Балада...
Публикувано на: 01.12.09, 22:40
...в два превода.
Кой е по-добър?! Харесвам ги и ме кефят и двата.
Изберете си един, вместо поздрав в тоя късен час.
Край извора от жажда ще загина,
край огъня треперя вкочанен,
в родината си сякаш съм в чужбина,
като във пещ пламтя и съм студен.
Съвсем съм гол и царски пременен,
усмихнат плача, чакам без отрада,
посрещам мъката като награда,
могъщ и слаб в един и същи час,
от радостта не чувствувам аз наслада,
добре приет и нежелан съм аз.
Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен,
в незнаен път с доверие ще мина,
в случайността съм твърдо убеден.
Печеля, но от загуби сломен,
в зори усещам нощната прохлада,
лежа, а пък пръстта под мен пропада,
без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.
Безгрижен съм, ала като мнозина
от тежка участ съм сломен,
гневът ми е възторг наполовина,
от откровеността съм оскърбен.
Ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед стар за врана млада,
щади ме този, който ме напада,
лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада -
добре приет и нежелан съм аз.
Сбрах, господи, от знания грамада,
а сред невежество душата ми пропадa,
пристрастен, искам равенство за нас.
Залог ли търся? Чакам ли пощада?
Добре приет и нежелан съм аз.
-----------------------------------------------------------
Над извора надвесен, от жажда ще загина;
край топлото огнище със зъби тракам аз
и моят роден край за мен е зла чужбина,
пламтя като жарава в убийствения мраз,
съвсем отчаян вчера, щастлив съм в тоя час
и смея се през сълзи и чакам без надежда;
по-гол съм и от червей в богатата одежда,
в най-черната си мъка от радост съм пиян
и мойта сила всъщност до капка ме изцежда;
навсякъде приет съм, отвсякъде - изгнан.
Уверен съм, когато съмняват се мнозина,
аз слушам своя разум, ала не чувам глас
и "добър ден" ви казвам, щом видя месечина,
каквото припечеля, профуквам го завчас,
но и без аспра в джоба съм по-богат от вас;
нещата очевидни поглеждам ги под вежда
и сигурното мене най-често ме подвежда,
лежа, а сякаш падам от голия таван,
наследник съм, но няма за мене дял, изглежда;
навсякъде приет съм, отвсякъде - изгнан.
Безгрижен съм във всичко и страдам без причина,
каквото тук владея - над него нямам власт;
щом някой ме навие и току-виж се мина,
че лебедът е гарван и мулето - Пегас,
приятелство веднага ще пламне между нас;
а оня, който вечно глава пред мене свежда,
вбесява ме със свойта безропотност говежда;
кой искрен е, кой лъже - тук просто съм профан.
С това, което имам, все друг се разпорежда,
навсякъде приет съм, отвсякъде -изгнан.
Аз трупах мъдрост. Принце, но тя е като прежда -
не можеш я разплете, съдбата тъй отрежда!
Сега какво да правя? Платил съм скъпа дан.
и уж съм независим, а всеки ми нарежда,
навсякъде приет съм, отвсякъде - изгнан.
Та така, да ме прощава тоя, който го е, и, ако го е пущал изпонапред.
Кой е по-добър?! Харесвам ги и ме кефят и двата.
Изберете си един, вместо поздрав в тоя късен час.
Край извора от жажда ще загина,
край огъня треперя вкочанен,
в родината си сякаш съм в чужбина,
като във пещ пламтя и съм студен.
Съвсем съм гол и царски пременен,
усмихнат плача, чакам без отрада,
посрещам мъката като награда,
могъщ и слаб в един и същи час,
от радостта не чувствувам аз наслада,
добре приет и нежелан съм аз.
Не вниквам в очевидната картина,
а спорното е сигурно за мен,
в незнаен път с доверие ще мина,
в случайността съм твърдо убеден.
Печеля, но от загуби сломен,
в зори усещам нощната прохлада,
лежа, а пък пръстта под мен пропада,
без пукнат грош съм по-богат от вас,
наследник съм, но дял не ми се пада,
добре приет и нежелан съм аз.
Безгрижен съм, ала като мнозина
от тежка участ съм сломен,
гневът ми е възторг наполовина,
от откровеността съм оскърбен.
Ще тръгна с онзи, който някой ден
посочи лебед стар за врана млада,
щади ме този, който ме напада,
лъжата с истината смесва глас
и спомням си забравена досада -
добре приет и нежелан съм аз.
Сбрах, господи, от знания грамада,
а сред невежество душата ми пропадa,
пристрастен, искам равенство за нас.
Залог ли търся? Чакам ли пощада?
Добре приет и нежелан съм аз.
-----------------------------------------------------------
Над извора надвесен, от жажда ще загина;
край топлото огнище със зъби тракам аз
и моят роден край за мен е зла чужбина,
пламтя като жарава в убийствения мраз,
съвсем отчаян вчера, щастлив съм в тоя час
и смея се през сълзи и чакам без надежда;
по-гол съм и от червей в богатата одежда,
в най-черната си мъка от радост съм пиян
и мойта сила всъщност до капка ме изцежда;
навсякъде приет съм, отвсякъде - изгнан.
Уверен съм, когато съмняват се мнозина,
аз слушам своя разум, ала не чувам глас
и "добър ден" ви казвам, щом видя месечина,
каквото припечеля, профуквам го завчас,
но и без аспра в джоба съм по-богат от вас;
нещата очевидни поглеждам ги под вежда
и сигурното мене най-често ме подвежда,
лежа, а сякаш падам от голия таван,
наследник съм, но няма за мене дял, изглежда;
навсякъде приет съм, отвсякъде - изгнан.
Безгрижен съм във всичко и страдам без причина,
каквото тук владея - над него нямам власт;
щом някой ме навие и току-виж се мина,
че лебедът е гарван и мулето - Пегас,
приятелство веднага ще пламне между нас;
а оня, който вечно глава пред мене свежда,
вбесява ме със свойта безропотност говежда;
кой искрен е, кой лъже - тук просто съм профан.
С това, което имам, все друг се разпорежда,
навсякъде приет съм, отвсякъде -изгнан.
Аз трупах мъдрост. Принце, но тя е като прежда -
не можеш я разплете, съдбата тъй отрежда!
Сега какво да правя? Платил съм скъпа дан.
и уж съм независим, а всеки ми нарежда,
навсякъде приет съм, отвсякъде - изгнан.
Та така, да ме прощава тоя, който го е, и, ако го е пущал изпонапред.
