3o4o.net

Кент написа:

Ън написа:

Кент написа:

Е, и?

Кент написа:

Ън написа:

Кент написа:

Е, и?

Направи ми впечатление, бе Ангеле. Не знаех за него.

Ън написа:

Кент написа:

Ън написа:

Кент написа:

Е, и?

Направи ми впечатление, бе Ангеле. Не знаех за него.

Той е легенда, бе!..
Чак се учудвам, че точно ти не си го чувал...
А Михаел Витман?

Кент написа:
Знанията са ми разностранни бе
и инетересите
но
не мога да обхвана сичко
или поне не наваднъж

П.П. Преди години доста се интересувах от 2С, ама си натискам парцалите...че тук много "разбирачи" има, рииш ли...

БоЕВ написа:

Ква я свършихте бре серсеми!

Кент написа:...

разбирачите се интересуват от нашенска история и отчасти от тая на русия в съвецкия и период, хахахахаха предимно /....

Мнемозина написа:Странни съдби...
Този първият в темата, летецът - късметлия ли е бил?
Късмет ли е това и какво изобщо е късметът?

Кент написа:ми късметлия
вършил си перфектно работата за която бил роден
и достойно дочакал благи старини:-)

АВе написа:

Кент написа:ми късметлия
вършил си перфектно работата за която бил роден
и достойно дочакал благи старини:-)

Не е точно късмет всичко това. Във времената на ІІ св. в. в частите от изтребители тактиката на боя е била различна. Към всеки постъпил с повече летателна практика или вече свалени самолети са прикрепвали по двама абс. новаци (или поне един), които да го пазят в боя. Така асът става все по ас, а зад себе си оставя гробовете на десетки, че и стотици новаци, пазили му гърба.

Много от новаците изгарят още в първия бой, малцина достигат живи до десети въздушен бой. Но асът пере напред и множи победите си.

ELBI написа:Не разбрах сега този герой ли е или злодей? Иначе за бройката - ясно. Пиер Данинос има един готин "речник" ...

Кент написа:...пусни и ти някой биогфия

ELBI написа:

Кент написа:...пусни и ти някой биогфия

биографии на велики българи съм пускал. ала кой ли се интересува от тях...

БоЕВ написа:Един велик Българин>>>

Официално нищо не се говори за него, а легендата се носи от уста на уста.

Черноземски - Владо>>>

пп В края на статията от вторият линк има и интересно видео.

Кент написа:
Благодаря, за Чреноземски знам,
ма не знаех, че франсетата
са си утрепали в суматохата Барту сами
да ги .... ба и лузърите с лузъри

Кент написа:

Кент написа:Това дето го казваш май е важало за Червената армия. Според спомените на друг съветски герой и ас - Покрышкин. И май не е бил много съгласен с това. Също незаурядна личност, ма с биографията му ше потрая да не дрязня съветолозите засега.

АВе написа:
Четох като пубер на английски спомените на някакъв си Курт Хайнцвал или Хайнцвил, или Хайнцщал (не помня, това е било в края на 70-те г. на м.в.)

Кент написа:малко штрихи...

Кент написа:ни знам, съмнявам се....щото съм търсил, затова ги пущам на максимално приближен и разбираем език до нашия мисля, можа и на инглиш, там има в пъти повече написна от на руски, но така ше се ограничат читателите още повече:-)

Кент написа:ко му е на блога ,блог като блог, с оперделена гледна авторска гледна точка. осевн това има и стархотни попадения...за българо герамнската бойна дружба, примерно. за братята по оръжие - германците и за българските войни - техните сестри по оръжие:rotfl24: последната война е особено показателна:-)

Луи Айер е роден в Хомберг, кантон Берн, Швейцария през 1865 година. Учи в Лозана, Женева и Нюшател и преподава спортни дисциплини в град Вьове. В 1893 година българският просветен министър Георги Живков кани Луи Айер заедно с още девет швейцарски педагози в България, където да поставят основите на спортното образование в страната. Айер преподава физическо възпитание в Лом (1894), Силистра (1903) и Русе (1909) и е главен треньор на Юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс и други.


При избухването на Балканската война Айер, макар и чужд гражданин, смята защитата на втората си родина за свой дълг и се включва в българската войска като доброволец. Айер е командир на Първа рота на Дванадесета лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение. За героизъм в боя е произведен в български офицерски чин подпоручик и на два пъти е награждаван с кръст за храброст.

След погрома на България в Междусъюзническата война в 1913 година издава на френски книгата "Pro Bulgaria" („За България“), в която защитава българските позиции.

При включването на България в Първата световна война Луи Айер отново доброволно влиза като офицер в редовете на 33 пехотен полк. Айер загива на 2 септември 1916 година като командир на рота от 33 пехотен Свищовски полк при отбраната на град Дойран. Погребан е в село Чаушли, днес в Република Македония.

В 1991 година в Русе е учредено Българо-швейцарско дружество, което носи името „Луи Айер“. На Луи Айер е кръстен и стадионът в град Силистра.