на „паркинга”. Тук обръщам внимание , че има огнище на асфалт. Не съм виждал подобно до сега. Докога ли ще се уча:blink:
След гъстата гора /то има и черен път удобен през нея, ама кой ли му пука.../....от кръглата ми, блестяща глава стърчат двейсе и шест малки черни и остри тръна хем съм с кепе, а тениската на замполита Свилен е заприличала на потник. Еротичен, оригинално раздърпан с дрипи, като .... хахахахаха.... крилцата по цървулите на Хермес. Или като актуалния бюджет през последнитя четвърт век...
Някъде трябва да изядем пълнежа на тарелките, но при разузнаването намирам само нещо като гъбарници в окаяно състояние и затова поемаме наобратно.
Поляната до Староселец е голяма и дащна. Палим огън, после слушаме чалга от комшиите по поляна, ядем и с пълни усти кроим планове там. До тъмно.
:lol::lol: